Р Е Ш Е Н И Е
Номер
596 17.05.2019 г.
Град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XLIV - ти наказателен състав
На тринадесети май две хиляди
и деветнадесета година
В публично заседание в
следния състав:
Районен
съдия: Камелия Ненкова
при участието на секретаря Красимира Андонова, като
разгледа докладваното от съдия НЕНКОВА
наказателно административен характер дело № 1059 по
описа за 2019 година
Производството е по реда чл. 189, ал. 14 от ЗДвП, вр. чл.
59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба от О.С.Д., ЕГН **********, с адрес: *** и адрес за
кореспонденция: гр. София, кв.“Младост “, ет, ап. срещу Наказателно
постановление (НП) № 18-0769-006098/2019г., издадено от Началник
Група към Сектор „Пътна полиция” („ПП”) при ОД на МВР гр. Бургас-Р Т П, с което
на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени
административни наказания – глоба в размер на 850,00 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Отнети са му били и 12 точки
С жалбата, наказателното постановление се
атакува като неправилно и се моли за отмяната му. В жалбата са отправени
възражения, свързани с географските координати на мястото, обозначено за
мястото на нарушението, в случая, посочено в АУАН-а и дали това място е част от
АМ Тракия или се намира на път първи клас след края на автомагистралата и къде
в този участък има поставен знак за населено място/гр. Бургас, кв. Ветрен или
друг знак, ограничаващ скоростта на движение до 90 км/ч или 50 км/ч, като са
изложени доводи и във връзка със значението на съответните пътни знаци в
участъка и е приложена и скица към жалбата. Възразено е също и че
измервателното устройство няма данни да отговаря на законовите изисквания,
както и възражения по чл.40 от ЗАНН. В жалбата се моли за отмяна на атакуваното
НП.
В съдебно заседание жалбоподателят не се
явява, редовно призован. Не изпраща и процесуален представител. Депозирано е
становище по съществото на делото, в което се моли НП да бъде отменено по
доводите в жалбата.
Административнонаказващият орган - ОД на
МВР гр. Бургас, сектор „ПП”, редовно призован, не изпраща представител в
съдебно заседание. В съпроводителното писмо е направено искане за потвърждаване
на обжалваното постановление, като е представена и цялата преписка по случая.
Жалбата изхожда от легитимирано и
заинтересовано лице да оспори пред съда законосъобразността на горепосоченото
наказателно постановление, същата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН и
съдържа необходимите реквизити, предвид на което съдът я намира за процесуално допустима.
Бургаският
районен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 10.08.2018 г. около 15.00 часа в гр. Бургас, система за видеоконтрол ATCCTFR1-М, идентификационен № 510/07, заснела лек
автомобил марка/модел „ ХОНДА ЦРВ”, с рег. №, движещ се по ПЪТ ПЪРВИ клас № 1-6, Км 488+700, в посока от кв.
„Ветрен” към пв Лукойл. Съгласно изготвената с
посочената система снимка-клип №3356,/л.30
от делото, фиксираната скорост на движение на посоченото МПС била 122 km/h (при измерването на
скоростта е отчетено и 3%-то допустимо отклонение от стойността на фиксираната
скорост в полза на водача- 118 km/h),
при разрешена скорост за движение в населено място до 50 km/h, като автомобилът бил управляван от жалбоподателя- О.С.Д., ЕГН **********, като до санкционирането му се
стигнало в качеството му на собственик на автомобила след направена справка в
този смисъл- стр.31 от делото и връчването му по делегация за попълване на
декларация по чл.188 от ЗДВП, която лицето не попълнило.
По делото е постъпила изисканата от съда
преписка от ОД МВР Бургас, сектор ПП, съдържаща- снимков материал, както и доказателства за измервателното средство и
за компетентността на издаващия НП орган.
Видно от показанията и на разпитания в
с.з в качеството на свидетел – актосъставител- В.Ж.П., мл. автоконтрольор в ОД
на МВР – Бургас, сектор „ПП”, се
установява, че
На 10.08.2018 г. е било констатирано процесното нарушението по
ЗДвП, описано в акта от актосъставителя, за превишена скорост на територията на
гр. Бургас на ПП I-6, км. 488+700, след изхода на АМ Тракия, като в с.з.,
същият уточнява, че процесният участък- се води ПП и е на територията на гр.
Бургас в рамките на населено място, като това място не е част от АМ Тракия и на
изхода имала табела „БУРГАС” и след нея
започвал ПП I-6, като нямало поставен знак и затова ограничението е от 50 км/ч,
защото се навлизало в населено място. След като нямало ограничение с други
пътни знаци, ограничението на скоростта било 50 км/ч. В акта написал мястото на
извършване на нарушението, заснето е с АТССTFR 1-М № 510/07, която била позиционирана на въпросното място и след
обработване на снимковия материал преписката е била изпратена по делегация и
жалбоподателя, който не попълнил декларацията по чл.188 ЗДВП, и тъй
като автомобилът бил негов собствени, то срещу него бил издаден актът и
впоследствие НП /стр.37 от делото/.След връщане на надлежната информация актосъставител-
В.Ж.П., пристъпил към издаване на горецитирания акт. В същия при описаните
констатации, свидетелят е посочил, че е била нарушена разпоредбата на чл. 21,
ал. 1 от ЗдвП, като е приспадната допустимата грешка от 122 км/ч на 118 км/ч при разрешена скорост в населено място с
50 км/ч. В сз. Същият уточнява, че допуснато нарушение е на територията на гр. Бургас, след
указателна табела Д11, която е начало на гр. Бургас и където автомагистралата
се пресича с I-6 км. 488 + 700 на ПП 1-6 в посока от кв. Ветрен към гр. Бургас
към пътен възел Лукойл. Заснемането е извършено с мобилна система TFR1-M с
фабр. № 510/07 и след обработката на снимковия материал и извършена справка в
масивите на БДС и е бил установен собственикът на автомобила – настоящият
жалбоподател. В съответното районно по местоживеене *** са били изпратени
декларацията, покана и снимковият материал за връчване. Поканата е била връчена
на жалбоподателя. Същият не е попълнил декларацията по чл. 188 от ЗДвП на
място. Когато му е била връчена поканата, не се е явил в сектор „ПП” на
въпросната дата и актът е съставен на собственика на автомобила, тъй като не е
посочил извършителят на нарушението. Отговорност за нарушението носи
собственикът. От табелата начало на гр. Бургас до мястото на позициониране на
автомобила, актосъставителят сочи, че няма въведено ограничение пътен знак
В-26, като след като няма въведено ограничение, разрешената скорост в населено
място е до 50 км/ч, което си вижда дори и от схемата, представена от самия
жалбоподател след жалбата.
Нарушението П. сочи, че е по чл. 21, ал.
1 от ЗДвП, а не по ал. 2, тъй като не е въведена с пътен знак В-26 и автомобилът
се е управлявал на територията на населено място, в случая на територията на гр.
Бургас. Участъкът, в който е бил заснет автомобилът, е - ПП 1-6, като автомобилът
е напуснал магистралата и се е включил в първокласен път.. В целия участък
П. сочи, че има два знака B-26. Eдиният - 100 км/ч и е
извън населено място, в което не е бил заснет автомобилът, а след позициониране
на автомобила е знакът B-26 и е за 90 км/ч, но на мястото на заснемане е 50
км/ч, тъй като няма друго въведено ограничение. /проверимо и в интернет, като
публично известен факт/.
За съставяне на акта жалбоподателят не
се явил и той бе съставен в негово отсъствие и след това отново бил изпратен по
делегация за връчване, като му е бил връчен лично /стр.27 от делото/ на
05.12.2018 г. Иззет бил с акта и
контролен талон, като в АУАН-ът не е налично отбелязване, че жалбоподателя има възражение
Актосъставителят квалифицирал
гореописаното като нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Административнонаказващият
орган издал въз основа на съставения АУАН обжалваното в настоящото производство
№ 18-0769-006098/2019г., издадено от
Началник Група към Сектор „Пътна полиция” („ПП”) при ОД на МВР гр. Бургас-Р Т П,
с което на жалбоподателя на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП са наложени
административни наказания – глоба в размер на 850,00 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Отнети са му били и 12 точки
Изложената фактическа обстановка съдът
прие за установена въз основа на гласните доказателствени средства -
показанията на актосъставителя В.Ж.П., потвърждаващи изцяло съдържанието
отразено в АУАН И НП № 18-0769-006098/2019г., и от приложените по делото писмени
доказателствени средства. Съдът изцяло цени посочените доказателствени
материали, тъй като същите кореспондират едни с други и се допълват взаимно.
Съдът намира за установено по безспорен и
несъмнен начин, че на горепосочените дата и място, именно жалбоподателят, е управлявал процесния автомобил със скорост
от 118 км/ч, като разрешената максимална скорост за мястото, където е извършено
нарушението и което се намира в населеното място, до 50 km/h. Във връзка с наведените в жалбата възражения, следва да
се посочи, че е спазено, изцяло изискването за описание на участъка, в който
автомобилът е бил засечен, видно от гореизложената и приета от съда фактическа
обстановка, а именно, че се касае за превишена скорост на територията на гр. Бургас
на ПП I-6, км. 488+700, след изхода на АМ Тракия като, както в с.з., свидетелят
уточнява, че процесният участък- се води ПП и е на територията на гр. Бургас в
рамките на населено място, като това място не е част от АМ Тракия и на изхода имала табела „БУРГАС” и след нея
започвал ПП I-6, като нямало поставен знак и затова ограничението е от 50 км/ч,
защото се навлизало в населено място. В републиканската и общинска пътна мрежа
е регистриран като ПП I-6“ /проверимо и в интернет, като публично известен
факт/, поради което и възраженията в жалбата в тази насока, съдът намира за
неоснователни. В този аспект неоснователни за и възраженията досежно
изправността и годността и на техническото средство, с което е извършено
измерването, видно от гореизложеното. по делото е представен и протокол за
проверка на системата за видеоконтрол/. Следователно възраженията в жалбата и в
тази насока, съдът намира за неоснователни. Представено е и удостоверение за
одобрен тип средство за измерване. Субектът на нарушението също е установен
безспорно, видно от горецитираната
декларация по чл.188 ЗДВП, непопълнена от жалбоподателя, като в
качеството си на собственик на автомобила, именно той е санкционираното лице. С
оглед на изложеното съдът приема, че на процесната дата именно жалбоподателят е
бил този, който е управлявал процесният автомобил.
Съдът,
с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите
на жалбоподателя, като съобрази задължението си да проверява изцяло
законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията,
посочени от страните, намира жалбата за неоснователна, като
съображенията за това са следните:
Съдът счита, че при съставяне на АУАН и
при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите
на чл. 42
и чл. 57 ЗАНН.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН
реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено,
посочена е нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е
определена санкцията. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на
обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното
производство. Съдът счита, че описанието
на нарушението и обстоятелствата при извършването му са достатъчно
конкретизирани както в съставения акт, така и издаденото въз основа на него
наказателно постановление, като са посочени всички съставомерни факти, поради
което и съдът приема, че АУАН и НП отговарят на условията на чл. 42, т. 4 ЗАНН
и на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Съдът
намира и че същият е издаден в срока по чл. 34 ЗАНН, видно от изложената вече
по-горе хронология по връчване и установяване на нарушителя, то законовите
срокове са спазени.
В случая превишението на скоростта е заснето с
техническо средство, в съответствие разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП,
съгласно която при изпълнение на функциите си определените от министъра на
вътрешните работи служби, имат право за установяване на нарушенията на
правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи,
заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, т.е. законово регламентирано е правото на
ползване от страна на контролните органи на съответните технически средства при
установяването на деяния от вида на процесното. С оглед на което в конкретния
случай и водачът на автомобила е бил установен при връчване на декларация по чл.188
от ЗДвП.
В случая нарушението е установено от мобилна
система за видеоконтрол „АТССTFR 1-М № 510/07, надлежно калибрована, при която
измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система
радар-камера-компютър, като единствената роля на оператора на системата е да
позиционира техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение
участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък. Ето
защо съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта отговаря на
изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето
нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при
установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение.
С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19
от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение №
1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за
установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на
чл.189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано” техническо
средство, а съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП -
„Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие
или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени
към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени
към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи
нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на
работния процес”, тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното
автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава
ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и
демонтира. Именно в това се изразява
поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган.
По
съществото на спора, съдът намира следното:
Според чл. 21, ал. 1 ЗДвП
–При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h, посочени
изчерпателно в тази алинея по таблица., а според чл. 21, ал. 2 ЗДвП, когато
стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от
посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.
Съгласно санкционната норма на / Изм. и
доп. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., изм., бр. 85 от 2004 г., бр. 51 от 2007 г.) (1)
Водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се
наказва, както следва: т. 6. (изм. и доп. - ДВ, бр. 10 от 2011 г., изм., бр.
101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) за превишаване над 50 km/h - с глоба
700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50
лв.
С оглед на цитираната нормативна уредба и
предвид установените по делото факти, съдът приема, че е нарушена забраната на чл.21,
ал.1 от ЗДвП, тъй като от събраните по делото доказателства се установи, че на 10.08.2018
г. около 15.00 часа в гр. Бургас, система за видеоконтрол ATCCTFR1-М,
идентификационен № 510/07, заснела лек автомобил марка/модел „ ХОНДА ЦРВ”, с
рег. №, движещ се по ПЪТ ПЪРВИ клас № 1-6, Км 488+700, в посока от кв. „Ветрен”
към пв Лукойл. Съгласно изготвената с посочената система снимка-клип №3356,/л.30 от делото, фиксираната скорост на
движение на посоченото МПС била 122 km/h (при измерването на скоростта е
отчетено и 3%-то допустимо отклонение от стойността на фиксираната скорост в
полза на водача- 118 km/h), при разрешена скорост за движение в населено място
до 50 km/h, като автомобилът бил
управляван от жалбоподателя- О.С.Д., ЕГН
**********, като до санкционирането му се стигнало в качеството му на
собственик на автомобила след направена справка в този смисъл- стр.31 от делото
и връчването му по делегация за попълване на декларация по чл.188 от ЗДВП,
която лицето не попълнило. Участъкът е населено място и не е бил сигнализиран с пътен
знак, поради което и са важали общите
правила за ограничение на скоростта до 50 км в час за населено място.
Надлежно е описано нарушението като такова по чл.21,
ал.1 ЗДВП.Ясно е отразено кой автомобил, къде и с каква скорост се е движил при
какво ограничение на максимално допустимата скорост, като ЗДвП допуска
възможност нарушения по този закон да се установяват със системи за
видеоконтрол, която е годно техническо средство. По делото липсват каквито и да е данни за човешка намеса
при задействането на системата (която е стационарна), респективно за „корекции”
при отпечатването на данните.
С оглед на гореизложеното съдът прие, че
правилно и законосъобразно е издадено обжалваното НП за реализиране
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършването на
това нарушение, като видно от цитираната санкционна разпоредба и съотнесена към
конкретните факти, то правилно АНО е определил и размера на наложената санкция.
В случая административнонаказващият орган
правилно е определил вида и размера на административните наказания. Безспорно
се установи, че автомобилът е бил управляван на процесната дата именно от жалбоподателя.
Предвид изложеното до тук, съдът направи
крайния си извод, че обжалваното наказателно постановление е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл.
63, ал. 1, изр. 1, предл. 1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0769-006098/13.02.2019г.,
издадено от Началник Група към Сектор „Пътна полиция” („ПП”) при ОД на МВР гр.
Бургас-Р Т П, с което на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП на О.С.Д., ЕГН **********, с адрес: *** и адрес за
кореспонденция: гр. София, кв.“Младост “, ет., ап. са наложени административни
наказания – глоба в размер на 850,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 3 /три/ месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и са му отнети 12 точки по Наредба № Iз-2539 на МВР.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Бургаски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВО:К.А.