НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ № 2849
гр.
Пловдив, 06.08.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 07.07.2020 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2702 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.124
и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от „*** Комерс“
ЕООД срещу „Лазур БГ“ ЕООД, с която са предявени обективно кумулативно
съединени осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
в размер на 16 800 лева,
представляваща неплатен остатък от продажната цена, дължима се по договор за
покупко-продажба на употребяван верижен мини багер марка Komatsu, модел РС ***, рама *** от
29.04.2015 г. и сумата в размер на 19 300
лева, представляваща неплатен остатък от продажната цена, дължима се по
договор за покупко-продажба на употребяван товарен автомобил – автовишка, марка
Peugeot, модел Boxer, PRIT 1800 L, рама ***,
ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата
молба в съда – 18.02.2020 г. до окончателното плащане. Претендират се разноски.
В исковата молба са
изложени твърдения, че между страните са сключени посочените по-горе договори
за продажба, по които са останали неплатени търсените суми. Падежът на
вземанията е настъпил, но въпреки това задълженията не са платени в пълен
размер. С оглед изложеното са предявени исковете.
В срока по чл.131 ГПК не
е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Исковата молба е връчена на
ответника по реда на чл.44, ал.1, изр. последно ГПК – при отказ.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът намира, че са налице формалните предпоставки по чл.
238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК – на ответника е връчен лично препис от исковата молба и
приложенията към нея на 06.03.2020 г./л.30/ - при отказ, не е представил в
срок отговор на исковата молба и не се явява и не се представлява в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, като призовката е
връчена редовно на 29.05.2020 г. /л.35/ - при отказ.
Налице е и предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК –
предявените искове са вероятно основателни, с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, съдът
намира, че следва да постанови неприсъствено решение, като уважи исковете, каквото искане е направено своевременно
от страна на ищеца.
Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.
По отговорността за разноските:
С оглед
уважаване претенцията на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати разноски на ищцовото дружество както следва - 1444 лева – държавна такса и 2 500 лева – платено
адвокатско възнаграждение. Общо разноски за ищеца в размер на 3944 лева.
Предвид изложените мотиви, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Лазур Бг“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Славяново, ул. „Шейново“ № 16, представлявано от Л. Р. Д. ДА ЗАПЛАТИ НА „*** Комерс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Първомай, ул. „Васил Друмев“ № 108, представлявано от Х. Х. сумата в размер на 16 800 лева, представляваща неплатен остатък от продажната цена, дължима по договор за покупко-продажба на употребяван верижен мини багер марка Komatsu, модел РС МR-2, рама *** от дата 29.04.2015 г. и сумата в размер на 19 300 лева, представляваща неплатен остатък от продажната цена, дължима по договор за покупко-продажба на употребяван товарен автомобил – автовишка, марка Peugeot, модел Boxer, PRIT 1800 L , рама *** от дата 29.05.2015 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.02.2020 г. до окончателното плащане, както и сумата в общ размер на 3944 лева – разноски в производството.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.239, ал.4 ГПК. Страните
могат да търсят защита срещу решението по реда на чл.240 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!ВГ