О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2270 21.11.2019 година град Бургас
Бургаският окръжен съд, втори въззивен граждански
състав, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през
две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ТАНЯ
РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
като разгледа докладваното от съдията Темелкова
въззивно гражданско дело № 1771 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по постъпилата въззивна
жалба от адв.Т.Р.Х. ,в качеството му на процесуален представител на Ю.М.Н., ЕГН
**********,съдебен адрес: *** против решение № 200/30.09.2019г, постановено по
гр.д.№383/2019г на районен съд –гр.Айтос, с което е прието за установено по
отношение на Н.М.Х., Н.М.С., О.М.Х., Г.И.Н.
, Н. Ахдем Н. и Х.А.А. ,че въззивникът Ю.Н.
не е собственик на ½ ид.ч. от следния недвижим имот: дворно място с площ
от 593кв.м.,съставляващо УПИ ХIII-561 в
кв.6 по плана на с.Руен, ведно с построените в имота
полумасивна жилищна сграда и второстепенна постройка –салма, отменен е
нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение №43,том
втори,рег.№ 934, дело № 87 от 20.02.2019г в полза на ответника до размер от
½ идеална част и е осъден ответникът
да заплати на ищците разноски в
размер на 50лв. Жалбата е подадена в двуседмичния срок по чл.259,ал.1 ГПК –
съобщението за изготвеното решение е получено от ответника на 14.10.2019г, а
жалбата е входирана на 25.10.2019г. Същата съдържа реквизитите по
чл.260,ал.1,т.1,2,4 и 7 ГПК и отговоря на изискванията на чл.261 ГПК,поради
което съдът счита,че е допустима.Въззивникът счита решението за неправилно, поради
нарушение на материалния закон.Владението може да се упражнява не само чрез
непрекъснато фактическо въздействие върху имота, а и чрез периодични посещения,
стига същите да сочат на намерение да се
свои имота и да не са смущавани от
претенции и действия на трети лица.Според въззивника е доказано от
свидетелските показания на свид.Емине М., М.Н. и Кямил Зор, че той е упражнявал
фактическа власт върху имота, изразяваща се в обработване на същия и
стопанисване на намиращото се там бунгало
и по този начин е демонстрирал намерение да свои имота.В подкрепа на това е и
фактът ,че само ответникът от всички наследници има административен
адрес,съвпадащ с процесния имот. Според въззивника следва да се има предвид и
актът на устно завещание, направено от наследодателя М.Н., в присъствие на
другите му деца, в негова полза.Този
факт се установява от показанията на свид.М.Н. и Емине М.. Необосновано съдът е
изследвал съгласието на Зекие Х. с волята на общия наследодател да завещае
имота на Ю.Н..Въззивникът счита, че
общият наследодател е водил дело за делба и е наплатил дела на
останалите съделители ,с цел да стане изключителен собственик на имота и да го
прехвърли на ответника-неговия най-малък син, което се доказва от
показанията на свид.М.Н. и Емине М..Според свидетелите бащата не успял да
оформи своята воля в изискуемата от закона форма, поради влошено
здраве.Въззивникът счита, че това е доказателство за формиране на намерение за
своене и за началната дата на упражняване на фактическа власт –смъртта на общия
наследодател.В обстоятелствената част на исковата молба също се съдържат твърдения, че ответникът е своил имота, като е заявил на ищците, че иска имотът за себе си година
преди да се заведе настоящото дело. При условията на
евентуалност, въззивникът счита,че решението следва да се отмени частично като
неправилно по отношение на част от ищците : Н.Х.,Н.С. и О.Х., поради това ,че по никакъв начин не е доказано
по делото упражнявано от тях владение
върху имота.
Моли да се отмени обжалваното решение изцяло или
частично като неправилно.Няма искания за нови доказателства.
В рамките на срока по чл.262 ГПК е постъпил отговор от ищците по
делото,чрез техния процесуален представител адв.З.К..В него жалбата е оспорена
като неоснователна.Доказано е по делото ,че след смъртта на общия наследодател
не е осъществявана самостоятелно фактическа власт от страна на ответника върху
имота, а такава са осъществявали и част
от останалите наследници. Счита, че устно изразената воля на наследодателя да
завещае имота на ответника не поражда действие, тъй като не е обективирана в
писмена форма.От друга страна, няма доказани действия ,с които ответникът да е
обективирал спрямо останалите наследници намерението си да владее имота за себе
си. Въззиваемите считат, че дори да е
променил отношението си към имота като към свой, то липсват доказателства ,които
да сочат ,че промяната в намерението е демонстрирана явно и категорично пред
всички съсобственици/сънаследници./Моли да бъде потвърдено атакуваното решение
и да се присъдят разноските по делото.
С оглед на
горното съдът
О П Р
Е Д Е
Л И:
ДОКЛАДВА
постъпилата въззивна жалба от адв.Т.Р.Х. ,в качеството му на процесуален
представител на Ю.М.Н. ,ЕГН **********, съдебен адрес: *** против решение №
200/30.09.2019г, постановено по гр.д.№383/2019г на районен съд –гр.Айтос и
отговора на Н.М.Х., Н.М.С., О.М.Х., Г.И.Н. , Н. Ахдем Н. и Х.А.А.,чрез адв.К.,съобразно мотивите на настоящото
определение.
Препис да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: