РЕШЕНИЕ
№ 414
гр. Пловдив, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Велина Бр. Дублекова
при участието на секретаря Радка Ст. Цекова
като разгледа докладваното от Велина Бр. Дублекова Гражданско дело №
20235300102012 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правна квалификация чл.45 от ЗЗД.
Ищците Б. П. М., ЕГН **********, и Л. Д. М.- М., ЕГН **********,
двамата с адрес гр. *****, ул. „******“ №**, вх.*, ет.*, ап.*, молят съда да
постанови решение, с което да осъди А. Ж. Ж., ЕГН **********, с постоянен
адрес с. *****, ул. „*****“ №**, ет.*, ап.* да им заплати сума в размер на по
50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди –
претърпени болки и страдания, вследствие смъртта на Д.Л.Л., ведно със
законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното заплащане. Претендират разноски.
Исковата претенция се основава на твърденията, че ищците са съответно
брат и майка на Д.Л.Л., починал на *****г., умишлено умъртвен от ответника,
за което на ответника му е повдигнато обвинение и е образувано наказателно
производство- НОХД № 115/ 2018г. по описа на Военен съд- гр. Пловдив, като
е постановена осъдителна присъда. Твърдят, че търпят болки и страдания от
смъртта от техния родственик. Твърдят, че отношенията им с починалия са
били много добри – на разбирателство, всекидневна неразделност,
взаимопомощ и взаимна обич. Твърдят, че понасят загубата му много тежко,
дълго време след случилото се били в шок и депресия. Твърдят, че към
1
настоящия момент не са преодолели загубата на своя родственик.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. С
отговора на исковата молба ответникът оспорва исковете като неоснователни.
Оспорва изложените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения.
Направено e възражение за изтекла погасителна давност, тъй като инцидентът
е станал на *****г., а исковата молба е депозирана на 20.07.2023г. Ответникът
твърди, че до инцидента се стигнало изключително само заради поведението
на пострадалия. Твърди, че пострадалият е бил дълбоко обсебен от личността
на Л. А., с която е желаел да има семейни отношения, като с оглед отказът на
последната да задълбочи връзката си с пострадалия, както и желанието й да
продължи отношенията си с ответника, пострадалият е формирал крайно
негативно отношение към ответника до степен на омраза, възприемайки
ответника като единствената и основна причина А. да не приема
предложението му за бъдещ семеен живот. Ответникът твърди, че е действал в
условията на неизбежна отбрана, тъй като е следвало да защити както своето
здраве и живот, така и този на Л. А., която е присъствала по време на
инцидента, като излага подробни съображения в тази насока. Релевира
възражение за съпричиняване от страна на пострадалия. Оспорва ищците да са
претърпели сочените от тях в исковата молба неимуществени вреди.
По допустимостта на исковете.
Предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество.
По основателността на исковете.
По делото е приложено НОХД № 115/ 2018г. по описа на Военен съд-
Пловдив. Установява се, че с присъда № 2/ 29.03.2024г., постановена по
КНОХД № 917/ 2023г. по описа на ВКС ответникът е признат за виновен за
това, че на *****г., в гр. *****, умишлено е умъртвил Д.Л.Л..
От приетите по делото писмени доказателства – Удостоверения за
родствени връзки /л.95-л.96/ се установява родствената връзка на ищците с
починалия Д.Л.Л., а именно ищцата е майка на починалия Д.Л.Л., а ищецът -
негов брат.
За установяване на претърпените от ищците неимуществени вреди по
делото са събрани гласни доказателства- изслушани са показанията на
2
свидетелите С. М. /сестра на ищцата/ и М.М. - А. /майка на съпругата на
ищеца/.
От показанията на св. М. се установява, че ищцата получила много
тежки „болестни състояния“ – влошили се стойностите на диабета; от
постоянно високото кръвно получила пресърдно мъждане, исмхемична
болест; освен това се „повлияла наскоро и ендокринната система, коремните
болести, жлъчка, панкреас, черен дроб, стомах“; сърцето й излезнало извън
ритъм за много дълго време, не можела да диша, не можела да ходи, два пъти
влизала в болница само миналата година. Смъртта на Д. повлияла на
психичното състояние на всички в семейството, всички се чувствали зле. Д. и
ищецът били не са само братя, били най- близки приятели, били неразделни.
Д. живеел при родителите си, малко време (преди почине) живял в собствения
си апартамент. Докато бил женен Д. живеел в жилището на съпругата. Брат му
Б. живее при родителите. Д. имал чести контакти с майка си и брат си,
постоянно били заедно, почти всеки ден. След смъртта на Д. ищцата
ограничила контактите си със всички, защото била в много тежко психично
състояние и контактувала само със свидетелката. „Спрели“ празниците и
всички семейни събирания. Ищецът се чувствал много зле след смъртта на
брат си, защото чувствал брат си най-близък.
От показанията на св. М. – А. се установява, че познава ищеца Б. М.
някъде от 15 години и са живели заедно, тъй като те с дъщерята на
свидетелката живеели с тях в общ апартамент, така че го познава много добре.
Като младеж бил весел, жизнен, отзивчив, *****олюбив, но след трагедията в
семейството той се променил много. Станал умислен, тъжен, затворен.
Отразило на здравословното му състояние, като преди това нямал
здравословни проблеми. Ежедневно се оплаквал от силно главоболие;
започнал да вдигна кръвно; страдал от безсъние; започнал да получава обилно
потене през нощта, някаква страхова невроза от затворени помещения,
особено от асансьора. Отразило се негативно и на работата му – работел в
сервиз за компютри, но следствие на това нервно разстройство, което получил,
не можел да стои по цял ден в сервиза и казвал, че с часове обикалял по
улиците на ***** или в градината, за да може се съвземе, да се върне и да
продължи работа. Това състояние продължило няколко месеца, като по съвет
на свидетелката ищецът потърсил лекарска помощ от невролог, който му
3
назначил лечение. Той започнал лечение, но всеки път, когато присъствал на
делата, състоянието му се влошавало. Клиентите му намалели и след месеци
се наложило да затвори сервиза С Д. били в чудесни отношения, често се
виждали, споделяли си, за Б. Д. бил „по- големият батко“. Б. ходил често до
*****, за да се вижда със семейството си, брат му също идвал в ***** и се
виждали. Наказателното производство се отразило тежко на Б., той бил
запознат с материалите по делото, присъствал на съдебните заседания, от
където се връщал много разстроен и не можел да се съвземе след това,
съсипвало го това, делото продължило 5-6 години, на различни инстанции, че
била постановена и оправдателна присъда.
От показанията на св. С. Б. се установява, че е живяла четири години на
семейни начала с Д.Л.Л., в периода 2014г. – 2018г., като са живели заедно в
неговия апартамент. По наблюдения на свидетелката двамата братя – Б. и Д.
били близки, не са прекъсвали връзка по между си, когато Б. си идвал в *****
винаги се срещали и се събирали.
За да бъдат успешно проведени предявените от ищците искове с правно
основание чл.45 от ЗЗД следва да са осъществени следните кумулативно
дадени елементи от фактическия състав на деликта: противоправно деяние,
вреди, причинно - следствена връзка между вредите и деянието и вина на
извършителя.
По отношение на претендираните неимуществени вреди от ищцата Л.
М. са осъществени всички горепосочени материалноправни предпоставки за
ангажиране отговорността на ответника, който дължи на основание чл. 45 ЗЗД
репариране на действително причинените вреди, които са пряка и
непосредствена последица от деянието му. Предявеният иск по чл.45 от ЗЗД за
неимуществени вреди е доказан по основание поради наличието на основните
елементи от състава му: деликт със всички елементи на неговия състав
(виновно и противоправно деяние, вреда и причинна връзка между тях).
Фактът на настъпване на деянието и самоличността на извършителя, неговата
вина и противоправността на извършеното деяние са безспорно установени по
силата на постановената от наказателния съд присъда, която е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца.
4
Настоящият съдебен състав намира, че предявения от ищцата иск за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Д. Л. са
доказани по своето основание, а неговият размер следва да бъде определен
според разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, която предвижда, че при непозволено
увреждане обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост.
Безспорно е установена родствената връзка между пострадалия Д. Л. и
ищцата, пострадалият е неин син, както и че ищцата търпи неимуществени
вреди от неговата смърт.
При определяне размера на обезщетението за понесените от ищцата
неимуществени вреди съдът, въз основа на събраните по делото доказателства
и на основание чл.52 ЗЗД, взе предвид, че в случая се касае за най- тежката
неимуществена вреда – безвъзвратна загуба на любим човек. Безспорно
смъртта на Д. Л. е причинила мъки и страдания на ищцата, тъй като е ноторно
известно, че е изключително тежко един родител да преживее своето дете и да
стане свидетел на неговата смърт, При определяне на размера на
обезщетението съдът съобрази обективни и доказани по делото факти –
възрастта на починалия и възрастта на ищцата, отношенията на ищцата с
починалия, невъзвратимостта на загубата. От събраните по делото
доказателства се установи, че между ищцата и починалия е имало
емоционална връзка. Установи се, че ищцата е преживяла тежко смъртта на
сина си, влошило се е здравословното й състояние. Установи се, че ищцата
продължава да изпитва силна тъга и да скърби за сина си.
При определяне размера, който ще се присъди на ищцата следва да се
разгледа и наведеното от ответника възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат.
За да е налице съпричиняване от страна на пострадалия е необходимо да
е установен конкретен принос от негова страна, т.е с действията си същият
обективно и конкретно да е допринесъл за настъпването на вредоносния
резултат. Релевантен за съпричиняването и прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е
само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се
стигнало до неблагоприятния резултат. В съдебната практика е възприето, че
пострадалият съпричинява вредата тогава, когато е създал реална възможност
за настъпването или е превърнал създадената от делинквента реална
5
опасност в действителност. В настоящия случай такъв конкретен принос от
страна на пострадалия Д. Л. не се установява. Въз основа на събраните в
настоящото производство доказателства, вкл. материалите по наказателното
производство, което е приложено по настоящото дело, съдът мотивира извод,
че с поведението си Д. Л. от фактическа и правна страна няма принос към
резултата – а именно настъпване на неговата смърт. Действията на
пострадалия Л. в предходните дни и непосредствено преди срещата между
него и ответника несъмнено са провокирали ответникът към извършване на
деянието, но не могат да бъдат квалифицирани като съпричиняване по
смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД.
С отговора на исковата молба е повдигнато възражение за погасяване на
иска по давност, с оглед на това, че е приложима петгодишната давност,
считано от датата на деликта – *****г., исковата молба е депозирана на
20.07.2023г. Възражението е неоснователно, тъй като съгласно чл.3, т.2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено
с Решение на Народното събрание от 13.03.2020г. и за преодоляване на
последиците, за срока от 13.03.2020г. до отмяна на извънредното положение
спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти, като в случая в периода
13.03.2020г. до 21.05.2020г. давностният срок е спрял да тече. С оглед на това
исковата молба, към датата на нейното подаване – 20.07.2023г, е депозирана
преди да е изтекъл 5- годишния давностен срок, считано от *****г.
Предвид на изложеното искът за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди следва да бъде уважен в пълния претендиран от ищцата
размер от 50 000 лв., като бъде и уважено искането за присъждане на законна
лихва от датата на подаване на исковата молба – 20.07.2023г.
По иска, предявен от ищеца Б. М., за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на Д. Л., съдът намира, че същият е
недоказан по своето основание, по следните съображения:
С Тълкувателно решение № 1/ 21.06.2018г., т.д. № 1/ 2016г. на ОСНГТК
на ВКС, се прие, че материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са освен лицата,
посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961г. и Постановление № 5 от
24.11.1969г. на Пленума на ВС, по изключение е и всяко друго лице, което е
6
създало трайна и дълбоко емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдание, които в конкретния случай
е справедливо да бъдат обезщетение. Обезщетението се присъжда при
доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от
смъртта му вреди.
Възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в ППВС
№ 4/ 1961г. и ППВС № 5/ 69г. се допуска като изключение – само за случаите,
когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между
починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването
на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди.
В мотивите на тълкувателното решение е залегнало, че особена близка
привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри,
баби/ дядовци и внуци, предвид на това, че в традиционните за българското
общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/
дядовците и внуците, са част от най- близкия родствен и семеен кръг, като
връзките по между им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа,
духовна и емоционална близост. Формалната връзка на родство обаче не е
достатъчно, за да обоснове основание да се направи изключение и да се
присъди обезщетение, а е необходимо да бъде установено, че поради
конкретни житейски обстоятелства привързаността между починалия и лицата
от разглеждания родствен кръг /братя и сестри, баби/ дядовци и внуци/ е
станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на
другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. От
изложеното се налага извод, че обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от смърт на близък, попадащ извън кръга на лицата, очертани в
двете постановления на ВС, се присъждат само по изключение. Преценка се
извършва конкретно по всяко дело въз основа на конкретните доказателства и
обезщетение се присъжда само когато ищецът е провел пълно и главно
доказване за съществуваща изключителна трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия, която надхвърля формалното родство и съпътстващите го
отношения на разбирателство, взаимна обич, духовна близост, емоционална и
морална подкрепа и на настъпили в резултат на неговата смърт сериозни по
интензитет и продължителност във времето болки и страдания. Тази близост
7
обичайно е резултат на тежки житейски ситуации, обуславящи нуждата от по-
интензивно общуване между починалия родственик и претендиращия
обезщетение и от изграждане на връзка, поздрава от обичайната за съответния
вид родство. В този смисъл е и тълкуването, дадено с
Решение№372/14.І.2019год. по т.д.№1199/2015год. на ІІ ТО на ВКС, и съдебна
практика на ВКС по този въпрос.
В настоящия случай съдът намира, че ищецът, при носена от него
доказателствена тежест, не доказа наличие на особено близка духовна и
емоционална връзка с починалия, обосноваваща основание да се направи
изключение от правилото за определяне кръга на правоимащите съобразно
ППВС № 4/ 1961г. и ППВС № 5/ 69г., както и проявление на неимуществените
вреди в правната му сфера, чийто интензитет и продължителност надхвърлят
нормално присъщите за отношенията между братя морални болки и
страдания. От събраните по делото доказателства не се установяват конкретни
житейски обстоятелства, станали причина за създаване на особена духовна и
емоционална близост между починалия и неговия брат по смисъла на
тълкувателното решение, която да поражда основание за включване на ищеца
в кръга на лицата, имащи право да получат обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на Д. Л.. На следващо място не се установява от събраните
по делото доказателства в правната сфера на ищеца да са настъпили
неимуществени вреди, надхвърлящи като интензитет и продължителност
болките и страданията, които е нормално да търпи брат по повод загубата на
обичания от него брат.
За установяване твърденията на ищеца за съществуването на особена
близка емоционална връзка с починалия и понесените от него неимуществени
вреди вследствие на неговата смърт по делото са събрани гласни
доказателства – разпитани са свидетелите М. и М.- А..
От показанията на разпитаните свидетели не установяват отношения,
различаващи се по съдържания от традиционните за българското общество
отношения между двама братя.
В показанията си свидетелите сочат, че ищецът и починалия Д. Л. имали
близки отношения, поддържали връзка, споделяли си, често се виждали,
когато ищецът идвал в гр. ***** двамата братя се виждали. Установява се, че
ищецът понесъл тежко смъртта на своя брат, отразила се негативно на
8
емоционалното му и здравословно състояние. Присъствал редовно на
провежданите съдебни заседания по воденото наказателно дело, което всеки
път го разстройвало, с оглед на фактите, които се установявали във връзка със
смъртта на брат му. Установява се също така, че ищецът има свое семейство –
съпруга, с която около **г. живеят заедно в отделно домакинство.
Посоченото от свидетелите е израз на типичните за българските
традиции отношения в семейството, на характерните за нашето общество
прояви на съпричастност, грижа и подкрепа към членовете на семейството в
широк кръг, включващо братята и сестрите, но не разкрива изключителност на
съществувалата между починалия Д. Л. и неговия брат родствена връзка. От
показанията на свидетелите не може да се установи, че за ищеца са били
налице конкретни житейски обстоятелства, които са причина обичайно
съществуваща между двама братя привързаност да е станала толкова силна, че
смъртта на починалия да е причинила на ищеца морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка. На следващо място, във връзка с показанията
на св. М. – А. за влошено здравословно състояние – получена страхова
невроза и нервно разстройство, които да са в причинна връзка със смъртта на
Д. Л., следва да се посочи, че не са ангажирани други доказателства, които да
подкрепят казаното от свидетелката и да обосновават безспорен извод, че
смъртта на Д. Л. се е отразила крайно тежко на здравословното състояние на
ищеца – високо кръвно, страхова невроза, нервно разстройство. Не са
представени каквито и да е било писмени доказателства в тази насока –
медицинска документация от извършени прегледи и/или изследвания. В
показанията си свидетелката сочи, че ищецът посетил лекар невролог и му
било назначено лечение, но писмени доказателства за преглед при невролог и
проведено лечение не са представени. В допълнение следва да се посочи, че не
са налице и твърдения от страна на ищеца, изложени в исковата молба, за
влошено здравословно състояние, което да е в пряка – причинно следствена
връзка със смъртта на Д. Л..
Недоказването на критериите, възприети от ОСНГТК като основание за
присъждане по справедливост на обезщетение за неимуществени вреди от
други лица, извън най- близкия родствен и семеен кръг на починалия по
смисъла на Постановление № 4 от 25.05.1961г. и Постановление № 5 от
9
24.11.1969г. на Пленума на ВС, изключва ищецът като активно
материалноправно легитимирано лице да получи претендираното
обезщетение, поради което предявения от него иск подлежи на отхвърляне
като неоснователен. В този смисъл е Решение № 17/ 16.03.2021г., т.д. № 291/
2020г., ІІ т.о. на ВКС.
С оглед на гореизложеното предявеният от Б. М. иск за неимуществени
вреди е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
В частта по разноските.
Страните са направили искания за присъждане на разноски.
С оглед изхода от спора –основателност на иска, предявен от ищцата М.-
М., на същата следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение. Ищцата претендира разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 9400 лв. От ответника е направено възражение за
прекомерност, което съдът с оглед на ниската степен на фактическа и правна
сложност на делото, намира за основателно, с оглед на което същото следва да
бъде редуцирано до определения по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/ 09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум в размер
на 4650 лв.
С оглед неоснователност на иска, предявен от ищеца Б. М., същият
следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 4650 лв. По делото е представен
договор за правна защита и съдействие, сключен от ответника с адв. С., от
който се установява размера на договореното възнаграждение, както и че
същото е платено в брой при подписването на договора.
Ищцата е освободена от внос на държавна такса и разноски, на
основание чл.83, ал.1, т.4 от ГПК. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. чл. 83,
ал. 1, т. 4 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на съда държавна
такса в размер на 2000 лв.
Предвид на това, че искът, предявен от ищцата Л. М. е уважен като
основателен в пълния предентиран размер разноски за депозит за свидетели не
следва да бъдат присъждани на ответника.
Мотивиран от горното, съдът
10
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Ж. Ж., ЕГН **********, с постоянен адрес с. *****, ул.
„*****“ №**, ет.*, да заплати на Л. Д. М.- М., ЕГН **********, с адрес гр.
*****, ул. „******“ №**, вх.*, ет.*, ап.* обезщетение за неимуществени
вреди- претърпени болки и страдания, от смъртта на нейния син Д.Л.Л.,
причинена умишлено от ответника, за което е постановена присъда по КНОХД
№ 917/ 2023г. по описа на ВКС, в размер на 50 000 лв. /петдесет хиляди
лева/, ведно със законната лихва, считано от 20.07.2023г. до окончателното
заплащане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, предявен от Б. П. М., ЕГН
**********, с адрес гр. *****, ул. „******“ №**, вх.*, ет.*, ап.*, против А. Ж.
Ж., ЕГН **********, с постоянен адрес с. *****, ул. „*****“ №**, ет.*, ап.*,
за осъждане на ответника да му заплати сума в размер на по 50 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и
страдания, от смъртта на неговия брат Д.Л.Л., причинена умишлено от
ответника, за което е постановена присъда по КНОХД № 917/ 2023г. по описа
на ВКС, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното заплащане.
ОСЪЖДА А. Ж. Ж., ЕГН **********, с постоянен адрес с. *****, ул.
„*****“ №**, ет.*, ап.*, да заплати на Л. Д. М.- М., ЕГН **********, с адрес
гр. *****, ул. „******“ №**, вх.*, ет.*, ап.*, разноски в размер на 4650 лв.
/четири хиляди шестстотин и петдесет лева/, за производството по гр. дело
№ 2012/ 2023г. по описа на Окръжен съд- Пловдив.
ОСЪЖДА Б. П. М., ЕГН **********, с адрес гр. *****, ул. „******“
№**, вх.*, ет.*, ап.*, да заплати на А. Ж. Ж., ЕГН **********, с постоянен
адрес с. *****, ул. „*****“ №**, ет.*, ап.*, разноски в размер на 4650 лв.
/четири хиляди шестстотин и петдесет лева/, за производството по гр. дело
№ 2012/ 2023г. по описа на Окръжен съд- Пловдив.
ОСЪЖДА А. Ж. Ж., ЕГН **********, с постоянен адрес с. *****, ул.
„*****“ №**, ет.*, ап.*, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Окръжен съд- Пловдив, сумата в размер на 2000 лв. /две хиляди
лева/, представляваща държавна такса за производството по гр. дело № №
2012/ 2023г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.
11
Сумата може да бъде изплатена от ответника на ищцата по следната
банкова сметка: ***********************, с титуляр адв. Т. М. Д..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
12