Р
Е Ш Е
Н И Е
№………………….
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-3 състав, в публично заседание на втори април две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
при секретаря
Румяна Аврамова, като разгледа докладваното от съдия Цветкова т.д. № 3021 по описа за
2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 694,
ал. 1, т. 2 ТЗ, вр. чл. 92 ЗЗД.
Производството е по предявен от Б.М.ООД
/н./ иск за признаване за установено по реда на чл. 694, ал. 1, т. 2 ТЗ,
несъществуване на включено в списъка на приетите вземания вземане на ответника
в размер на 79 064,43 лева по чл. 92 ЗЗД - за неустойка по чл. 23, ал. 2,
вр. чл. 2 от договор от 03.06.2008 година, дължима за периода 12.11.2011 г. –
09.11.2014 година.
Ищецът твърди, че няма задължение
към ответника, неизпълнението на каквото е свързано с начисляване на процесната
неустойка за забава. Прави възражение за изтекла погасителна давност, вкл.
поради погасяване по давност на главното вземане, счита уговорката за неустойка
за нищожна поради противоречие с добрите нрави.
Ответникът оспорва иска. Твърди
наличието на валидно облигационно правоотношение по договора от 03.06.2008
година – договор със смесен характер – предварителен договор за покупко-
продажба на недвижим имот и договор за изработка. Твърди сключен окончателен
договор в изпълнение задълженията по предварителния такъв, твърди
симулативност, съответно – нищожност на договора от 04.06.2008 година. Твърди
наличието на задължение за ищеца по чл. 2, т. 6 от предварителния договор от
03.06.2008 година – за парична вноска в размер на 136 908,10 лева, виновно
неизпълнение на същото и съответно възникване правото на ответника за
начисляване на неустойка по реда на чл. 23, ал. 2 от договора. Ответникът
твърди, че процесната сума представлява неустойка и я претендира единствено за
непогасената й по давност част. Ответникът счита и че договорът е прекратен и
след прекратяването не може да се претендира неустойката. Счита за валидна
неустоечната клауза.
В допълнителната искова молба,
ищецът сочи, че отделен договор за изработка от 03.06.2008 година не съществува
и че подписаният предварителен договор няма смесен характер, а урежда насрещни
задължения за страните – задължение за продажба на недвижим имот срещу насрещно
задължение за изграждане на сграда за сметка и със средства на купувача.
Твърди, че окончателен договор със съдържание, идентично на предварителния, не
е подписан, поради което е изтекъл 5-годишен давностен срок за вземанията на
ответника. Нотариалният акт, представен от ответника счита, че не обективира
сключена сделка в изпълнение на предварителния договор, както и че е нищожен,
поради симулативност. Твърди и че ответникът не е предоставил услугите по
договора за изработка, срещу които евентуално е дължимо възнаграждение.
В допълнителния отговор
ответникът поддържа направените възражения. Поддържа, че Споразумението за
симулативност от 04.06.2008 година се отнася към договора за изработка от
същата дата.
Ответникът носи тежест да докаже
наличието на облигационно отношение между страните по договор от 03.06.2008
година с елементи на изработка, включващо и валидно неустоечно съглашение за
вредите от забавено изпълнение на задължението на ищеца за заплащане на
уговорената в чл. 2 цена и по – специално - на последната договорена разсрочена
вноска, размер на уговорената неустойка, изпадане на ищеца в забава.
Ищецът носи тежест да докаже
правопогасяващите си възражения, евентуално – плащане, вкл. – за изтекъл
давностен срок.
Съгласно приложения на л. 77 от
делото Предварителен договор за прехвърляне на право на собственост върху
недвижим имот срещу задължение за изграждане на сграда от 03.06.2008г., сключен
между страните по делото, ответникът в качеството на продавач-възложител се
задължава да прехвърли на ищеца, в качеството на купувач-изпълнител правото на
собственост върху УПИ I-919 от кв.55 по плана на
гр.София, м. ”Дружба-1” срещу насрещното задължение на купувача-изпълнител да
изгради за своя сметка в полза на продавача - възложител подробно описаната в
цитирания договор сграда в собствения на продавача-възложител УПИ VIII-1385, както и срещу задължението на купувача-изпълнител
да плати на продавача-възложител сумата от 470 000 евро при условията и в
сроковете по чл. 2 от договора. В чл. 2, т. 6 е предвидена сумата от
70 000 евро за заплащане в срок до 15 месеца от сключване на окончателния
договор за покупко-продажба на УПИ I - 919. Съгласно чл. 23, ал. 2 от договора, при
забава в плащането на която и да е вноска по чл. 2 от договора по причини, за
които отговаря, купувачът дължи на продавача неустойка в размер на 0,05% на ден
до окончателното изплащане на дължимата сума.
Видно от Допълнително
споразумение от 04.06.2008г. към предварителен договор за прехвърляне на право
на собственост срещу задължение за изграждане на сграда от 03.06.2008г.,
страните са се договорили да осъществят две сделки – договор за покупко-продажба
на УПИ I-919, и договор за изработка в строителството в УПИ VIII-1385, като цените по двата договора съвпадат – по
2 000 000 евро без ДДС, и условие за плащане на всяка вноска по
договора за строителство е постъпване на вноска в същия размер по покупко-продажбата,
т.е., целта е да няма разместване на парични средства между страните. Изрично в
чл. 1, ал. 4 от допълнителното споразумение е предвидено, че посочените по-горе
цени са симулативни, не отразяват действителната воля на страните, а действителната
им воля и стойност на сделката са определени в предварителния договор от
03.06.2008г. – прехвърляне на УПИ I-919 срещу задължение за
изграждане на сграда в УПИ VIII-1385, както и плащане на сумата
от 470 000 евро.
Видно от приложения на л. 42 и
сл. от делото Договор за изработка в строителството от 04.06.2008г., сключен
между страните по делото, и Нотариален акт за покупко-продажба 190/04.07.2008г.
/л. 48 и сл./, същите изпълняват условията на Допълнителното споразумение от
04.06.2008г. към предварителен договор за прехвърляне на право на собственост
срещу задължение за изграждане на сграда от 03.06.2008г., т.е., прехвърлен е УПИ
I-919 срещу цена от 2 000 000 евро и е
поето задължение за изграждане на сграда в УПИ VIII-1385 срещу цена от
2 000 000 евро. И в двата договора срокът за плащане е 31.07.2008г.
Видно от Споразумение за
разкриване на симулативност от 04.06.2008г. на Договор за изработка в
строителството от 04.06.2008г. /погрешно посочен в заглавието от 03.06.2008г.,
но правилно индивидуализиран по-нататък в договора, включително с изписване на
датата с думи/, страните разкриват симулативността на посочения договор за
строителство. Потвърждава се, че действителната воля на страните остава тази,
изразена в Предварителния договор от 03.06.2008г. – прехвърляне на УПИ I-919 срещу задължение за изграждане на сграда в УПИ
VIII-1385, както и плащане на сумата от 470 000
евро. Посочения документ представлява т.нар. обратно писмо, и отговаря на
поетите от страните задължения по Допълнително споразумение от 04.06.2008г. към
предварителен договор за прехвърляне на право на собственост срещу задължение
за изграждане на сграда от 03.06.2008г.
В резултат на посочените сделки и
действия, съдът приема, че е налице валиден договор за прехвърляне на недвижим
имот УПИ I-919 /по н.а. от 04.07.2008г./, като вместо
привидната сделка – покупко-продажба, която се явява нищожна на основание чл. 26,
ал. 2 ЗЗД, се прилагат правилата на прикритата сделка - прехвърляне на УПИ I-919 срещу задължение за изграждане на сграда в УПИ
VIII-1385, както и плащане на сумата от 470 000
евро, чиито условия са възпроизведени в Предварителния договор от 03.06.2008г.,
допълнителното споразумение към него от 04.06.2008г. и Споразумение за
разкриване на симулативност от 04.06.2008г.
В тази връзка следва да се
отбележи нищожността на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД и на Договора за
строителство от 04.06.2008г., в частта за изплащане на цена. В останалата част
/по отношение на детайлизирането на задълженията във връзка със строителството/
този договор допълва Предварителния договор от 03.06.2008г. и е част от
съдържанието на прикритата прехвърлителна сделка по нотариалния акт 190/2008г.
- прехвърляне на УПИ I-919 срещу задължение за
изграждане на сграда в УПИ VIII-1385, както и плащане на сумата
от 470 000 евро.
С оглед валидността на
задълженията на страните, и с оглед обстоятелството, че продавачът-прехвърлител
е изпълнил задължението си за прехвърляне на УПИ I-919, чрез вещно-транслативния
ефект на нотариалния акт 190/2008г., за купувача-изпълнител е възникнало
задължение освен за изграждане на сграда и за изплащане на сумата от
470 000 евро по реда и в сроковете на чл. 2 от Предварителния договор от
03.06.2008г.
В тази връзка, с оглед
направеното възражение за погасителна давност, както за вземането за неустойка,
така и за всички вземания по предварителния договор /абзац последен, буква „Б”
на стр.3 от делото - стр.2 от ИМ/,
следва да се отбележи, че задължението за последната погасителна вноска от
70 000 евро /в срок до 15 месеца от сключване на окончателния договор за
прехвърляне на собственост/ е със срок за изпълнение до 04.10.2009г. /15 месеца от 04.07.2008г., когато е изповядан
нотариалният акт/, като давността за
това вземане на ответника /обща, 5-годишна/ е изтекла на 04.10.2014г. Доколкото
за първи път вземането за дължима сума по чл. 2 от Предварителния договор от
03.06.2008г. е предявено от ответника на 12.11.2014г. /сужебно известно на
съда обстоятелство от публичния търговски регистър и обявения на 25.05.2015
година списък на приети вземания, т. 6 от списъка/, т.е. след изтичане на давността за това вземане, и с оглед направеното
от ищеца възражение за давност за всички вземания на ответника по
предварителния договор – както главни, така и акцесорни, то следва, че
направеното възражение за изтекла погасителна давност е основателно по
отношение на главницата от 70 000 евро по т. 6 от чл. 2 от Предварителния
договор от 03.06.2008г. На основание чл. 119 от ЗЗД /с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него
допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла/, то и
акцесорното вземане за неустойка следва да се счита за погасено по давност. С
оглед изложеното, искът следва да бъде уважен изцяло.
При този изход на производството,
разноски са дължими на ищеца, но доказателства такива да са сторени няма.
Ответникът, съответно, следва да
бъде осъден да заплати дължимата държавна такса, която не се събира
предварително и която е в размер на 790,65 лева.
Така
мотивиран, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Б.М.” ООД /н./, ЕИК: ******** отрицателен установителен иск по чл.
694, ал. 1, т. 2 ТЗ, вр. чл. 92 ЗЗД по отношение на длъжника, синдика и
кредиторите в производството по несъстоятелността на „Б.М.” ООД /н./, ЕИК: ******** несъществуването на вземането на
„К.” ЕООД, ЕИК: ******** за сумата
от 79 064,43 лева – неустойка по чл. 23, ал. 2, във вр. с чл. 2, т. 6 от
Предварителен договор от 03.06.2008г. за периода 12.11.2011г. – 09.11.2014г.
върху главница от 70 000 евро /с левова равностойност от 136 908,10 лв./,
поради погасяване по давност на вземането.
ОСЪЖДА „К.” ЕООД, ЕИК: ******** да заплати по сметка на Софийски
градски съд сумата от 790,65 лева – държавна такса.
В съдебното производство е участвал на основание чл. 694, ал. 4 от ТЗ Светослав Г.Л. - синдик на „Б.М.” ООД /н./.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: