РЕШЕНИЕ
№ 7000
гр. София, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:.....................
при участието на секретаря ..................
като разгледа докладваното от ..................... Гражданско дело №
20221110114931 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Производството е образувано по предявен от М. Г. П. срещу .......................
осъдителен иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 1895 лева, представляваща разлика
между сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от
него имуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на ...................... в
.................. изразяващи се в стойността на ремонта, необходим за отстраняване
на нанесените на лек автомобил марка модел .................... вреди, и
изплатеното от ...................... застрахователно обезщетение по щета №
................. от ...................... в размер на 1104,75 лева, ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - ..................
до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на ...................... около 10:30 ч. в гр. Несебър при
маневра на заден ход, застраховано при ответника МПС реализира ПТП с
паркирания автомобил марка и модел ................... собственост на ищеца, за
което е съставен двустранен констативен протокол, според който категорично
се установява, че вина за настъпване на ПТП има водачът на автомобила,
застрахован при ответника. Поддържа, че след завеждане на претенция към
ответното дружество е образувана щета № ................. от ......................, по
която са представени всички необходими документи, като с платежно
нареждане с референция № .................. г. на ищеца М. П. е изплатена сума в
размер 1104,75 лева, която според изчисленията на застрахователя уреждало
изцяло отговорността му. Сочи, че стойността на ремонта на процесния лек
автомобил възлиза на 3000 лева. Излага, че на .................... е отправил молба с
1
вх. № ..................../.................... до ответното дружество за преразглеждане и
преизчисляване на застрахователното обезщетение с подробно изложени
мотиви, като отговорът на ответника бил, че не е налице основание за
преразглеждане размера на така определеното и изплатено застрахователно
обезщетение. Претендира заплащане на сумата в размер на 1895 лева,
представляваща разлика между сумата за ремонт на автомобила в размер на
3000 лева и изплатеното от ...................... застрахователно обезщетение в
размер на 1104,75 лева. Претендира разноски.
В законоустановения едномесечен срок по реда на чл. 131 ГПК е
постъпил отговор от ответната страна ........................ Ответникът не оспорва
наличието валидно застрахователното правоотношение по застраховка ГО на
автомобилистите с делинквента към датата на ПТП, както и механизма на
настъпване на вредите и причинно-следствената връзка между уврежданията
на автомобила на ищеца и процесното ПТП. Оспорва размера на претенцията,
като твърди, че е силно завишена и по-конкретно – часовата ставка за труд,
цените за боя, материали и камера, като бил добавен и труд за възстановяване
на предна броня, която била само за боядисване. С тези съображения отправя
искане за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
По иска по чл. 432, ал. 1 КЗ:
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна
връзка с противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към
датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял вреди и
техния размер.
С доклада по делото съдът е обявил за безспорни и с това ненуждаещи се
от доказване в настоящото производство на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 вр.
чл. 153 ГПК следните обстоятелства: наличието на валидно сключено
застрахователното правоотношение по застраховка ГО между ответника и
делинквента, валидно към датата на ПТП; че на посочените в исковата молба
дата и място по твърдения начин е настъпило ПТП; наличието на причинно-
следствена връзка между претърпените от ищеца имуществени вреди и
противоправното деяние; отправянето на извънсъдебна претенция от ищеца
към ответника; заплащането от ответното дружество в полза на ищеца на
сумата от 1104,75 лева.
Спорът между страните се съсредоточава върху обстоятелството какъв е
размерът на причинените имуществени вреди при настъпване на процесното
застрахователно събитие, породено от виновното противоправно поведение на
делинквента, чиято гражданска отговорност е била обезпечена през
релевантния период от застрахователното дружество – ответник.
За установяване размера на подлежащите на репариране имуществени
вреди е прието заключение на САТЕ, неоспорено от страните, което съдът
кредитира като компетентно и обективно дадено. Според заключението
стойността за възстановяване на автомобила, определена по средни пазарни
цени възлиза на 2817,55 лв.
2
Разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ предвижда, че застрахователното
обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на събитието и целта е да се стигне до пълно репариране на
вредоносните последици, което обстоятелство обуславя наличието на
застрахователния интерес. Следователно, от съществено значение е размерът
на действително причинения вредоносен резултат, като е ирелевантно
обстоятелството дали причинените вреди действително са били отстранени
чрез тяхното отремонтиране. Според споделяната от настоящия състав
константна практика на ВКС (Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. №
469/2012 г., ІІ ТО на ВКС, Решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на
ВКС, ТО, Решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г., ІІ ТО на ВКС)
при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие – 386, ал. 2 КЗ, а не съгласно прилаганата от
застрахователя методика към Наредба № 49 от 16.10.2014 г. Обезщетението
също така не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или
възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото
имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго от същия вид и качество (чл. 400, ал. 1 КЗ), съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия
вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл. 400, ал. 2 КЗ).
Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната
стойност на имуществото към момента на застрахователното събитие, а от
своя страна действителната стойност не може да надвишава пазарната му
стойност.
Делинквентът/застрахователят на неговата отговорност следва да заплати
обезщетение, което да постави увредения в положение от преди реализирания
деликт. При имуществените застраховки, стойността на дължимото
застрахователно обезщетение се определя, както следва: ако автомобилът е
бил пуснат в експлоатация преди не повече от три години и е бил
отремонтиран в официален сервиз на марката (официален фирмен сервиз),
дължимата застрахователна сума е тази, по която е бил отремонтиран
автомобилът в официалния фирмен сервиз и която е отразена в издадените от
фирмения сервиз във връзка с ремонта фактури. При липса на посочените две
условия, т. е. ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди повече от
три години или отремонтирането е станало не в официален сервиз на марката,
дължимата застрахователна сума се определя на база средната пазарна цена, т.
е. изхожда се от възстановителната стойност на имуществото. Ето защо, ако
увреденият автомобил е бил в гаранционен срок, обезщетението следва да се
определи по цени за ремонт, каквито е необходимо да се заплатят в официален
фирмен сервиз, щом това е условие за заплащане на гаранцията. В този случай
се приема, че с оглед периода на експлоатация, считано от годината на
производство на автомобила (3 или 5 години в зависимост от конкретно
определения от продавача или производителя гаранционен срок), този
3
автомобил обективно има характеристиките на нов, както и всички негови
съставни части са нови и оригинални. При таза хипотеза, при настъпване на
застрахователно събитие, увреденото лице ще бъде изцяло удовлетворено, в
случай че изцяло бъдат заместени повредените автодетайли с нови оригинални
авточасти. Ако обаче няма причина автомобилът да се ремонтира в сервиз с
цени над средните (с оглед запазване на гаранцията на автомобила),
дължимото от ответника обезщетение не може да надхвърля средните пазарни
цени за труд и за нови авточасти и детайли. Тежестта за доказване на размера
на дължимото обезщетение е на ищеца. В случая ищецът нито твърди, нито
доказва ремонтирането на автомобила в оторизиран сервиз, нито се твърди,
нито се установява да е бил в гаранционен срок. Поради изложеното
обезщетението следва да се определи съобразно дадената от вещото лице по
автотехническата експертиза рекапитулация по средни пазарни цени за труд и
за стойност на нови авточасти и детайли, но от алтернативни доставчици
(нови неоригинални сертифицирани – т. нар. алтернативни авточасти), която
възлиза на сумата от общо 2817,55 лева. Тази стойност съответства на
действителната стойност на вредата, съгласно чл. 499, ал. 2 от КЗ. Ето защо
съдът приема, че дължимото обезщетение трябва да съответства на това, което
увреденият следва да разходва, за да възстанови предхождащото увреждането
състояние по средни пазарни цени за нови части и за труд, т. е. да се приведе
увреденото МПС в предишното му техническо състояние, поради което
обезщетението следва да бъде равно на паричната сума, необходима за
постигането на тази цел (в този смисъл Решение № 5712 от 26.07.2019 г. на
СГС по в. гр. д. № 2867/2019 г., Решение № 442 от 18.01.2019 г. на СГС по в.
гр. д. № 1053/2018 г., ІІ-Д с-в, Решение № 469 от 22.01.2018 г. на СГС по в. гр.
д. № 11675/2017 г., IV-Г с-в, Решение № 3145 от 18.04.2016 г. на СГС по в. гр.
д. № 11658/2015 г. IV-Г с-в, Решение № 1308 от 12.02.2016 г. на СГС по в. гр. д.
№ 9781/2015 г. ІІ-г с-в, Решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на
ВКС, II ТО, Решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II
ТО, Определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о. и
други).
Не се спори между страните, че ответното дружество по повод
настъпилото застрахователно събитие е изплатило по щетата обезщетение в
размер на 1104,75 лв., при което се получава остатък на дължимото
обезщетение от 1712,80 лв. Или претенцията следва да се уважи до размер от
1712,80 лв. като основателна и доказана, като за горницата над тази сума до
пълния предявен размер от 1895 лв., следва да бъде отхвърлена (или за
разликата от 182,20 лв.).
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищецът, съобразно уважената част от иска в размер на
791,77 лв., представляващи заплатена държавна такса, възнаграждение на
вещо лице и адвокатско възнаграждение, което е действително заплатено от
ищеца на адв. В. Х., видно от договор за правна защита и съдействие от
.......................
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски,
4
съобразно с отхвърлената част от иска в размер на 9,61 лв., представляващи
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8
от ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ......................., ЕИК ................. да заплати на М. Г. П., ЕГН
**********, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от 1712,80 лв.,
представляващо остатък от дължимо застрахователно обезщетение след
приспадане на изплатеното от ...................... застрахователно обезщетение по
щета № ................. от ...................... в размер на 1104,75 лв., за претърпените
имуществени вреди на лек автомобил марка и модел ................... в резултат на
ПТП, настъпило на ...................... в .................. ведно със законната лихва от
.................. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния
предявен размер от 1895 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ......................., ЕИК ................. да
заплати на М. Г. П., ЕГН ********** сумата от 791,77 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК М. Г. П., ЕГН ********** да
заплати на ......................., ЕИК ................. сумата от 9,61 лв. разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5