Р
Е Ш Е Н И Е
№ 297
град Пловдив, 08.02.2019
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в
открито заседание на осми ноември през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО
АНГЕЛОВ
при секретаря ПОЛИНА
ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело № 3016 по описа за 2018 година, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО.
Делото е образувано по жалба на В.П.М.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, против Решение № 2153-15-169 от 31.08.2018 г.
издадено от Директора
на ТП на НОИ гр. Пловдив и потвърденото с
него разпореждане № ********** от 12.06.2018г.
/л.117/ на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив.
В открито съдебно заседание – жалбоподателката се явява лично
и с адв. М..
Ответникът – Директор на ТП на НОИ гр. Пловдив,
чрез процесуалния си представител юрк. П., изразява
становище за неоснователност на жалбата,
претендира разноски, представя писмени бележки.
Съдът,
като прецени данните по административната преписка и представените от делото
доказателства, намери следното:
Подаването
на жалбата в рамките на предвидения за това процесуален срок налагат извод за
нейната допустимост, а разгледана по същество същата е неоснователна, по
следните съображения:
В
развилото се административно производство, с разпореждане
№ ********** от 12.06.2018г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив, на основание
чл. 99, ал.1, т. 2, буква
„д" от КСО
е изменена, считано от
21.09.2016 година личната пенсия за осигурителен
стаж и възраст (ОСВ) на жалбоподателката В.П.М..
Видно от приложените към разпореждането
мотиви, изменението е във
връзка и в изпълнение на решение
на Върховния административен
съд №
6473/16.05.2018 г., постановено по
административно дело № 86 по описа
за 2018 г. и
Решение № 1816 от 27.10.2017 г. на Административен съд Пловдив, по отношение на
определяне на индивидуалния
коефициент и размер на пенсията на
лицето.
Няма спор между страните, че В. М. е била незаконно уволнена от осигурителя
ОФ „Единство" Пловдив, считано от 28.10.1992 г. и е била възстановена,
считано от 20.03.1997 г. като съдът и е присъдил обезщетение по чл. 225 от КТ за оставане без
работа за времето от 28.10.1992 г. до 28.02.1993г.
След като за времето на незаконното
уволнение, жалбоподателката В. М. е полагала труд по договор за управление и
контрол при осигурител „Пълдин М" ЕАД,
административният орган е приел, че формирането на базисния период за
определяне на размера на пенсията следва да бъде направен от периодите, в които
реално е полаган труд във фирма ОФ „Единство" Пловдив, както от периода, в
който са получени суми като обезщетение по чл. 225 КТ присъдени за изплащане от
ОФ „Единство" и от дохода по договор за управление и контрол при
осигурител „ Пълдин - М" ЕАД.
С процесното разпореждане е
определена началната дата от 21.09.2016 г. и
тригодишен базисен период, като административният орган е съобразил изчисляването размера на пенсията
с релевантните периоди, както следва: от 12.10.1992 г. до 27.10.1992 г. и от 28.10.1992
г. до 28.02.1993 г. при осигурител ОФ „ Единство" Пловдив и от 14.10.1993 г. до 27.05.1996 г. при осигурител „Пълдин М" ЕАД Пловдив.
Жалбоподателката възразява относно периода от 14.10.1993 г. до 27.05.1996 г. , като иска да бъдат взети като осигурителен доход освен сумите от „Пълдин М“ЕАД и сумите за този период от ОФ“Единство“, като заявява, че е полагала реално труд там.
Възражението е неоснователно, след като М. е била незаконно уволнена от работодател и осигурител ОФ „Единство" Пловдив, считано от 28.10.1992 г. и е възстановена от 20.03.1997 г. като реално жалбоподателката не е полагала труд по двете правооотношения за времето от 14.10.1993 г. до 27.05.1996 г.
При издаване на оспорените актове, обосновано
административният орган е съобразил обстоятелството, че осигурителят, извършил
незаконното уволнение дължи само осигурителни вноски върху последното брутно
трудово възнаграждение на лицето преди уволнението за периода на оставане без
работа.
Относно дохода получен по договор за
управление и контрол при „Пълдин М" ЕАД, в административното производство жалбоподателката е
представила Удостоверение № 160191606146646/28.10.2016
г, издадено от ТД на НАП Пловдив.
Няма спор между страните относно конкретните
суми посочени в Удостоверение №
160191606146646/28.10.2016 г, /л.54/ издадено от ТД на НАП Пловдив, като същите
подробно посочени по основание и размер са взети предвид при издаване на
оспорените актове.
Обективно погледнато, това обосновава и
изводите на настоящия състав на съда за неоснователност на жалбата на лицето,
поради което същата следва да бъде отхвърлена.
При посочения изход на спора, в полза на
ТП на НОИ – Пловдив за осъществената юрисконсултска защита следва да се присъди
сумата в размер на 100 лв. съгласно чл. 24 от Наредба за заплащането на
правната помощ, във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП, във връзка с чл. 78, ал. 8
от ГПК, във връзка с чл. 144 АПК.
Предвид горното, Аминистративен съд Пловдив, II отделение, десети състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.П.М., с ЕГН **********, с
адрес: ***, против Решение № 2153-15-169 от 31.08.2018 г. издадено от Директора
на ТП на НОИ гр. Пловдив и потвърденото с него
разпореждане № ********** от 12.06.2018г. на Ръководителя на пенсионното
осигуряване при ТП на НОИ Пловдив.
ОСЪЖДА В.П.М., с ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на ТП на НОИ Пловдив, разноските по
делото в размер на 100 лв. /сто лева/ за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба, пред
Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от
получаването на съобщение за неговото изготвяне с препис за страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: