Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 18.08.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и седми юли две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Таня Стоянова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 943 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 517, ал. 4 ГПК.
Ищецът твърди, че по силата на договор за цесия от
28.12.2011 г. „Ц.К.Б.“ АД прехвърлило възмездно на „Ф.И.А.“ ЕООД свое вземане
към Т.И.Г., произтичащо от договор за кредит от 13.11.2007 г. Посочва, че за
вземането по договора за кредит е издаден изпълнителен лист от 22.02.2010 г. по
гр.д. № 7232/2010 г. на СРС, по който Т.И.Г.е осъден да заплати на „Ц.К.Б.“ АД
сумата от 5 000 лева – главница, сумата 1 806,73 лева лихва за
просрочие за периода от 31.12.2008 г. до 14.02.2010 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 15.02.2010 г. до окончателното изплащане и сумата
658,39 лева разноски. Посочва, че въз основа на горепосочения изпълнителен лист
е образувано изпълнително дело № 350/2010 г. по описа на ЧСИ Г.Д.. Твърди, че с
постановление от 13.08.2018 г. ЧСИ Г.Д. го овластил да предяви иск за
прекратяване на дружеството „М.И.“ ЕООД. Предвид изложеното и с оглед
издаденото му постановление за овластяване на взискател, иска да се постанови
решение, с което да се прекрати дружеството „М.И.“ ЕООД. Претендира разноски.
Ответникът „М.И.“ ЕООД оспорва иска като
неоснователен. Оспорва наличието на ликвидно и изискуемо вземане в полза на
ищеца и че е прехвърлено валидно. При условията на евентуалност прави
възражение, че вземането е погасено по давност, а изпълнителното дело, по което
е наложен запорът е перемирано. Иска да се конституира в процеса като трето
лице помагач на страната на ответника лицето Т.И.Г..
Съдът като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
С определение от 15.04.2020 г. по в.ч.гр.д. № 984/2020 г. на
Софийски апелативен съд е потвърдено определение от 06.02.2020 г. по т.д. №
943/2019 г. на Софийски градски съд, VІ-1 състав, с което настоящият съдебен
състав остави без уважение искането на ответника за конституиране като трето
лице помагач по делото на физическото лице Т.И.Г..
От ангажираните по делото доказателства се установява, че
въз основа на изпълнителен лист, издаден на 22.02.2010 г. по гр. д. № 7232/2010
г. на Софийски районен съд е образувано изпълнително дело № 20107810400350 по
описа на ЧСИ Г.Д. срещу длъжника Т.И.Г..
С договор за цесия от 28.12.2011 г. взискателят „Ц.К.Б.“ АД
е прехвърлил на ищеца „Ф.И.А.“ ЕООД вземания, в които се включват и тези по
горепосочения изпълнителен лист.
На 05.07.2012 г. по горепосоченото изпълнително дело е
подадена молба от ищеца за конституирането му в изпълнителното производство на
място на „Ц.К.Б.“ АД.
От извършената от съда служебна справка е видно, че Т.И.Г. е
едноличен собственик на капитала на „М.И.“ ЕООД, с ЕИК: ******** и по партидата
на дружеството на 31.05.2010 г. в полза на първоначалния взискател „Ц.К.Б.“ АД
е наложен запор върху дружествените дялове, притежавани от Т.И.Г.,
представляващи 100% от капитала на дружеството.
Установява се, че с постановление за овластяване на
взискател по чл. 517, ал. 4 ГПК от 13.08.2018 г., издадено по изпълнително дело
№ 20107810400350 по описа на ЧСИ Г.Д., с
рег. № 781, ищецът „Ф.И.А.“ ЕООД е овластен да предяви иск за прекратяване на
Еднолично дружество с ограничена отговорност „М.И.“ ЕООД, ЕИК: ********, със
седалище и адрес на управление:***.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет
на предявения по реда на чл. 517, ал. 4 ГПК иск е за прекратяването на
търговско дружество с ограничена отговорност. Процесуална предпоставка за
предявяването на този иск е наличието на висящо изпълнително производство, по
което ищецът има качеството на взискател, а търговското дружество на трето
задължено лице по смисъла на чл. 507 и сл. ГПК, осуетило изпълнението върху
стойността на припадащата се на длъжника в изпълнителното производство стойност
на дружествения му дял. В този смисъл решение № 60 от 10.07.2012 г. по т.д. №
134/2012 г., Т.К., І Т.О. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
В конкретния случай се установи, че е налице образувано и
висящо, съгласно приетите удостоверения от 04.06.2019 г., от 09.01.2020 г. и съобщение
от 10.06.2020 г. от ЧСИ Г.Д., към настоящия момент изпълнително дело, въз
основа на издаден изпълнителен лист в полза на „Ц.К.Б.“ АД срещу Т.И.Г., който
като едноличен собственик на капитала на „М.И.“ ЕООД притежава всички
дружествени дялове в това дружество. Установи се, че е наложен запор върху
дружествените дялове на длъжника, вписан по реда на чл. 517, ал. 1 ГПК. От
приетите писмени доказателства и представените от частния съдебен изпълнител
удостоверения се доказа, че във връзка с договор за цесия от 28.11.2011 г.,
сключен между „Ц.К.Б.“ АД и „Ф.И.А.“ ЕООД, с резолюция от 05.07.2012 г. по
изпълнителното дело ищецът е конституиран като взискател. Ето защо съдът намира
за неоснователно възражението на ответника, че вземането не е прехвърлено
валидно на ищеца. Установява се, че ищецът като взискател е овластен с
постановление от 13.08.2018 г. от частния съдебен изпълнител да предяви иска. С
оглед на изричната разпоредба на чл. 517, ал. 4 ГПК и доколкото всички
дружествени дялове в едноличното търговско дружество са притежавани от длъжника
и върху същите е наложен запор, отпада необходимостта от връчване от съдебния
изпълнител на изявление на взискателя за прекратяване участието на длъжника в
дружеството и изчакване на посочения срок. От изложеното следва, че са доказани
по делото всички предпоставки за упражняване потестативното право на ищеца да
поиска прекратяване на ответното дружество.
Ответникът не ангажира доказателства във връзка със
заявеното с отговора на исковата молба, че вземането е погасено по давност и
изпълнителното дело е перемирано.
Както е прието в решение № 60 от 10.07.2012 г. по т.д. №
134/2012 г., Т.К., І Т.О. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, съдът
може да отхвърли иска за прекратяване на дружеството само, ако в хода на
разглеждането му се установи, че дружеството е изплатило на взискателя
припадащата се на съдружника част от имуществото, определена по правилото на
чл. 125, ал. 3 ТЗ, или че вземането на взискателя вече е погасено – независимо
дали от дружеството, длъжника или от трето лице. В случая ответникът, чиято е
доказателствената тежест, не ангажира доказателства, че са изплатени сумите за
погасяване на вземането на ищеца.
Предвид изложените съображения съдът намира, че предявеният
конститутивен иск е основателен.
С оглед изхода на спора и заявеното искане, право на
разноски има ищецът, на когото следва да се присъдят разноски в общ размер на
160 лева, от които 80 лева за държавна такса и 80 лева за юрисконсултско възнаграждение,
определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр чл. 23, т. 4 НЗПП.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА
по иска с правно основание чл. 517,
ал. 4 ГПК, предявен от „Ф.И.А.“ ЕООД, с
ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, срещу „М.И.“ ЕООД, с ЕИК: ********, с адрес: ***,
търговско дружество „М.И.“ ЕООД, с
ЕИК: ********, с адрес: ***.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „М.И.“ ЕООД, с
ЕИК: ********, с адрес: ***, да заплати на „Ф.И.А.“ ЕООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, сума в
размер на 160 лева /сто и шестдесет лева/, представляваща направени по
делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След
влизане на решението в сила копие от него да се изпрати на Агенцията по
вписванията, търговски регистър.
СЪДИЯ: