№ 8637
гр. София, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело
№ 20221110101886 по описа за 2022 година
Предявени са искове по чл. 124, ал. 1, предл. 3, във връзка с чл. 439 ГПК и по
чл. 86 ЗЗД, във връзка с чл.439 ГПК.
Ищецът Ц. К. Ц. твърди, срещу него е било образувано изпълнително дело №
20167160400916 по описа на Ч. Г., с рег. № 716 и район на действие Окръжен съд - Варна, с
взискател - ответника „..........“ ЕАД, по което му е наложен запор, върху трудовото
възнаграждение. Заявява, че процесното изпълнително дело № 20167160400916 е следвало
да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като пред Ч. Г. е депозирал
молба (вх. № 6793/28.09.2021 г.), но последния не е прекратил производството. Поддържа,
че частния съдебен изпълнител е продължил действията и след изтичане на срока по чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК по процесното изпълнително дело и въз основа на същия изпълнителен
лист. Претендира да бъде признато за установено, че вземанията на ответника -кредитор,
произтичащи от Договор за потребителски кредит № **********/04.02.2016 г. за сумата от
795,27 лева, представляваща главница и за сумата от 384,60 лева, представляваща мораторни
лихви са недължими, поради погасяването им по давност. Претендира разноски.
Ответникът „..........“ ЕАД е получил препис от исковата молба и в срока по чл. 131
ГПК е подал писмен отговор. Заявява, че изначално, като ответник по делото следва да е
„.................“ ЕАД. Твърди, че вземането на ответника по Договор за потребителски кредит
№ **********/04.02.2016 г. е прехвърлено на цесионера „.................“ ЕАД с Рамков договор
за продажба на вземания(цесия) от 31.08.2018 г. Поддържа, че ищеца - длъжник е уведомен
за извършената цесия. Заявява, че не е било налице прекратително основание по чл. 433, ал.
1, т. 8 от ГПК на изпълнително дело № 20167160400916 по описа на Ч. Г.. Твърди, че
вземането не е погасено по давност. Поддържа на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК като трето
лице - помагач на страната на ответника да бъде конституиран - „.................“ ЕАД.
Претендира разноски.
С Разпореждане № 94793/ 07.10.2022 г. като трето лице - помагач на страната на
ответника по делото е конституирано „.................“ ЕАД, което изразява становище за
неоснователност на предявените искове.
Трето лице - помагач „.................“ ЕАД е конституирано по делото на основание чл.
219, ал. 1 ГПК и в едномесечния срок по чл. 131 ГПК е подал писмен отговор. Заявява, че
1
вземанията по делото не са погасени по давност, нито е налице прекратителното основание
на изпълнителното дело по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, т.е. „перемция“. Твърди, че искането да
бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, тъй като съдебния
изпълнител е длъжен да го приложи. Поддържа, че новото искане на свой ред прекъсва
давността, независимо от това дали съдебния изпълнител го е образувал в ново дело или не
е образувал ново дело.
Софийски районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и от събраните писмени доказателства по делото са
установява, че в полза на „..............“ ЕАД - праводател на ответника е бил издаден
изпълнителен лист от 09.11.2016 г. по частно гражданско дело № 11252/2016 г. по описа на
Районен съд – гр. Варна, за сумата от 795.27 лева, представляваща задължение по сключен
Договор за потребителски кредит № **********/04.02.2016 г., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението – 19.09.2016 г. до изплащане на вземането; за сумата от 70.52 лева,
представляваща договорна лихва за периода 05.03.2016 г. до 06.05.2016 г.; за сумата от 28.43
лева, представляваща мораторна лихва за периода от 05.03.2016 г. до 02.09.2016 г., както и
разноски по делото в размер на 325 лева.
По делото е приложено копие на Изпълнително дело № 20167160400916 по описа на
Ч. Г., с рег. № 716, район на действие Варненски окръжен съд.
От изпълнително дело № 20128410409849 се установява, че е подадена Молба (вх.
№7484/17.11.2016 г.) от „..............“ ЕАД за образуване на изпълнително дело въз основа на
изпълнителен лист от 09.11.2016 г., издаден по частно гражданско дело №11252/2016 г. по
описа на Районен съд – гр. Варна. Направени са нарочни искания за предприемане на
действия по проучване на имущественото състоянието на длъжника и обезпечаване на
събиране на задължението, чрез налагане на запори върху движими вещи и вземания на
длъжника и възбрани върху недвижими имоти.
По гореспоменатото изпълнително дело № 20167160400916 е изпратена Покана за
доброволно изпълнение (изх. № 560/18.01.2017 г.), получена лично от последния на
30.01.2017 г.
Съдебният изпълнител е отправил искания до НАП - за наличие на осигурителни
доходи и трудови договори, за наличие на моторни превозни средства, наличието на
открити банкови сметки.
С Разпореждане (изх.№10867/05.12.2017 г.) е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника.
С Разпореждане (изх.№7240/10.05.2018 г.) е наложен запор върху всички сметки,
депозити, банкови сейфове и касетки на длъжника в „Първа инвестиционна банка“АД.
Подадена Молба (вх.№9171/20.11.2019 г.) от „.................“ ЕАД с правно основание
429 от ГПК за конституирането му като взискател по горецитираното изпълнително дело на
мястото на „..............“ ЕАД. Направено е нарочно искание за налагане на запор върху една
открита банкови сметки на длъжника.
С Разпореждане (изх.№5489/26.06.2021 г.) е наложен запор върху всички сметки,
депозити, банкови сейфове и касетки на длъжника в „.............“АД и с Разпореждане (изх.
№5490/26.06.2021 г.) е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в
„...............“ ЕООД.
С Разпореждане (изх.№5058/21.06.2022 г.) е наложен запор върху всички сметки,
депозити, банкови сейфове и касетки на длъжника в „.............“АД.
С Определение № 1285/17.01.2022 г. по настоящото гражданско дело е оставено без
уважение искането по чл.389, ал.1 ГПК за допускане на обезпечение на предявените от
ищеца искове, чрез налагане на обезпечителната мярка „спиране на изпълнението“ по
2
изпълнително дело № 20167160400916 по описа на Ч. Г., с рег. № 716, район на действие
Варненки окръжен съд.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
По допустимостта на исковете:
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да
възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
Предмет на делото е отрицателен установителен иск, с предявяването на който ищецът цели
да установи, че вземането на ответника, за което е издаден изпълнителен лист по частно
гражданско дело № 11252/2016 г. по описа на Районен съд – гр. Варна, не съществува,
респективно не подлежи на принудително изпълнение, тъй като същото е погасено поради
изтичането на погасителна давност, който факт настъпил след приключване на
производството, в което е издадено изпълнителното основание.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, визирани в
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК и въведените от страните твърдения, ответникът е
следвало да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи
факти: съществуването на възникнало договорно правоотношение, валидно през процесния
период, че въз основа на същото е възникнало ликвидно изискуемо вземане, прехвърляне на
вземането по силата на валиден договор за цесия и уведомяване на длъжника за
извършените прехвърляния.
С оглед релевираното от ищeца твърдение за настъпване на правопогасяващ факт -
давност, ответникът следва да установи фактите, свързани със спиране или прекъсване на
течението на погасителната давност за съдебно предявената главница и лихви.
С предявяването на иска по чл. 439 от ГПК длъжникът оспорва изпълнението, като
съгласно чл. 439, ал. 2 от ГПК искът може да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Доколкото в настоящия случай се оспорва задължение по издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК и издадения въз основа на нея изпълнителен лист, следва да се
приеме, че иска е допустим, който по своя предмет е отрицателен установителен и има за
цел да отрече съществуването на изпълняемото право. В това производство ищецът може да
навежда всички правопогасителни, правоотлагащи възражения, основаващи се на факти,
непреклудирани в производството по издаване на изпълнителното основание. Претенцията
на длъжника се следва от това същата да се основава на ново твърдение за настъпил факт, а
не на липса на такъв, доколкото основанието на ответника вече е било доказано
удостоверено с изпълнителното основание. В тази връзка и предвид разпоредбата на чл.27
ГПК ответник по делото е кредитора по Заповед №5449/20.09.2016 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, респ. по Изпълнителния лист №10278/09.11.2016 г.,
издадени по частно гражданско дело №11252/2016 г. по описа на РС-Варна 39 състав. По
този начин предявеният иск е допустим и съдът следва да се произнесе по неговата
основателност.
По основателносттта на исковете:
Страните не спорят, че е издаден изпълнителния лист №10278/09.11.2016 г. по частно
гражданско дело №11252/2016 г. по описа на РС-Варна 39 състав, в полза на ответника
срещу ищеца във връзка с дължими суми по сключен между страните Договор за
потребителски кредит №**********/04.02.2016 г.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК изпълнителното производство се прекратява с
постановление, когато бъде представено влязло в сила съдебно решение, с което е уважен
иск по чл. 439 ГПК, т. е. признато е за установено, че не са налице материалноправните
предпоставки за законност на изпълнителния процес, включително поради погасяване на
задълженията по давност. Единственият способ за защита на длъжника в хипотезата на
3
поддържано твърдение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията, които
са предмет на изпълнително производство е предявяването на отрицателния установителен
иск по чл. 439 ГПК, преди да е приключило принудителното събиране на вземанията. От
изложеното следва, че ищецът има правен интерес от предявените искове.
Според т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г., постановено по
тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г.
поражда действие от датата на обявяването на тълкувателното решение, като даденото с т.
10 от него разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този
момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това (в
този смисъл – Решение № 70/17.09.2018 г., постановено по гражданско дело № 2382/2017 г.
на IV Г0 при ВКС). Следователно от 26.06.2015 г. следва да се преценяват всички твърдения
на ищеца за изтекла погасителна давност. След горепосочената дата се прилага т. 10 от
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, според която "Когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.), нова погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие". В мотивите към същата е прието следното: "В
изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени
различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат
събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя,
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др. ". В мотивите към същото тълкувателно решение е
посочено също така, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ, както и
в хипотезата на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, както и че по изричната разпоредба на закона
давността се прекъсва многократно в изпълнителния процес – с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение.
Следователно в изпълнителния процес давността се прекъсва с предприемането на
всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
което изгражда съответния изпълнителен способ и поради това висящността му е нужно да
се поддържа чрез действията на взискателя – искане за извършване на действия, изграждащи
динамичния фактически състав на посочения от него и предвиден в закона способ, вкл. за
повтаряне на неуспешните изпълнителни действия или за прилагане на нови изпълнителни
способи.
По отношение на запорите следва да се посочи, че обстоятелството дали те са
постигнали целения резултат е без значение за прекъсването на давността. В тази връзка
съдът съобрази, че съгласно т. 5 от Тълкувателно решение № 3/10.10.2017 г. по
тълкувателно дело № 3/2015 г. на ОСГТК при ВКС: "Изпращането на запорно съобщение до
банка в хипотезата, при която съдебният изпълнител е получил на основание чл. 508, ал. 1
ГПК отговор, че длъжникът няма сметка в съответната банка, представлява действие по
налагане на запор, но длъжникът не отговаря за разноските по извършването му и те остават
4
за сметка на взискателя", а в мотивите е прието следното: "Запорът се счита наложен само с
разпореждането на съдебния изпълнител и с получаване на запорното съобщение от третото
задължено лице, което е видно от изричните разпоредби на чл. 450, ал. 3 и чл. 507 ГПК по
отношение на момента, от който запорът поражда действие, като законът не свързва това
действие със съществуването на вземането. Последното не е част от фактическия състав по
налагането на запора, а е от значение за това дали той може да доведе до предвидените в
закона последици и да послужи за удовлетворяване на взискателя или не. От значение за
определяне на вида на действието е материализираното в него изявление на съдебния
изпълнител, а не дали са настъпили свързаните с това изявление правни последици".
Относно исканията на взискателя за извършване на изпълнителни действия следва да
се посочи, че давност не тече, ако кредиторът е поискал извършване на изпълнителни
действия, но съдебният изпълнител бездейства и не предприема изпълнение по различни
причини, независещи от волята на кредитора, в това число и когато при нередовност не
приложи правилата на чл. 129 ГПК (в този смисъл – Решение № 27/12.07.2022 г. по
гражданско дело № 2884/2021 г. на III Г0 при ВКС).
В тази връзка съдът приема, че всички гореописани молби за изпълнителни действия
имат прекъсващ давността ефект.
На следващо място, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и
за преодоляване на последиците, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти. Съгласно § 13 от Преходните и
заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето
(ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този
закон в "Държавен вестник". Следователно за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.
включително погасителната давност е била спряна по силата на закона.
Настоящата съдебна инстанция възприема и практиката обективирана в Решение №
37/24.02.2021 г., постановено по гражданско дело № 1747/2020 г. на IV ГО при ВКС,
съгласно която новата давност започва да тече от последното й прекъсване с надлежно
извършено изпълнително действие или признание на вземането от длъжника. Перемпцията е
без правно значение за давността. Общото между двата правни института е, че едни и същи
факти могат да имат значение, както за перемпцията, така и за давността. Това обаче са
различни правни институти с различни правни последици: давността изключва
принудителното изпълнение (но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове
на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете), а перемпцията не го изключва –
обратно, тя предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки
това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете. Когато по изпълнителното дело е
направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител
не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения
и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от
настъпилата вече перемпция е че съдебния изпълнител следва да образува новото искане в
ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане
на свой ред прекъсва давността, независимо от това дали съдебният изпълнител го е
образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да
приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо
не вреди на кредитора, нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано
като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана
дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с това са нарушени
канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела.
В чл. 116, б. "в" ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се прекъсва с
5
предприемането действия за принудително изпълнение. Същинско действие за
принудително изпълнение обаче може да предприеме само съдебният изпълнител (или друг
орган на принудително изпълнение – публичен изпълнител, синдик, съд по
несъстоятелността) и то прекъсва давността; но давността е свързана с поведението на
кредитора – тя не се влияе от поведението на други лица. Затова ако искането от кредитора е
направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган
преди изтичането на давностния срок, по причина, което не зависи от волята на кредитора;
давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е
изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. Давността не
се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието.
Прекъсването е едно – с предприемането на действието, но се счита да е настъпило с
обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. След това тя се прекъсва
последователно във времето, когато осъществяването на способа става чрез отделни
процесуални действия: запор или възбрана, опис, оценка, насрочване на публичната продан,
разгласяване, приемане на наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т. н. до
влизането в сила на постановлението за възлагане.
В конкретния случай, от доказателствата по приобщеното изпълнително дело
(изпълнително дело № 20167160400916 по описа на Ч. Г., с рег. № 716, район на действие
Варненки окръжен съд) и с оглед приетото по-горе се установява, че последното валидно
изпълнително действие е от 18.05.2021 г., когато е поискано налагането на запор върху
трудово възнграждение и банкови сметки на длъжника. Следва да се отбележи също така и
че от датата на влизане в сила на заповедта по чл. 410 ГПК, въз основа на която е издаден
процесния изпълнителен лист (09.11.2016 г.) до датата на Молбата на взискателя (17.11.2016
г.), въз основа на която е образувано ИД и с която е извършено валидно възлагане на
основание чл. 18 ЗЧСИ не са изминали 5 години (съобразно чл.117, ал.2 ЗЗД) и към този
момент вземанията по процесния изпълнителен лист не са били погасени по давност.
Давността тече от последното валидно изпълнително действие – което се приема, че е
от 18.05.2021 г. След тази дата е започнала да тече погасителна давност, която с оглед
приетото по-горе е общатапо чл. 110 ЗЗД, поради което за периода до 14.01.2022 г. (датата
на депозиране на исковата молба) не е изтекла необходимата петгодишна давност.
По изложените съображения, съдът намира предявените искове за изцяло
неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора на ответника следва да се присъди на основание чл. 78, ал. 3
и ал. 8 от ГПК, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл.25 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, сумата от 150 лева, представляваща разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
На третото лице-помагач разноски не следва да се присъждат, съобразно чл. 78, ал.
10 ГПК.
Воден от горното, Софийски районен съд, 52 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ по предявените от Ц. К. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. Каварна ул.
„Здравец“ № 2 срещу „..........“ ЕАД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Димитър Хаджикоцев” № 52-54 отрицателни установителни искове по чл. 124,
ал. 1, предл. 3, във връзка с чл. 439 от ГПК и по чл. 86 ЗЗД, във връзка с чл.439 от ГПК, че Ц.
К. Ц., ЕГН ********** не дължи на „..........“ ЕАД, ЕИК ..........., сумата от 795.27 лева,
представляваща задължение по сключен Договор за потребителски кредит №
**********/04.02.2016 г., както и сумата от 384.60 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 19.09.2016 г. до 26.06.2021 г., за които суми е издаден изпълнителен лист на
6
09.11.2016 г. по частно гражданско дело № 11252/2016 г. по описа на Районен съд – гр.
Варна и е образувано изпълнително дело № 20167160400916 по описа на Ч. Г., с рег. № 716
и район на действие Окръжен съд – Варна.
ОСЪЖДА Ц. К. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. Каварна ул. „Здравец“ № 2, да
заплати на „..........“ ЕАД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
“Димитър Хаджикоцев” № 52-54, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, във връзка с
чл.37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл.25 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, сумата от 150 лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „.................“ ЕАД, ЕИК .........., със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис-сграда
„Лабиринт“, етаж 2, офис 4, като трето лице-помагач на страната на ответника.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7