Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Велико Търново, 14.07.2021 година
Великотърновски
районен съд , осми състав в публично заседание на 18.06.2021 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА РАДЕВА
при секретаря Д.Бабекова , като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 1238 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взема предвид:
Иск с правно основание чл. 79 от
ЗПУПС, вр. с чл.86 от ЗЗД .
Ищцата С.Й.С. излага, че е
дългогодишен клиент на банката и по силата
на договорни отношения с нея притежава спестовен влог, разплащателна
сметка , както и договор за ползване на интернет банкиране. Твърди, че по време
на въведеното в страната извънредно положение през м. април 2020 г. установила
проблем с интернет банкирането , поради което няколко пъти търсила съдействие
от страна на банката. Излага фактология относно
предприети от нея действия, както и проведени разговори със служители на
банката по повод констатирания проблем. Твърди, че въпреки, че не е нареждала
превод , нито е давала съгласие за платежна операция, от нейната сметка към IBAN *** сумата от 12600 лева. Заявява, че е подала жалби до
различни институции. Сочи, че банката оспорва неразрешения от нея превод и
счита превода за автентичен. Излага подробни факти и обстоятелства и моли съда
да постанови решение, с което да осъди банката да и заплати сумата от 12600
лева, представляваща сума по неразрешена операция наредена по сметката ѝ.
Претендира законната лихва от деня на неразрешената операция- 21.04.2020
г. Претендира разноски. В съдебно заседание се явява лично и с
пълномощника си адв.Ш. от ВТАК.Поддържа исковата
претенция.
В срока и по реда на чл.131 от ГПК ответникът "Банка ДСК " АД
е депозирал отговор на исковата молба. Не оспорва наличието на договорни
отношения между страните. Твърди неоснователност на претенцията. Излага
подробна фактология, от която прави извод за
валидност на извършения превод. Сочи, че операцията е била надлежно наредена,
изпълнена и осчетоводена от банката , без да е засегната от техническа повреда
или друг недостатък в услугата предоставяна от банката. Твърди, че ищцата не е
спазила нормативно предвидените си задължения за използване на интернет
банкиране в съответствие със сключения договор и не е опазила персонализираните
си средства за сигурност, с което е проявила груба небрежност, освобождаваща
банката от отговорност съгласно закона и
Общите условия.Моли съда да отхвърли иска, като неоснователен.Претендира
разноски. В съдебно заседание чрез
пълномощника си юк М. поддържа изложеното становище.
След като обсъди становищата на
страните и събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното от фактическа страна:
От представените по делото писмени
доказателства се установява, че ищцата е клиент на ответната банка и съгласно приложения договор от 15.08.2006
г. притежава разплащателна сметка с
вътрешнобанков номер 12594617. По искане на ищцата от 3.09. 2010 г. е сключен
договор за ползване на електронни канали ДСК Директ
относно предоставяне на информационни услуги. В искането е посочено, че
клиентът е запознат с Тарифата и Общите условия за ползване на услугите
предлагани чрез електронните канали на банката. Приложени като доказателства са
Общите условия в сила от 1.09.2010 г. и Общи условия за ползване на услугите
достъпни чрез електронните канали на ДСК Директ на
Банка ДСК за граждани в сила от 18.05.2015 г.
Последните са относими към искането за
достъп/промяна на достъп до ДСК Директ за граждани от
2.09.2015 г., съгласно което ищцата е поискала достъп чрез телефонно и интернет
банкиране по разплащателната си сметка
да извършва преводи по сметки на трети лица и /или по сметки в други банки с цифров сертификат , като за
целта заявява ползвания от нея мобилен номер за получаване на sms с код за инсталиране на сертификат и код за
потвърждаване на превод. Подписвайки искането ищцата отново е декларирала
знанието и съгласието си с Тарифата и Общите условия за ползване на услугите. Приети
са още няколко допълнителни споразумения между ищцата и ответника относно
идентични по съдържанието си искания за ползване на електронните канали на
банката съответно от 23.04.2020 г., 28.04.2020 г., 5.05.2020 г. , 10.06.2020 г.
, в които ищцата е заявявала ползване на услугите чрез полагане на подпис с
комбинация от цифров сертификат издаден от банката и еднократен sms код на посочения
от нея телефон. От представеното платежно нареждане се установява, че оспорената операция – превод
на сумата от 6428,57 евро към Mamadou sene е наредена чрез интернет банкиране на 16.04.2020 г. в 23,51 часа, но видно
от приложеното извлечение от сметка за периода 1.04.2020 г.- 30.04.2020 г. е
изпълнено чрез превод на сумата от 12600 лева на 21.04.2020 г. в 05,27
часа. От представената кореспонденция
между ищцата и банката / л.96 от делото и л. 104 / е видно, че на 21.03.2020 г. ищцата е отправила на сайта на
банката сигнал за проблем с влизането в сайта през телефона ѝ. Посочила
е, че използва същата парола като на лаптопа, че проблема е отскоро и моли за
съдействие. От записа на приложената флаш памет / л.
104/ се установява, че на същата дата служител на банката е провел разговор с
ищцата във връзка с изложения проблем.В този разговор ищцата заявява, че
проблема е отскоро, че неколкократно е въвеждала
потребителското име и парола на мобилния си телефон, но не може да ползва приложението
ДСК Директ, както и че те са същите като на лаптопа,
на който всичко е наред. Служителят на банката я съветва да рестартира
устройството и да изчисти бисквитките, или да инсталира ДСК Смарт
приложение. От приложените извлечения е видно, че
междувременно ищцата е ползвала интернет банкирането включително към датата на оспорената операция. На 2.04.2020
г. ищцата е изпратила имейл до банката,
в който е уведомила, че все още не може да ползва сайта през телефона си; техен
служител я е посъветвал да спре бисквиткитие, но това
не е помогнало. В искането си за оспорване на трансакции от 22.04.2020 г.
ищцата е посочила, че на 21.04.2020 г. е получила e-mail от банката, на който е
отговорила, тъй като е счела , че това е дългоочаквана обратна връзка. На
22.04.2020 г. от ДСК Секюрити била уведомена за фишинг измама и установила сериозна липса и превод ,
ненаправен от нея. От писмо на ДСК Секюрити до ОД на МВР В.Търново е видно, че в деня на
превода-16.04.2020 г. електронното банкиране на ищцата е достъпвано от три IP адреса, като превода е нареден
от IP адрес 109.160.55.166 с доставчик
Пловдив,Global
Communication Net Plc и е
потвърден с еднократен sms към номера, заявен в искането на
ищцата до банката. На 17.04.2020 г. е констатирана фишинг
атака от IP адрес
93.137.106.159 с локация Croatia и доставчик Хърватски телеком – fixed broadband , в която е попаднала и ищцата. От разговорите
възпроизведени във флаш –памет № 12 / л.73 от делото/
проведени на 22.04.2020 г. между служители от контактния център на банката и
ищцата се установява, че ищцата е информирана относно блокирането на
достъпа до ДСК Директ
поради логване от нетипичен IP адрес с локация Хърватска. Ищцата заявява, че
преди това –към 15-ти или по-рано е получила e-mail от банката на
e-mail-а , който е даден като контактен за
банката- ***** и тъй като е помислила, че това е обратна връзка от банката на нейния e-mail за проблеми с
ползването на ДСК Директ / изпратен на 2.04.2020 г./
и въпреки, че и се е сторило крайно съмнително, е въвела освен потребителското
си име и парола за ДСК Директ също така и ЕГН. В последващ разговор на същия ден с друг служител на банката
ищцата заявява, че е записала паролата си в настройките на ползвания от нея браузър Моzilla Firefox там, където излизат запазени
пароли. След промяна на
идентификационните и данни достъпът и е отблокиран.
Впоследствие е подадено и искане към банката
за оспорване на трансакции. По делото е назначена съдебно –техническа
експертиза, при която вещото лице дава подробни отговори на поставените му
задачи свързани с изследване на персоналното устройство ползвано от ищцата,
достъпът до него и хронологията на твърдяната неразрешена операция. Без да е
необходимо да се възпроизвеждат дословно направените изводи в резюме вещото
лице дава експертиза относно присвояването на идентичност с придобиването на
име и парола на ползвателя, достъпване от адреси, различни от обичайните за
достъп до ДСК Директ – локации в Пловдив, Ямбол,
Монтана, Русе и локации и доставчици от Хърватия. Според вещото лице запомнянето
на ползвателски
имена и пароли за различни уеб услуги в браузерите, какъвто е случаят с достъпа до електронната
поща прави лесно придобиването на конфиденциална информация за кратко време,
тоест времето за преглед на записаните пароли при физически достъп или копиране
от мрежата на базите данни на браузерите. Относно въвеждането на
потребителското име и парола на ищцата по отношение на процесната
операция вещото лице сочи, че същите са въведени правилно от първия път, без
повторения. Процесният превод е направен с влизане с
името и паролата отговарящи на
регистрационния номер ползван от ищцата в ДСК Директ,
като сесията започва в 23,43,26 на 16.04.2020 г. , след което са извършени
действията по създаване на превода чрез попълване на съответните форми и операцията по създаване на платежното,
извършена в 23,47,12. В 23,51,55 ч. платежното е подписано с ПИН код на
издадения от банката цифров сертификат и изпратения sms код към мобилния телефон на
ищцата. Този алгоритъм на действие с използване на цифров сертификат издаден от
банката и код за потвърждение на преводи
е договорен с искането за достъп до ДСК Директ.
