МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НЧХД № 124/2017
Г. НА НПРС, 4 състав
Делото е образувано по подадена
частна тъжба, подадена от А.Г.И. с ЕГН ********** ***, срещу М.Р.Й. с ЕГН **********
***, за това, че на 24.12.2016 г. в с. Ц., обл. Ш., е
нанесъл удари с брадва в областта на гърба на А.Г.И. ***, с което му причинил
лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето,
неопасно за живота – престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК. С тъжбата е
предявен и граждански иск в размер на 1500 лв. за причинените от деянието
неимуществени вреди от претърпените от пострадалия унижения. Гражданският иск е
приет за съвместно разглеждане в наказателния процес и пострадалият е
конституиран като граждански ищец.
Със същата тъжба тъжителят е предявил
обвинение и срещу Р.М.Р. с ЕГН ********** ***, за това, че на 24.12.2016 г. в
с. Ц., обл. Ш. е нанесъл удар с бухалка в областта на
главата и лявата ръка на А.Г.И. ***, с което му причинил лека телесна повреда,
изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление
по чл. 130, ал. 1 от НК. С тъжбата е предявен и граждански иск в размер на
1500 лв. за причинените от деянието неимуществени вреди от претърпените от
пострадалия унижения. Гражданският иск е приет за съвместно разглеждане в
наказателния процес и пострадалият е конституиран като граждански ищец.
В хода на съдебните прения представителят на тъжителя
поддържа така повдигнатото обвинение. Твърди, че извършеното деяние и неговото
авторство се установяват от събраните в хода на съдебното следствие
доказателства. Твърди, че свидетелите, които са разпознали подсъдимите като
извършители са незаинтересовани от изхода на делото, тъй като не са роднини, за
разлика от свидетелите, доведени от защитата. Счита, че всички доказателства
доказват обвинението.
Защитникът на подсъдимият Р.М.Р. оспорва фактическата
обстановка, изложена в тъжбата. Излага се аргументи, че подс.
Р. дори не е присъствал на случилото се, тъй като по-рано се е прибрал в дома
на чичо си и е останал там, докато другите от компанията му със своите бащи са
се върнали в заведението и тогава е станал масовия бой. Счита, че представените
от тъжителя доказателства са противоречиви. Твърди, че част от свидетелите на
тъжителя също за заинтересовани – неговата съжителка. Обръща внимание, че
единият от свидетелите, който разпозна подс. Р. в
действителност не е видял как е бил ударен тъжителя и може да свидетелства
единствено с кого е говорил по-рано. Счита, че по делото безспорно е
установява, че не Р.М.Р., а ***му Й.М.Р. е присъствал на масовия бой в заведението.
Счита, че показанията на свидетелите в частта относно случилото се в
заведението и относно нанесените на тъжителя удари. Счита, че няма яснота дали
деянието е станало на 23 или на 24 декември. Освен това твърди, че категорично
според трайната съдебна практика макар нанесените на тъжителя телесни
увреждания да са причинени едно след друго, то при ситуации на масов бой става
дума за съучастие поР.общност на умисъла. Повдигнатото
обвинение обаче е за еднолично извършване на деянието, което е съществено
несъответствие с фактическата обстановка и налага оправдаване на подсъдимите. По
изложените мотиви моли съдът да постанови оправдателна присъда и да отхвърли
предявените граждански искове.
Подсъдимият Р.М.Р. не се явява и производството е разгледано
в негово отсъствие.
Подс. М.Р.Й. не се признава за виновен. Твърди, че нито
той, нито сина му са удряли тъжителя. Моли за оправдателна присъда.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият М.Р.Й. е роден на *** ***, с ЕГН **********.***.
Той е ***
Подсъдимият Р.М.Р. е роден на *** ***, с ЕГН **********.***.
Той е ***По делото има данни, че работи в ***. *****.
Тъжителят А.Г.И. живеел в гр. Д.със семейството си.
Около Коледните празници на 2016 г. посетил с. Ц., където живеели неговите
родители, както и тези на жената, с която живеел на съпружески начала. От
събраните по делото доказателства се установява, че на 23.12.2016 г. тъжителят
със св. Д.М.Й. (жената, с която живее на съпружески начала) и със свое
приятелско семейство – св. Г.К.Г. и св. Р.В.Г. – посетили местното питейно
заведение, което през почивните и празнични дни работи и като дискотека.
Пристигнали там след 22.00 часа. Заведението било пълно и трудно намерили
места. След известно време на масата им дошъл Й.М.Р. – ***на подс. Р.М.Р. – и братовчед им Т.С.Г.. Й.Р. бил леко пил и
започнал да се заяжда със св. Р.В.Г.. Други от компанията се ядосали и поискали
да се саморазправят. С подс. Р., но тъжителят И. ги
спрял. Обяснил им, че момчето е негов роднина – той бил ***на доведен ***на
лелята на тъжителя. Така ситуацията се успокоила. Подс.
Р.М.Р. също бил в заведението, но тъй като основно пребивавал в чужбина не
познавал тези свои роднини добре.
Малко по-късно собственика на питейното заведение
изгонил всички клиенти, които не били от с. Ц. – една компания от млади хора от
с. К.и с. М.с мотива, че създават проблем. В думите му се съдържала заплаха,ч е
ако не си тръгнат ще ядат бой. Момчетата си тръгнали, но част от тях се
оплакали на бащите си.
Така около полунощ на в нощта на 23 срещу 24 декември
2016 г. Й.М.Р. събудил *** си – подс. М.Р.Й. – и му
се оплакал, че са ги изгонили от заведението и че В.(собственика на
заведението) е искал да ги бие. Тогава подс. Й. се
обадил на единия си ***и двамата с „момчетата“ и няколко други по-възрастни
мъже от с. М., сред които и св. Т.С.Г. и св. С.Г.С., тръгнали с коли към с. Ц.,
за да потърсят сметка от Васко защо е изгонил и „закачал“ *** им. В това време подс. Р.М.Р. се прибрал в дома на ** си (трети ***на подс. М.Й.) – св. Р.Р.Й. в с. М.,
у когото останал да преспи.
Когато подс. М.Й., сина му Й.Р.
*** пристигнали в с. Ц. нахлули в
заведението и потърсили сметка на собственика за поведението му от по-рано
вечерта. Поведението им е изглеждало агресивно и в защита на собственика някой
хвърлил бутилка по тях. Това дало повод на групата от с. К.да започне физическа
саморазправа и започнал масов бой между тях и намиращите се в заведението хора.
В блъсканицата не станало ясно кой кого удря. Няколко хора обаче пострадали.
Св. Д.Й. се обадила на тел. 112. На място пристигнали екипи на полицията и на
бърза помощ.
Един от пострадалите бил тъжителят А.Г.И.. Сед като същият успял да излезе от заведението, до него се
приближил св. Т.Г. и като видял, че А.Г. е пострадал тежко му се извинил,
обяснявайки му, че не е искал да се стигне до тук, но св. Д.Й. с удари го
изгонила, обвинявайки го, че той е ударил тъжителя.
А.И. бил откаран в спешното отделение за преглед,
защото не успели да спрат кръвотечението на място. От назначената по делото и
кредитирана изцяло СМЕ се установява, че на тъжителят са причинени следните увреждания:
разкъсно-контузна рана в дясната теменна област на главата; ивицовидно
кръвонасядане на гърба вляво, на нивото на лявата лопатка, косо разположено; кръгловато охлузване в областта на гърба срединно, на нивото на 9 и 10 гръдни прешлени; кръвонасядане
и оток на лявата длан в областта на 3, 4, 5пръсти и дълбоко охлузване на
предната повърхност на лявотоколяно. Теьзи увреждания били причинени в резултат на действието на
твърди тъпи предмети. Не се установяват порезни или посечни
наранявания. Тези увреждания са причини временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Според вещото лице тези увреждания могат да бъдат получени
по описания от тъжителя начин.
Така описаната фактическа обстановка съдът възприе,
след като разгледа и обсъди всички доказателства по делото – гласни и писмени
такива, назначената съдебно-медицинска експертиза и направеното в хода на
съдебното следствие разпознаване. За да приеме за установено, че не подс. Р.М.Р. е посетил масата на тъжителя по-рано вечерта,
преди да бъдат изгонени посетителите от с. К.и с. М., съдът кредитира
показанията на св. Т.С.Г.. Наистина той е в роднински отношения с подсъдимите,
но сам по себе си този факт не е достатъчен, за да бъдат дискредитирани
показанията му. Те трябва да бъдат разглеждани във връзка с всички останали
доказателства по делото. Св. Т.Г. достатъчно подробно описа как самият той е
бил с „***“, когато са посетили масата на тъжителя, разказа, че са щели да ги
бият и А.И. ги е защитил. Твърди, че той е бил този, който се е извинил на А.И.,
че е бил ударен. Същевременно никой от трима свидетели, разпитани по искане на
тъжителя – св. Д.Й., св. Г.Г. и св. Р.Г. – не е
познавал лицето, което е дошло на масата. Св. Д.Г. дава много противоречиви
показания в тази връзка – първо твърди, че е сигурна, че този, който е дошъл
при тях на масата и мъжа й го е спасил да не го бият, е бил подс.
Р. Р., защото попитала изрично мъжа си кой е този и той отговорил: „Р.“, което
показва, че не е познавала момчето. После обаче твърди, че познава Ради, защото
се е срещала и друг път с него. Последното обаче противоречи на установените по
делото данни, че подс. Р.Р.
пребивава трайно в чужбина и не се познава с тези си роднини (А.И. и жена му).
Освен това по време на разпознаването, извършено в рамките на съдебното
следствие тя не успя да познае подс. Р., а посочи
снимката на ***му Й.Р.. Както подс. М.Й., така и св. Р.Й.,
св. Т.Г., св. С.С. са категорични, че няма как св. Д.Й.
да е видяла подс. Р. в заведението, защото макар той
да е бил там, той не ги е познавал и затова не е ходил при тях, а после се е
прибрал при чичо си да спи. По същата причина съдът намира, че не може да
кредитира показанията на тези трима свидетели относно това кой е ударил
тъжителя. При разпознаването, извършено в рамките на съдебното следствие св. Г.Г. и Р.Г. разпознаха по снимките подс.
Р.. Трябва да се има предвид обаче на първо място очебийната прилика между
двамата братя и на второ място, фактът, че св. Р.Г. не е видял кой удря
тъжителя и няма как да установи това – той е видял само момчето, което е дошло
на масата при тях за няколко минути. И двамата със съпругата му виждат човека
за първи път. Св. Г.Г. каза, че едва на делото от
призовката е разбрала как се казва лицето. В този смисъл съдът намира, че не
може да кредитира показанията им с достатъчна степен на сигурност, за да оборят
твърденията на другите свидетели, които познават двамата братя много добре и са
категорични, че човека, за когото говорят не е бил подс.
Р.. Допълнителен аргумент в полза на твърденията, че Р.М.Р. не е бил по време
на масовото сбиране и обстоятелството, че в рамките на досъдебното
производство, което НПРП е образувала по случая той не е разпитван. Разпитвани
са всички присъствали, но още тогава никой не е споменал Р.М.Й. да е присъствал
там и той не е разпитван. ***му обаче Й.М.Й. е бил разпитван и няма спор, че е
присъствал. Това допълнително дава основание на съда да кредитира тези
свидетелски показания, според които подс. Р. се е
прибрал да спи след като компанията му е била изгонена от заведението, а ***му
е бил този, който се е върнал с *** им да търсят удовлетворение защо са били
изгонени.
По отношение на твърденията на тъжителя, че подс. М.Й. го е ударил, единствените свидетели на това са
св. Д.Й. и св. Г. Г.. Техните показания обаче са противоречиви. Особено
показанията на св. Д.Й.. Тя твърди, че никога до тогава не е виждала подс. М.Й., но после твърди, че когато той излязъл от
заведението, тя му се скарала, че мъжът й е спасил сина му да не яде бой, а
„виж ти как постъпи“. Ако не е познавала подс. Й. е
нямало как да знае, че сина му е бил на масата с тях по-рано – или тя е
познавала подс. Й. от преди или такъв разговор въобще
не се е състоял. Едно от двете твърдения не отговаря на истината и по-вероятно
е истинното твърдение да е това, че тя
не се познават от преди, защото в този смисъл са твърденията и на самият
подсъдим и на всички останали свидетели. Това означава, че такъв разговор между
нея и подс. Й. не се е състоял. А това от своя страна
поставя под съмнение показанията й, че е разпознала подс.
Й. като човека, който е ударил мъжа й с брадва. Именно наличието на тази брадва
е допълнително основание съдът да не кредитира показанията на двете свидетелки,
че са видели подс. Й. да удря тъжителя с брадва.
Според техните показания подс. Й. е влязъл в
заведението с две брадви и започнал да раздава удари като ударил първо св. Р.В.Г.,
а после и тъжителя. Тези показания звучат твърде преувеличено. По делото не се
установи да има пострадали с посечни или порезни
рани. Такива няма и тъжителя. Твърди се, че ударът върху тъжителят бил с
дръжката на брадвата, но дори това да беше вярно, щеше да има други пострадали
с посечни или порезни рани, няма как всички да са се
отървали само с удари с дръжката на двете брадви. От документите по досъдебното
производство, което НПРП е водила за случая обаче не се установяват подобни
наранявания. Подс. Й. и разпитаните по негово
настояване свидетели са категорични, че нито той, нито някой от другите от
тяхната група, дошли да търсят обяснение, защото младежите от с. М.са били
изгонени, не е носил брадва. Подс. Й. обяснява, че
таи брадва се е появила по време на масовото сбиване, той видял как двама биещи
се я дърпат, неговият роднина св. С.С. я взел е от
тях и я е хвърлил на страна. Тези обяснения, потвърдени и от показанията на
споменатия свидетел, съдът изцяло кредитира, защото тази същата версия двамата
изказват и пред разследващите полицаи по цитираното по-горе досъдебно
производство. В същия смисъл са показанията и на други свидетели от това
досъдебно производство от с. М.. Показанията на свидетелите, които са били в
заведението при влизането на групата от с. М., пък се твърди, че е имало един
мъж с маскировъчни дрехи, който носел брадва. Това категорично противоречи на
показанията на св. Д.Й. и св. Г.Г., които твърдят, че
подс. Й. е бил с две брадва, а според св. Д.Й. той
бил със синьо яке с червени и бели кантове. В допълнение трябва да отбележим,
че разпитан в рамките на досъдебното производство св. Р.В.Г. твърди, че според
свидетели е бил ударен с тръба или сопа. Дотогава явно съпругата му не му е
казала, че е видяла да е ударен с брадва. Тази версия се появява едва в рамките
на настоящото производство.
Съдебният състав намира за необходимо да коментира и
следното. По делото е присъединено ДП № 79/2017 г. на РУ гр. К., което е образувано
за престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК относно случилото се във въпросната
нощ. По същото няма привлечени лица и е било прекратено с постановление на
наблюдаващия прокурор на 13.06.2017 г. По това досъдебно производство са
разпитани множество лица. Разпитът е проведен от органите на досъдебно
производство, което прави невъзможно ползването на тези разпити от настоящия
съд като гласни доказателства. Тези разпити (при това само тези, които наистина
са проведени от разследващ полицай и свидетелите са предупредени за
отговорността по чл. 290 от НК, а не сведенията, снети на предварителната
проверка) са ползвани в рамките на производството само за проверка
достоверността на едни или други показания по делото. Защото ако един свидетел
е разказва едно в рамките на досъдебното производство, а в настоящото разказва
друго – това поставя под основателно съмнение неговите показания. Обратното
също е вярно. Ако един свидетел поддържа една и съща версия и в досъдебното
производство, и в настоящото – дава основание на съда основание да кредитира
показанията му, особено ако противоречащите му показания са противоречиви.
Трябва да се има предвид и следното – съдът изцяло
кредитира показанията на СМЕ, включително в частта, че увреждания, нанесени на
тъжителя, могат да бъдат получени по описания от него начин. Това съвсем не
противоречи на останалите изводи на съда относно това,ч е не подсъдимите са
нанесли ударите по него. Тези удари могат да бъдат нанесени от някой друг.
Могат да бъдат нанесени и не от дръжка на брадва, а от друг инструмент – сопа,
тръба или друго, тъй като те имат форма, сходна с тази на дръжката на брадвата.
На основата
на така изяснената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
По делото не се събраха доказателства подсъдимият М.Р.Й.,
да е извършил описаното в тъжбата деяние по чл. 130, ал. 1 от НК, а именно на
24.12.2016 г. в с. Ц., обл. Ш., да е нанесъл удари с
брадва в областта на гърба на А. ***.
По делото също не се събраха доказателства подсъдимият
Р.М.Р., да е извършил описаното в тъжбата деяние по чл. 130, ал. 1 от НК, а
именно на 24.12.2016 г. в с. Ц., обл. Ш. е нанесъл
удар с бухалка в областта на главата и лявата ръка на А. ***.
Безспорно се установи единствено, че на тъжителя А.Г.Р.
са причинени описаните в тъжбата увреждания, но не и кой и как ги е нанесъл.
Поради това и на основание чл. 304, във вр. с чл. 303,
ал. 2 от НПК, съдът е признал и двамата подсъдими за невиновни и ги е оправдал
по повдигнатите обвинения с присъдата си от 10.05.2018 г.
С оглед на това съдът е приел и гражданските искове,
подадени от тъжителя, за недоказани и неоснователни и ги е отхвърлил.
Мотивиран от изложените съображения, съдът постанови
присъдата си.
Мотивите изготвени на 25.06.2018 г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Петина Николова