Решение по дело №34/2021 на Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

 

№ 19

 

гр. Русе, 26.04.2021 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Русе, VІІ състав, в публично заседание на 20 април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

СЪДИЯ: ЙЪЛДЪЗ АГУШ

 

при секретаря       МАРИЯ СТАНЧЕВА       като разгледа докладваното от съдия          АГУШ         адм. дело № 34 по описа за 2021 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) във вр. чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Б.Т.Л. *** против Заповед за прилагане на ПАМ №20-1075-000833 от 16.12.2020 г., издадена от Началник сектор към ОД на МВР-Разград, сектор ПП-Разград, с която на оспорващия Л. е наложена ПАМ  по чл.171, т.1, б.”д” от ЗДвП - “временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство на водач до заплащане на дължимата глоба”. Иска се нейната отмяна. Оспорващият не претендира разноски.

Ответникът –  Началник сектор към ОД на МВР-Разград, сектор ПП-Разград, не взема становище по допустимостта и основателността на жалбата.

Административният съд, като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл. 168 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

  Процесната заповед е съобщена на оспорващия срещу подпис на 30.12.2020 г., удостоверено в разписка към самата заповед. Жалбата е подадена директно в деловодството на АС-Русе на дата 12.01.2021 г., с което е спазен 14 дневния срок за оспорване на административния акт. Жалбата е допустима като подадена в срока по чл.149,ал.1 от АПК и от надлежна страна – адресат на оспорената заповед, имаща право и интерес от оспорване. Разгледана по същество, тя се явява основателна.

С оспорената заповед спрямо Л. е приложена ПАМ по чл.171, т.1, б.”д” от ЗДвП. Според разпоредбата, в ред. към момента на издаване на заповедта, ПАМ като процесната - “временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство на водач до заплащане на дължимата глоба” се налага на собственик, който управлява моторно превозно средство с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане – до заплащане на дължимата глоба.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Процесната заповед е издадена от  Началник сектор към ОД на МВР-Разград, сектор ПП-Разград.   Със Заповед № 330з-2544 от 18.09.2018 г. директорът на ОД на МВР – Разград е оправомощил лицата, компетентни да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП, включително и от вида на процесната, между които е и издателят на оспорения в настоящото производство акт – т.1.3. Следователно оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган, в условията на делегация.

От извършена служебна проверка съдът установи постановяване на Решение №3 от 23.03.2021 г.   по конституционно дело № 11/2020 г. по описа на КС, обнародвано ДВ., бр.26 от 2021 г. С него са обявени за  противоконституционни чл. 171, т. 1, б. „д“ и т. 2, б. „к“ от Закона за движението по пътищата (обн., ДВ, бр. 20 от 5.03.1999 г., посл.  доп., ДВ, бр.23 от 19.03.2021 г.).

Горецитираното решение е от значение за преценка на материалната законосъобразност на процесната заповед, предвид обявяване за противоконституционна на разпоредбата на чл.171, т. 1, б. „д“ от ЗДвП, послужила за правно основание за издаването й.

В решение №3 от 28.04.2020 г. по конституционно дело № 5/2019 г. Конституционният съд постановява, че: "Въпросът за конституционността на приложимия по висящото дело закон, независимо от модела на конституционно правосъдие, винаги има преюдициален характер – такъв въпрос не би имало мотив да се поставя и решава, ако отговорът на същия няма да има ефект за разрешаването на правния спор, по повод на който е сезиран Конституционният съд – това противоречи преди всичко на здравия разум, на процесуалната икономия и, което е по-съществено, на смисъла и предназначението на конституционното правосъдие да осигури върховенството на Конституцията. С оглед на даденото от КС правно разрешение, настоящият съд приценява, че при решаването на висящия правен спор за материалната законосъобразност на заповедта за налагане на ПАМ по отношение на оспорващия, следва задължително да бъде отчетен резултатът, постановен с решение №3 от 23.03.2021 г.   по конституционно дело № 11/2020 г.  В подкрепа на изложеното следва да се посочи, че в  решение №3 от 28.04.2020 г. по конституционно дело № 5/2019 г. Конституционният съд изрично приема, че за правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, обявеният за противоконституционен закон не се прилага. В мотивите към решението е посочено: "За разлика от приключените правоотношения, при правоотношенията, които не са приключени по времето, когато влиза в сила обезсилващото решение на Конституционния съд (заварени правоотношения), въздействието на противоконституционния закон спрямо тях се преустановява, защото според чл.151, ал.2, изр. трето от Конституцията неговото прилагане е вече забранено. Опората на тези правоотношения е един противоконституционен, порочен закон. От цитираната  разпоредба на Конституцията следва, че обявеният за противоконституционен закон след влизане на решението на съда в сила повече не урежда като задължително правило за поведение тези обществени отношения, за които е създаден. По отношение на заварените правоотношения, които са възникнали при действието на обявения за противоконституционен закон, но спрямо които той не е произвел по окончателен начин регулативния си ефект, решението на Конституционния съд действа занапред, като "отнема" регулативната способност на обявената за противоконституционна уредба и така въздейства върху правния резултат. "Следва изводът, че макар в разпоредбата на чл.151, ал.2, изр. трето да е въведено основно правило за действие на решенията на Конституционния съд "занапред", спрямо висящите производства е налице изключение от правилото. Изключението е имплицитно заложено в нормата на чл. 150, ал.2 от Конституцията, буквата и духът на която предписват, че съдията трябва да се въздържа да прилага закон, за който смята, че противоречи на Конституцията. Разумът, вложен в цитираните разпоредби на основния закон, е да не се допусне правораздавателна дейност въз основа на закон, обявен по надлежния ред за противоконституционен, да се предотврати възникването на противоконституционни последици и в този смисъл несправедливи правни последици от прилагането на такъв правен акт, като по този начин бъдат гарантирани правата на личността.

При отчитане на значението на обявяването на противоконституционността на нормата на чл.171, т. 1, б. „д“ от ЗДвП от Конституционния съд на Република България, послужила за правно основание за издаване на оспорената заповед, последната се явява материално незаконосъобразна. На това основание се следва отмяната й.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 1 и 2 от АПК, Административен съд – Русе,

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ по направеното оспорване от Б.Т.Л. ***, Заповед за прилагане на ПАМ №20-1075-000833 от 16.12.2020 г., издадена от Началник сектор към ОД на МВР-Разград, сектор ПП-Разград, с която на Б.Т.Л. е наложена ПАМ  по чл.171, т.1, б.”д” от ЗДвП - “временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство на водач до заплащане на дължимата глоба”.

 Решението не подлежи на обжалване на основание чл.172, ал.5, предл. последно от ЗДвП.

 

                                                                             

 

 

 

СЪДИЯ: