Решение по дело №111/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка с чл. 118, ал. 1 и ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Делото е образувано след отмяна и връщане за ново разглеждане на решение постановено по адм.дело № 1192 по описа за 2023 г. на Административен съд [област]. Същото е по жалба на Й. Х. Ш., чрез адв.Т. А. против Решение № 2153-15-99/11.04.2023 г. на Директора на ТП на НОИ - [област], с което е оставена без уважение жалбата вх. № 1012-40-98/20.03.2023г. на Й. Ш. против разпореждане [номер]/Протокол № N01005/05.01.2023 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – [област].

В жалбата се твърди за неправилно прилагане на материалния закон. Решение поради съществено нарушение на административно-производствените правила, неправилно приложение на материалния закон, както и че актът е постановено в несъответствие с целта на закона – основания по чл. 146, т.3, 4 и 5 АПК.

Според жалбоподателя административният орган се е позовал на разпоредбите на чл. 70, ал. 8 и ал. 9 от КСО, определеният индивидуален коефициент за изчисляване размера на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст по разпореждане [номер]/Протокол № N01005/05.01.2023 г. е 0.5933, получен от базисен период от 36 месеца за времето от 18.12.1994 г. до 17.12.1997 г., като осигурителният доход за цитирания период е определен както следва: за времето от 18.12.1994 г. до 31.12.1996 г. в размер на 76598.09 лв. при осигурител „Тракия- РМ” ЕООД - [област]. Посоченият осигурителен доход е зачетен на база минимална работна заплата и за времето от 01.01.1997 г. до 17.12.1997 г. в размер на 1479160.09 лв. при осигурител „Тракия- РМ” ЕООД - [област]. Посоченият осигурителен доход е зачетен съгласно данните по чл. 5, ал. 4 от КСО (регистър на осигурените лица). Изложено е че административния орган не е взел предвид вписването в трудовата книжка на жалбоподателя страница 22 „Забележка : Трудовия стаж от 08.11.1988г. до 31.10.1997г. да се зачита от I- ва категория на основание чл.4 от ЧОПМС/68г. и ПМС 31/90г. за работа в радиоактивна среда“ със съответна заверка от осигурителя, който удостоверява условията на труд. Счита се, че констатациите на административния орган са неправилни. През целия спорен период 18.12.1994 до 31.12.1996г жалбоподателят работил на длъжност механошлосер при осигурител “ ТРАКИЯ-РМ "ЕООД . Полаганият труд през спорния период е свързан с редица вредности и опасности, които са дали основание на законодателя трудът да бъде определен като такъв от I категория - чл. 2, т. 31 от НКТП, а от там и нямало как осигурияването да бъде въз основа на минималния осигурителен доход за съответния период.

В съдебно заседание се представлява от адв.А., който излага аргументи за отмяна на оспореното решение на Директора на ТП на НОИ [населено място], претендира разноски. В срок представя писмени бележки.

Ответната страна – директорът на ТП на НОИ – [населено място], чрез процесуалния си представител юрисконсулт П., изразява становище за неоснователност на жалбата. По делото в срока за произнасяне е постъпило и писмено становище с допълнителни аргументи за неоснователност на жалбата. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. В срок представя писмени бележки.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Със заявление вх. № 2113-15-4386/18.10.2022 г. жалбоподателят е направил искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО.

С разпореждане [номер]/Протокол № N01005/05.01.2023 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - [област] е отпусната на основание чл. 68, ал. 3 от КСО лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 13.10.2022 г. на Ш..

Към началната дата на пенсията - 13.10.2022 г. в хода на административното производство безспорно е било установено, че заявителят има навършена възраст 66 г. 10 м. и представя за периода от 10.10.1974 г. до 18.09.1998 г., писмени доказателства за редовно оформен осигурителен стаж както следва:

осигурителен стаж от първа категория труд - 08 г. 11 м. 23 дни;

осигурителен стаж от втора категория труд - 09 г. 06 м. 24 дни;

осигурителен стаж от трета категория труд 04 г. 06 м. 10 дни; превърнат към трета категория на основание чл. 104 от КСО - 31 г . 05 м. 13 дни;

осигурителен стаж без превръщане на основание чл. 15, ал. 4 от НПОС - 23 г. 00 м.

С писмо изх. № 2113-15-4386#1/21.10.2022 г. от жалбоподателя е било изискано да представи документ за осигурителен доход обр. УП - 2 с данни по месеци за периода от 01.01.1994 г. до 31.12.1996г. от осигурител “Тракия РМ” ЕООД, необходим за определяне на индивидуален коефициент по реда на чл. 70, ал. 8 и ал. 9 от КСО.

Жалбоподателят в отговор представя удостоверение изх.№ 09-10/17.01.2022 г., издадено от “Тракия РМ” ЕООД, съгласно което дружеството не може да се представи искания документ, тъй като вследствие на пожар, възникнал в административната сграда на “Тракия РМ” ЕООД в [населено място] в която се съхранява архива голяма част от документацията е унищожена. Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – [област] при приложение разпоредбите на чл. 70, ал. 8 и ал. 9 от КСО е определил индивидуален коефициент за изчисляване размера на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст съгласно разпореждане [номер]/Протокол № N01005/05.01.2023 г. в размер на 0.5933, който е бил получен от базисен период от 36 месеца за времето от 18.12.1994 г. до 17.12.1997 г., като осигурителният доход за цитирания период е определен както следва: за времето от 18.12.1994 г. до 31.12.1996 г. в размер на 76598.09 лв. при осигурител „Тракия- РМ” ЕООД - [област]. Посоченият осигурителен доход е зачетен на база минимална работна заплата. За времето от 01.01.1997 г. до 17.12.1997 г. в размер на 1479160.09 лв. при осигурител „Тракия- РМ” ЕООД - [област]. Посоченият осигурителен доход е зачетен съгласно данните по чл. 5, ал. 4 от КСО (регистър на осигурените лица).

С обжалваното Решение от 11.04.2023 г. на Директора на ТП на НОИ – [област] е потвърдено Разпореждане от 05.01.2023 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – [област] като е прието, че трудовата книжка е официален документ за установяване на трудов стаж, но не е документ за осигурителен доход. Същата не може да служи като документ, който по реда на изключението по чл. 40, ал.5 НПОС да бъде доказателство за установяване на осигурителен доход, тъй като не представлява първичен документ, който съдържа данни за осигурителен доход. Правилно е било определено, че за периода от 18.12.1994г. до 31.12.1996г. осигурителният доход на жалбоподателя е бил в размер на минималната работна заплата за страната за същия период, тъй като липсвала информация за осигурителния доход за спорния период поради унищожения архив на Тракия РМ ЕООД от пожар.

В хода на съдебното производство са приети като писмени доказателства наред с административната преписка в заверен препис и следните документи: списък на работниците и служителите от Тракия РМ ЕООД, във връзка с промяна на условията на труд, в сила от 01.01.1996 г.; списък на работниците и служителите от Тракия РМ ЕООД, във връзка с промяната на условията на труд, в сила от 01.10.1996 г.; списък на работниците и служителите, във връзка с промяната на условията на труд, в сила от 01.07.1996 г.; допълнително споразумение от 01.04.1993 г към трудов договор № 174/12.03.1993 г.; заповед № 272/01.06.1990 г. и сведение за получено трудово възнаграждение, допълнително споразумение от 02.05.1996 г. към трудов договор № 85/02.05.1996 г.; допълнително споразумение от 30.07.1996 г. към трудов договор № 180/20.08.1996г.; заповед № 130/01.08.1996 г. и сведение за получено трудово възнаграждение; допълнително споразумение от 01.11.1996 г. към трудов договор № 266/20.11.1996 г.; допълнително споразумение от 30.01.1997 г. към трудов договор № 50/05.02.1997 г.; допълнително споразумение към трудов договор № 91/14.03.1997 г., за промяна считано от 01.01.1997 г.; допълнително споразумение към трудов договор № 91/14.03.1997 г., за промяна считано от 01.02.1997г. Така приобщените писмени доказателства, които са били представени за първи път в съдебно заседание при първоначалното разглеждане на делото са оспорени от ответника с твърдения затова че не са автентични и че не удостоверяват осигурителния доход на жалбоподателя за спорния период от 18.12.1994г. до 31.12.1996г.

По делото са приети като писмени доказателства приложени към писмо вх. № 15764/26.07.2023г. подаден от Тракия – РМ ЕООД и следните документи: писмо от 23.06.2005г. до Държавен архив, писмо от 14.07.2005г. от Държавен архив, Протокол от 15.06.2005г., Заповед № РД 09-152/31.10.2008г., Докладна записка от 25.11.2008г., Постановление № 8950/22.11.2016г. на РП – [област], Заповед № РД-09-20А/26.08.2016г., Констативен протокол от 31.08.2016г., Удостоверение от РУ – Р. при ОДВМР – [област].

В хода на съдебното производство по настоящото дело са приобщени писмо изх.№ ИК-6/04.02.2025 г. от „Тракия – РМ“ ЕООД с приложени към него идентични документи като представените при първоначалното разглеждане на делото, ведно с историческа справка на дружеството, писмо изх.№ ИК-11/02.04.2025 г. от дружеството с идентични приложени документи.

По делото в качеството на свидетел е разпитан А. Б. Г., който сочи в показанията си какви действия е извършвал като управител на дружеството и свидетелства относно представените от жалбоподателя документи. При предявяване на същите разпознава положен от самия него подпис.

По делото е изготвена и приета съдебно-графологична експертиза на представените от жалбоподателя в хода на делото документи. Според вещото лице при изследване на тези документи се установява следното :

- подписът на лист № 147 по делото, находят се в горната лява част на титулната страница в списък на работниците и служителите от ЕООД “Тракия РМ”-управление, във връзка с промяна на условията на труд, в сила от 01.01.1996 г., е изпълнен от А. Б. Г. - [ЕГН] - управител;

- подписът на лист № 147 а по делото, находящ се в горната лява част на титулната страница в списък на работниците и служителите от ЕООД “Тракия РМ", управление, във връзка с промяната на условията на труд, в сила от 01.07.1996 г., е изпълнен от А. Б. Г. - [ЕГН] - управител;

- подписът на лист № 148 по делото, находящ се в горната лява част на титулната страница в списък на работниците и служителите от ЕООД “Тракия РМ", управление, във връзка с промяната на условията на труд, в сила от 01.10.1996 г., е изпълнен от А. Б. Г. - [ЕГН] - управител;

- подписите на лист № 149 по делото в допълнително споразумение към трудов договор № 91/14.03.1997 г., считано от 01.01.1997 г. и допълнително споразумение към трудов договор № 91/14.03.1997 г., считано от 01.02.1997 г. са изпълнени от Д. К. В., [ЕГН] - работодател;

- подписът на лист № 150 по делото, находящ се в долната част на втората страница от листа в допълнително споразумение от 30.01.1997 г. към трудов договор № 50/05.02.1997 г., е изпълнен от Д. К. В., [ЕГН] - ръководител;

- подписът на лист № 155 по делото, находящ се в долната част на втората страница от листа в допълнително споразумение от 30.07.1996 г. към трудов договор № 180/20.08.1996 г., е изпълнен от А. Б. Г. - [ЕГН] - ръководител;

- подписът на лист № 156 по делото, находящ се в долната част на втората страница от листа в допълнително споразумение от 02.05.1996 г. към трудов договор № 85/02.05.1996 г., е изпълнен от А. Б. Г. - [ЕГН] – ръководител.

Заключението на вещото лице е прието по делото и не се оспорва от страните. Съдът кредитира същото, защото по делото не са налични обстоятелства, които да поставят под съмнение неговата обективност и обоснованост.

Същевременно съдът счита, че следва да кредитира с доверие и показанията на св.Г., доколкото те се подкрепят от други доказателства по делото, а същевременно не с налични доказателства, които да ги оборват. Следва да се отчете и обстоятелството, че заключението на изготвената експертиза потвърждава авторството на подписите на св.Г. в документите предмет на изследване, което съвпада напълно с твърденията на свидетеля, че именно той е подписал тези документи.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата срещу процесното решение е подадена в срок, срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, от активно легитимирано лице, адресат на акта, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Според чл. 146, вр. чл. 168 АПК съдът следва да провери актът издаден ли е от компетентен орган и в предписаната от закона форма, спазени ли са материалноправните и процесуалноправните разпоредби и съобразен ли е актът с целта на закона.

По делото няма спор, а и с оглед разпоредбата на чл. 117, ал. 3, във вр. ал. 1, т. 2, б. „а“ КСО следва, че обжалваният административен акт е издаден от материално и териториално компетентен орган.

Същият е обективиран в законоустановената писмена форма и съдържа всички реквизити, които са предвидени за спазване при издаването му, в т. ч. правни и фактически основания, които са конкретни, ясни и кореспондират помежду си.

При постановяване на оспорваното решение не са допуснати съществени процесуални нарушения. Същото е издадено в хода на контролно-административно оспорване, последното представляващо абсолютна предпоставка за провеждане на настоящото съдебно такова. Не са допуснати и нарушение при установяване на фактическата обстановка с оглед на наличните по административната преписка към онзи момент доказателства.

Спорът между страните в настоящото производство се свежда до доказателствата, с които следва да се установи осигурителния доход на жалбоподателя за периода от 18.12.1994 г. до 31.12.1996г. през който период не е спорно, че лицето е работило при условията на I-ва категория труд на длъжност механошлосер в радиоактивна среда.

Съгласно чл. 40, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) осигурителният доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО или с осигурителна книжка, както и с документ по утвърден образец. Съгласно чл. 40, ал.3 от НПОС документите по ал. 1 и 2 се издават въз основа на ведомости за заплати, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. В чл. 40, ал. 5 от НПОС е предвидено, в случаите, когато документите по ал. 3 липсват, какъвто е настоящия случай, осигурителите или техните правоприемници по изключение могат да издават удостоверения за осигурителен стаж и трудово възнаграждение или за осигурителен доход и въз основа на други автентични документи, щом те съдържат достатъчно данни за осигурителния стаж и за осигурителния доход. За периодите, които предхождат създаването на информационна система на НОИ, разпоредбата на чл. 40, ал.9 от НПОС предвижда документите за осигурителен стаж и доход да се издават въз основа на съхраняваните разплащателни ведомости и други документи, а когато липсват – въз основа на други автентични документи, доказващи изплащане на възнаграждения.

Видно от Констативен протокол № КП-5-15-00380481/22.02.2018г. издаден от ТП НОИ – [област] за извършена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на осигурителя - дружество Тракия – РМ ЕООД при оглед на помещенията ползвани от този осигурител е установено, че след пожара възникнал в административната сграда от 2016 / за който не се спори по делото/ са запазени и съхранени няколко броя разплащателни ведомости за различни години и обекти, трудови досиета, фишове за заплати от 1993 – общи и архив като на 20.02.2018г. в присъствието на представител на дружеството е направен обстоен опис по години на съхранените налични разплащателни ведомости за заплати включително и за интересуващия настоящето дело период за м.декември 1994г. за АТП Стряма вкл. за монтажници и шлосери, какъвто се явява жалбоподателя.

Следва да се посочи изрично, че от доказателствата по делото (включително показанията на св.Г.) се установява, че жалбоподателят е работил в АТП Стряма като шофьор и в ААС [населено място] като механошлосер.

Констативният протокол съпоставен с приобщените в заверен препис копия на трудовата книжка на жалбоподателя, допълнително споразумение към трудов договор от 01.11.1996г. с посочване размер на основна заплата, който кореспондира с размера на заплатата отразена в трудовата книжка, допълнително споразумение от 02.05.1996г. към трудов договор с определено основно месечно възнаграждение от 8 400 лева, допълнително споразумение от 30.07.1996г. с месечно основно възнаграждение от 9 500 лева които също кореспондират с размера на заплатата отразена в трудовата книжка, заповед № 130/01.08.1996г. която е материализирана в един документ със сведение за изплатени трудови възнаграждения в различни месеци от 1996г. в точно определени размери, списък на работниците и служителите в Тракия РМ ЕООД във връзка с промяна финансовите условия на труд в сила от 01.01.1996г. в посока увеличение на възнагражденията сред които фигурира името на жалбоподателят и в които също са упоменати увеличенията на възнагражденията, аналогичен списък от 01.07.1996г., в който също фигурира името на жалбоподателя представляват неразривно свързана верига от непреки, косвени писмени доказателства, въз основа на които е възможен единственият извод затова, че е налице идентитет между работната заплата на жалбоподателя и осигурителния му доход, който е бил получаван в този период, поради което и незаконосъобразно спрямо него осигурителният доход е зачетен на база минимална работна заплата.

Същевременно по делото са събрани достатъчно доказателства, че тези писмени доказателства от значение за спорния период са автентични и документират верни факти и обстоятелства независимо от оспорването на ответника по жалбата, като фактът че архивът на осигурителя е унищожен поради пожар не означава, че жалбоподателят не е разполагал с тези документи. Заключението на графологичната експертиза и показанията на св.Г. доказват автентичността на представените от жалбоподателя документи.

От друга страна представеното удостоверение в административното производство всъщност посочва, че осигурителят не може да издаде удостоверение обр. УП-2 тъй като не разполага с първични документи, които съдържат данни за осигурителния доход. Липсата на първични документи поради възникнал пожар не може да се интерпретира в неблагоприятна насока за жалбоподателя след като по делото може да се направи извод макар и въз основа на косвени индиции затова, че реално е било изплащано трудово възнаграждение в размерите посочени в допълнителните споразумения към трудовия договор, респ. осигурителят в сведението също приема, че такъв трудов доход е реално изплатен.

Удостоверение обр. УП-2 се издава въз основа на изплащателни ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд - чл. 40, ал. 2 НПОС. Когато цитираните документи за установяване на осигурителния доход липсват по изключение удостоверение обр. УП-2 може да бъде издадено въз основа на други автентични документи. За да бъде издадено това удостоверение е необходимо на автентичните документи да съдържат достатъчно данни за осигурителния доход - чл. 40, ал. 5 НПОС. Това означава, че в автентичните документи трябва да има информация за възнаграждението, изплатено на лицето, върху което са правени осигурителните вноски за съответния период. Приложените по делото трудова книжка, трудови договори и допълнителните споразумения, сведение за изплатени суми съставляват автентични документи по смисъла на чл. 40, ал. 5 НПОС, защото те съдържат данни, посочващи получаваното трудово възнаграждение. Така обследваните документи съставляват автентични документи по смисъла на чл.40 от НПОС, и съдържат достатъчно данни за действително изплатеното възнаграждение на жалбоподателя, върху което са правени осигурителни вноски.

Предвид на гореизложеното жалбата се явява основателна, обжалваното Решение следва да бъде отменено като преписката следва да бъде изпратена на ТП на НОИ – [област] за ново произнасяне съгласно дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

По разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК оспорващата страна има право на разноски, които са в общ размер на 1310 лева, от които 800 лева за адвокатски хонорар, 10 лева държавна такса и 500 лева депозит за вещо лице.

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 2153-15-99/11.04.2023 г. на Директора на ТП на НОИ - [област], с което е оставена без уважение жалбата вх. № 1012-40-98/20.03.2023г. на Й. Ш. против разпореждане [номер]/Протокол № N01005/05.01.2023 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – [област] като незаконосъобразно;

ИЗПРАЩА преписката на ТП на НОИ – [област], за ново произнасяне, съгласно дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Националния осигурителен институт да заплати на Й. Х. Ш., [ЕГН] сумата в размер на 1310 лева, представляваща направени разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните, а в прекратителната му част в 7 – дневен срок.