РЕШЕНИЕ
№ 571
гр. Варна, 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря Ана Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело №
20243110111046 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. Чл. 429, ал. 3
от **** от **** **** **** против **** **** **** *** за заплащане на сумата
1250.00 лева, частично предявена от общо дължимата сума 3115.75 лева за
обезщетение за забава върху присъдената главница 33 240.00 лева за
застрахователно обезщетение, присъдена по т.д. № 169/2024 год. по описа на
ВОС, за периода от 08.09.2022 год. до 12.07.2023 год., в който ответното
дружество е било в забава. Претендират се направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че на 13.08.2022 г., около 00:30 часа, на път ПП-1 4 км.
211+500 след кръстовището за с. Л. посока гр .Т. А. А. А., управлявайки ф. в.
м. С. ***** **** с peг. № ***** с прикачено към него полуремарке марка „К.
*** " с peг. № **** бил блъснат от лек автомобил марка **** **** , с peг. №
*****, управляван от А. М.. **** настъпило при следните обстоятелства: На
13.08.2022 г., около 00:30 часа, на път ПП-1 4 км. 211+500 след кръстовището
за с. Л. посока гр.Т., лек автомобил марка **** ****, с peг. № *****,
управляван от З.А.предприел маневра за изпреварване, но блъснал насрещно
движещия се автомобил **** *****, с peг. № *****. Вследствие на удара,
1
лекият автомобил **** **** се отклонил и блъснал влекача с прикачено към
него полуремарке, който от удара се обърнал в крайпътната канавка.
За настъпилото ПТП били уведомени контролните органи, които след
като посетили мястото на ПТП и след изясняване на механизма на
произшествието и участниците в него, съставили Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица № ****.
Ищецът твърди още, че лекият автомобил ***** **** с peг. № ****,
управляван от виновния водач, бил застрахован по застраховка „Г. о." от
застрахователна компания *** **** **** **** със срок на действие 24.06.2022
г.- 23.06.2023 г., която била действаща към датата на ПТП.
На 08.09.2022 г. ищецът уведомил застрахователя на виновния водач за
настъпилото ПТП, като същият извършил оглед на влекача, изготвил снимков
материал и съставил Опис на щета № *****/****** г. В него като увредени
детайли били посочени: облицовка предна броня, ъгъл предна броня лява,
ъгъл предна броня дясна, решетка преден капак, емблема преден капак, челно
стъкло - тонирано, предна дясна врата, предна лява врата, степенка лява
комплект, степенка предна дясна комплект, ПВЦ ъгъл лява колона, ъгъл десен
преден, преден капак, калник преден ляв, калник преден десен, калник заден
десен, калник заден ляв, кабина, фар ляв и фар десен.
На 20.02.2023 г. ищецът получил Уведомление с изх. №
*******/16.02.2023 г., с което бил уведомен, че е налице тотална щета и следва
да прекрати регистрацията на влекача, което той сторил на 21.02.2023 г. и на
23.02.2023г. представил на ответника изисканите документи. По заведената
претенция не получил застрахователно обезщетение, поради което на
13.07.2023 г. предявил иск срещу застрахователя за изплащане на
необходимото застрахователно обезщетение. С Решение № 276/17.06.2024 г.,
постановено по т.д. № ******* по описа на В. о. с., ***** ***** **** ****
било осъдено да заплати застрахователно обезщетение в размер на 33240.00
лева, ведно със законната лихва от 13.07.2023 г. до окончателното изплащане
на сумата.
Ищецът счита, че ответникът носи отговорност и за обезщетение за
забава, поради което претендира присъждането му в размер на 3115.75 лева за
периода от датата на уведомяване на застрахователя- 08.09.2023 год. до
12.07.2023 год.- ден преди депозиране на исковата молба по т. д. №
2
2**********.
Ответникът в законовоопределения срок е дал писмен отговор. Не
оспорва твърденията на ищеца относно настъпилото ПТП и воденото съдебно
производство, включително резултата от него. Не оспорва също и
обстоятелството, че на 13.07.2023 год. ищецът е предявил извънсъдебна
претенция.
В своя отговор ответникът твърди, че искът е недопустим, тъй като по
отношение на претенцията не било развито в пълнота рекламационното
производство по чл. 380 от КЗ. Твърди, че не е неизправна страна по
възникналите в резултат на процесния инцидент облигационни отношения и
поради това не дължи претендираното обезщетение, тъй като ищецът
уведомил застрахователя на 20.02.2023 год., вследствие което застрахователят
поискал допълнителни документи, които не били предоставени. Счита, че
дължи законна лихва от предявяване на иска, въз основа на който е било
образувано т.д. № ********* по описа на В. о. с****.
В открито съдебно заседание от 23.01.2025 г. е допуснато изменение на
предявения иск, по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, чрез увеличаването му, като
същия следва да се счита предявен цялостно за сумата от 3115.75 лева.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства
– по отделно и в тяхната съвкупност и съобрази становищата на страните,
приема за установено, от фактическа и правна страна, следното:
Настоящата искова претенция е по иск с правно основание чл.86, ал.1
ЗЗД вр. чл.429, ал.3 КЗ.
Разпоредбата на чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ предвижда, че с договора за
застраховка „Г.о.“ застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие. Съобразно текста на чл.429, ал.3 КЗ, лихвите за
забава на застрахования по чл.429, ал. 2, т. 2 КЗ, за които той отговаря пред
увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на
застрахователната сума, като от застрахователя се плащат само лихвите за
забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на
3
чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
По делото са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните обстоятелства:
-че на 13.08.2022 г., около 00:30 часа, на път ******* км. 211+500 след
кръстовището за с. Л. посока гр.Т., лек автомобил марка **** ****, с peг. №
*****, управляван от З. А.предприел маневра за изпреварване, но блъснал
насрещно движещия се автомобил **** ****, с peг. № ******. Вследствие на
удара, лекият автомобил **** ***** се отклонил и блъснал влекач марка С.
*** **** **** ***** с peг. № ***** с прикачено към него полуремарке марка
„К. ****" с peг. № ***** , управляван от А. А. А.
.-че на 08.09.2022 г. ищецът уведомил застрахователя на виновния водач
за настъпилото ПТП;
-че застрахователят- ответник в настоящото производство не е изплатил
обезщетение на ищеца;
-че С Решение № 276/17.06.2024 г., постановено по т.д. № ******* по
описа на В. о. с., **** **** **** *** е осъдено да заплати застрахователно
обезщетение в размер на 33240.00 лева, ведно със законната лихва от
13.07.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
Според чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи
обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения.
Ответното дружество оспорва дължимостта на законната лихва от момента на
уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, не
оспорва размера на претендираната лихва.
За уважаване на така предявената искова претенция, ищецът следва да
ангажира доказателства за своето вземане по основание и размер.
Действително, по гр.д. № 169/2024 г. по описа на ОС В., ищецът не е
претендирал обезщетение за забава от деня на уведомяването на
застрахователя за събитието до деня, предшестващ предявяване на иска и
такава не е присъдена. Няма пречка тя да бъде поискана в отделно
производство, което той прави с настоящото.
От събраните по делото доказателства, а и страните не спорят, се
установява, че ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца главница
от 33 240.00 лева за настъпило застрахователно събитие на 13.08.2022 г.
4
Следователно обезщетението за забава върху съдебно установената
горепосочена главница, е дължимо от застрахователя, считано от датата на
уведомяване на застрахователя на 08.09.2022 г. до 12.07.2023 г.- денят,
предшестващ подаването на исковата молба по т.д. № 169/2024 г. по описа на
****. Този извод следва от обстоятелството, че делинквентът е задължен за
цялата стойност на причинените от него вреди и изпада в забава от момента на
увреждането по аргумент от чл. 84, ал. 3 ЗЗД, като на основание чл. 432, ал. 1
вр. чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ застрахователят следва да покрие спрямо
увреденото лице тази отговорност на застрахования делинквент за дължимата
лихва за забава, но от посочения по късен момент на предявяване на
претенцията пред него. Видно от представеното по делото уведомление /л.4/,
претенцията пред застрахователя е предявена от ищеца на 08.09.2022 г.,
страните и не спорят за това, от която дата застрахователят е изпаднал в
забава, считано до 12.07.2023 г.
На основание чл. 162 ГПК, съдът изчисли със специализиран софтуер,
посредством електронен калкулатор, достъпен в Апис, законната лихва за
забава върху главницата от 33 240.00 лева за периода от 08.09.2022 г. до
12.07.2023 г., като получената сума е 3115.75 лева, за която предявеният иск е
основателен.
По изложените съображения се налага извод за основателност на
предявения иск, като същия следва да бъде уважен изцяло, на основание чл.
429, ал. 3 КЗ.
По разноските:
С оглед изхода на спора и своевременно отправеното от ищеца искане,
при съобразяване на представените доказателства, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сторените от него разноски, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, възлизащи в общ размер на 854 лева – 124.63 лева държавна такса и
730 лева адвокатско възнаграждение с ДДС. Съдът намира за неоснователно
направеното възражение за прекомерност на дължимото адвокатско
възнаграждение. Съгласно решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС и
задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1
ДФЕС, определените с Наредба № 1/09.01.2004г. минималните размери на
адвокатските възнаграждение не са задължителни за съда /Определение №
343/15.02.2024г. по т. д. № 1990 по описа за 2023г. на ВКС/. Съдът обаче може
5
да ползва посочените минимални възнаграждения, като ориентир,
съобразявайки цената на иска фактическата и правна сложност на делото,
обема от процесуални действия извършени от адвоката, поведението на
страните и т.н. Макар делото да не се отличава с висока фактическа и правна
сложност и същото да е приключило в едно заседание, то не следва да бъде
подценяван труда на адвоката, който е висококвалифициран и следва да бъде
справедливо овъзмезден, за който и ищцовото дружество е платило поискания
му хонорар в минимален размер, спрямо цената на иска.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА **** ***** ****, ЕИК ****** със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. Д. Б. № **** да заплати на **** **** **** , ЕИК:
*****, със седалище и адрес на управление с. Т., ул. Т., № *****сумата от
3115.75 лева /три хиляди сто и петнадесет лева и седемдесет и пет стотинки/,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата от 33 240.00 лева за периода от 08.09.2022 г. – датата на
уведомяване на застрахователя до 12.07.2023 г. – денят предшестващ
подаването на исковата молба по гр. дело № 169/2024 г. по описа на ОС-В. в
съда, която главница представлява застрахователно обезщетение за причинени
имуществени вреди, в резултат на **** , настъпило на 13.08.2022 г. на път
**** ***** . 211+500 след кръстовището за с. Л. посока гр. Т. по вина на
водача на л.а. марка „**** ****”, с peг. № *****, застрахован за риска „Г. о.т”
на автомобилистите в застрахователна компания ЗД „**** **** ****, на
основание 86, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 429, ал. 3 КЗ.
ОСЪЖДА **** **** **** , ЕИК ***** със седалище и адрес на
управление гр. С.я, бул. Д. Б. № **** да заплати на **** **** **** , ЕИК:
******, със седалище и адрес на управление с. Т., ул. Т., № *****, сумата от
854 лева, представляваща сторени по делото разноски, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
Присъдените суми в полза на ищеца **** **** ***** могат да бъдат
заплатени по посочената в исковата молба банкова сметка
******************, с титуляр адвокат Й. К. А..
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
6
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7