№ 91006
гр. София, 23.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20221110157274 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на И. М., с която са предявени
срещу М. А. и К. А. искове за признаване на установено, че ищецът е собственик на
процесните имоти, описани в молба от 06.04.2023 г. на ищеца, както и за установяване
недействителността, в частност нищожността на съдебна спогодба, материализирана в
съдебен протокол под акт № 23, том 9 от 19.06.2002 г. на Службата по вписванията гр.
София от 19.04.2002г. гр.д.№ 1378/2002 г. на СРС, 59-ти състав.
При проверката относно редовността и допустимостта на така подадената искова
молба съдът, като е констатирал несъответствия с изискванията на ГПК с
Разпореждане от 18.12.2022 г. е оставил същата без движение, като е дал указания
относно поправянето на установените пропуски, във връзка с което ищецът е подал
молба от 19.01.2023 г., чието вписване е указано на ищеца с Определение от 12.03.2023
г., като е предупреден за неблагоприятните последици при неизпълнение на указанията
в срок.
Видно от отбелязване на л. 57 по делото ищецът е получил горното определение
на 03.04.2023 г., като в указания му едномесечен срок не е представил доказателства за
вписана уточнителна молба от 19.01.2023 г.
Изискването за вписване на искова молба на основание чл. 114, б. „в“ вр. чл. 112,
б. „з“ ЗС не е изискване за редовност и съдържание на исковата молба по смисъла на
чл. 127 ГПК, но неизпълнението на изричното указание на съда за вписване на искова
молба по чл. 114 ЗС, в т. ч. и за съдебна делба, е основание за нейното връщане на
основание чл. 129, ал. 3 ГПК (ТР № 3 от 19.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 3/2009 г.,
ОСГК; Определение № 166 от 10.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 480/2018 г., IV г. о.;
Определение № 394 от 22.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1069/2012 г., IV г. о.).
С молба от 19.01.2023 г. ищецът е направил съответни уточнения относно
отстраняване на указани нередовности на исковата молба, поради което същата молба
е неразривно свързана с първоначалната искова молба. Видно от приложената по
делото молба от 19.01.2023 г. върху същата липсва отбелязване за нейното вписване,
както се установява и по отношение на препис от същата молба, приложена към молба
вх. № 96876 от 06.04.2023 г. на ищеца.
Съдът е длъжен да зачита единствено онези процесуални действия, извършени
от страната в законовите или дадените от него срокове (арг. от прот. от чл. 64, ал. 1
ГПК). Когато ищецът не изпълни указанията на съда относно отстраняване
нередовности на исковата молба в дадения му срок или изпълни същите указания след
изтичането на този срок, съдът е властен да върне исковата молба заедно с
приложенията (чл. 129, ал. 3 ГПК и Определение № 116 от 10.06.2022 г. на ВКС по ч.
1
гр. д. № 933/2022 г., II г. о.; Определение № 60122 от 15.10.2021 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 3191/2021 г., II г. о.; Определение № 124 от 1.04.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. №
747/2021 г., III г. о.; Определение № 397 от 12.10.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. №
2897/2020 г., III г. о.; Определение № 135 от 9.04.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 909/2020
г., III г. о.).
В настоящия случай указанията на съда по отстраняване нередовности на
исковата молба, в частност на уточнителна молба са законосъобразни, ясни и точни и
за тяхното изпълнение е даден достатъчно дълъг срок, чието продължаване или
възстановяване не е поискано от ищеца. Липсват и представени от ищеца
доказателства за наличие на уважителни причини, породени от особени непредвидени
обстоятелства, препятстващи изпълнението на дадените му от съда указания в
съответните горепосочени срокове.
При това положение, след като указанията на съда са останали неизпълнени до
изтичането на дадения от съда срок и ищецът е бил предупреден за неблагоприятните
последици при неизпълнението на указанията, същият следва да понесе процесуалната
тежест по чл. 129, ал. 3 ГПК исковата молба да бъде върната, а образуваното по нея
производство прекратено.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА искова молба на И. М., с която са предявени срещу М. А. и К. А.
искове за признаване на установено, че ищецът е собственик на процесните имоти,
описани в молба от 06.04.2023 г. на ищеца, както и за установяване
недействителността, в частност нищожността на съдебна спогодба, материализирана в
съдебен протокол под акт № 23, том 9 от 19.06.2002 г. на Службата по вписванията гр.
София от 19.04.2002г. гр.д.№ 1378/2002 г. на СРС, 59-ти състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 57274/2022 г. на СРС.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2