РЕШЕНИЕ
№ 788
гр. Варна, 06.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Йоана Н. Вангелова
при участието на секретаря Антоанета Ив. Д.
като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело №
20233110108805 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от д. чрез м. з. и
х., срещу С. Н. А. обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 108 ЗС, чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 109 ЗС.
Ищецът заявява, че държавата е собственик на поземлен имот с
идентификатор ******* по КККР на с. *********, одобрени със Заповед №
РД-18-17/06.03.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно
изменение, засягащо поземления имот от 19.12.2022 г., с адрес: с. *******, с
площ от 3268 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, номер по предходен
план: *******, съседи: *******, *******, *******, *******, *******,
*******, *******, *******, който е придобила по силата на закона, а в
условията на евентуалност – по реституция.
В исковата молба са наведени доводи, че държавата е придобила
собствеността върху процесния имот по силата на закона и за същия е
съставен Акт за частна държавна собственост № 10518 от 19.12.2022 г.
Ищецът се позова на предвиденото в чл. 24, ал. 1 ЗСПЗЗ придобивно
основание.
В условията на евентуалност поддържа, че държавата се легитимира
като собственик на имота по реституция. Излага, че последният е заявен за
възстановяване по заявление вх. № 60241/04.08.1992 г. на ПК-Варна и с
Решение № 864/06.03.2002 г. на ПК-Варна е признат за възстановяване. Сочи,
че по силата на влязла в сила Заповед № 1038/21.09.2001 г. на Областния
управител на област Варна е одобрен планът на новообразуваните имоти за
1
процесната територия. Реституционната процедура е приключила с
издаването на Заповед № 1432/14.06.2002 г. на Кмета на община Варна по §
4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Ищецът поддържа, че в разписните листи за имота не са вписани
ползватели, същият не е изкупен по реда на § 4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ нито е
бил заявен за възстановяване от трети лица.
Твърди, че на 15.06.2022 г. в О. д.*** постъпило уведомление от
директора на Д. "О.****** относно подадено от Д. М. Б. заявление за заверка
на молба-декларация и издаване на удостоверение по обстоятелствена
проверка за поземлен имот с идентификатор *******. В отговор О. "З.- **
възразила срещу издаването на удостоверение за обстоятелствена проверка на
имота. През м. ноември 2022 г. в О. "З.- ** постъпила информация от СГКК-
Варна относно инициирана от Б. процедура по изменение на КРНИ, засягащо
процесния имот, приключила с вписване на последната като собственик на
имота въз основа на издадения в нейна полза констативен нотариален акт.
Във връзка с уведомлението от Община Варна на 24.06.2022 г. била
извършена проверка от служители на О. д. „З." - Варна относно състоянието и
ползването на поземлен имот с идентификатор *******. На 17.05.2023 г. била
извършена повторно проверка в имота. При същите било установено, че
имотът е силно захрастен и затревен, като същият не е заграден от всички
страни. Били констатирано наличието на останки от разрушена стъклена
оранжерия в североизточната част на имота, както и изоставена метална
конструкция в югоизточната му част.
Обосновава правния си интерес от предявените искове с твърдения, че за
гореописания имот в полза на Д. М. Б. е издаден Нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит по давност № ****г. на нотариус Б.
В. рег. № *** на НК. Впоследствие Б. сключила с ответника С. Н. А. договор
за покупко-продажба за същия имот, обективиран в Нотариален акт №
******* г. на Нотариус Б. В. рег. № *** на НК. Твърди, че понастоящем
ответницата упражнява фактическа власт върху имота.
Оспорва Д. Б. да е придобила собствеността върху имота, като
поддържа, че в нейна полза не е могла да тече придобивна давност в
процесния период поради мораториума върху придобиване на имоти
държавна и общинска собственост по давност, действал в процесния период.
Позовава се на забраната за придобиване на земя от държавния поземлен
фонд, уредена в чл. 24, ал. 7 ЗСПЗЗ. Наред с това оспорва Б. да е
осъществявала владение върху имота за предвидения в закона 10-годишен
давностен срок. Поддържа, че до снабдяването с констативен нотариален акт
за имота тя не е заявила намерението си да го придобие спрямо действителния
собственик – държавата. Изтъква, че съгласно TP № 11/2013 г. на ВКС, ОСГК
констативният нотариален акт не се ползва с материална доказателствена сила
относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на
собственост. Поради изложеното счита, че и сключената с ответника сделка не
е могла да породи вещно-транслативен ефект. Счита, че С. А. не е могла и да
придобие имота по давност, тъй като от момента на сключване на сделката до
2
предявяване на исковата молба не е изтекъл предвиденият в закона 5-годишен
давностен срок. Навежда доводи за нищожност на договора за покупко-
продажба, сключен между Д. Б. и С. А., поради абсолютна симулация, като
поддържа, че страните не са желали настъпване на правните последици на
сделката и същата е сключена само с цел ответницата формално да се
легитимира като собственик на имота. В условията на евентуалност поддържа,
че е налице относителна симулация, като договорът за покупко-продажба
прикрива дарение. Във връзка с така наведените доводи твърди, че посочената
в нотариалния акт продажна цена е значително под данъчната оценка на имота
и не е действително платена, което счита за индиция за действителната воля на
страните по сделката. Счита, че договорът е нищожен поради противоречие
със закона, а именно – чл. 24, ал. 1 ЗСПЗЗ, предвиждащ че министърът на ****
упражнява правата на собственика за земите от държавния поземлен фонд.
Поддържа, че както Д. Б., така и С. А. са действали със знание за това, че
държавата е собственик на процесния имот.
Ищецът поддържа, че ответницата се е обогатила неоснователно за
негова сметка, като е ползвала процесния имот, поради което дължи
заплащане на обезщетение за лишаване на държавата от ползването на имота в
размер на средния пазарен наем, а именно – 100 лева месечно.
Сочи, че в имота са изградени обекти с трайна конструкция, а именно –
сграда и оранжерия, които препятстват свободното ползване на имота по
предназначение. Твърди, че сградата е построена без необходимите
строителни книжа.
Отправя следните искания до съда:
1) за признаване за установено по отношение на ответника, че държавата
е собственик на поземлен имот с идентификатор ******* по КККР на с.
*********, одобрени със Заповед № РД-18-17/06.03.2015 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение, засягащо поземления имот от
19.12.2022 г., с адрес: с. *******, с площ от 3268 кв. м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване /до 10 м/, номер по предходен план: *******, съседи:
*******, *******, *******, *******, *******, *******, *******, *******,
придобит по силата на закона на основание чл. 24, ал. 1 ЗСПЗЗ, а в условията
на евентуалност – по реституция, възстановен по силата на Решение №
864/06.03.2002 г. на ПК-Варна и Заповед № 1432/14.06.2002 г. на Кмета на
Община Варна, и осъждане на ответника да предаде на ищеца владението на
описания недвижим имот;
2) за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 600
лева – обезщетение за лишаването му от ползването на гореописания имот за
периода от 10.01.2023 г. до 10.07.2023 г., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба – 10.07.2023 г. до окончателното изплащане
на задължението;
3) за осъждане на ответника да премахне построените в гореописания
имот сграда и оранжерия.
Претендира разноски.
3
В срока по чл. 131 ГПК ответникът С. Н. А. е депозирал писмен отговор,
с който оспорва изцяло предявените искове.
Оспорва държавата да е собственик на процесния поземлен имот на
посочените в исковата молба правни основания. Поддържа, че преди
колективизацията имотът не е бил собственост на държавата, а частна
собственост и е бил включен в блок на ТКЗС. Поради изложеното счита, че
имотът не попада в хипотезата на чл. 24, ал. 1 ЗСПЗЗ. Оспорва процесният
имот да попада изцяло или частично в имота, описан в Решение №
864/06.03.2002 г. на ПК-Варна и съответно държавата да го е придобила по
реституция.
Навежда доводи, че Д. М. Б. е придобила правото на собственост върху
имота по давност въз основа на упражнявано владение, продължило повече от
10 години преди снабдяването й с констативен нотариален акт. Сочи, че
впоследствие тя й е прехвърлила имота, като оспорва доводите на ищеца за
нищожност на договора за покупко-продажба.
Сочи, че понастоящем не е собственик на имота, тъй като на 28.12.2023
г. го е прехвърлила на С. Д. Б. чрез договор за покупко-продажба. Заявява, че
след сключване на сделката не тя, а Б. упражнява фактическа власт върху
имота.
Счита за неоснователен иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, тъй като в процесния
период е била собственик на имота.
Като неоснователен оспорва и предявения негаторен иск поради
обстоятелството, че държавата не е собственик на имота.
Моли предявените искове да бъдат отхвърлени и да му бъдат присъдени
разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа страна:
На 19.12.2022 г. е съставен акт за частна държавна собственост за
процесния поземлен имот с идентификатор ******* по КККР, одобрени със
Заповед № РД-18-17/06.03.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК /л.
18/. В същия като основание за съставяне са посочени чл. 68, ал. 1 ЗДС, чл. 24,
ал. 1 ЗСПЗЗ, Решение № 864/06.03.2002 г. на ПК-Варна и Заповед №
1432/14.06.2002 г. на Кмета на Община Варна.
Към исковата молба са приложени цитираните в акта за държавна
собственост решение на ПК и заповед на кмета /л. 19-20/. С Решение №
864/06.03.2002 г. на ПК-Варна е възстановено правото на собственост на
Държавен поземлен фонд - МЗГАР в съществуващи /възстановими/ стари
реални граници на нива от 165 дка, находяща се в терен по § 4 на с. *******,
като по плана на стари имотни граници на местността имотът представлява
пл. № ***, ***, ***, част от ***, ***, ***, ***, *** ***, ***, ***, ***, ***, ***,
***, ***, ***, част от ***, част от ***, част от ***. По силата на Заповед №
1432/14.06.2002 г. на Кмета на Община Варна е наредено да бъде
4
възстановено право на собственост на Държавен поземлен фонд – МЗГ, при
условията на § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, върху недвижим имот,
представляващ новообразуван имот с идентификатор ************ с площ от
4826 кв. м., при граници: № ****-път, имот № **, № ****-път, имот № ***,
имот № *** и имот № ***.
С уведомление, постъпило в О. д.*** на 14.11.2022 г., ОДЗ е уведомена,
че пред СГКК-Варна е започнато административно производство по заявление
на Д. М. Б. за вписването й като собственик на поземлен имот с
идентификатор ******* по КККР на с. ***** /л. 21/. В тази връзка е подадено
възражение от О.**-*** /л. 22/. О.**-*** е възразила и срещу заверяването на
молба-декларация и издаване на удостоверение по обстоятелствена проверка
от Община Варна в полза на Д. Б. /виж л. 41 и л. 53-54/.
Към писмените доказателства по делото в приобщен Нотариален акт №
********* г. на нотариус Б. В. рег. № *** на НК /л. 29/, с който Д. М. Б. е
призната за собственик по давностно владение на поземлен имот с
идентификатор ******* по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-
17/06.03.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 3268 кв. м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване /до 10 м/, номер по предходен план: *******,
съседи: *******, *******, *******, *******, *******, *******, *******,
*******. Впоследствие по отношение на същия имот е сключен договор за
покупко-продажба между Д. Б., в качеството на продавач, и ответника С. Н. А.,
в качеството на купувач, обективиран в Нотариален акт № ******* г. на
нотариус Б. В. рег. № *** на НК /л. 32/.
Видно от представения с отговора на исковата молба Нотариален акт №
******* г. на нотариус В. П., рег. № ******* г. С. Н. А. е сключила със С. Д. Б.
договор за продажба на гореописания недвижим имот.
От приложените на л. 143-146 от делото писмени доказателства става
ясно, че след уведомяването на О.**-*** за инициираното производство за
заверка на молба-декларация и издаване на удостоверение за обстоятелствена
проверка, както и след издаване на констативния нотариален акт в полза на Д.
Б. със заповеди от 24.06.2022 г. и 15.05.2023 г. на Началника н ОСЗ са
назначени комисии в състав съответно П. Х. /началник на О**-***/, П. Й. /мл.
експерт/, Д. Г. /гл. експерт/, и П. Х. /началник на О**-***/, П. Й. /ст. експерт/,
З. Ш. /гл. експерт/, които да извършат оглед на място на поземлен имот с
идентификатор *******.
Останалите писмени доказателства не следва да бъдат обсъждани, тъй
като не допринасят за изясняване на спорните въпроси по делото.
С доклада по делото съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от
доказване в отношенията между страните по делото, че в периода от
10.01.2023 г. до 10.07.2023 г. С. Н. А. е упражнявала фактическа власт върху
процесния недвижим имот.
По делото са изслушани съдебно-оценителна и съдебно-техническа
експертиза, заключенията по които съдът кредитира като обективни,
компетентно изготвени и аргументирани.
5
Съгласно заключението по съдебно-оценителната експертиза стойността
на пазарния наем за процесния имот за периода от 10.01.2023 г. до 10.07.2023
г. възлиза на 672 лева.
От заключението по съдебно-техническата експертиза става ясно, че за
територията на местност *****, където е разположен процесният поземлен
имот, няма изработени стари кадастрални планове, като изработените планове
са, както следва: кадастрален план на ползвателите /съставен към 1999 г./,
послужил за изготвянето на Помощния кадастрален план /ПКП към ПНИ/,
ПНИ на с.о. ***** и КККР на с. *******. Наред с тях е изработен и одобрен
ПУП-ПУР на основание Решение №200-7/01.02.2012г. на Общински съвет-
Варна.
Вещото лице сочи, че процесният имот с идентификатор ******* попада
в стар имот *** по Решение № 864/06.03.2002 г. на ПК-Варна. Сочи, че
същият съвпада и с описаните имоти съответно в Заповед № 1432/14.06.2002 г.
на Кмета на Община Варна, Нотариален акт № ********* г. на нотариус Б. В.
рег. № *** на НК и Нотариален акт № ******* г. на нотариус В. П., рег. № ***
на НК.
При извършения оглед на място вещото лице е констатирало, че имотът
е с частично материализирани граници, оградени с телена мрежа закрепена на
бетонови колове, като от западната му част липсва изцяло ограждане. Същият
е запустял и необработван. В него е установена съществуваща метална
постройка, за която по данни от техническата служба на с. ******* не са
издадени строителни книжа или удостоверение за търпимост.
Съгласно заключението не са налице стари кадастрални планове за
процесната територия, респ. разписни листи, а в регистъра към ПКП /в
списъка на ползвателите/ е записано, че се стопанисва от общината. Липсват
данни имотът да е бил включван в ТКЗС, ДЗС или други организации. Същият
е възстановен на ДПФ.
В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението. Допълва, че
в списъка на старите собственици към ПКП имот със стар № *** /в който
попада имот с идентификатор *******/ е записан на Държавен поземлен
фонд.
От заключението по допълнителната съдебно-техническа експертиза се
изяснява, че процесният поземлен имот е представлявал земеделска земя към
01.03.1991 г., като по силата на решение на Общински съвет Варна от 2000 г.
местност ***** е включена в селищно образувание и се счита за урбанизирана
територия. Вещото лице не е установило данни за реституционни претенции
по отношение на имота от частни лица.
От показанията на разпитаните по делото свидетели, преценени
съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК, се изясняват следните обстоятелства:
Показанията на свидетелите П. А. Й. и П. Д. Х., и двамата служители на
Общинска служба „З.“, гр. Варна, извършвали огледи в имота през 2022 г. и
2023 г., са еднопосочни. И двамата са категорични, че при извършваните
проверки на място не са били налице следи от човешка дейност, като имотът
бил обрасъл с трева и храсти. Сочат, че имотът е частично ограден, като в
6
западната част граничи с гора, има поставена врата с катинар. Във
вътрешността му има оранжерия и метална сграда. Св. Й. сочи, че имотът има
формата на буква „П“. И двамата свидетели заявяват, че имотът граничи от
две страни с път.
Съдът в пълнота кредитира показанията на свидетелите Й. и Х.. Макар
двамата да са служители на ОСЗ, те не са пряко заинтересовани от изхода на
делото. Наред с това показанията им са подробни, логични и кореспондират
както помежду си, така и със заключението на вещото лице Х. и събраните
писмени доказателства.
Воденият от ответника свидетел Е. Х. Т. излага, че познава от около 30
години Д. М. Б.. Сочи, че последната си „присвоила“ неизползваем имот в
местност ***** през 2008-2009 г. Заявява, че имотът има П-образна форма и
граничи с два пътя, а площта му е около 3 дка. Сочи, че в него има постройка
за съхранение на инструменти. На приложената на л. 44 от делото скица
свидетелят посочва процесния имот. Излага, че е посещавал имота четири-пет
пъти, за да помага на Б. в грижите за него, като последното му посещение
било преди 6-7 години. Сочи, че е помагал за окосяването му. Не му е известно
колко често Б. е посещавала имота нито за какво го е ползвала.
Свидетелят С. А. Д. заявява, че познава Д. Б. от 18-19 години и знае, че
тя има имот край Варна. Сочи, че същият има форма на буква „П“, в него има
дръвчета и барака за инструменти. Излага, че е посещавал имота три-четири
пъти, за да помага за разчистването му, като за първи път отишъл през 2023 г.
Не му е известно за какво Б. е ползвала имота.
Показанията на св. Т. и Д. следва да бъдат ценени като достоверни,
доколкото същите възпроизвеждат обстоятелства, които лично са възприели.
Следва обаче да се обърне внимание, че първият от тях последно е посещавал
имота преди 6-7 години, а вторият го е посетил за първи път през годината на
образуване на настоящото производство. В този смисъл нито един от
свидетелите няма актуални впечатления относно състоянието на имота и
ползването му през процесния период.
Изслушана по реда на чл. 176 ГПК в проведеното на 01.11.2024 г.
съдебно заседание, ответницата С. А. потвърждава, че е упражнявала
фактическа власт върху процесния имот от датата на закупуването му
/20.12.2022 г./ до сключване на договора за покупко-продажба със С. Д. Б.
/28.12.2023 г./, в т. ч. към датата на образуване на производството и към датата
на вписване на исковата молба.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 108 ЗС:
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС,
ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи
наличието на следните материалноправни предпоставки: 1) че е собственик на
процесния недвижим имот; 2) че ответникът упражнява фактическа власт
7
върху имота. В случай че ответникът твърди да упражняват фактическата
власт на правно основание, негова е тежестта да докаже това обстоятелство.
ЗСПЗЗ регламентира правилата за възстановяване собствеността върху
земеделски земи на лицата, които са ги притежавали преди образуването на
ТКЗС и ДЗС, като възстановяването настъпва не по силата на закона, а след
провеждане на административна процедура, която приключва с
административен акт с конститутивен ефект. Съгласно разпоредбата на чл. 24,
ал. 1, изр. първо ЗСПЗЗ, на която ищецът се позовава, държавата запазва
собствеността си върху земеделските земи, заварени от този закон, с
изключение на земите, чиято собственост подлежи на възстановяване. От
граматическото тълкуване на чл. 24, ал. 1 ЗСПЗЗ и в частното използваното в
нея понятие „запазва“ следва, че правото на собственост на държавата не се
възстановява. Право на възстановяване се поражда в полза на граждани /чл. 10
ЗСПЗЗ/, общини /чл. 25 ал. 2 ЗСПЗЗ/ и организации /чл. 29 ЗСПЗЗ/. Чл. 45, ал.
1 ППЗСПЗЗ предвижда, че земеделските земи от държавния и общинския
поземлен фонд се установяват служебно от общинските служби по З. и за тях
общинската служба по З. взема решение по чл. 18ж, ал. 1 или по чл. 27 /чл. 45,
ал. 2 ППЗСПЗЗ/. В този смисъл - Решение № 430 от 17.05.2016 г. по гр. дело №
7408/2014 г. на ВКС, IV ГО, с което се приема, че в случаите, когато законът
предвижда издаването на решения по чл. 18ж, ал. 1 или по чл. 27, ал. 1
ППЗСПЗЗ относно земеделски земи – държавна или общинска собственост, те
имат конститутивно действие.
Предвид горните съображения, макар с исковата молба да се
претендира, че собствеността върху имота е придобита от държавата по силата
на закона, а в условията на евентуалност – че имотът е възстановен по силата
на Решение № 864/06.03.2002 г. на ПК-Варна и Заповед № 1432/14.06.2002 г.
на Кмета на Община Варна, следва да се приеме, че се касае за едно и също
придобивно основание.
В случая от заключението по допуснатата допълнителна съдебно-
техническа експертиза се установява, че процесният поземлен имот е
представлявал земеделска земя към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ. По
делото липсват доказателства същият да е бил включван в стопански
организации, респ. да е бил предмет на предявени реституционни претенции.
Изрично вещото лице заявява, че няма данни за други собственици на имота
освен държавата. Поради изложеното следва да се приеме, че същият
представлява държавна собственост на поддържаното от ищеца основание.
По възражението на ответника, че праводателят му е придобил правото
на собственост върху имота по давност съдът намира следното:
Придобивната давност съставлява способ за придобиване на вещни
права чрез фактическо упражняване на правомощията, включени в тяхното
съдържание, за установен от закона период от време. Съгласно чл. 79 ЗС
правото на собственост върху недвижим имот се придобива по давност чрез
непрекъснато владение в продължение на 10 години /ако владението е
недобросъвестно/, съответно 5 години /ако владението е добросъвестно/.
Владението като фактическо състояние включва два елемента – обективен –
8
упражняването на фактическа власт върху определена вещ и субективен –
намерението за своене. Както в теорията, така и в съдебната практика се
приема, че владението следва да бъде постоянно и несъмнено /въздействията
върху вещта да не е са откъслечни или със случаен характер, а да отразяват
волята на владелеца да третира вещта като своя/, непрекъснато /т.е. да не бъде
изгубвана фактическата власт за повече от 6 месеца/, спокойно и явно /да не е
установено с насилие или по скрит начин/. Последното изисква владелецът по
явен и недвусмислен начин да е манифестирал намерението си да държи
вещта като своя, така че това да може да бъде възприето от всяко трето лице, в
т.ч. и от собственика на вещта.
В случая ангажираните от ответника доказателства не потвърдиха
изложените твърдения за осъществено владение върху процесния имот за
изискуемия от закона 10-годишен срок. Св. Т. излага, че Д. Б. „присвоила“
имота през 2008-2009 г., като самият той последно го е посещавал преди 6-7
години /т.е. около 2017-2018 г./. Следователно периодът, за който същият има
наблюдения върху имота, е с приблизителна продължителност 9 години.
Наред с изложеното следва да се подчертае, че този свидетел изрично заявява,
че не знае нито колко често Б. е посещавала имота, нито за какво го е
ползвала, а и самият той го е посещавал само спорадично /четири-пет пъти/.
Що се отнася до св. Д., той изрично заявява, че е посетил процесния имот за
първи път през 2023 г., т. е. неговите показания са неотносими към твърдения
период на осъществявано владение. Същевременно, както от показанията на
водените от ищеца свидетели, така и от заключението на вещото лице Х. се
установява, че от 2022 г. насам имотът е занемарен и в него липсват следи от
ползване. Предвид изложеното съдът намира, че ответникът, комуто е
възложена доказателствената тежест, не успя при условията на пълно и главно
доказване да установи, че Д. Б. е владяла имота в период от 10 години.
Отделно от гореизложеното, следва да бъде отчетена забрана за
придобиване по давност на земи от държавния поземлен фонд, установената с
ал. 7 на чл. 24 ЗСПЗЗ, която разпоредба е влязла в сила на 04.08.1998 г. и е
приложима към твърдения от ответника период на осъществяване на
давностно владение. По делото по категоричен начин се установява, че
процесният имот е включен в държавния поземлен фонд – това е отразено
както в Решение № 864/06.03.2002 г. на ПК-Варна и Заповед №
1432/14.06.2002 г. на Кмета на Община Варна, така и в списъка на старите
собственици към ПКП /съгласно разясненията дадени от вещото лице при
изслушването му в открито съдебно заседание/. В този смисъл, дори да се
приеме за доказано, че Д. Б. е владяла имота за предвидения в закона срок
същата не е могла да го придобие по давност поради съществуването на
законова забрана за това.
Предвид изложеното съдът приема, че Д. Б. не е придобила
собствеността върху процесния имот, поради което и сключения между нея и
С. А. договор за покупко-продажба не е породил целения вещно-
прехвърлителен ефект.
Поради горните съображения настоящият съдебен състав намира, че е
налице първата от посочените по-горе материалноправни предпоставки за
9
уважаване на предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС.
Що се отнася до втората, следва да бъде съобразено следното:
Както по-горе бе изложено, от дадените от ответната страна обяснения
по реда на чл. 176 ГПК се потвърждава, че С. А. е придобила фактическа власт
върху процесния имот при сключване на договора за покупко-продажба от
20.12.2022 г., като е упражнявала такава както към момента на подаване на
исковата молба /10.07.2023 г./, така и към момента на вписването й в СВ-
Варна /30.11.2023 г./. Това състояние е останало непроменено до 28.12.2023 г.,
когато С. А. е сключила договора за покупко-продажба със С. Д. Б.. Т.е.
ответникът в случая е предал фактическата власт върху имота на трето за
спора лице в хода на производството. Посоченото обстоятелство обаче не е
основание за отхвърляне на искането за осъждането му да предаде владението
върху имота на ищеца, доколкото по арг. от чл. 435, ал. 5 ГПК и чл. 523, ал. 1
ГПК осъдителното решение по ревандикационен иск може да бъде
принудително изпълнено не само срещу осъдения ответник, но и срещу трето
лице, придобило владението върху имота след предявяване на иска /Решение
№ 9/24.06.2013 г. по гр. дело № **1/2012 г. на ВКС, I ГО/. Посоченото
виждане е застъпено и в Решение № 181/07.10.2016 г. по гр. дело № 4988/2014
г. на ВКС, I ГО, съгласно мотивите на което „при доказана активна
материалноправна легитимация на ищеца по предявен по реда на чл. 108 ЗС
иск, съдът следва да се произнесе с установителен диспозитив за
принадлежността на правото на собственост, ако по делото е установено, че
ответникът е упражнявал фактическата власт върху вещта към момента на
предявяване на иска, но в хода на производството са настъпили факти, които
сочат, че към момента на приключване на устните състезания фактическата
власт върху вещта не се упражнява от ответника… В подобна хипотеза, ако
настъпилите в хода на процеса факти, довели до това, че към момента на
приключването на устните състезания фактическата власт върху вещта вече не
се упражнява от ответника, са последица от извършени от последния
действия, искът следва да бъде уважен и в осъдителната му част, освен ако
владението е било предадено на предявилото иска лице. За да се освободи от
отговорност ответникът е необходимо да докаже, че е предал вещта на
предявилото иска лице. Обстоятелството, че към момента на приключване на
устните състезания вещта не се намира в негова фактическа власт, не
освобождава ответника от отговорност, ако е установено, че е упражнявал
фактическата власт към момента на предявяване на иска.“
Следователно предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС следва да
бъде уважен изцяло.
По иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД:
Когато собственикът е лишен от ползването на определена вещ, той
може да претендира от лицето, ползващо я без правно основание, обезщетение
по реда на чл. 59, ал. 1 ЗЗД. В разглеждания случай е налице неоснователно
обогатяване на ползвателя за сметка на собственика, който би могъл, ако
вещта се намираше в негово държане, да извлича ползи от нея било лично,
10
било като я отдава под наем.
Както по-горе бе изложено, ищецът се легитимира като собственик на
процесния поземлен имот. Същевременно, между страните е безспорно
обстоятелството, че в исковия период от 10.01.2023 г. до 10.07.2023 г.
ответникът е упражнявал фактическа власт върху него. Следователно ищецът
е бил лишен от възможността да ползва имота, поради което ответникът му
дължи обезщетение в размер на средния месечен пазарен наем, който съгласно
заключението на съдебно-оценителната експертиза възлиза на 672 лева.
Доколкото предявеният иск е в рамките на тази сума, той следва да бъде
уважен като основателен и доказан.
По иска с правно основание чл. 109 ЗС:
Съгласно чл. 109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко
неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. В
мотивите към Тълкувателно решение № 4/2015 на ВКС, ОСГК, се излага, че
негаторният иск „предоставя правна защита на правото на собственост срещу
всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или
вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на
допустимото пълноценно ползване на вещта /имота/ според нейното
предназначение, но без да отнема владението на собственика. С предявяването
му се цели това неоснователно въздействие да бъде преустановено или да
бъдат премахнати последиците от него.“ За уважаване на иска по чл. 109 ЗС
следва да се установи, че ответникът упражнява неоснователно въздействие
върху вещ, собственост на ищеца и посоченото неоснователно въздействие
създава пречки ищецът да упражнява правото си на собственост в пълен обем.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства по безспорен
начин се установява, че в процесния имот е изградена сграда. Посоченото
обстоятелство е видно от приложената на л. 44 от делото скица, в която
сградата е отразена, и се потвърждава от показанията на всички разпитани
свидетели и заключението по съдебно-техническата експертиза. Изрично
вещото лице заявява, че е извършило проверка в техническата служба на с.
*******, при която е установило, че за сградата не са издадени строителни
книжа или удостоверение за търпимост. Наред с тази постройка в имота има и
оранжерия, което става ясно от показанията на св. Й. и П..
Съгласно трайно установената практика на ВКС само по себе си
изграждането и поддържането на незаконен строеж в имота не съставлява
неоснователно действие по смисъла на чл. 109 ЗС. За да бъде уважен
негаторният иск, следва да се докаже, че въпросният строеж създава пречки за
безпрепятственото ползване на имота на ищеца. В случая ищецът не е доказал,
че съществуващите в имота сграда и оранжерия му създават подобни пречки, а
само е навел бланкетни твърдения, че с „поддържането“ им в имота
ответникът му пречи да упражнява правото си на собственост. Не са наведени
конкретни доводи за начина, по който сградата и оранжерията пречат на
собственика нито са ангажирани доказателства в тази връзка, независимо от
разпределената му доказателствена тежест с доклада.
11
Предвид изложеното не са налице предпоставките за уважаване на
предявения негаторен иск и същият следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на делото и съобразно изричното искане на ищеца на
последния следва да бъдат присъдени извършените по делото разноски по
уважените искове, които включват заплатена държавна такса в общ размер от
233.17 лева, депозит за СОЕ в размер на 300 лева, част от заплатения депозит
за първоначалната СТЕ в размер на 200 лева /доколкото един от поставените
въпроси касае отхвърления иск по чл. 109 ЗС/, както и депозит за
допълнителната СТЕ в размер на 200 лева. Съобразно чл. 78, ал. 5 ГПК на
ищеца следва да бъде присъдено и юрисконсултско възнаграждение. Размерът
на същото следва да бъде определен по реда на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, към която препраща ГПК. Настоящият съдебен
състав намира, че с оглед правната и фактическа сложност на делото
справедливият размер на юрисконсултското възнаграждение в случая възлиза
на 360 лева, като от същото следва да бъде присъдена сума в размер на 240
лева предвид частичното уважаване на претенциите. Така, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в общ размер от 1173.17 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има право на разноски
по отхвърления иск. По делото са представени доказателства за заплащане на
адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева, като с договора за правна
защита и съдействие е уговорено, че от тази сума 900 лева е дължимото
възнаграждение по исковете по чл. 108 и 109 ЗС. При липса на отделно
посочване на хонорара по всеки от двата иска съдът намира, че същият е
уговорен поравно, т.е. в размер от по 450 лева за всеки един иск. На ответника
не следва да бъдат присъждани претендираните разноски за депозит за СТЕ,
тъй като поставеният от същия въпрос касае уважения иск по чл. 108 ЗС.
Следователно ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
единствено сума в размер на 450 лева – разноски за адвокатско
възнаграждение по отхвърления иск.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. Н. А., ЕГН
**********, с адрес: гр. *******, че Държавата, представлявана от
Министъра на ****, със съдебен адрес: гр. *******, О. "З.- **, е собственик
на поземлен имот с идентификатор ******* по КККР на с. *********,
одобрени със Заповед № РД-18-17/06.03.2015 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, последно изменение, засягащо поземления имот от 19.12.2022 г., с
адрес: с. *******, с площ от 3268 кв. м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до
10 м/, номер по предходен план: *******, съседи: *******, *******, *******,
12
*******, *******, *******, *******, *******, придобит на основание чл. 24,
ал. 1 ЗСПЗЗ, и ОСЪЖДА С. Н. А., ЕГН **********, да предаде на
Държавата, представлявана от Министъра на ****, владението върху
гореописания поземлен имот, на основание чл. 108 ЗС,
ОСЪЖДА С. Н. А., ЕГН **********, с адрес: гр. *******, ДА
ЗАПЛАТИ на Държавата, представлявана от Министъра на ****, със съдебен
адрес: гр. *******, О. "З.- **, СУМАТА ОТ 600 /шестстотин/ лева –
обезщетение за лишаване от ползването на гореописания имот за периода от
10.01.2023 г. до 10.07.2023 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 10.07.2023 г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Държавата, представлявана от Министъра
на ****, със съдебен адрес: гр. *******, О. "З.- **, срещу С. Н. А., ЕГН
**********, с адрес: гр. *******, иск с правно основание чл. 109 ЗС за
осъждане на ответника да премахне построените в поземлен имот с
идентификатор ******* по КККР на с. *********, одобрени със Заповед №
РД-18-17/06.03.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, сграда и
оранжерия.
ОСЪЖДА С. Н. А., ЕГН **********, с адрес: гр. *******, ДА
ЗАПЛАТИ на Държавата, представлявана от Министъра на ****, със съдебен
адрес: гр. *******, О. "З.- **, СУМАТА ОТ 1173.17 лева /хиляда сто
седемдесет и три лева и седемнадесет стотинки/, представляваща
извършени в настоящото производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК.
ОСЪЖДА Държавата, представлявана от Министъра на ****, със
съдебен адрес: гр. *******, О. "З.- **, ДА ЗАПЛАТИ на С. Н. А., ЕГН
**********, с адрес: гр. *******, СУМАТА ОТ 450 /четиристотин и
петдесет/ лева, представляваща извършени в настоящото производство
разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
13