Въведеният ПИН код за персонален цифров сертификат е въведен еднократно и е
приет от системата за онлайн банкиране. Временният sms
код също е въведен еднократно. Не е възможно да се осъществи операция в
системите за онлайн банкиране, ако не се използва правилно заложения за това
алгоритъм. В графичната среда за диалог с ползвателя визуализирана на екрана на
устройството, с което се банкира и нарежда превод се
изписва зелено каре с искане за сверяване
данните на получателя преди потвърждаване на превода. Преди процесната
операция ищцата многократно е ползвала интернет банкирането, най-вече за
плащания към доставчици на комунални услуги. При извършването на процесната операция от техническа гледна точка е извършена автентикация за ползване услугите на ДСК Директ относно данните, известни единствено на ползвателя и
с единствени права за управление и промяна от регистъра Настройки, които данни
са недостъпни дори за хора с изключителни права от банката. Другият елемент за
автентичност е еднократния sms код получен на телефон , посочен
като личен на ползвателя. В периода 10.03.-17.04.2020 г. между ищцата и банката
е провеждан един разговор.В браузера Моzilla, ползван от ищцата е записана и
паролата на електронната поща на ищцата, която също може да бъде придобита и да
се използва намиращата се в нея информация. През периода 16.04.-22.04. 2020 г.
потребител с идентификационния номер на ищцата е осъществявал достъп до електронните
канали, чрез ползване на мобилно
приложение ДСК Смарт, като първият достъп е на 16.04.
а последният на 22.04. 2020 г. Действията са преглед на сметки, депозити и
операции по сметки, детайли по сметка, преглед на комунални задължения, преглед
на детайли за банкови карти и др. Извършените на 21.04.2020 г. действия
предоставят информация за извършените операции по сметките включително за
оспорената платежна трансакция.В съдебно заседание вещото лице потвърждава заключението си. Излага, че към момента когато
е изследвал ползваното от ищцата устройство / лаптоп/ същият не е имал парола
за достъп . Към този момент паролата за достъп до ползвания от нея e-mail е била запаметена. За да се
извърши операцията е необходимо да се присвои име и парола на ДСК Директ , което е възможно, ако тя е запаметена на лаптопа,
в браузъра, или където и да е. Запомнянето на паролата за e-mail
–а е облекчила заличаването на следите
от страна на хакера. Според вещото лице антивирусните програми не са достатъчни, за да се преодолеят
атаки от такъв вид , но ползваният от ищцата лаптоп има ниско ниво на защита,
след като няма дори парола за достъп до него. В съдебно заседание ищцата лично
заяви, че служебният лаптоп е със запазено потребителско име, тъй
като се ползва всеки ден. Твърди, че
паролата и се е знаела от нея и няколко системни администратори. Изтъква, че не
е получавала sms с код за извършване на тази операция , че само тя ползва личния си телефон, а
такъв sms е
получила, едва когато сигнализирала за случилото се.Твърди, че не е потвърждавала
превод на процесната
сума.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
По делото не се спори, че между
ищцата и ответната банка е имало договорни отношения, по силата на които и след
отправено искане от страна на ищцата същата, считано от 3.09.2010 г. при последващи изменения е ползвала електронните канали на ДСК Директ. С подписване на всяко от допълнителните
споразумения ищцата е декларирала , че се е запознала и приема Общите условия
на банката относно ползването на услуги предлагани чрез електронни канали. Релевантните по делото доказателства
установяват по безспорен начин, че при подаване на искането си до банката
ищцата е посочила като контакт служебния си e-mail и номера на ползвания от нея личен телефон и за периода
от 2.09.2015 г. до 22.04.2020 г. многократно е ползвала електронно банкиране.
Според приложените искане и допълнителни споразумения, както и Общите условия,
приложими към подписване на всяко от тях договорено е ищцата да извършва
преводи по сметки на трети лица и/ или по сметки в други банки чрез цифров
сертификат, издаден от банката, като за целта заявява използвания лично от нея
мобилен номер за получаване на sms с код за инсталиране на
сертификат и код за потвърждаване на
превод. / искане от 2.09.2015 г./ Към тази дата
чл.20,ал.2 от ОУ предвижда, че
използването на потребителско име и парола
има действието на правно валиден подпис по смисъла на ЗЕДЕП. Общите
условия, действащи към датата на оспорената
платежна операция в чл. 60.6 предвиждат такова действие при използването на
някоя от предвидените комбинации от персонализирани средства за сигурност –
потребителско име и парола, респективно опростен начин за идентификация,
определен от клиента ; персонален цифров сертификат, еднократен sms и ПИН; персонален цифров
сертификат и Тоукън технология. Ищцата при нареждане
на операциите си и ползване на онлайн
банкирането е ползвала договорения между страните електронен подпис- персонален
цифров сертификат, издаден от банката, ПИН код за него и еднократен код
получаван с sms на регистрирания в банката мобилен
номер на клиента. Относно оспорената платежна операция, с която е нареден превод на сумата от 6428,57
евро или 12 600 лева според
експертизата на вещото лице същата е изпълнена, като са въведени
еднократно от първия път потребителското име и паролата, с които ищцата е регистрирана в банката с
нейния идентификационен номер -6701382; платежното нареждане, след като е
създадено е подписано с ПИН код на издадения от банката цифров сертификат и
изпратения sms код към мобилния телефон на ищцата. Извършена
е изискваната автентикация за използване на услугите
на ДСК Директ
- проверка на име и парола за достъп, които данни са известни единствено
на ползвателя, изпращането на sms - кода за потвърждение
към личния телефон на ищцата и цифровия
сертификат, управляван единствено от ползвателя на услугата. От експертизата, кредитирана от съда като
компетентна и обоснована и приета и неоспорена от страните се доказа, че процесната операция
е осъществена чрез присвояване на идентичност, чрез придобиването на името и
паролата на ползвателя, като логването е станало чрез нетипичен IP адрес с локация в Пловдив. Тоест ищцата, както самата тя заявява , не е
извършила процесната операция и не е нареждала такъв
превод, а е станала обект на хакерска атака, при която от нейната сметка са преведени суми към
неизвестен за нея получател. Основният въпрос, на който следва да се отговори
при тези правно релевантни факти е дали банката дължи възстановяване на сумата по оспорената
операция. Според разпределената от съда доказателствена
тежест съобразно разпоредбата на чл. 78,ал.1 от ЗПУПС в сила от 6.03.2018 г. ,
при установени договорни отношения между страните , по силата на които
ответникът предоставя платежни услуги на ищцата и оспорена от нея като
неразрешена операция , банката следва да
установи автентичността на оспорената платежна операция, нейното осчетоводяване
и регистриране , липса на техническа повреда или друг недостатък в услугата,
която предоставя, или че е налице измама, или проява на умисъл, или груба небрежност от страна на потребителя
на платежните услуги при изпълнение на задълженията му по чл. 75 от
закона. При липса на наведени възражения
от страна на ответника относно измама, извършена от ищцата, или умисъл при
неизпълнение на задълженията и по договора, той пълно и главно следваше да
докаже релевираното възражение, че ищцата е проявила
груба небрежност при изпълнение на
задълженията си да съхрани персонализираните
си средства за сигурност , което е в причинна връзка с претърпените от нея
загуби. Както бе изложено по-горе от
експертизата на вещото лице се доказа, че банката е извършила необходимата автентикация, тъй като използваните от ищцата персонализирани
средства за сигурност са били въведени
от първия път и без грешни опити. Операцията не би могла да бъде извършена, ако
някое от тях не е въведено правилно, или има някаква техническа повреда,
каквато в случая не е налице.
Заключението на вещото лице е категорично относно това, че ползваното от
ищцата устройство-преносимият и лаптоп е
бил с ниско ниво на защита-нямал е дори парола за влизане. Ищцата,
запаметявайки на браузъра Моzilla паролата си за e-mail-а, предоставен на банката е
улеснила значително хакерската атака, чрез която е станала обект на фишинг измама. Част
от изложените от ищцата твърдения в
исковата и молба относно комуникацията и с банката се опровергаха от събраните
по делото доказателства, но релевантните от тях сочат, че на 21.03.2020 г.
ищцата е изпратила e-mail
до банката , с който уведомява за
проблем при ползването на сайта през телефона си. На същия ден е получила обаждане от контактния
център на банката, в което получава съвети за отстраняване на проблема и това
е единственият разговор, проведен между нея и служител на
банката за периода до нареждане на оспорената операция. На втория си e-mail от 2.04.2020 г., с който отново уведомява, че не може да ползва
сайта от телефона си, няма данни да е получила отговор. Междувременно за процесния период, както бе посочено по- горе ищцата е
ползвала онлайн банкиране чрез лаптопа си. Следващия контакт на ищцата със
служител на банката е на 22.04.2020 г.,
когато тя е информирана , че на 17.04.2020 г. достъпът и е блокиран поради
логване от нетипичен IP адрес с локация в Хърватска. В разговора със служителя от контактния
център ищцата е обяснила, че преди това – на 15 –ти, или по-рано е получила e-mail от банката,
при който са и искани лични данни и въпреки, че и се сторило крайно съмнително,
е въвела лични данни / потребителското
име и парола за ДСК Директ и ЕГН/ . Както самата ищца сочи в разговора си, тя е счела
този e-mail за
обратна връзка от страна на банката.
При последващ разговор със служител на
банката ищцата променя потребителското
си и име и парола и достъпът и е отблокиран. На същата дата ищцата се обажда за
неразпознато движение по сметката си. Изложеното води до извода, че в
действителност ищцата е извършила поредица от действия, чрез които, както казва
вещото лице е улеснила насочената към нея хакерска атака. Така на първо място ползваният от нея
служебен лаптоп е бил с ниско ниво на защита и вероятно към датата на
оспорената операция не е имал парола за достъп / такава не е имал при
проверката му от вещото лице/. Отделно от това, на този лаптоп в настройките на
ползвания от ищцата браузър Моzilla тя е запаметила паролата за e-mail -а си,
предоставен на банката . При разговора със служител на банката тя уточнява, че ползва същата парола, записана
в настройките на браузъра при запазените пароли. Въпреки, че се усъмнила, е
въвела лични данни, както и персоналните си средства за идентификация- парола и
потребителско име , като е отговорила на изпратения фишинг
e-mail . И така, ищцата не е изпълнила задълженията
си по чл. 75, т. 3 от ЗПУПС относно предприемане на всички разумни действия за запазване на
персонализираните средства за сигурност, с което според вещото лице е направила
лесно придобиването на информацията за потребителското име и паролата и при
физически достъп, или копиране от мрежата на базите данни на браузерите . Дали
обаче горните действия на ищцата могат да се квалифицират като груба небрежност
по смисъла на чл. 80,ал.3 от ЗПУПС,
която води до изключване на отговорността на банката по чл. 79 от ЗПУПС за
сметка на платеца по неразрешената операция ? Според настоящия състав на съда
отговорът на този въпрос е отрицателен. Съгласно трайно установената практика
на ВКС груба небрежност представлява
неполагането на грижата, която би положил и най-небрежният човек в конкретната ситуация. Ищцата е станала обект на хакерска атака,
което се доказва по безспорен начин от вещото лице по изготвената СТЕ и като е
помислила, че отговаря на e-mail от банката е въвела данни , чрез които неоторизирани лица са получили необходимата им информация и са
наредили извършването на превода. Ищцата
е последвала линка от фишинг e-mail –а, защото
е счела, че чрез него получава отговор
на своето писмо, отправено до банката за проблеми при ползването на приложението
още на 2.04.2020 г. За разлика от бързия
отговор получен от банката на сигнала от 21.03.2020 г., няма данни за такава
реакция на сигнала от 2.04.2020 г. преди
обаждането от служител на 22.04.2020 г.
При това обаждане служителят е информирал, че на 17.04.2020 г. е
засечено логване от нетипичен IP от Хърватска, поради което достъпът на ищцата е бил блокиран. Достъпът е отблокиран на 22.04.2020 г., след като ищцата е провела
разговор със втори служител на банката и е променила потребителското си име и
парола за ползване на банкирането. При
тези данни неизяснен остава въпроса, защо при положение, че банката е
установила нетипичното логване на 17.04.2020 г., е извършила плащане на
21.04.2020 г. по нареждането от 16.04.2020 г. Впрочем, това нареждане също е
станало чрез логване от нетипичен IP адрес, но никой служител на банката не е счел за необходимо да го провери въпреки,
че на 17.04.2020 г. е засечена фишинг атака. Както банката твърди и е видно от платежното
нареждане преводът по оспорената сума е
извършен на 21.04.2020 г. – първият работен ден след Великденските
празници, а ищцата е уведомена за
блокирания достъп и същият е отблокиран едва на
следващия ден -22.04.2020 г., когато тя е подала и искането си за оспорване на
трансакции. Проявената небрежност от ищцата при опазване на персонализираните и
средства за сигурност не би могла да се подведе под термина груба
небрежност, тъй като вещото лице заяви
по категоричен начин, че дори ползваното устройство да има висока степен на
сигурност и защита, може да бъде получен
фишинг e-mail, а антивирусните програми също не са достатъчни, за да се преодолеят атаки
от такъв вид. Това на практика означава,
че ако ползвателят няма специални познания и умения, той не би могъл да се
предпази от тях. Не се твърди и не се установява по делото банката да е
поставила специални изисквания към ползвателите на електронните си канали относно
тяхната компетентност в компютърните науки и технологии, следователно не може
да се очаква, че човек без познания или с елементарни такива би
могъл да противодейства на подобно престъпно посегателство. Изложеното води до извода, че ищцата е
проявила небрежност , но не по-голяма от тази на банката, която очевидно не е създала необходимата
организация за координиране дейността на отделните служители и обратната връзка
с клиента при констатиране на съмнителни
банкови операции . С риск да се повтори съдът счита, че ако имаше такава
организация, след блокирането на профила на 17.04.2020 г. банката би могла да
провери какви платежни операции извършва веднага след установената фишинг атака. Обстоятелството, че преводът е нареден на
16.04. 2020 г. няколко минути преди полунощ
и същият за банката е бил автентичен по никакъв начин при последвашите обстоятелства не оправдава подобно бездействие. Още повече, че
сумата се нарежда към получател, който също е нетипичен за този клиент. По тези съображения съдът счита, че
банката не проведе пълно и главно доказване на хипотезите на чл. 80,ал.3 от
ЗПУПС и на основание чл. 79,ал.1 от същия
закон следва да понесе отговорност за неразрешената платежна операция, като
възстанови на ищцата сумата от 12600 лева, представляваща стойността на неразрешената
платежна операция наредена на 16.04.2020 г. и изпълнена от банката на
21.04.2020 г. към получател Mamadou SENE към сметка DE 86100110012625393573 за 6428,57 евро.
Предявена е акцесорна
претенция за законна лихва върху главницата, считано от 21.04.2020 г. , но
същата съгласно чл. 79,ал.1 от ЗПУПС следва да се присъди от 24.04.2020 г. при
законово разписано задължение на доставчика на платежни услуги да възстановява
незабавно стойността на неразрешената платежна операция и във всеки случай не
по-късно от края на следващия работен ден, след като е забелязал, или е бил
уведомен за операцията,освен когато доставчикът на платежни услуги на платеца
има основателни съмнения за измама и уведоми съответните компетентни органи за
това. При уведомяване от страна на ищцата на 22.04.2020 г. задължението за
възстановяване е възникнало по силата на закона не по-късно от края на
23.04.2020 г., следователно от 24.04.2020 г. ответникът е изпаднал в забава.
При този изход на делото на основание чл. 78,ал.1 от ГПК на ищцата следва да се
присъдят направените по делото разноски възлизащи на 504 лева заплатена държавна
такса, 908 лева заплатено адвокатско възнаграждение и 450 лева депозит за вещо
лице, или общо 1862 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „БАНКА
ДСК“ АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Московска
„ № 19 ДА ЗАПЛАТИ на С.Й.С. с ЕГН ********** *** по иск с правно основание чл. 79 ,ал.1 от ЗПУПС, вр.
с чл. 86 от ЗЗД сумата от 12 600 /дванадесет
хиляди и шестстотин/ лева главница, представляваща стойността на неразрешената
платежна операция наредена на 16.04.2020 г. и изпълнена от банката на
21.04.2020 г. към получател Mamadou SENE към
сметка DE 86100110012625393573 за сумата 6428,57 евро, ведно със законна
лихва върху главницата от 24.04.2020 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „БАНКА
ДСК“ АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Московска
„ № 19 ДА ЗАПЛАТИ на С.Й.С. с ЕГН ********** *** сумата от 1862 / хиляда осемстотин шестдесет и два/
лева направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване
пред ВТОС, чрез ВТРС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: