Решение по дело №166/2023 на Районен съд - Враца

М О Т И В И :
„ГАЛАКТИКА 03“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.Враца ул.„Хаджи Димитър“ №13, представлявано от управителя **** е
обжалвало НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 26-0000584 от 24.01.2023г. на
Директора на РД „АА“ Враца, при „ИА“ „АА“, с което за извършено нарушение на
чл.88, т.3 от Наредба №33 от 03.11.1999г. на МТ, на основание чл.96, ал.5, т.1, б.“А“
от ЗАвПр., му е наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 1000.00 лева.В жалбата, с писмена защита и в съдебно
заседание чрез процесуален представител адв.Иван Стойчевски се твърди, че в хода на
административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което се моли атакуваният акт да бъде отменен изцяло,
като незаконосъобразен.
Твърди се, че АУАН и издаденото наказателно постановление не съдържат дата
и място на извършване на нарушението, поради което липсва необходимата
индивидуализация по смисъла на чл.42, ал.1, т.3, т.4 и т.5 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от
ЗАНН. Поддържа се, че в проведеното административно-наказателно производство не
е установено по безспорен начин, че санкционираното лице е извършило от обективна
страна описаното в НП административно нарушение както и че липсва посочване на
всички обстоятелства, които имат отношение към факта на извършеното нарушение,
ограничава правото на защита на лицето, посочено като нарушител.
В жалбата се твърди, че жалбоподателят притежава лиценз за обществен товарен
превоз, като през 2022г. този лиценз е подържан заедно с всички изисквания за
неговото съществуване, но поради Ковид пандемията, цените на горивата и
финансовата криза, този лиценз не е ползван, тъй като за жалбоподателят финансово е
било по-изгодно да ползва чужд превоз /с по-голяма товароносимост/ и нито един от
автомобилите за които е съставено НП не е излизал от пределите на гаража.
Твърди се, че протокола за извършената проверка е бил изготвен само от един
служител без да се предяви и подпише от жалбоподателя. Поддържа се, че са
нарушени разпоредбите на чл.91а ал.1 от ЗАП, като е променено мястото на
проверката и вместо в гаража на фирмата, проверката е направена в офиса на РД“АА“
– Враца, както и че АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя и не са спазени
разпоредбите на чл.43 ал.4 от ЗАНН, акта да се предяви и подпише от нарушителя.
Ответникът по делото, не взема становище по жалбата и не изпраща
процесуален представител в съдебно заседание.
Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Анализирайки събраните по делото доказателства съдът приема за
установено следното:
На 10.01.2023г. около 12:15 часа в сградата на Районна дирекция Автомобилна
администрация - гр.Враца, бул.Васил Кънчов № 78 служителите на Районна дирекция
„Автомобилна администрация“ – гр.Враца, **** и **** – инспектори извършили
комплексна проверка на дружество „ГАЛАКТИКА 03“ ЕООД , притежаващо Лиценз
№11188 за извършване на обществен превоз на товари на територията на Р. България.и
4 бр. удостоверения. В резултат на така извършената проверка е съставен Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ №331002 от 10.01.2023 г. от
актосъставител **** в присъствието на свидетеля **** за това, че превозвачът не е
организирал проверките на техническото състояние на автомобилите преди излизане
от експлоатационния център за периода на извършваната проверка - 10.01.2022г. -
1

10.01.2023г., което било квалифицирано от актосъставителя, като нарушение на чл.88,
т.3 от Наредба №33 от 03.11.1999г. на МТ. При предяваване на АУАН на
нарушителя, последният отказал да го подпише като отказът бил удостоверен с
подписа на свидетеля ****.
Последвало е издаването на обжалваното Наказателно постановление №26-
0000584 от 24.01.2023г. на Директора на РД „АА “, в което дословно е пренесено
текстовото описание на нарушението от АУАН, като за извършено нарушение на чл.88
т.3 от Наредба №33 от 03.11.1999г. на МТ, на осн. чл.96, ал.5, т.1, б.“А“ от ЗАвПр.,
на жалбоподателя е наложено административно наказание - административно
наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1000.00 лева.

Горната фактическа обстановка се потвърждава от показанията на
свидетелите ****/актосъставител/, ****/свидетел по АУАН/, **** и ****/служители
при “ГАЛАКТИКА 03 ЕООД, както и от приложената административнонаказателна
преписка съдържаща: жалба, АУАН №331002/10.01.2023 г., НП № 26-0000584 на
директор на РД "АА "Враца, Констативен протокол за извършена
комплексна/тематична проверка от 10.01.2023г., Заповед РД-08-30/24.02.2020г. на
МТИТС, уведомително писмо рег.№11-52-233/10.01.2022 г. от ИА „Автомобилна
администрация“ РД – Враца, които съдът кредитира.
Съдът намира жалбата подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, разгледана по
същество, същата е процесуално допустима и основателна по следните съображения:
АУАН е съставен от длъжностно лице – служител на Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация", заемащо длъжността "инспектор"в Районна дирекция
"Автомобилна администрация" – Враца. Съгласно чл.166, ал.1, т.2 ЗДвП министърът на
транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез ИА"Автомобилна
администрация" контролира дейността на лицата, получили разрешение по реда на
чл.148 да извършват периодичен преглед за техническа изправност на регистрираните
пътни превозни средства. В ал.2, т.4 на същата разпоредба е уредено, че при
изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията служби дават предписания във връзка с
периодичната проверка на техническата изправност на моторните превозни средства.
Съгласно чл.49 и чл.51 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за
проверка на техническата изправност на пътните превозни средства контролът по
прилагането на тази наредба се осъществява от ИА"Автомобилна администрация",
чиито контролни органи могат да съставят актове за установяване на административни
нарушения при констатирани такива. От цитираните норми следва, че
актосъставителят в случая е разполагал с правомощие по закон за състави АУАН при
извършената проверка.
Съгласно чл.189, ал.12 ЗДвП - НП се издават от министъра на вътрешните
работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях
длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. Досежно компетентността на
административно-наказващият орган по делото е приложена Заповед №РД – 08-
30/24.02.2020 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията, с която в т.І.6 са оправомощени директорите на РД"Автомобилна
администрация" да издават наказателни постановления за установени нарушения
на регламенти на ЕС, ЗАвтПревози, ЗДвП и подзаконовите нормативни актове,
2

издадени въз основа на тях. Ето защо посоченият в НП административно-наказващ
орган е имал законовата компетентност да издаде обжалваното НП.
Законосъобразността на съставения АУАН и издаденото НП е обусловена от
спазването на въведените с чл. 42 и чл. 57 ЗАНН императивни изисквания към
тяхното съдържание. Абсолютно задължително е в акта за установяване на
административно нарушение и в наказателното постановление, санкционираното
нарушение да бъде описано пълно, прецизно и разбираемо, с посочване на всички
признаци на посочената като нарушена норма от съответния нормативен акт.
Наличието на пълно описание на нарушението и съответствието на словесното му
описание с правната квалификация са основна гаранция за осъществяване на съответна
на административното обвинение право на защита.
В конкретния случай АУАН и издаденото въз основа на него НП не отговарят на
въведените с чл.42 и чл.57 ЗАНН изисквания към съдържанието им, доколкото
извършеното описание на приетото за реализирано от дружеството-жалбоподател
нарушение, респ. обстоятелствата, при които е извършено не са формулирани
изчерпателно и ясно в достатъчна степен, за да удовлетворят изискванията за пълнота
на обвинителната теза. Задължителното съдържание на АУАН и НП включва описание
на нарушението, дата и място на извършването му и обстоятелства, при които е било
извършено, съгласно чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН. Изчерпателно, ясно и
недвусмислено посочване на задължителните реквизити в АУАН, респ. НП, е
необходимо условие, за да бъде изяснено по безспорен начин административното
обвинение. Обратното би препятствало нарушителят да разбере за какво следва да
търпи неблагоприятните последици, т. е. да бъде санкциониран, което рефлектира
пряко върху правото му на защита и винаги представлява съществено процесуално
нарушение – самостоятелно основание за отмяна на НП.
На първо място – както АУАН съгласно разпоредбата на чл.42 ал.1 т.3 пр.1 от
ЗАНН, така и НП, съгласно разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 пр.2 от ЗАНН, трябва да
съдържат – дата на извършване на нарушението.
В конкретният случай, както в АУАН така и в НП липсва посочена дата на
нарушението. В тези актове е посочено, единствено, че на 10.01.2023г. в гр.Враца,
бул.Васил Кънчов №78 в сградата на РД Автомобилна администрация гр.Враца при
извършена комплексна проверка на „ГАЛАКТИКА 03“ ЕООД притежаваща Лиценз
№11188 и 4 бр. удостоверения за извършване на обществен превоз на товари на
територията на Р. България е констатирано следното нарушение превозвачът не е
организирал проверките на техническото състояние на автомобилите преди излизане
от експлоатационния център за периода на извършваната проверка - 10.01.2022 г. -
10.01.2023г.
Нито в АУАН, нито в НП липсва констатация за конкретната дата на
извършеното нарушение възприета, като такава било от актосъставителя, било от
Наказващият орган. Въпреки че е посочен периода, в който превозвачът не е
организирал проверките на техническото състояние на автомобилите преди излизане
от експлоатационния център, липсва констатация, за конкретната дата на извършване
на нарушението.
В случая изписване на дата на извършване на нарушението изобщо липсва и в
двата съставени от наказващият орган документа, като дори отразеното описание не е
достатъчно от към конкретика относно визирания реквизит. В конкретния случай, е без
значение факта, че жалбоподателя може и да се е досетил за датата на извършване на
3

нарушението, установено от органите на ИА АА, като е ирелевантна причината
поради, която тя не е отразена доколкото законът не предвижда никакви изключения в
тази посока.
Да действително в НП е посочено, че в периода на извършваната проверка -
10.01.2022 г. - 10.01.2023г. е констатирано съответното нарушение, но никъде в НП не
се сочи, че това е и датата на извършване на нарушението възприета, като такава от
Наказващият орган.
При това положение следва, че АУАН и НП са издадени в нарушение на чл.42
т.3 пр.1 от ЗАНН и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – тъй като липсва изрично посочване
на датата на извършване на твърдяното нарушение .
Правоприлагането по принцип и административнонаказателното такова, в
частност не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обстоятелства и
данни. Липсата на правилно отразяване на датата на извършване на нарушението в
НП, и в АУАН, като основен реквизит от посочените документи, представлява
съществено процесуално нарушение, предвид на това, че е нарушена императивна
правна норма. При това липсата на дата на извършване на нарушението освен, че
лишава привлеченото към административнонаказателна отговорност лице да разбере в
какво нарушение е обвинено и в частност на коя дата го е извършило, лишава и съда от
преценка относно спазването на процесуалните срокове по чл.34 от ЗАНН.
Датата на извършване на нарушението е не само задължителен реквизит по
смисъла на чл.42 т.3 пр.1 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН от съдържанието на АУАН и НП,
но и очертава фактическата рамка на повдигнатото обвинение. Ето защо липсата на
дата на нарушението опорочава издаденото НП и е основание за неговата отмяна, тъй
като е нарушено правото на защита на наказаното лице - жалбоподател.
Едновременно с това, липсата на отразяване на датата на извършване на
нарушението, по същността си води и до непълнота по отношение и на описанието на
нарушението и на обстоятелствата, при който е извършено, които пък са
нарушения на чл.42 т.4 пр.1 и 2 от ЗАНН и на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, като в тази
връзка дори показанията на разпитаните по делото свидетели не способстват,
съществено за изясняване на фактическата обстановка.
Неоснователни са оплакванията, че не са спазени разпоредбите на чл.43, ал.4
ЗАНН – АУАН да се предяви и подпише от нарушителя.
От приложения по делото акт е видно, че нарушителят е отказал да го подпише,
което е удостоверено с подпис на един свидетел, съобразно разпоредбата на чл.43,
ал.2 от ЗАНН. Съгласно чл.43, ал.5 от ЗАНН при подписване на акта на нарушителя
се връчва препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото
подписване, от което следва, че при отказ да бъде подписан АУАН не е налице и
възможност за удостоверяване връчването на препис от него.
Целта на връчването на препис от акта е да запознае лицето с образуваното
спрямо него административнонаказателно производство, с нарушението, в чието
извършване е обвинено и да му даде възможност да изложи своите писмени и гласни
възражения и доказателства в подкрепа на неговата защитна теза. По делото не са
събрани данни екземпляр от АУАН да е връчен на нарушителя, но това е единствено
поради отказа на него самия да подпише и да се запознае с акта, при което той не
следва да черпи права от това си поведение, включително и да се позовава на
нарушени му права по чл.44, ал.1 от ЗАНН и от това да се прави извод, че съществено е
нарушено правото му на защита. Ето защо не е била нарушена разпоредбата на чл.43,
4

ал.5 от ЗАНН, приложима единствено в хипотеза на подписване на акта.
Следва да се посочи още, че очевидно жалбоподателят е знаел, че на 10.01.2023
г. му е извършена проверка, както и че му е съставен АУАН, тъй като в жалбата се
излагат твърдения, че представител на жалбоподателят ядосан е напуснал офиса,
където се е извършила съответната проверка. По този начин жалбоподателят сам се
лишил от предоставената му възможност да участва в извършването на проверката, в
която е констатирано съответното нарушение. Освен това жалбоподателят не е
поискал събиране на допълнителни доказателства
от административнонаказващият орган преди издаване на НП, оспорил е същото в срок
поради което настоящият съдебен състав намира, че не е допуснато накърняване на
правата му. В този смисъл е решение №519/10.10.2019 г. на Административен съд
Плевен по КНАД №799/2019 г.

На второ място - освен констатираното до тук, съдът констатира и че в АУАН и
в НП липсва посочване на мястото на извършване на нарушението.
Неяснотата касаеща мястото на извършване на нарушението затруднява
съществено правото на защита на санкционираното дружество, като същевременно
препятства съда да извърши съответната преценка за извършване на конкретното
твърдяно нарушение.
Съгласно чл.57 ал.6 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен
автомобилен превоз на пътници и товари - „лицето по чл.2, ал.1 /превозвач, притежаващ
Лиценз на Общността за извършване на международни превози/ организира извършването на
предпътните прегледи по ал.6“. От своя страна разпоредбата на чл.6 от същата наредба
регламентира, че: „Лицето по чл.2, ал.1 извършва превозите на пътници или товари само с
превозни средства, на които е извършен предпътен преглед за проверка на техническата
изправност.“
Според ал.8 и ал.10 от същата разпоредба: предпътният преглед се извършва преди
всяко излизане на превозното средство от експлоатационния център и се регистрира от лицето,
което го е извършило, в дневник по образец приложение № 28б.
По аргумент на цитираните разпоредби - мястото на извършване на
нарушението, осъществено чрез бездействие, е мястото, на което е следвало да бъде
изпълнено задължението. В настоящия случай, нито в АУАН, нито в НП, е посочен
адресът на експлоатационния център или на мястото, където се извършва
техническото обслужване на процесното МПС. Единственият адрес, който е посочен
в НП и в АУАН е адреса на сградата на Районна дирекция „Автомобилна
администрация”, където е извършена тематичната проверка на жалбоподателят.
Мястото на извършване на нарушението е основен реквизит на НП, при това
липсата на безспорност по отношение на същото от своя страна неминуемо води до
ограничаване на правото на защита, тъй като препятства възможността
жалбоподателят, а и съдът, да разберат на кое място се твърди да е извършено
процесното нарушение.
Отделно от изложеното липсва конкретизация на автомобилите, за които е
констатирано съответното нарушение, не става ясно колко на брой са, съответно вид,
модел, рег.№. и чия собственост са. Недопустимо е едва в съдебна фаза по обжалване
на НП, да се изясняват факти и обстоятелства относно нарушението, които не са
посочени, нито в съставения АУАН, нито в издаденото въз основа на него НП.
5

В случая обаче административнонаказващият орган, чиято е доказателствената
тежест не е представил каквито и да било доказателства, удостоверяващи
извършването на превоз на товари с проверените автомобили, в който случай
дружеството жалбоподател би било адресат на предвиденото с чл.57 ал.6 на Наредба
№ 11 от 31.10.2002 г. на МТС - задължение за извършване на предпътен технически
преглед на МПС преди извършването на съответния превоз. В случая наказващият
орган е бил длъжен да събере необходимите доказателства - тахографски записи на
автомобила, товарителници и др. както и да установи времето на извършване на
санкционираното нарушение, като е било задължително същото да намери своето
отражение в акта и в издаденото въз основа на него наказателно постановление. В
обратен случай излиза че дружеството е било санкционирано за едно предполагаемо
нарушение.
Визираната липса на посочените релевантни за обективната съставомерност
елементи на инкриминираното нарушение, в издадените АУАН и НП, като:
1.Датата на извършване на нарушението
2.Мястото на извършване на нарушението
3.Описанието на нарушението
4.Обстоятелствата, при който е извършено, и не на последно място
5.доказателствата които го подкрепят
като нарушения на чл.42 т.3, т.4 от ЗАНН и на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН,
съществено засяга правото на защита на обвиненото в нарушение лице и му отнема
възможността да разбере в какво точно е обвинено, което представлява неспазване на
императивните изисквания. Касае се за процесуални нарушения, които съществено са
ограничили правото на защита на наказаното лице и са самостоятелно основание за
отмяна на НП.
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ - като израз на санкционните
правомощия на административно-наказващия орган, не може да съдържа непълноти
или неточности, поради което и същото като незаконосъобразно следва да бъде
отменено.
И макар посочените до тук нарушения на процесуалните правила да са
съществени такива и да са достатъчни за отмяна на издаденото НП - съдът намира за
необходимо да отбележи и следното – обжалваното НП е незаконосъобразно и от
материално - правна страна.На дружеството е наложена имуществена санкция за
извършено нарушение на чл.88 т.3 от Наредба №33/ 03.11.1999г. на МТ.
В случая вероятно се има предвид - Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на
министъра на транспорта за обществен превоз на пътници и товари на
територията на Република България (НОППТТРБ).
Съгласно сочената за нарушена разпоредба на чл.88 т.3 „Всяко лице по
чл.2, ал.1 е длъжно да: 3. организира проверки на техническото състояние на
автомобилите преди излизане от експлоатационния център;“
Отделно от това и макар жалбоподателя да отговаря на изискванията на
чл.2, ал.1 от Наредбата тоест да е юридическо лице, регистрирано като търговец,
и да притежават лиценз и други документи, които се изискват от закона и наредба,
то това не означава автоматично, че същото реално извършва Обществен превоз
на пътници и товари на територията на Република България – при това
6

доказателства в тази насока по делото изобщо липсват. Следователно откъде
тогава административнонаказващият орган извежда изводи, че дружеството
жалбоподател е осъществявало Обществен превоз на пътници и товари и от там,
че за него е налице и задължението по чл.88 т.3 от Наредба №33/ 03.11.1999г. на
МТ, а именно да - организира проверки на техническото състояние на
автомобилите преди излизане от експлоатационния център;“ - не става ясно.
Поради изложените съображения за допуснати нарушения на процесуалните
правила, които съдът определя като съществени, следва обжалваното НП да бъде
отменено изцяло само на това основание.
Предвид изхода на делото, с оглед основателно направеното искане за
присъждане на разноски от страна на жалбоподателя, на основание чл.63д, ал.1 от
ЗАНН, ответника по делото - ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ АВТОМОБИЛНА
АДМИНИСТРАЦИЯ - София, следва да бъде осъдена ДА ЗАПЛАТИ на
жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 400.00 лв.,
представляващи платено адвокатско възнаграждение.
Затова и съдът ОТМЕНИ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №26-
0000584 от 24.01.2023г. на Директора на РД „Автомобилна администрация“ - гр.Враца
при Изпълнителна агенция“, „Автомобилна администрация“–гр.София, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО на основание чл.63 ал.3 т.2 от ЗАНН.
По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

7

Номер на акта:	143
Дата:	5 април 2023 г.
Съдия:	Искра Петьова Касабова

Дело:	20231420200166
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	13 февруари 2023 г.

Решение по дело №166/2023 на Районен съд - Враца

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите