№ 10679
гр. София, 04.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20211110165950 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на ЕТ „фирма” против „фирма” ООД.
Ищецът твърди, че ответникът е получил без правно основание сума в размер на 4000
лв., която била наредена неправилно по сметка на дружеството ответник. Моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи сумата от
4000 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното
заплащане на сумата. Претендира направените разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК, оспорва предявените искове. Твърди, че
плащането не е извършено без основание, а е извършено по фактура № (номер)/26.02.2020г.
с основание „капаро хотелско настаняване Т.”. Поддържа, че това е основанието, на което
ищецът е превел сумата.
Софийски районен съд, след преценка на всички доказателства по делото и
доводите на страните по реда чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
Като доказателство по делото е прието преводно нареждане от 26.02.2020г., видно от
което ищецът е превел на ответника сумата от 4000 лв. с основание „хотелско настаняване”.
Представена е покана за доброволно изпълнение от ищеца до ответника, с която С. В.
е поканил ответника да му възстанови преведената сума от 4000 лв. Като доказателство е
приет отговор от ответника, с което същият е уведомил ищеца, че извършва извънсъдебно
1
прихващане на сумата от 4000 лв. с предоставен и невърнат от ЕТ С. заем.
На 26.02.2020г. ответникът е издал на ищцовото дружество фактура № (номер) за
сумата от 4000 лв. с основание за плащане „капаро хотелско настаняване в Т.”. Представено
е и запитване за резервация, в превод на български език, от "фирма" ДМЦ, с искане да бъде
одобрена молба за резервация на "фирма" с дата на пристигане 28.02.2020г.
По делото е разпитана св. Р. Н., която твърди, че работи в ответното дружество от 12
години. През м. 02.2020г. от страна на „С.”, постъпила резервация за 4 човека в хотел „Б.
Д.”. При всяка направена от ответника резервация, от хотела постъпвало потвърждение. За
така направената резервация ищцовото дружество платило близо 4 000 лв. Във връзка с
направената резервация ответникът издал на ищеца фактура.
По делото е изслушана и приета ССЕ, която съдът изцяло кредитира като обективно
и компетентно изготвена и от която се установява, че фактура № (номер)/26.02.2020г. е
осчетоводена през месец 02.2020г. На експертизата е била предоставена фактура №
(номер)/28.02.2020г. за хотелско настаняване на стойност 1695.17 евро.
Други доказателства от значение за предмета на спора в предвидения в процесуалния
закон срокове не са ангажирани.
При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:
По така предявения иск в тежест на ищеца е да установи факта на плащането. Видно
от представеното по делото преводно нареждане от 26.02.2020г. ищецът е заплатил на
ответника сумата от 4000 лв. с основание „хотелско настаняване”. Ответникът не спори, че
действително е получил тази сума на посочената дата.
С оглед на изложеното, в тежест на ответника е да установи основание за задържане
на получената сума. Ответникът твърди, че същата не е платена без основание, тъй като
направеното плащане е извършено по фактура № (номер)/26.02.2020г. с основание „капаро
хотелско настаняване в Т.”.
От представените по делото доказателства се установява, че на 26.02.2020г.
ответникът действително е издал на ищцовото дружество фактура № (номер) за сумата от
4000 лв. с основание за плащане „капаро хотелско настаняване в Т.”. Видно от приетата
ССЕ, фактура № (номер)/26.02.2020г. е осчетоводена от ответника през месец 02.2020г.
Съгласно съдебната практика: решение № 23 от 07.02.2011 г. по т. д. № 588/2010 г.,
Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г. на ВКС, ІІ т.о.,
решение № 96 от 26.11.2009 г. по т.д. № 380/2008 на ВКС, І т.о. и решение № 46 от
27.03.2009 г. по т.д. № 546/2008 г. на ВКС, ІІ т.о., както и решение № 42 от 19.04.2010 г. по
т.д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., фактурата може да се приеме като доказателство за
възникнало договорно правоотношение между страните, доколкото в самата фактура се
съдържа описание на съществените елементи на договора, начин на плащане,
наименованията на страните и време и място на издаване.
2
От събраните писмени доказателства се установява, че "фирма" ДМЦ е направил
запитване за резервация, с молба да бъде одобрена молба за резервация на "фирма" с дата на
пристигане 28.02.2020г.
Видно от разпита на св. Р. Н., през м. 02.2020г. от страна на „С.”, е постъпила
резервация за 4 човека в хотел „Б. Д.”. За така направената резервация ищцовото дружество
платило близо 4 000 лв., за което ответникът издал на ищеца фактура. Въпреки че
свидетелят на ответника е служител в ответното дружество, съдът кредитира показанията му
като пълни, безпротиворечиви и кореспондиращи със събраните по делото писмени
доказателства.
Преценени в тяхната съвкупност събраните писмени и гласни доказателства: фактура
(номер)/26.02.2020г. за сумата от 4000 лв., издадена от ответника на ищеца, преводно
нареждане за 4000 лв. от 26.02.2020г., извършено от ищеца в полза на ответника; запитване
за резервация с потвърждение и показанията на разпитания по делото свидетел, водят до
единствения възможен извод, че ищецът е извършил плащането с посоченото от ответника
основание: хотелско настаняване във връзка с издадената фактура.
Неотносими към настоящия спор са възраженията на ответника, че за извършването
на туристически услуги, задължително следва да бъде налице писмен договор.
Неоснователни са твърденията, че фактурата е издадена единствено за целите на настоящия
процес. Видно от приетата по делото ССЕ, издадената на 26.02.2020г. фактура е била
осчетоводена от ответника още през м. 02.2020г.
Твърденията за липса на задължителни атрибути на фактурата също са неотносими
към настоящия спор, доколкото се установява, че същата е била осчетоводена от ответника.
Действително във фактурата е посочено „С. В.”, а не ЕТ „С. В.”, но във фактурата фигурира
ЕИК именно на едноличния търговец: (номер), тоест фактурата е издадена именно на
едноличния търговец. Без правно значение е и, че вещото лице не може да посочи конкретна
дата на осчетоводяване на фактурата, а единствено месеца на осчетоводяване. Още повече,
че фактурата е издадена на 26.02.2020г., а осчетоводяването е извършено през м. 02.2020г.
Ето защо, съдът намира, че ответникът установи, че е налице основание за задържане
на получената от него сума. С оглед на изложеното, предявеният иск следва да бъде изцяло
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се дължат направените по настоящето
дело разноски в размер на 510 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЕТ „фирма”, ЕИК (номер), със седалище и адрес на
управление (град), (адрес) срещу „фирма” ООД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на
управление: (град), (адрес), иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 55, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 4000 лв., представляваща платена без основание сума, ведно със законната лихва
от 09.09.2021г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 52535/2021г. на СРС, 35 с-в, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЕТ „фирма”, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление (град),
(адрес) да заплати на „фирма” ООД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление:
(град), (адрес), на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 510 лв., представляваща
направените по настоящето дело разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4