РЕШЕНИЕ
№ 160
гр. Пловдив, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Светлозар М. Лазаров
като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20255000600229 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава двадесет и първа от НПК.
С Присъда № 79/12.11.2024г. по НОХД № 975/2024г. на Пловдивския
окръжен съд подсъдимият Н. Г. К. е ПРИЗНАТ ЗА ВИНОВЕН в това, че на
06.02.2024г. в гр. С., област Пловдив е дал подкуп – парична сума на стойност
50 лева – 1 брой банкнота с номинал от 50 лева, със сериен № БФ 2738065 на
длъжностни лица, заемащи отговорно служебно положение – полицейски
органи: младши експертите Н. С. С. и Г. Л. Л., двамата на длъжност „младши
полицейски инспектор“ в група „Териториална полиция“ на сектор
„Охранителна полиция“ към РУ – К. към ОД на МВР – Пловдив, за да не
извършат действие по служба, съгласно задълженията им по чл.31, т.1, пр.1 от
ЗМВР и чл.186, ал.1, вр. чл.185 от ЗДвП, а именно – да не бъде наложена глоба
с фиш серия GТ № 144203/06.02.2024г. на Н. Г. К., ЕГН:**********, за
извършено от него административно нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП –
като водач управлявал МПС, което не е представено на задължителен
периодичен преглед за проверка на техническата изправност, поради което и
на основание чл.304а, вр. чл.304, ал.1 от НК е ОСЪДЕН на ШЕСТ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 500 лева.
На основание чл.66, ал.1 от НК е ОТЛОЖЕНО изтърпяването на така
наложеното наказание лишаване от свобода на подсъдимия Н. Г. К. за
1
ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъда в
сила.
На основание чл.307а, вр. чл.53, ал.1, б. „б“ от НК са ОТНЕТИ в полза на
държавата веществените доказателства - 1 бр. банкнота с номинал 50 лева със
серия БФ номер 2738065, намираща се на л. 10 от досъдебното производство.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият Н. Г. К. е осъден да
заплати на Окръжен съд – Пловдив сумата от 300,40 лева, разноски направени
в съдебното производство.
Недоволен от така постановения съдебен акт са останал подсъдимият Н.
К., който чрез своя защитник адв. Б. Б. от АК – София е подал въззивна жалба.
Намира присъдата за необоснована, неправилна и несправедлива, като се иска
нейната отмяна и постановяването на нова присъда, с която подсъдимият К. да
бъде признат за невинен и оправдан, защото предявеното обвинение и
дискредитирано, тъй като обективно се е доказало, че с действията си същият
не е извършил деянието, за което е обвинен. В допълнението към жалбата се
излагат подробни съображения, свързани с факта, че не е установено деянието
да е било извършено на посоченото в обвинението място – гр. С., защото това
е станало на друго място. Не е обсъдено обстоятелството, че парите са
попаднали в колата, тъй като банкнотата е била залепнала върху
предоставените за проверката документи, като подсъдимият отрича да е
казвал на полицаите, че им дава сумата, за да се почерпят. Парите са
попаднали в полицейския автомобил случайно преди да се установи
нарушението за липсата на извършен годишен технически преглед и това е
било съобщено на подсъдимия впоследствие с връчване на съответния фиш,
т.е. се опровергава обвинението, че К. е дал парите, за да не му се налага акт за
това нарушение. Счита се, че няма логика и да се дава подкуп, чийто размер е
много по-голям от предвидената за подобно нарушение глоба, вместо същата
да се плати. А и самият К. е бил съгласен да си плати глобата, т.е. е нямало
причина, поради която да дава подкупа. По този начин не се установява
подсъдимият да е действал с умисъл, т.е. няма данни действията му да са били
насочени към съзнателно предоставяне на сумата във фактическата власт на
длъжностното лице.
На страните са изпратени преписи от постъпилата въззивна жалба, но не
е взето отношение.
Представителят на АП – Пловдив счита, че подадената жалба от
защитника на подсъдимия е неоснователна и предлага присъдата да бъде
потвърдена, тъй като окръжният съд е наложил напълно справедливи
наказания.
Подсъдимият Н. К. се явява лично и със своите защитници - адв. Б. Б. и
адв. Н. А., двамата от АК – София, като заявяват, че поддържат жалбата по
изложените в нея съображения. Адв. Б. допълва доводите си, като акцентира
на факта, че първоинстанционният съд е постановил решението си в
нарушение на разпоредбите на чл.14, чл.107, чл.305, ал.3 от НПК, тъй като не
е направил дължимия подробен и задълбочен анализ на събраните по делото
2
доказателства въз основа на конкретните установените по делото факти и
обстоятелства. Намира, че неправилно окръжният съд е възприел безкритично
разказаното по случая от двамата полицейски служители, въпреки
констатираните противоречия в техните показания. Счита, че същите при
извършената проверка на автомобила на подсъдимия не са спазили
изискванията на изричната инструкция от 2014г. за реда и организацията за
осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение. Намира, че
няма никаква житейска логика, подсъдимият да се моли на полицаите и да им
дава подкуп от 50 лева, за да не го санкционират за непреминат ГТП, след
като предвидената глоба за фирмата собственик на автомобила е 50 лева, а за
него като водач е само 20 лева. На следващо място твърди, че проверката на
автомобила не е била извършена на регламентирано за целта място, а встрани
на пътя, на банкета, като е нямало никаква пречка проверката да приключи
бързо, но е продължила почти два часа. Адв. А. акцентира на допуснато
съществено процесуално нарушение във връзка с повдигнатото обвинение
срещу подсъдимия, тъй като в него не е посочено, конкретно точното място и
часът на извършеното деяние. Намира, за недопустимо да се приеме
изясняването на фактическата обстановка въз основа на противоречивите
показания на даден свидетел за времето на извършената проверка, въпреки
наличието на официален документ и заключение на вещото лице. В този
смисъл намира присъдата за необоснована и неправилна като се иска нейната
отмяна и постановяването на нова, с която подсъдимият бъде признат за
невинен. Самият подсъдим в своя защита също се счита за невинен, като отича
да е давал на полицейските служители подкуп, като твърди, че банкнотата,
заедно с други банкноти е паднала случайно, без да е казвал на полицаите, че
им я дава за да се почерпят.
Апелативният съд, след като изслуша становищата на страните и се
запозна с материалите по делото, намира за установено следното:
Въззивната жалба на подсъдимия е частично основателна.
Делото е било образувано пред Окръжен съд – Пловдив по внесен
обвинителен акт срещу подсъдимия Н. Г. К. за престъпление по чл. 304а,
вр.чл.304 ал.1 от НК, за това, че на 06.02.2024г. в гр. С., област Пловдив е дал
подкуп – парична сума на стойност 50 лева – 1 брой банкнота с номинал от 50
лева, със сериен № БФ 2738065 на длъжностни лица, заемащи отговорно
служебно положение – полицейски органи: младши експертите Н. С. С. и Г. Л.
Л., двамата на длъжност „младши полицейски инспектор“ в група
„Териториална полиция“ на сектор „Охранителна полиция“ към РУ – К. към
ОД на МВР – Пловдив, за да не извършат действие по служба, съгласно
задълженията им по чл.31, т.1, пр.1 от ЗМВР и чл.186, ал.1, вр. чл.185 от ЗДвП,
а именно – да не бъде наложена глоба с фиш серия GТ № 144203/06.02.2024г.
на Н. Г. К., ЕГН:**********, за извършено от него административно
нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП – като водач управлявал МПС, което не е
представено на задължителен периодичен преглед за проверка на
техническата изправност.
Съдебното производство по делото е протекло по общия ред с разпит на
3
подсъдимия, свидетелите – Г. Л., Н. С., П. Р. и М. Р., назначена е съдебно-
техническа експертиза с вещо лице инж. С. Г., чието заключение е прието по
надлежния ред, приобщени са и съответните писмени доказателства.
При тези условия Пловдивският окръжен съд правилно е приел за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Н. К. е от гр. София, не е женен, но живее на съпружески
начала, като има две деца, със средно образование, неосъждан и работи като
земеделски производител.
На 06.02.2024 г. подсъдимият К. с лекотоварен автомобил марка
„Мерцедес“, модел „Спринтер“, с рег. № ****, собственост на търговско
дружество тръгнал от гр. С. в посока гр. С., за да закупи машини и пособия от
цех за месопреработване собственост на свидетелите П.и М. Р..
По същото време полицейските служители - свидетелите Л. и С. на
длъжност младши полицейски инспектори в група „Териториална полиция“ на
сектор „Охранителна полиция“ към РУ - К. при ОД на МВР - Пловдив,
съгласно приложената по делото заповед № 317з911*/02.02.2024 г. на
Директора на ОД на МВР - Пловдив били на работа като екип на
допълнителен автопатрул за времето от 13,30 до 22,00 часа. Патрулът бил с
„удължено работно време“ като следвало да изпълнява служебни задължения
и да осъществява явно присъствие в места с повишена концентрация на
правонарушения и такива с увеличен пътен поток /л.22 от ДП/.
На тази дата - 06.02.2024 г. около 20,30 часа докато се движили по пътя
към гр. К. със служебен автомобил Опел „Астра“ в участъка между с. А. и гр.
С. двамата забелязали, че откъм ромската махала на гр. С. приближава
подсъдимият с лекотоварен автомобил Мерцедес „Спринтер.“ Подсъдимият К.
завил на запад по главния път и се включил в него в посока гр. София.
Полицейските служители се усъмнили в автомобила, тъй като от една страна
бил видимо натоварен, а от друга страна излизал от ромската махала и решили
да извършат проверка. Подали светлинен сигнал в близост до табелата за края
на гр. С., на който сигнал подсъдимият К. установил управлявания от него
автомобил. Полицейския автомобил спрял на няколко метра срещу него като
предните части на двата автомобила сочели една срещу друга. Полицейските
служители Л. и С. излезли от служебния автомобил, отправили се към
автомобила на подсъдимия К. и му поискали документите за проверка. Той
дал документите, които били взети от свидетеля С., който се насочил към
служебния автомобил, за да извърши проверка със зачисления му служебен
таблет, докато свидетелят Л. започнал да оглежда управлявания от
подсъдимия автомобил с помощта на фенерче. Л. установил, че на предното
стъкло на микробуса липсва стикер за годишен технически преглед,
удостоверяващ техническата изправност на МПС. На въпроса му: „Има ли
такъв?“, подсъдимият отвърнал, че е възможно и да има, без да е сигурен, като
добавил, че бърза да се прибира, тъй като съпругата му същия ден има рожден
ден. Свидетелят Л. се насочил към товарното отделение на микробуса, което
също проверил след като подсъдимият отворил вратата. На въпроса на Л.: „От
къде са намиращите се вътре метални вани и други вещи?“, подсъдимият
4
отвърнал, че ги е закупил от двама братя, собственици на фалирала
месопреработвателна фирма. Свидетелят Л. решил да провери тази
информация като чрез обаждане по телефона на бившия кмет на гр. С. взел
телефонния номер на свидетеля П. Р. и му се обадил. От него разбрал, че
наистина през същия ден подсъдимият К. е закупил от цеха им вещите в
товарното отделение на микробуса. Р. заявил желание да дойдат с брат му на
място, за да уточнят нещата. След приключване на телефонния разговор
подсъдимият продължавал да настоява пред Л. да го пуска да си ходи, тъй като
жена му имала рожден ден и детето му било болно от диабет. Двамата се
насочили към полицейския автомобил като свидетелят Л. разбрал от колегата
си - свидетеля С., че микробуса управляван от К. не е преминал ГТП, след
което покрай предната част на служебния автомобил се насочил към мястото
на водача. Междувременно подсъдимият К. също доближил полицейския
автомобил, към мястото където седял свидетелят С., който вършейки проверка
със зачисления му таблет, забелязал че екранът се оцветил в червено и
посочил, че лекотоварния автомобил Мерцедес „Спринтер“ не е минал
годишен технически преглед. Уведомил подсъдимият, че трябва да се състави
електронен фиш за това нарушение, като К. приклекнал до предната дясна
врата на полицейския автомобил и пуснал вътре банкнота от 50 лева серия №
БФ 2738065, която попаднала между предната седалка на мястото до водача и
прага на служебния автомобил с думите: „Да се почерпите“. Тази реплика на
К. била чута и от свидетеля Л., който точно сядал на мястото на водача. Когато
седнал, колегата му - свидетелят С., казал със смутен вид: „Този пусна 50
лева“. Свидетелят Л. веднага излязъл от служебния автомобил, задържал
подсъдимия като му поставил белезници. Около десетина минути след
обаждането му по телефона на местопроизшествието дошли и двамата братя
П. и М. Р.. Полицейските служители обезопасили местопроизшествието, като
им наредили да стоят настрана от автомобилите. При проведения с тях
разговор двамата братя разпознали подсъдимия като лицето, закупило по-рано
от тях през същия ден металните вани и други предмети, намиращи се в
товарното отделение на микробуса, като потвърдили покупко-продажбата,
както и заплащането им от К..
Полицейските служители уведомили ОДЧ, след което на
местопрестъплението пристигнала дежурната група и започнала извършване
на процесуално-следствени действия. Подсъдимият бил отведен в сградата на
РУ - гр. К.[1], където му бил съставен електронен фиш за извършеното от него
нарушение в 22:08 часа на чл.147 ал.1 от ЗДвП - водач управлява ППС, което
не е представено на технически преглед и на основание чл.186, вр. чл.185 от
ЗДвП му е наложена глоба в размер на 20 лева като фишът е пренасочен към
НАП /л.62 от НОХД № 975/24г./.
Гореописаната фактическа обстановка, обосновано е приета за
установена от окръжния съд, въз основа на събраните гласни доказателства –
частично от обясненията на подс. К., изцяло от показанията на свидетелите Л.,
С., П. и М.Р..
В тази насока са и приложените по делото протокол за оглед на
местопроизшествие с фотоалбум, заповед на директора на ОД на МВР, фиш за
5
наложена глоба, справка за нарушител/водач, заповед за задържане на лице,
справка съдимост, характеристична справка, данни за МПС, заключението на
назначената в хода на съдебното следствие съдебно-техническа експертиза,
иззетото веществено доказателство по делото - 1 бр. банкнота от 50 лева със
сериен № БФ 2738065 и др.
Съдът в мотивите към присъдата си надлежно е обсъдил дадените от
подсъдимия К. обяснения относно инкриминираното деяние, протекло на
06.02.2024 г. Правилно са кредитирани обясненията му в частта, за това, че е
пътувал от С. до гр. С. за закупуването на метални вани и други предмети от
фалиралата фирма на братя Р.. Не следва да се възприемат с доверие
обясненията му в частта, в която отрича факта, че е пуснал банкнота от 50 лева
в полицейския автомобил с думите: „Това е да се почерпите“, както и за
безцеремонното и арогантно поведение от страна на полицейските служители
при спирането му за проверката, както и при задържането му. В
действителност, тази негова защитна версия е опровергана по категоричен
начин от останалите гласни, писмени и веществени доказателства, както и от
заключението на назначената СТЕ.
С основание съдът е възприел с доверие показанията на свидетеля Г. Л.
относно фактите предмет на обвинението. Същите са ясни и последователни,
като в тях свидетелят подробно е описал, как на 06.02.2024 г. са били дежурни
с колегата му свидетелят С.; поводът за който са спрели лекотоварния
автомобил управляван от подсъдимия; собствените му действия по оглед на
мерцедеса, включително и в товарното отделение, както и поведението и
думите на К., желаещ да осуети проверката и за издаването на електронен
фиш, след като свидетелят С. е установил, че управлявания от него автомобил
не е преминал годишен технически преглед. При изслушването на свидетеля в
съдебно заседание в показанията му са били констатирани незначителни
противоречия с тези дадени по време на досъдебното производство, които са
преодолени чрез прочитане на последните, на основание чл.281, ал.1, т.1 от
НПК /л.15 - л.16 от ДП/. Свидетелят Л. пред съда категорично е заявил, че
поддържа показанията си от досъдебното производство, тъй като са дадени
непосредствено след инкриминираното деяние, в сравнение с тези в съдебно
заседание. Правилно по този повод е отбелязано, че тези противоречия и
несъответствия в показанията на свидетеля се дължат най-вече на естеството
на работата му, но същият е категоричен относно главния факт по делото -
даването на банкнота от 50 лева от подсъдимия К., за да не бъде издаден
електронен фиш срещу него, тъй като е управлявал МПС без ГТП.
Правилно са кредитирани изцяло и показанията на свидетеля Н. С., в
които подробно и последователно са изложени всички факти предмет на
обвинението. Свидетелят С. по идентичен начин със св. Л. е посочил поводът
да извършат проверка на подсъдимия К. на 06.02.2024 г., действията на
колегата си по външния оглед за съдържанието на товарното отделение на
микробуса. Подробни са показанията му относно собствените му действия по
извършване проверка на документите на подсъдимия със зачисления му
служебен таблет, при което е констатирана липса на ГТП и е светнал в
червено, за поведението на подсъдимия К., който след като разбрал, че трябва
6
да му бъде съставен електронен фиш се приближил до полицейския
автомобил откъм неговата страна и пуснал банкнота от 50 лева с думите:
„Това е да се почерпите“. При даването на показанията на свидетеля в хода на
съдебното следствие са били констатирани незначителни противоречия с на
досъдебното производство, които са преодолени, чрез прочитане на
последните на основание чл.281 ал.1 т.1 от НПК /л.15-л.16 от ДП/. Свидетелят
С. пред съда категорично е заявил, че поддържа тези, дадени на досъдебното
производство, тъй като са дадени непосредствено след инкриминираното
деяние, в сравнение с тези в съдебно заседание. Аргументирано е преценено,
че дребните противоречия в показанията на този свидетел се дължат най-вече
на естеството на работата му, но той е категоричен относно главния факт по
делото - даването на банкнота от 50 лева от подсъдимия К., за да не бъде
издаден електронен фиш срещу него, тъй като е управлявал МПС без ГТП.
Макар и да нямат пряко отношение към предмета на обвинението,
защото не са присъствали по време на проверката на микробуса на
подсъдимия К. от полицейските служители, както и даването на банкнотата от
50 лева, съдът коректно е възприел с доверие показанията на двамата братя -
собственици на месопреработвателния цех в с. А., от които преди това
подсъдимият К. е закупил метални вани и други вещи.
В подкрепа на изложените факти в обвинителния акт е и протоколът за
оглед на местопроизшествието и изготвения към него фотоалбум /л.6 - л.10 от
ДП/, където на снимка № 8 и № 9 ясно се вижда местоположението в
полицейския автомобил на банкнотата от 50 лева, пусната от подсъдимия и
иззета като веществено доказателство.
Основателно е възприето и заключението на назначената по делото СТЕ,
след изслушването на вещото лице Г.. От него се установява, че на
свидетелите С. и Л., мл. пол. инспектори в качеството им на дежурен патрул
на дата 06.02.2024 г. им е било предоставено мобилно устройство РОСД с №
МВР 133-07, с помощта на което са осъществявали служебните си
задължения. След извършена проверка в информационната система на МВР
експертизата установява, че на 06.02.2024 г. в 22:08 часа в гр. С. мл. пол. инсп.
С. е наложил глоба с фиш на Н. К. за нарушение на чл.147 ал.1 от ЗДвП -
„управлява товарен автомобил Мерцедес „Спринтер 311“ ЦДИ с рег. № *****
без ГТП“. От експертизата е установено, че устройството /зачисления на
патрула служебен таблет/ посредством парола осъществява отдалечен онлайн
достъп до информационната система на МВР и след изписване на
индивидуалните данни на МПС автоматично се генерират данни - марка,
модел, собственост, номер и валидност на застраховка „Гражданска
отговорност“, валидност на ГТП, спиране от движение на МПС, служебно
прекратяване на регистрация на МПС, наложени административни наказания
7
на водача и други. От заключението е видно, че при хипотеза с изтекъл срок на
валидност на ГТП, екранът светва в червен цвят, какъвто е и настоящия
случай, видно и от показанията на свидетелите С. и Л..
В този смисъл, противно на доводите на защитата, окръжният съд след
задълбочен анализ на приобщените по надлежния ред по делото гласни,
писмени и веществени доказателства, възприети за логични, последователни,
непротиворечиви и напълно кореспондиращи помежду си, в своята
съвкупност подкрепят повдигнатото обвинение срещу подсъдимия К., в което
се увери и настоящият въззивен състав.
От правна страна:
С оглед на така възприетата за установена фактическа обстановка, съдът
законосъобразно е счел, че подсъдимият Н. Г. К. е осъществил от обективна и
субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл. 304а,
вр. чл. 304 ал.1 от НК, понеже на 06.02.2024 г. в гр. С., област Пловдив е дал
подкуп - парична сума на стойност 50,00 лева - 1 брой банкнота с номинал от
50,00 лв. със сериен № БФ 2738065, на длъжностни лица - полицейски органи:
младши експерт Н. С. С., на длъжност „младши полицейски инспектор“ в
група „Териториална полиция“ на Сектор „Охранителна полиция“ към РУ - К.
при ОД на МВР Пловдив и младши експерт Г. Л. Л., на длъжност „младши
полицейски инспектор“ в група „Териториална полиция“ на Сектор
„Охранителна полиция“ към РУ - К. при ОД на МВР Пловдив, за да не
извършат действие по служба, съгласно задълженията им по чл.31, т.1, пр.1 от
ЗМВР и чл.186, ал.1 вр. чл.185 от ЗДвП, а именно: да не бъде наложена глоба с
фиш Серия О Т № 1442**/06.02.2024 г. на Н. Г. К., ЕГН **********, за
извършено от него административно нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП - като
водач управлявал ППС, което не е представено на задължителен периодичен
преглед за проверка на техническата изправност.
От обективна страна по делото е установено, че на инкриминираната
дата и място подсъдимият е дал подкуп - дар под формата на пари в размер на
1 бр. банкнота от 50 лева, паднала на мястото между седалката на водача и
прага на автомобила. Неговите действия са били насочени към
горепосочените полицейските органи, които са осъществявали проверка на
подсъдимия като водач на управлявания автомобил.
Даването на подкупа от подсъдимия е било продиктувано от
8
намерението му, полицаите да не извършат действия по служба, свързани с
осъществяване на възложената им от закона контролна дейност по ЗДвП с цел
да ги склони да не му бъде съставян фиш за извършено административно
нарушение.
Правилно е преценено, че са изпълнени всички обективни и субективни
елементи на горепосоченото престъпление. Подсъдимият е действал с пряк
умисъл, с целени и настъпили обществено-опасни последици в
изпълнителната форма на това престъпление - дал подкуп.
Подсъдимият К. е обективирал по недвусмислен начин намерението си
по даването на подкупа, изричайки фразата за въпросната „почерпка“ на
полицейските служители и въпреки липсата на очакваната реакция е пуснал
банкнотата в купето на служебния им автомобил, предоставяйки в тяхно
владение инкриминираната парична сума – неследващия им се имуществен
дар. В настоящия случай е без значение за довършеността на деянието, дали
въпросният дар е приет или не. Затова и правилно на подсъдимия е вменено
извършването на едно довършено деяние. Отделно и в самите думи на
подсъдимия при даването на дара, по несъмнен начин е било отразено и
съдържанието на търсеното в отговор поведение от страна на полицейските
органи - да не извършат действията им по служба[2].
Настоящият въззивен състав след като се запозна с материалите по
делото и обсъди изложените доводи от защитата, които в основната си част са
почти идентични с тези пред окръжния съд – за липсата на доказаност на
извършеното престъпно деяние, както и за допуснати съществени
процесуални нарушения, намира същите за неоснователни.
На първо място се посочва, че са допуснати нарушения от страна на
полицейските служители - Л. и С. на Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г.
за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрола. Дали
двамата свидетели са спазили стриктно или не, правилата на тази инструкция
при извършване на съответната проверка, кой от тях е бил подсигуряващ или
проверяващ и какви са били конкретните им тактически действия при
извършената проверка няма пряко отношение към предмета на делото. Както
правилно е отбелязано в мотивите на съда, това би могло да доведе
единствено до дисциплинарната им отговорност за нарушения на
горепосочената наредба. Същото се отнася и за твърденията на защитата за
9
допуснатите нарушения при издаването на заповедта за задържане, личния
обиск на подсъдимия К., протокола за проверка на лични вещи на лица и
превозни средства /л.31 - 33 от ДП/. Същите са издадени по реда на Закона за
МВР и нямат особена процесуална стойност по настоящото дело.
На второ място се излагат съображения, че фишът за извършено
нарушение от К. на разпоредбата на чл.147 ал.1 от ЗДвП не е съставен по
време и място, когато е извършена проверката. Това обстоятелство
действително се потвърждава от показанията на самите полицейски
служители и обясненията на подсъдимия, като фишът е съставен впоследствие
в РУ на МВР - К., защото междувременно на местопрестъплението в
покрайнините на гр. С. е пристигнала дежурната група и започнала
извършването на процесуално следствени действия. Поради тези причини и
свидетелят С. е издал фиша едва след пристигането и отвеждането на
подсъдимия К. в полицейското управление. Това обстоятелство обаче по
никакъв начин не игнорира даването на подкуп от К. около 20:30 часа -
именно, за да не му бъде издаден фиш за липса на ГТП.
На трето място, доводите за това, че не е било обърнато нужното
внимание на съществените противоречия в показанията на полицейските
служители - свидетелите Л. и С. досежно важни обстоятелства от
обвинението, също не могат да бъдат споделени. Както вече се упомена,
първостепенният съд е констатирал за налични някои несъществени
противоречия в показанията на двамата свидетели относно това, какво точно е
било разстоянието между полицейския автомобил и микробуса, управляван от
подсъдимия, изцяло ли е била отворена вратата на полицейския автомобил
или е била само притворена, влизал ли е свидетелят Л. да проверява кабината
на микробуса и др. Тези несъответствия успешно са били преодолени на
съдебното следствие, чрез спазване на процесуалните изисквания за
прочитане показанията на свидетелите Л. и С. в досъдебното производство и
констатиране на противоречия. Двамата свидетели са заявили пред съда, че са
по-достоверни дадените от тях показания в досъдебното производство, поради
това, че са били депозирани сравнително скоро след инкриминираното деяние.
Независимо от тези противоречия, обаче и двамата свидетели са категорични
относно главния факт - даването на подкуп от страна на подсъдимия, за да не
му бъде съставен фиш за нарушение на чл.147 ал.1 от ЗДвП.
10
На четвърто място, основателно не е споделено тезата на защитата, че
подсъдимият К. не е имал причина да предлага подкуп от 50 лева след като
самия размер на санкцията за извършеното административно нарушение е от
20 лева. Правилно е потърсена логика в това, че за даването на такъв подкуп,
не винаги основанието има чисто финансово изражение, защото тази санкция
не би се отразила в досието на К. като водач на МПС, особено предвид на
богатата му биография в тази насока. Отделно от това и в обясненията си
същият не отрича, че е бързал да се прибере в гр. С., като забавянето на
проверката го е подразнило.
На пето място, аргументирано не е възприет и доводът, че сумата по
издадения електронен фиш не присъства в справката за налични задължения
на обвиняемия К.. Тази справка е общодостъпна, чрез външен достъп и дали е
платен в последствие фишът или не няма пряко отношение към делото.
На шесто място, правилно не са възприети и твърденията на
подсъдимия и защитата му, че той е бил обект на обидни квалификации, на
брутално и цинично поведение от страна на полицейските служители - Л. и С..
В действителност от събраните по делото доказателства, подобно поведение
на полицейските служители не е било установено. Те са длъжностни лица,
които служебно са натоварени с функции по контрол на обществения ред и
движението по пътищата в конкретния случай, като техните показания, в
които отричат подобни действия, с основание са били кредитирани изцяло.
Още повече и след като се съобрази приложената по делото справка за
допуснати многобройни нарушения на ЗДвП от страна на подсъдимия.
На седмо място, няма допуснато съществено процесуално нарушение,
поради липсата на нужната конкретизация по време и точно място на
извършеното престъпление от страна на подсъдимия К. в повдигнатото му
обвинение. Настоящият състав намира, че посочените като дата и място на
извършване – на 06.02.2024г. в гр. С., обл. Пловдив, са в пълно съответствие с
описаните, допълващи факти в обстоятелствената част на внесения в съда
обвинителен акт. В досъдебното производство са били спазени дължимите
стандарти, визирани в чл.219, ал.3, т.1 от НПК за съставяне на
постановлението за привличане като обвиняем, както и в чл.246, ал.2 и ал.3 от
НПК за обстоятелствената и заключителна част на прокурорския акт, като не е
било ограничено правото на защита на обвиняемия, а впоследствие и настоящ
11
подсъдим К.[3]. Още повече и след като на проведеното разпоредително
съдебно заседание от същите защитници подобни възражения не са били
отправени[4].
На последно място, настоящият състав констатира служебно, че не е
налице посоченият в повдигнатото обвинение допълнителен квалифициращ
признак – престъплението да е било извършено по отношение на длъжностни
лица, които заемат „отговорно служебно положение“.
Не е съобразена очерталата се през годините съдебна практика[5], че
полицейските органи, на които са вменени ръководно-решаващи функции, не
винаги са и такива, заемащи отговорно служебно положение. Двамата
свидетели Г. Л. и Н. С. са обикновени младши експерти, заемащи еднакви,
редови длъжности като младши полицейски инспектори група „Териториална
полиция“ на Сектор „ОП“ при РУ – К. на ОД на МВР Пловдив, т.е. не са
включени в ръководния полицейски състав. Същевременно в нормата на
чл.304а от НК са диференцирани в отделни хипотези и длъжностните лица -
обект на подкупа, като „полицейският орган“ е посочен отделно и извън
хипотезата на „длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение“.
Поради тези причини, правната прецизност изисква, подсъдимият да бъде
признат за невинен и оправдан единствено в тази част от първоначалната
квалификация на деянието, в какъвто смисъл и присъдата следва да се измени.
По отношение на наложеното наказание.
За извършеното престъпление от подс. Н. К. по чл. 304а, вр. чл.304, ал.1
от НК към момента на извършване на деянието са предвидени наказания в
един твърде широк диапазон, без фиксиран минимален праг - лишаване от
свобода до 10 години и глоба до 15 000 лева /изм. в санкционната част с ДВ,
бр.61/2025г., съгласно чл.2, ал.2 от НК е неприложимо/.
При определяне на наказанието при условията на чл.54 от НК,
окръжният съд, макар и накратко, но прецизно е отчел наличните смекчаващи
и отегчаващи отговорността на дееца обстоятелства, като е даден превес на
първите от тях.
Безспорни смекчаващи отговорността обстоятелства за подсъдимия К. се
явяват чистото съдебно минало, трудовата му заетост и семейна
ангажираност. Като отегчаващо отговорността обстоятелство основателно са
отчетени - многократните му нарушения и налаганите наказания за
12
нарушения по ЗДвП и ППЗДвП и т.н.
В този ред на мисли, коректно е преценено от съда, че за поправянето и
превъзпитанието на извършителя, наказанията следва да са ориентирани към,
но и над минималните законови размери.
Затова и напълно справедливо подс. К. е бил осъден на минимални
наказания - шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 500 лева.
В настоящия случай е напълно приложима разпоредбата на чл.66, ал.1
от НК, тъй като подсъдимият до момента не е бил осъждан, не е надвишен
минимално изискуемия от закона предел до 3 години „Лишаване от свобода“ и
не е наложително същото да се изтърпява реално в МЛС.
В наказателния закон изрично се подчертава при преценката за
приложение института на условното осъждане, преобладаващото значение на
задачата за поправяне на дееца, без да се игнорира и въздействието на
наказанието спрямо останалите членове на обществото, т.е. при съчетаване
изискванията на личната с генералната превенция. И в тази връзка се
преценява, дали подсъдимият би могъл да се поправи, без да се налага
ефективно изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода”, т.е.
се съобразяват както личните качества на дееца, така и обществената опасност
на конкретното деяние.
По този повод следва да се съобрази, че данните за личността на
подсъдимия са преимуществено положителни, защото е неосъждан, работещ и
семеен. И следва определеният изпитателен срок отново да е в минимален
размер от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила.
Поради което и окръжният съд, напълно логично е достигнал до извода,
че целите на чл. 36 от НК биха се постигнали в пълна степен с наложените му
по вид, размер и начин на изтърпяване наказания.
Не се налага промяна и в произнасянето на съда по отношение на
веществените доказателства по делото. Законосъобразно е постановено след
влизане на присъдата в сила, на основание чл.307а, вр. чл.53, ал.1, б.“б“ от НК,
да се отнеме в полза на държавата - вещественото доказателство, предмет на
престъплението - 1 броя банкнота с номинал от по 50 лева, намираща се на л.
10 от досъдебното производство.
Правилно, на основание чл.189, ал.3 от НПК са присъдени да се заплатят
13
по сметка на ПОС, направените по делото разноски за изготвянето на
техническа експертиза за сумата от 300,40 лева.
При извършената цялостна служебна проверка на обжалваната присъда,
въззивната съдебна инстанция не установи наличието на съществени и
неотстраними процесуални нарушения.
Поради гореизложеното първоинстанционната присъда следва да бъде
изменена частично по отношение на единия от квалифициращите деянието
признаци, а в останалата й част да се потвърди, като жалбата на защитата на
подсъдимия по изложените други съображения - да се остави без уважение.
Водим от горното и на основание чл.337, ал.1, т.2 от НПК, Апелативният
съд
[1] В мотивите вероятно поради техническа грешка е посочен гр. Сопот, но РУ на МВР е в гр. Карлово, което е
видимо от приложената и относима по делото документация на л. 29, л. 31-32 от ДП.
[2] Вж. ТР. № 1 от 12.03.2021 г. по т. д. № 1/2019 г., ОСНК на ВКС.
[3] Вж. т.4.1 и 4.2 от ТР. № 2/07.10.2002. по т.д. №2/2002г. на ОСНК на ВКС.
[4] Вж. л.34 – 35 от НОХД №975/24г.
[5] Вж. Р. № 60245/22.02.2022 г. по н. д. № 753/2021 г., I н. о. на ВКС, Р. № 196/28.11.2024г. по ВНОХД № 479/24г.
на ПАС.
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 79/12.11.2024г., постановена по НОХД №
975/2024г. на Пловдивския окръжен съд в наказателно-осъдителната й част
като признава подсъдимият Н. Г. К. за невиновен и го оправдава единствено
по първоначалното обвинение за даване на подкуп на длъжностни лица,
заемащи „отговорно служебно положение“.
Потвърждава присъдата в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО не е окончателно и подлежи на обжалване или протест в
15-дневен срок от съобщаването пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
14
2._______________________
15