Р Е
Ш Е Н
И Е 205/24.11.2022г.
Гр.
Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи състав, в
публично заседание на седми ноември две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
при
секретаря Кр. Юрукова - Стоянова разгледа
докладваното от председателя адм. д. № 244
по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба
на Ж.Н.Е. *** против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка
№ 22-5697-000084 от 15.08.2022 г. на Началник
група към ОД на МВР – Пловдив, Сектор
„Специализирани полицейски сили“ - Пловдив, с която на осн.
чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП на същия е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС за
срок от 12 месеца“. Твърди се, че оспорената заповед е незаконосъобразна от материалноправна гледна точка, тъй като
жалбоподателят не е предоставял процесното МПС за управление на неправоспособен водач. Посочва, че по силата на договор на наем,
товарният автомобил е предоставен за
временно ползване на лицето В.С.С., която от своя страна го е предоставила на
неправоспособния Ш.А..Твърди се също, че в оспорената заповед липсват мотиви относно
срока на наложената принудителна административна мярка. Иска се
отмяната й, както и присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят Е.,
редовно призован, не се явява. Упълномощеният от него процесуален
представител поддържа жалбата изцяло на основанията, изложени в същата.
Ответната страна, редовно призована,
не се явява в съдебно заседание и не изпраща процесуален представител. В
постъпилото писмено становище с вх. № 2298/23.09.2022 г. жалбата се оспорва
изцяло, като счита, че същата е неоснователна.
След като извърши цялостна преценка на
всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Между страните по делото не се спори,
че на 13.08.2022 г. , около 14:30 часа, на автомагистрала „Т.“, км. 131 в посока
гр. С., Ш.Г.А.
е управлявал товарен автомобил ********
******** *** ЦДИ, с рег. № * **** **, собственост на Ж.Н.Е. (жалбоподателя в
настоящото производство), като при извършената проверка се установило,
че същият не притежава СУМПС, тъй като е лишен по административен ред с НП *
**-****-******/**.**.**** Г. на Сектор „Пътна полиция“ – Бургас, влязло в сила
от 08.07.2022 г. от право да управлява МПС. За
констатираното нарушение на А. бил съставен Акт № ******** от 13.08.2022 г. за установяване на административно нарушение по чл.
150а, ал. 1 от ЗДвП, който той получил и саморъчно записал, че няма възражения.
Със Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 22-5697-000084 по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП от 15.08.2022 г., въз
основа на горепосочения АУАН, Началник
група към ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Специализирани полицейски сили“ -
Пловдив, постановил прекратяване на регистрацията на управляваното от Ш.Г.А. и собственост на
жалбоподателя Е. ППС – товарен автомобил ******** ******** *** ЦДИ с рег. № *
**** ** за срок от 12 месеца. Именно тази
заповед е предмет на оспорване в настоящото съдебно производство.
С оглед на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Обжалваната заповед за прилагане на принудителна
административна мярка има всички белези на индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, тъй като съдържа волеизявление на административен
орган, с което се засягат права и законни интереси на адресата на мярката. Жалбата против нея е подадена
в законоустановения срок и поради това е
допустима. Разгледана по същество обаче, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбите на чл. 168 и чл. 142 от АПК, съдът проверява
законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички
основания по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от
оспорващия.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН, за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения,
както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, могат
да се прилагат принудителни административни мерки, а видно от чл. 23 от ЗАНН
случаите, когато такива могат да се прилагат, техният вид, органите, които ги
прилагат и начинът на тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се
уреждат в съответния закон или указ.
Разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, въз основа на която е наложена принудителната
административна мярка в настоящия казус, предвижда прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно
средство, без да е правоспособен водач,
не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която
спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от
право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен
ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171,
т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от НПК, както
и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за
което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. С оспорената заповед административният орган е наложил такава за 12
месеца, т.е. за максималния, предвиден
от закона срок.
Обжалваната заповед, видно от съдържанието й,
е издадена въз основа на АУАН № ********/13.08.2022
г. Последният е съставен за нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, съобразно който за да управлява моторно превозно
средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му
за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1
или 4
или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй
като е изгубено, откраднато или повредено.
В конкретния случай, видно от данните
по делото, Ш.Г.А. е бил неправоспособен
водач, предвид обстоятелството, че същият,
с Наказателно постановление № 22-0769-001197 от 15.06.2022 г. на Сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР – Бургас, влязло
в сила на 08.07.2022 г., е лишен от
право да управлява МПС за срок от 24
месеца за нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП.
При прилагането на чл. 171, т. 2а от ЗДвП, административният орган
действа в условията на обвързана компетентност, която той следва да упражни,
когато са налице уредените в закона материалноправни
предпоставки. В настоящия казус, както вече бе посочено по-горе, товарният автомобил, собственост на
жалбоподателя Е. е бил управляван от
неправоспособен водач. При това положение административният орган е
бил длъжен да наложи принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а, б.
„а“ от ЗДвП, което той и сторил.
Във връзка с доводите в жалбата, че оспореният
акт е незаконосъобразен, тъй като
автомобилът е управляван от А. без знанието
и съгласието на жалбоподателя, следва
да се отбележи, че законодателят изрично е предвидил принудителната
административна мярка да се „налага и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от
лице, за което са налице тези обстоятелства“ (обстоятелствата по чл.
171, т. 2а б. „а“ от ЗДвП). Следователно, адресат на този вид принудителна
мярка е собственикът на управляваното превозно средство както, когато той лично
управлява автомобила, така и когато автомобилът му е управляван от друго лице
при наличие на горните обстоятелства. При тази нормативна уредба законът
изисква от административния орган само да установи управление на МПС в някоя от
посочените хипотези и неговият собственик, което в случая е сторено.
Приложимата правна уредба не обвързва мярката с установяване на вина на
собственика, поради което е без правно значение обстоятелството дали
жалбоподателят Е. лично е предоставил управлението на собственото си ППС, дали
това е направено от друго лице и дали той е знаел за това. Законът допуска засягане
на правата му с оглед постигане на целта, регламентирана в чл. 1, ал. 2 и чл.
171 от ЗДвП – опазване на живота и здравето на участниците в движението по
пътищата, както и преустановяване на административните нарушения.
Що се отнася до твърдението, че продължителността на мярката не е мотивирана,
съдът намира същото за неоснователно. В самата заповед, с която принудителната
административна мярка е наложена изрично е посочено, че срокът от 12 месеца е
определен „предвид обществената опасност на извършеното нарушение и
дисциплината на водача“. Тези мотиви наистина са кратки, но от тях става ясно както
за адресата на акта, така и за съда какво е мотивирало административният орган
да определи най-дългият срок на принудителната административна мярка. Съдът
намира, че този срок, предвид обстоятелството, че водачът на МПС – Ш.А., видно
от приложената към делото Справка за нарушител, е многократно наказван за
нарушения на правилата за движение по пътищата, като с Наказателно
постановление № 17-0269-000026/16.02.2017 г.
на ОД на МВР – Бургас, влязло в сила на 10.03.2017 г. е бил лишен от право да управлява МПС за срок
от 24 месеца за нарушение по чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, а с Наказателно постановление
№ 22-0769-001197 от 15.06.2022 г. на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Бургас, влязло в сила на
08.07.2022 г., също е бил лишен от право
да управлява МПС за срок от 24 месеца за
нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, е правилно определен.
С оглед изложените съображения съдът
намира, че оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 22-5697-000084 от 15.08.2022 г.
на Началник група към ОД на МВР – Плодвид,
Сектор “Специализирани полицейски сили“ - Пловдив, е напълно законосъобразна. Подадената против
нея жалба е неоснователна и като такава,
следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното, Я А С
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Ж.Н.Е. ***, против Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 22-5697-000084 от 15.08.2022 г. на Началник
група към ОД на МВР – Пловдив, Сектор “Специализирани полицейски сили“ -
Пловдив, с която на осн. чл. 171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП на същия е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС за
срок от дванадесет месеца“.
Решението, на осн. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП е окончателно и НЕ ПОДЛЕЖИ на обжалване .
СЪДИЯ: /п/ не се чете