Р
Е Ш Е
Н И Е
№
59/29.01.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана, в
съдебно заседание на дванадесет и шести януари през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
Членове:
СОНЯ КАМАРАШКА
БИСЕРКА БОЙЧЕВА
при секретар
А***А*** и с участието
на прокурора
Галя Александрова разгледа докладваното
от съдията
ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
КАНД №3/2018г. по описа на
Административен съд Монтана
Производство
е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуален кодекс (АПК) във
връзка с чл.63 ал.1 от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение №415 от 28.11.2017г.,
постановено по АНД №1555/2017г., Районен съд Монтана е отменил Наказателно
постановление №166/22.08.2017г. на Министъра на земеделието, храните и горите,
с което на Д.Й.Д. *** на основание чл.44, ал.2, във вр. с ал.ал.1, т.2 от Закон
за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ) е наложено административно наказание
глоба в размер 500 (петстотин) лева.
Недоволен от така постановеното
решение касатора го обжалва и моли да бъде отменено, като развива доводи, че е
неправилно. В съдебно заседание касатора, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт Г. излага обстойни доводи в подкрепа на жалбата си.
Ответната страна, чрез
пълномощника си адвокат А*** оспорва жалбата и моли да се потвърди обжалваното
решение като правилно и обосновано.
Представителят
на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е
неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди изцяло в обжалваната
част като правилно и обосновано.
Настоящият
състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в
жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по 211 АПК от надлежна страна имаща правен интерес от
обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да
отмени наложеното административно наказание, въззивният съд е приел, че от една страна са налице нарушения на
императивни изисквания свързани с изискванията за реквизитите на съставения
АУАН и издаденото наказателно постановление, а от друга страна извършеното
нарушение не е установено по несъмнен начин.
Настоящата
съдебна инстанция счита въззивното решение за правилно при следните доводи:
Неоснователни са
доводите на касатора, че обжалваното решение е неправилно. Това а така, тъй
като в случая от събраните по делото писмени доказателства се установява, че
нарушението не е установено по несъмнен начин, както обосновано е приел
въззивния съд. По делото не се установява, че описаната постройка в имот с
идентификатор 48489.26.578 по КККР в землището на гр.Монтана е двуетажна, което
да даде основание на настоящата съдебна инстанция да приеме, че в случая се
касае за извършено нарушение на разпоредбата на чл.2, ал.1 ЗОЗЗ и чл.3, ал.2
Правилник за прилагане на Закон за опазване на земеделските земи (ППЗОЗЗ).
Правилно и обосновано, въззивният съд е отбелязал, че в случая за постройката е
издадена виза за проектиране №137/26.11.2014г., Разрешение за строеж
№14/24.03.2015г. за „Селскостопанска постройка за съхраняване на
селскостопанска продукция и инвентар с помещение за обитаване”, който са в
съответствие с разпоредбата на чл.2, ал.1, т.1 от Наредба №19/25.10.2012г. за
строителство в земеделските земи без промяна на предназначението им.
Обстоятелството, че строежа е изпълнен в съответствие с одобрените строителни
книжа, се установява от Удостоверение №15/21.04.2016г., тоест в случая е налице
официален удостоверителен документ, който установява, че изградения строеж е в
съответствие с изискванията на чл.2, ал.1, т.1 от Наредба №19/25.10.2012г. за
строителство в земеделските земи без промяна на предназначението им, съгласно
който без промяна на предназначението на земеделските земи в тях се разрешава
застрояване с обекти, свързано с ползването им, чиито функции са съвместими с
предназначението на земята при имоти с площ до 10 дка - на едноетажни
селскостопански постройки за съхранение на селскостопанска продукция и
инвентар, в това число и помещение за обитаване в тях. Пълнотата изисква да се
отбележи, че от приетите по делото одобрени строителни книжа и от снимковия
материал, който е представен от административнонаказващия орган, може да се
установи по несъмнен начин, че изградената постройка е едноетажна, като в тази
насока следва да се отбележи, че в обяснителната записка към одобрените
строителни книжа е даде точно описание на строежа, който е надлежно въведен в
експлоатация.
Настоящият съдебен състав изцяло
споделя мотивите на въззивния съд, който са го мотивирали да отмени наложеното
административно наказание, като не счита за необходимо да ги излага повторно в
мотивите на настоящето решение, като само отбелязва, че липсата на надлежно
описание на нарушението и обстоятелството, че не се установява по безспорен
начин да е извършено описаното нарушение, са достатъчно основание за отмяна на
наложената глоба.
Настоящият съдебен състав установява в рамките
на служебна проверка по чл.218 АПК, че атакуваното съдебно решение е валидно,
допустимо и в съответствие с приложимия материален закон. На основание
изложеното, касационната инстанция намери жалбата за неоснователна. Обжалваното
решение е законосъобразно и обосновано и следва да остане в сила предвид, което
на основание чл.221 АПК във вр. чл.63 ал.1 ЗАНН настоящият състав на
Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОСТАВЯ
в сила Решение №415 от 28.11.2017г., постановено по АНД №1555/2017г. по описа
на Районен съд Монтана.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: