Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 3430
гр. Пловдив, 11.11.2016
година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, втори
граждански състав, в публичното заседание на тринадесети октомври през две хиляди и шестнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЛЯНА СЛАВОВА
при секретаря Радка Стефанова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5025 по описа на съда за 2016 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по частичен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявен от З.Е.М.
с ЕГН: **********, с адрес ***, чрез пълномощника му – адв. Р.П. против А.Л.Л.
с ЕГН: ********** за признаване за установено спрямо ответника, че ищецът не му
дължи поради погасяване по давност сумата от 1250 лева, представляваща част от
сумата от 30 000 лева, за която е издаден от ПОС на 16.04.2007г.
изпълнителен лист, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди
от престъпление по чл. 115 от НК, въз основа на който е образувано изп. дело № ***
по описа на ДСИ при ПРС.
В исковата молба се твърди, че на
16.04.2007г. в полза на ответника бил издаден изпълнителен лист от Пловдивския
окръжен съд, с който ищеца бил осъден да му заплати сумата от 30 000 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъпление по
чл. 115 от НК, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от
18.01.2003г. до окончателното изплащане, както и сумата от 1200 лева,
представляваща разноски за водене на делото пред първоинстанционната и
въззивната инстанция.
Твърди се, че по молба на
ответника от 18.07.2007г. било образувано изп. дело № *** по описа на ***. На
12.08.2015г. взискателят депозирал молба за получаване на изпълнителния лист в
оригинал, като с уважаването на същата съдебният изпълнител постановил
прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
С молба, депозирана от ответника
на 12.08.2015г. в деловодството на ДСИ при ПРС, въз основа на горепосочения
изпълнителен лист било образувано изп. дело № *** по описа на ДСИ при ПРС и на
29.09.2015г. взискателят подал молба за предприемане на действия по
принудително изпълнение спрямо ищеца чрез налагане на възбрана и насрочване на
опис на притежаваната от него 1/6 ид. част от недвижим имот- апартамент,
находящ се в град Пловдив, ул. ***.
Ищецът твърди, че на 13.01.2016г.
получил призовка за доброволно изпълнение, с която бил уведомен, че на
19.01.2016г. е насрочен опис на възбранения имот. В последствие същия бил
отложен за 18.02.2016г., за което ищецът бил уведомен на 28.01.2016г. с връчена
му призовка за принудително изпълнение. Описът бил извършен на 18.02.2016г.
Ищецът твърди, че не дължи на
ответника сумите по изпълнителния лист поради погасяването им по давност. Сочи
в тази връзка, че от образуване на изпълнителното дело пред ЧСИ *** до датата
на получаване обратно на изпълнителния лист – 12.08.2015г. ответникът –
взискател по изп. дело не е поискал, респективно – не са извършени никакви
изпълнителни действия в двугодишен период, поради което според ищеца е
настъпило прекратяване по право на изпълнителното дело по аргумент от чл. 330,
ал. 1, б. „д“ от ГПК /отм./, респ. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, независимо, че
липсва изрично постановление за това. Твърди се от ищеца, че прекратяването е
настъпило на 18.07.2009г., от която датата е започнал да тече нов пет годишен
давностен срок, до изтичането на който – 18.07.2014г. давността не е спирана,
нито прекъсвана. Цитираното изп. дело № *** по описа на ДСИ при ПРС според
ищеца е образувано след погасяване на сумите по изпълнителния лист по давност,
поради което и не е годно да прекъсне вече изтекъл давностен срок. Въз основа
на гореизложените твърдения съдът е сезиран с искане да постанови Решение, с
което да признае за установено спрямо ответника, че не му дължи процесната
сума. Претендира и присъждане на направените разноски, за които от пълномощника
му – адв. П. е представен списък.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от
ответната страна. В хода на настоящото производство – на 12.10.2016г. същия
депозира молба, в която заяви, че признава изцяло предявения иск и моли в този
смисъл съдът да се произнесе с Решението си. Моли също в негова тежест да не се
възлага заплащането на разноските по делото, като твърди, че не е дал повод за
завеждане на делото, тъй като не му били известни обстоятелствата относно
давността.
В съдебно
заседание съдът е уважил искането за постановяване на решение при признание на
иска, тъй като са налице предпоставките за това.
Ето защо и на
основание чл. 237, ал. 2 ГПК съдът следва да постанови решение, основавайки се на признанието.
На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски, които се констатираха от съда в размер на общо 441 лева, от
които –заплатена ДТ в размер на 50 лева, адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева, такса за издаване на
обезпечителна заповед в размер на 5 лева, такса за издаване на справка за
адресна регистрация в размер на 7 лева, държавна такса за издаване на съдебно
удостоверение в размер на 5 лева и разноски за връчване на книжата по делото чрез
ЧСИ в размер на 24 лева. Неоснователно е възражението на ответника, че не дължи
разноски за настоящото производство, защото макар да признава иска, то не може
да се приеме, че не е станал причина за образуване на делото.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО спрямо ответника А.Л.Л. с ЕГН: **********, че ищецът З.Е.М. с ЕГН: **********,
с адрес *** не му дължи поради погасяване по давност сумата от 1250 лева,
представляваща част от сумата от 30 000 лева, за която е издаден от ПОС на
16.04.2007г. изпълнителен лист, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди от престъпление по чл. 115 от НК, въз основа на който е
образувано изп. дело № *** по описа на ДСИ при ПРС.
ОСЪЖДА А.Л.Л. с ЕГН: **********, с адрес
*** да заплати на З.Е.М. с ЕГН: **********, с адрес *** сумата от общо 441 лева /четиристотин четиридесет и
един лева/, представляваща направени по делото разноски, сред които - заплатена
ДТ в размер на 50 лева, адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева, такса за издаване на
обезпечителна заповед в размер на 5 лева, такса за издаване на справка за
адресна регистрация в размер на 7 лева, държавна такса за издаване на съдебно
удостоверение в размер на 5 лева и разноски за връчване на книжата по делото
чрез ЧСИ в размер на 24 лева.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
/Диляна Славова/
Вярно с
оригинала
РС