МОТИВИ към Присъда № …… от 28.03.2014г. по НОХД №911/2013г. по описа на Плевенски окръжен съд:

 

 

 

 

Окръжна прокуратура – гр.Плевен е повдигнала срещу подсъдимите А.Е.Д. *** и М.А.М. *** обвинение както следва:

 

I.По отношение на А.Е.Д.,за това че:

 

1. През периода 28.11.2012г. – 4.01.2013г., в гр. Плевен, при условията на продължавано престъпление, отнел чужди движими вещи както следва:

 

- на 28.11.2012г. отнел 1 бр. калъф за лични документи – 0.50 лв. и сумата 205 лв. – вещи на обща стойност 205.50 лв., собственост на А.П.М.

- на 6.12.2012г. отнел кожено портмоне – 3.00 лв., дамска чанта – 18 лв. и сумата 2 лв.,вещи на обща стойност 23 лв., собственост на Г.Л.В.

- на 11.12.2012г. отнел мобилен телефон, марка „Нокиа”, модел 1616 с IMEI 357379046204217 на стойност 42 лв., очила – 24 лв.,  5 бр. секретни ключове – общо на стойност 7.50 лв., дамската чанта - 24 лв. – вещи на обща стойност 97.50 лв., собственост на И.М.Х.

- на 12.12.2012г. отнел кожено портмоне – 3 лв., очила с диоптър – на стойност 24 лв., калъф за очила – 2 лв., дамската чанта - 18 лв. и парична сума – 27 лв.  – вещи на обща стойност  74 лв., собственост на Д. П.Х.

- на 12.12.2012г. отнел мобилен телефон марка „Нокиа”, модел  1208 на стойност 30 лв.,  дамско портмоне – 3 лв., очила с диоптър – 24 лв., 2 бр. калъф за очила – 2 лв., 4 бр. секретни ключове – 6 лв., дамската чанта - 18 лв. и парична сума в размер на 200 лв. – вещи на обща стойност  283 лв., собственост на Д. С.Г.

- на 14.12.2012г. отнел мобилен телефон марка „Моторола”, модел W 180 на стойност 30 лв., собственост на В.Т.В.

- на 17.12.2012г. отнел дамската чанта - 24 лв. и парична сума в размер на 20 лв. – вещи на обща стойност  44 лв., собственост на Н.Д.Д.

- на 18.12.2012г. отнел „Нокиа”, модел Е 61-I  на стойност 180 лв. и сумата 1 лв. – вещи на обща стойност 181 лв. собственост на К.И.Т.

-на 18.12.2012г. отнел мобилен телефон марка „Привилидж”, модел  I 89 PRO на стойност 36 лв., дамско портмоне – 8 лв., очила с диоптър – 75 лв., 1 бр. калъф за лични документи – 8 лв., 4 бр. секретни ключове – 6 лв.,  1 бр. слънчеви очила – 30 лв., дамската чанта - 18 лв.  и парична сума в размер на 360 лв. - вещи на обща стойност  541 лв., собственост на Д. П.Х.

- на 21.12.2012г. отнел мобилен телефон марка „Нокиа”, модел  7210 на стойност 48 лв., дамско портмоне – 3 лв., очила с диоптър – 24 лв.,  2 бр. секретни ключове с ключодържател – 4 лв., 1 ваучер за храна – 10 лв., дамската чанта - 18 лв.  и парична сума в размер на 22 лв. - вещи на обща стойност 129 лв., собственост на С.Б.С.

- на 22.12.2012г. отнел мобилен телефон марка „Нокиа”, модел  1208 на стойност 30 лв.,  3 бр. секретни ключове  – 4.50 лв., 1бр. пазарска чанта – 1 лв., дамска шапка – 3 лв., 2 бр. тефтерчета – 1 лв., дамската чанта - 18 лв.  и парична сума в размер на 20 лв. - вещи на обща стойност 77.50 лв., собственост на И.А.М.

- на 22.12.2012г. отнел 1 бр. мобилен телефон, марка „Самсунг” – 40 лв. без СИМ карта, 1 бр. тефтерче – 0.50 лв., 1 бр. фенерче – 1.50 лв., ваучери за храна  на стойност 150 лв., дамско портмоне – 12 лв., очила с диоптър – 24 лв., калъф за очила – 2 лв., 1 бр. сух дезодорант – 1.50 лв., 1бр. пазарска торба – 1 лв., дамската чанта -18 лв. и парична сума в размер на 50 лв. - вещи на обща стойност 300.50 лв., собственост на Д.Е.В.

- на 24.12.2012г. отнел дамско портмоне – 3 лв., очила с диоптър – 24 лв.,  4 бр. секретни ключове – 6 лв., 1 бр. зъбна протеза – 20 лв., 1 бр. гребен – 0.50 лв., 2 кг. свинско месо – 16 лв., 1 кг мандарини – 1.50 лв., 1 кг банани – 2 лв., 3 бр. билети за театър – 18 лв., дамската чанта - 15 лв. и парична сума в размер на 16 лв. - вещи на обща стойност  122 лв., собственост на А.Г.П.

- на 24.12.2012г. отнел дамско портмоне – 3 лв.,  6 бр. секретни ключове  – 9 лв., 1бр. газова запалка – 0.40 лв., 1 бр. гланц за устни – 1.60 лв., 1 бр. червило – 3 лв., 1 бр. несесер – 2 лв., 5 бр. химикалки – 2 лв., 1 бр. туш – 1.50, 2 бр. гребени – 1 лв., 2 бр. калъфи за лични документи – 1 лв., 4 бр. тефтерчета – 2 лв., дамската чанта - 24 лв. и парична сума в размер на 1600.00 лв. - вещи на обща стойност  1650.50  лв., собственост на Х. Ц. Ц.

- на 4.01.2013г. отнел мобилен телефон марка „Нокиа” , модел 1616-2 – 30 лв.  6 бр. секретни ключове  – 9 лв., 1бр. очила с диоптър – 54 лв., дамската чанта - 18 лв. и парична сума в размер на 6.00 лв. - вещи на обща стойност 117лв., собственост на Е.Д.Т.

или общо вещи на стойност 3 875.50 лв. от владението  на всеки от пострадалите с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване, като грабежите са придружени със средни телесни повреди - на  И.М.Х.  е причинено счупване на лявата раменна кост, довело до трайно затруднение на движението на левия горен крайник, изразяваща се в счупване на шийката на раменната кост, довело до трайно затрудняване на движението на левия горен крайник и на Н.Д.Д. е причинено счупване на раменната става, довело до трайно затруднение на движението на десния горен крайник - престъпление по чл. 199, ал.1, т. 3 във вр. с чл. 198, ал.1, във вр. с чл. 129 и чл. 26, ал. 1, 2 и 3 НК и за това, че:

 

2. На 10.12.2012г. в гр. Плевен отнел дамска чанта – 15 лв., дамско портмоне – 5 лв., детски ръкавици – 1 лв., 1 бр. ветрило – 2.50 лв., 1 бр. червило, 1 бр. огледало, 1 бр. пинсета, 1 бр. гребен –  общо на стойност 15 лв. и парична сума в размер на 278.00 лв., общо вещи на стойност 316.50 лв., собственост на М.П.П. от владението на същата без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои -  престъпление по чл. 194, ал.1 НК.

 

II.По отношение на М.А.М. за това, че на 29.12.2012г. в гр. Плевен отнел 1 бр. мобилен телефон, марка „Самсунг”, модел Е 1081 – 40 лв., 1 бр. мобилен телефон, марка „Саджем - Водафон”, модел 527 – 24 лв., помпа за астма – 9.00 лв., дамска чанта - 30 лв. и парична сума в размер на 400 лв. – общо вещи на стойност 503 лв., собственост на  В.А.И. от владението на същата с  намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и грабежът е придружен със средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата лъчева кост, довело до трайно затруднение на движението на левия горен крайник - престъпление по чл. 199, ал.1, т. 3 във вр. с чл. 198, ал.1, във вр. с чл. 129 НК.

 

 Подсъдимият А.Е.Д. е заявил в присъствието на защитника си адв.Л.И. от ПлАК, че разбира обвинението, признава фактическите обстоятелства изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае да се събират доказателства за тези обстоятелства.

Подсъдимият М.А.М. е заявил в присъствието на защитника си адв.Т.Г. от ПлАК, че разбира обвинението, признава фактическите обстоятелства изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае да се събират доказателства за тези обстоятелства.

Пострадалата от деянието на подсъдимия А.Е.Д. - А.Г.П. на основание чл.76 от НПК е конституирана като частен обвинител в наказателния процес,а на основание чл.84 от НПК като граждански ищец като е приет за съвместно разглеждане предявения от нея граждански иск срещу подсъдимия за сумата от 122 лева представляваща претендирано обезщетение за причинените от деянието на Д. имуществени вреди ведно със законната лихва върху тази сума считано от 24.12.2012г. до окончателното изплащане на сумата. Гражданският ищец и частен обвинител А.П. уведомена не се явява в съдебно заседание и не взема становище по обвинението и гражданските си искове.

Пострадалата от деянието на подсъдимия А.Е.Д. – Х.Ц. Ц.  на основание чл.76 от НПК е конституирана като частен обвинител в наказателния процес,а на основание чл.84 от НПК като граждански ищец като е приет за съвместно разглеждане предявения от нея граждански иск срещу подсъдимия за сумата от 1600 лева представляваща претендирано обезщетение за причинените от деянието на Д. имуществени вреди ведно със законната лихва върху тази сума считано от 24.12.2012г. до окончателното изплащане на сумата,както и направените деловодни разноски за повереник в размер на 100 лева.Гражданският ищец и частен обвинител Х. Ц. се явява в съдебно заседание самостоятелно като се солидаризира с изразеното от прокурора становище и не обективира допълнително изложение по отношение на предявените граждански искове.

Съдебното производство пред първата инстанция е проведено по реда на глава „ХХVІІ”  от НПК и в хипотезата на чл.371,т.2 от НПК.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - гр.Плевен приема при съобразяване на  възприетата диференцирана процедура,че обвинението спрямо двамата подсъдими се подкрепя от направеното от тях самопризнание и събраните по делото доказателства, включително разпити на пострадали лица, извършените от последните разпознавания и установяването на част от вещите предмет на престъпно посегателство.По отношение на А.Д.  отчита като отегчаващи вината обстоятелства извършените от него петнадесет грабежа, особеностите на пострадалите – лица в напреднала възраст и с ограничени възможности за противодействие,както и малолетно лице,изразената агресивност в действията на подсъдимия и причинените от него две телесни повреди. Допълнително маркира като отегчаващи вината обстоятелства осъждането на А.Д. за друго деяние  и продължителността на наказателния процес обусловена според него от нежеланието на този подсъдим да възстанови щетите от престъпното си посегателство.Като смекчаващи вината обстоятелства процесуалният представител на ОП-Плевен възприема младата възраст на А.Д.,доброто му процесуално поведение,сравнително ниската стойност на отнетите вещи и установения от него начин на живот.В заключение пледира за определяне на наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства от седем години и шест месеца лишаване от свобода,което след законовата редукция бъде фиксирано на пет години и се изтърпи ефективно.Не изразява становище по гражданските искове.

По отношение на подсъдимия М.А.М. представителят на държавното обвинение изтъква като смекчаващи вината обстоятелства чистото му съдебно минало и липсата на регистрирани спрямо него противообществени прояви  като предлага определяне на наказание в размер на три години лишаване от свобода,чието изтърпяване бъде отложено с петгодишен изпитателен срок с оглед постигане на реален възпитателен ефект.

Защитникът на подсъдимия А.Е.Д.– адв.Л.И. от ПлАК отчита извършените от подзащитния му многобройни и тежки посегателства срещу пострадалите – възрастни хора и жени като моли съда да съобрази младата му възраст към момента на деянията и декларираното от него намерение да компенсира материално пострадалите.Пледира  за определяне на наказание към минимума,което се редуцира съгласно възприетата диференцирана процедура с 1/3.Приетите за съвместно разглеждане граждански искове намира за основателни.

Подсъдимият А.Е.Д. се признава за виновен и изразява съжаление за случилото се.

Защитникът на подсъдимия М.А.М. -адв.Т.Г. от ПлАК акцентира върху вида и размера на приложимата наказателна репресия като с оглед доброто процесуално поведение на М. и изразеното разкаяние моли за приложение на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК и индивидуализация на наказанието към най-ниския възможен предел,чието изтърпяване се отложи с прилагане института на чл.66 от НК при съответно определен по усмотрение на съда изпитателен срок.

Подсъдимият М.А.М. поддържа становището на защитника си като не излага допълнителни аргументи към направеното от него искане.

 

 

Плевенският окръжен съд като взе предвид повдигнатите  срещу подсъдимите Д. и М. обвинения, доводите на страните и доказателствата, събрани на досъдебното производство прие за установено следното от фактическа и правна страна:

 

 

 Подсъдимият А.Е.Д. е роден на *** ***, български гражданин, без образование,  неженен, не работи, осъждан, ЕГН **********.

 

Подсъдимият М.А.М. е роден на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин, основно образование,  неженен, безбрачно съжителстващ, не работи, неосъждан, ЕГН **********.

 

I.По отношение на подсъдимия А.Д. съдът възприема следната фактическа обстановка:

 

 

А.Подсъдимият А.Д. през периода 28.11.2012г. – 4.01.2013 г. не бил трудово ангажиран и не разполагал със средства за препитание.Решил да се снабди с необходимите му средства посредством грабежи и кражби,които реализира на територията на град Плевен. Ориентирал са към граждани в напреднала възраст и преимуществено жени,а в отделен случай и към малолетно лице – всичките с ограничени възможности за противодействие.

 

1.Свидетелят А.П.М. на 28.11.12г. бил в гр. Т., където постоянно живеел.На посочената дата в 9.20 ч. потеглил с обществен транспорт към гр.Плевен. Заедно с него пътувал и А.Д..Около 10 часа двамата пристигнали в гр.Плевен. Свидетелят закупил от автогарата месечна абонаментна карта и потеглил към прилежаща до тролейбусното депо улица. Подсъдимият го проследил като го настигнал до стара ограда в близост до депото и след като забелязал,че в близост няма други лица нападнал М. в гръб, запушил с ръка устата му и го повалил на земята. А.Д. пребъркал джобовете на пострадалия и взел калъф с лични документи – лична, автобусна и тролейбусни карти и сумата 205 лв. Подсъдимият ударил с ръка по главата свидетеля и избягал.  А.М. отишъл до администрацията на депото и уведомил органите на полицията.

Липсващите вещи били оценени както следва – калъф за лични документи – 0.50 лв., месечна карта за пътуване  по линията гр. Плевен – гр. Т. – 45 лв., месечна абонаментна карта за пътуване с тролейбус – 0.50 лв. и сумата 205 лв.,всичко на обща стойност  251 лв., от които предмет на грабежа са 205.50 лв.

В хода на проведеното досъдебно производство А.М. дал подробно описание на подсъдимия и разпознал същия в рамките на нарочно извършеното процесуално-следствено действие.

 

2. Осемдесет и осем годишната Г.Л.В. около 18 часа на 6.12.2012г. се прибирала към дома си на ул. „******” № *** след гостуване на своя позната. Забелязала А.Д.,когото до този момент не познавала пред входната врата на етажната собственост където живеела. Свидетелката отключила входната врата и подсъдимия влязъл заедно с нея. Двамата се насочили към **– я етаж. Подсъдимият доближил плътно В. на стълбищната площадка между етажите и издърпал със сила дамската й чанта, след което побягнал с нея към изхода. В чантата - оценена на осемнадесет лева в хода на предварителното разследване -  пострадалата съхранявала паспорт, карта за пътуване в градския транспорт на стойност 4 лв., кожено портмоне на стойност  3.00 лв.  и сумата 2 лв. Всички вещи били оценени според назначената съдебно-оценителна експертиза на 27 лв., от които предмет на грабежа са вещи на стойност 23 лв.

В хода на проведеното досъдебно производство Г.В. дала подробно описание на подсъдимия и разпознала същия в рамките на нарочно извършеното процесуално-следствено действие.

 

3. Свидетелката И.М.Х. около 18 часа на 11.12.12г. се прибирала в жк. „*****”, бл. „**”. В близост до дома си чула, че някой тича след нея. Усетила силно блъскане в гърба си, но успяла да се задържи права. Видяла, че А.Д. хваща дамската и чанта и се опитала да я задържи. Подсъдимият издърпал чантата със сила и побягнал. При дърпането Х. загубила равновесие, паднала на лявото си рамо, след което уведомила органите на полицията за случилото се и посетила ЦСМП-Плевен с оглед изпитваните силни болки в ръката,където било установено счупване на лявата раменна кост, довело до трайно затруднение на движението на лявата ръка.

В отнетата чанта остойностена на 24 лева се намирали следните вещи на засегнатото лице,оценени в хода на предварителното разследване,както следва : мобилен телефон, марка „Нокиа”, модел 1616 с IMEI 357379046204217 на стойност 42 лв., СИМ карти на „Мтел” – на стойност 10 лв.,  очила – 24 лв.,  5 бр. секретни ключове – общо на стойност 7.50 лв., и лична карта. Общата стойност на отнетите вещи е определена на 125.50 лв., от които предмет на грабежа са 97.50 лв.

 Мобилният телефон, марка „Нокиа 1616” подсъдимия  продал на свидетелката В.Щ. в оказион, находящ се на ул. „*********” № ***,която го отразила в служебно  *****ата документация. В последствие телефона бил закупен  от свидетеля И.Д.С., който го предал доброволно в хода на предварителното разследване,а впоследствие вещта била върната на собственика.

В хода на проведеното досъдебно производство И.Х. е дала описание на подсъдимия,но не разпознала същия в рамките на нарочно извършеното процесуално-следствено действие – т.III,л.251 от ДП.Обратна оценка на резултата от това действие е дал прокурора в обвинителния акт,която не е повлияла на изводите на съда който счита,че  не е необходимо всички събрани доказателства в хода на наказателния процес да подкрепят обвинението,а е достатъчно да бъде установена доказателствена маса,годна да подкрепи осъдителен съдебен акт и в хода на приключил по общия ред процес.В този смисъл е и константната съдебна практика и особено ТР **/6.04.2009г. по т.д.  №1/08г. на ВКС.

 

4.Свидетелката Д.П.Х. - на 76 години - била прегледана след обяд на 12.12.2012г. от личния си лекар. Малко по-късно посетила аптека в близост до кооперативния пазар в гр.Плевен и търговски обект. В аптеката възприела подсъдимия А.Д.. Към 16.00 часа Х. се насочила към адреса си на ул. „******” **,последвана от подсъдимия когото възприела при входа на блока. Двамата влезли вътре като в момента когато Х. посегнала да отключи входната си врата подсъдимия я нападнал. А.Д. сложил ръка на устата и, повалил я на стълбището,издърпал дамската и чанта и избягал. Д.Х. си ударила главата и получила натъртвания по лявата половина на тялото,а впоследствие след като се окопитила сигнализирала органите на полицията за случилото се.

В отнетата чанта на стойност 18 лв. се намирали следните вещи: кожено портмоне – 3 лв., месечна абонаментна карта за тролейбус – 3.20 лв., очила с диоптър на стойност 24 лв., калъф за очила – 2 лв., здравноосигурителна книжка – 4 лв., парична сума – 27 лв. Общата стойност на отнетите вещи 81. 20 лв., от които предмет на грабежа са 74 лв.

 

5. Свидетелката Д.С.Г. – на 73 години - се прибирала около 18.30 ч. на 12.12.2012г.  към дома си. Подсъдимият я последвал от спирката до жилището й – на ул. „******” ** в гр.Плевен ***** от намерението си да я ограби. След като отключила входната врата на жилищния блок, в който живеела,Г. забелязала, че Д.,когото преди това не познавала и прави знак да му отвори вратата. Пострадалата се заблудила, че е живущ от блока и го пуснала да влезе като включила осветлението.В този момент подсъдимият я нападнал, запушил с ръка устата и й поискал парите и чантата. Свидетелката се опитала да запази чантата си, но обвиняемият я съборил на площадката, издърпал дамската й чанта и излязъл от блока. Г. се обадила на съседка,която сигнализирала органите на полицията.

 В отнетата чанта остойностена на 18 лева се намирали следните вещи: мобилен телефон марка „Нокиа”, модел  1208 на стойност 30 лв., СИМ карта  – 10 лв., дамско портмоне – 3 лв., очила с диоптър – 24 лв., 2 бр. калъф за очила – 2 лв., 4 бр. секретни ключове – 6 лв., дебитна карта на „Юробанк и Еф Джи България” АД – 5 лв., месечна абонаментна карта на стойност – 3 лв., лична карта и парична сума в размер на 200 лв. Общата стойност на вещите е определена на 301 лева   като стойността на тези -  предмет на грабежа е 283 лв. Мобилният телефон марка „Нокиа“ подсъдимия подарил на св. П. И., който го предал доброволно в хода на досъдебното производство,а впоследствие същия бил върнат на органите на полицията.

В хода на проведеното досъдебно производство Д.Г. дала подробно описание на подсъдимия и разпознала същия в рамките на нарочно извършеното процесуално-следствено действие.

 

6. Свидетелят В.Т.В. около обяд  на 14.12.2012г., пазарувал в магазин „Била” в гр.Плевен и тръгнал към апартамента на дъщеря си, находящ се на ул. ******” **. При входната врата на блока подсъдимия влязъл заедно със свидетеля като започнал да го следва плътно по стълбите.На етажната площадка при **-ри етаж подсъдимия затиснал с ръка устата на В.В.,силно го притиснал и пребъркал джобовете му. Взел мобилен телефон марка „Моторола”, модел W 180 на стойност 30 лв. и СИМ карта  на стойност 12 лв. като стойността на вещите е 42 лв.,а тези предмет на грабежа – 30 лв.Избягал.Мобилното устройство за телефония подсъдимият предоставил за продажба в заложна къща „******” на св. И. Е. Т.,който впоследствие го разпознал като доставчик на два мобилни телефонни апарата.

 

7. Свидетелката Н.Д.Д. - на 74 години - между 14.30 и 15.15 ч. на 17.12.2012г. пазарувала на кооперативния пазар в гр.Плевен. А.Д. я забелязал и решил да я последва до жилището и на ул. „******” **5,за да я ограби.При отключването на входната врата подсъдимият заблудил пострадалата,че отива при свой познат и бил пуснат вътре.На стълбищната площадка между първи и втори етаж Д. атакувал Д.,съборил я долу като започнал да я влачи по стълбите и издърпал дамската и чанта. Успял да избяга. Свидетелката ударила главата си като претърпяла разкъсно-контузна рана на челото и счупване на раменната става, довело до трайно затруднение на движението на дясната ръка.Уведомила органите на полицията.

В отнетата чанта на стойност 24 лв. се намирали следните вещи: рецептурна книжка – на стойност 3.80 лв., лична карта и парична сума в размер на 20 лв. Общата стойност на вещите е 47.80 лв.,  от които тази на предмета на грабежа е 44 лв.

 

8. Свидетелят К.И.Т. - на 11 години - се прибирал от учебни занятия около обяд  на 18.12.2012г. по ул. „******” в гр.Плевен. А.Д. настигнал детето и го изблъскал към намиращи се в близост храсти.Разпоредил му да извади джобното си съдържание. Детето казало, че няма нищо. Д. му демонстрирал предмет, който Т. оприличил на нож и му предоставил картата си за градски транспорт. Изпадналите от джоба на жертвата стотинки общо в размер на един лева Д. взел заедно с мобилния телефон на К.Т. - марка „Нокиа”, модел Е 61-I на стойност 180 лв. със СИМ карта  на стойност  10 лв.

Стойността на отнетите вещи е 191 лв., от които тази на включените в предмета на грабежа - 181 лв.

В хода на досъдебното производство К.И.Т. разпознал А.Д. като автор на извършения спрямо него грабеж.

 

9. На 18.12.12г. около 14.30 ч. свидетелката Д.П.Х. изтеглила 300 лв. от банкомат на ДСК на ул. „*********” в гр.Плевен.Забелязала А.Д., който придружен от лице от женски пол на неговата възраст,я наблюдавал до централния офис на банката.Д.Х. посетила сградата на ТД на НАП – офис Плевен,след това няколко търговски обекта и се насочила към дома си на ул. „******” **5. А.Д. последвал свидетелката и заедно с нея влязъл във входа на етажната собственост. Изпреварил Х. по стълбите след което я пресрещнал между първия и втория етаж и започнал да дърпа чантата на пострадалата.Последната се опитала да я задържи като А.Д. повлякъл Х. по стълбите,повалил я и след като успял да изтръгне чантата от ръцете и избягал. Х. уведомила чрез своя съседка органите на МВР.

В отнетата чанта остойностена на 18 лева се намирали: мобилен телефон марка „Привилидж”, модел  I 89 PRO на стойност 36 лв., 2 бр. СИМ карти  – 20 лв., дамско портмоне – 8 лв., очила с диоптър – 75 лв., 1 бр. калъф за лични документи – 8 лв., 4 бр секретни ключове – 6 лв., дебитна карта на „ДСК” АД – 5 лв., 1 бр. СУМПС –25 лв., 1 бр. слънчеви очила – 30 лв., лична карта и парична сума в размер на 360 лв. Общата стойност на отнетите вещи  е 609 лв., от които тези - предмет на грабежа са 541 лв.

Подсъдимият А.Д. оставил мобилния телефон „Привилидж”, модел  I 89 PRO за продажба в заложна къща „******” стопанисване от свидетеля  И. Е. Т.. В хода на досъдебното производство св.И. Т. разпознал Д. като лицето, донесло му този и друг мобилен телефон за продажба за продажба.

 

10.Свидетелката С.Б.С. около 18.00 ч. на 21.12.12г. се прибирала към дома си,находящ се  на ул. „******” **, вх. ** в гр.Плевен,когато била забелязана от подсъдимия,който я последвал ***** от намерението да я ограби.С. влязла във входа на блока. Подсъдимият я изпреварил и хванал дамската и чанта.Свидетелката отправила призив за помощ като се опитала да задържи чантата,която била изтръгната със сила от ръцете и. А.Д. избягал,а С. уведомила органите на МВР-Плевен.

В отнетата чанта на стойност 18 лева се намирали следните вещи: мобилен телефон марка „Нокиа”, модел  7210 на стойност 48 лв., СИМ карта  – 10 лв., дамско портмоне – 3 лв., очила с диоптър – 24 лв.,  2 бр. секретни ключове с ключодържател – 4 лв., 1 ваучер за храна – 10 лв. и парична сума в размер на 22 лв. Общата стойност на отнетите вещи е 139 лева,а тези - предмет на грабежа – 129 лева.

Мобилният апарат подсъдимия продал на свидетеля М.Ц. за сумата от 20 лева като в последствие същия бил върнат на пострадалото лице.

 

11.Свидетелката И.А.М. на 22.12.2012г. около 18.00 ч. се насочила към дома си на ул. „**********” **. В непосредствена близост до входа на блок „******” А.Д.,който я следвал я атакувал в гръб.Блъснал я. М. паднала на земята,а подсъдимия взел дамската и чанта, оценена на 18 лева,  и избягал.В последствие неустановени лица оказали помощ на пострадалата и известили органите на МВР.

В отнетата чанта се намирали следните вещи: мобилен телефон марка „Нокиа”, модел  1208 на стойност 30 лв., СИМ карта  – 12 лв., 3 бр. секретни ключове  – 4.50 лв., 1бр. пазарска чанта – 1 лв., дамска шапка – 3 лв., 2 бр. тефтерчета – 1 лв. и парична сума в размер на 20 лв. Общата стойност на отнетите вещи е 89.50 лв., а тези -  предмет на грабежа са оценени на 77.50 лв.

 А.Д. продал мобилния апарат  на свидетеля В.П.М.,който впоследствие го предал доброволно на разследващите органи,които го върнали на пострадалата.

 

12. Свидетелката Д.Е.В. около 18.30 ч. на 22.12.12г. се движила по ул.„*******” в гр.Плевен. Подсъдимият я забелязал и решил да я ограби.Хванал чантата и, започнал да я дърпа. В. се опитала да запази фактическата власт върху въпросната вещ като отправяла призиви за помощ.А.Д. повалил на земята свидетелката,повлякъл я.Успял да издърпа чантата от ръцете на В. и избягал.В последствие били уведомени органите на МВР.

В чантата на пострадалата остойностена на 18 лева се намирали следните вещи:1 бр. телефон марка „Самсунг” – 40 лв. без СИМ карта, 1 бл. тефтерче – 0.50 лв., 1 бр. фенерче – 1.50 лв., ваучери за храна  на стойност 150 лв., дамско портмоне – 12 лв., очила с диоптър – 24 лв., калъф за очила – 2 лв., 1 бр. дебитна карта на ДСК – 5 лв., 1 бр. сух дезодорант – 1.50 лв., 1бр. пазарска торба – 1 лв. лична карта и парична сума в размер на 50 лв. Общата стойност на отнетите вещи е 323.50 лв., а тази на включените в предмета на грабежа - 300.50 лв.

В хода на досъдебното производство Д. В. разпознала А.Д. като автор на извършения спрямо нея грабеж.

 

13.Свидетелката А.Г.П. - на 83 години - около обяд на 24.12.2012г. решила да гостува на своя приятелка,живуща ***.В близост до църквата „********” била атакувана в гръб от подсъдимия А.Д.,който предварително я набелязал с цел грабеж.При блъскането пострадалата паднала на земята,а Д. се опитал да изтръгне дамската чанта от ръцете и.П. отправила зов за помощ,като стиснала здраво чантата си.А.Д. извил ръката на пострадалата,неколкократно я ударил по главата,настъпил ръката и и след като успял да изтръгне дамската и чанта от ръцете си избягал,а П. уведомила органите на полицията.

В чантата на пострадалата оценена на 15 лева се намирали следните вещи: дамско портмоне – 3 лв., очила с диоптър – 24 лв.,  4 бр. секретни ключове – 6 лв., карта за пътуване с тролейбус – 1 лв., 1 бр. зъбна протеза – 20 лв., 1 бр. гребен – 0.50 лв., 2 кг. свинско месо – 16 лв., 1 кг. мандарини – 1.50 лв., 1 кг банани – 2 лв., 3 бр. билети за театър – 18 лв., лична карта и парична сума в размер на 16 лв. Общата стойност на отнетите вещи е 123 лв., а тази на вещите – предмет на грабежа -  122 лв.

В хода на проведеното досъдебно производство А.Г.П. е дала описание на подсъдимия,но не разпознала същия в рамките на нарочно извършеното процесуално-следствено действие – т.III,л.246 от ДП.Обратна оценка на резултата от това действие е дал представителя на ОП-Плевен,която не е повлияла на изводите на съда който счита,че  не е необходимо всички събрани доказателства в хода на наказателния процес да подкрепят обвинението,а е достатъчно да бъде установена доказателствена съвкупност, достатъчна да обоснове осъдителен съдебен акт постановен след приключил по общия ред съдебен процес.В този смисъл е и константната съдебна практика и цитираното по-горе тълкувателно решение.

 

14.Свидетелката Х.Ц. Ц. около 14.30 ч. на 24.12.12г. се прибирала към служебния офис, който се намирал на ул. „******” **. Установила във фоайето на сградата,че зад нея се придвижва лице.Това бил подсъдимия А.Д.,който я изпреварил и хванал чантата и. Ц. безуспешно се опитала да я задържи като  подсъдимия я издърпал от ръцете и и избягал.Опитите на свидетелката да настигне Д. се оказали безуспешни и същата уведомила органите на МВР.

В отнетата чанта - оценена на 24 лева - се намирали следните вещи: дамско портмоне – 3 лв.,  6 бр. секретни ключове  – 9 лв., 1 бр. газова запалка – 0.40 лв., 1 бр. гланц за устни – 1.60 лв., 1 бр. червило – 3 лв., 1 бр. несесер – 2 лв., 5 бр. химикалки – 2 лв., 1 бр. туш – 1.50, 2 бр. гребени – 1 лв., 1 бр. месечна абонаментна карта за пътуване с тролейбус – 4.50 лв., 2 бр. калъфи за лични документи – 1 лв., 4 бр. тефтерчета – 2 лв., лична карта и парична сума в размер на 1600.00 лв. Общата стойност на отнетите вещи е 1655 лв., а тази на вещите,предмет на грабежа - 1650.50 лв.

Подсъдимият Д. взел парите,а чантата с документите и останалите вещи изхвърлил в подземно помещение на „********”,находяща се на ул. „*********” в гр.Плевен.След идентификацията на А.Д. като извършител на грабежа спрямо Х. Ц. бил проведен обход на местопроизшествията с негово участие като същия отвел служителите на полицията и в горепосочения обект като в хода на проведения оглед били открити дамската чанта,лична карта и карта за БДЖ на Х. Ц., тефтерчета, химикалки и други лични документи и вещи на пострадалата,които и били върнати с изключение на отнетата парична сума.

 

15. Свидетелката Е.Д. Т. около 17.30 ч. на 4.01.13г. се  прибирала към домашния си адрес на ул. „******” ***. А.Д. я забелязал и решил да я ограби.Последвал я.В непосредствена близост до входа на блока си Т. чула стъпки след себе си,обърнала се и възприела нападението на подсъдимия,който захванал чантата и и се опитал да я издърпа.Пострадалата се опитала да я задържи като Д. я повлякъл в рамките на няколко метра,след което изтръгнал чантата от ръцете и и избягал.Е. Т. последвала подсъдимия като призовавала за помощ.Свидетелите  И.В.И. и Т.К.В. – служители на II РУП-Плевен, който се намирали недалеч от местопроизшествието възприели реакцията на пострадалата и  успели да задържат подсъдимия с дамската и чанта в момента когато същия минавал край въпросното полицейско управление.

В отнетата чанта,оценена на 18 лева,се намирали следните вещи: мобилен телефон марка „Нокиа” , модел 1616-2, 1 бр. СИМ карта – 12 лв., на стойност – 30 лв.  6 бр. секретни ключове  – 9 лв., 1 бр. очила с диоптър – 54 лв., лична карта и парична сума в размер на 6.00 лв. Общата  стойност на вещите е 129 лв., а тези предмет на грабежа са на стойност 117 лв.

Всички отнети вещи са на обща стойност 3 875.50 лв.

 

Б.Свидетелката М.П.П. около 13.00 ч. на 10.12.12г. се  прибирала към дома си  - на ул. „*********” *** в гр.Плевен. Предприела изкачване на стълбите, водещи от І-во ДКЦ към ул. „*********”. Междувременно възприела придвижването на подсъдимия зад нея,който я последвал до входната врата на блока,в който живеела.М.П. оставила носените от нея чанти,за да отключи при което А.Д. се пресегнал,взел дамската и чанта и побягнал.В чантата, оценена на 15 лева,пострадалата съхранявала дамско портмоне – 5 лв., детски ръкавици – 1 лв., 1 бр. ветрило – 2.50 лв., 1 бр. червило, 1 бр. огледало, 1 бр. пинсета, 1 бр. гребен –  общо на стойност 15 лв. и парична сума в размер на 278.00 лв. Общата стойност на отнетите вещи е определена на 316.50 лв.

В хода на предварителното разследване било проведено процесуално-следствено действие по разпознаване,в рамките на което М.П. идентифицирала А.Д. като извършител на кражбата спрямо нея.

 

ІІ.По отношение на подсъдимия М.А.М. съдът възприема следната фактическа обстановка:

 

 

Около 16.30ч. на 29.12.12г. подсъдимият М.М. забелязал свидетелката В.А.И., която се придвижвала към ул. „ ******” ** в гр.Плевен, където живеела дъщеря и. Решил да я ограби и я последвал. Отварянето на входната врата след прозвъняването на домофонната уредба от И. дало възможност на М. да дръпне чантата на свидетелката.В.И. се опитала да я задържи като в резултат на проявената сила и настойчивост подсъдимия успял да издърпа чантата от ръцете `и и да избяга.Пострадалата се опитала да настигне подсъдимия и след като неуспяла в начинанието се върнала в дома на дъщеря си откъдето сигнализирала органите на МВР и потърсила медицинска помощ.В процеса на оказване на последната било установено комбинираното причиняване на В.И. на разкъсно-контузна рана, охлузване, оток и кръвонасядане по лицето, охлузна рана на коляното и счупване на лявата лъчева кост, довело до трайно затруднение на движението на лявата ръка.

В отнетата чанта - оценена на 30 лева - пострадалото лице съхранявало следните вещи: мобилен телефон марка „Самсунг”, модел Е 1081 – 40 лв., мобилен телефон, марка „Садем-Водафон”, модел 527 – 24 лв., 2 бр. СИМ карти – 22 лв., помпа за астма – 9.00 лв., дебитна карта на „Райфайзен банк” и на „Първа инвестиционна банка” – 10 лв., 2 бр. здравни книжки – 7.60 лв., лична карта – 11лв. и парична сума в размер на 400 лв.  Общата стойност на отнетите вещи е 553.60 лв., от които тези - предмет на грабежа - са на стойност 503 лв.

В последствие М.М. задържал мобилния апарат марка „Самсунг” и двете СИМ карти за себе си, а другия телефон подарил на свидетелката Е.О.Н.. В хода на разследването предал доброволно мобилния телефон марка „Самсунг”,който бил върнат на пострадалата и СИМ картите.

По повод горните обстоятелства били образувани поредица досъдебни производства в РП-Плевен като след установяването на подсъдимите А.Д. и М.М. и съобразяване характера на причинените спрямо пострадалите И.Х.,Н.Д. и В.И. травматични увреждания било образувано  досъдебно производство № Д-25/2013г. по описа на ОП-Плевен.

 

Така изложената от съда фактическа обстановка намира опора във възприетата от него доказателствена съвкупност, която следва да бъде съотнесена към деянията на всеки от подсъдимите.

 

I.По отношение повдигнатите спрямо А.Е.Д. обвинения.

 

Съдът намира,че повдигнатите спрямо този подсъдим обвинения се подкрепят от направените от него самопризнания в хода на проведеното съкратено съдебно следствие. Тези самопризнания намират кореспонденция на следващо место и в приобщените доказателства,както следва:

 

1.По отношение на свидетеля А.П.М. – от събраните при проведените два разпита гласни доказателства – т.2,л.201 и т.3,л.264 от ДП,както и от проведеното разпознаване с фотоалбум довело до идентификацията от пострадалия на  А.Д. като автор на извършения грабеж – т.3,л.263 от ДП.

 

2.По отношение на пострадалата Г.Л.В. - от събраните при проведените два разпита гласни доказателства – т.2,л.176 и т.3,л.239 от ДП,както и от проведеното разпознаване с фотоалбум довело до идентификацията от свидетелката на  А.Д. като автор на извършения грабеж – т.3,л.238 от ДП.

3.По отношение на свидетелката И.М.Х. - от събраните при проведените два разпита гласни доказателства – т.2,л.183 и т.3,л.251 от ДП.При извършеното разпознаване И.Х. не е идентифицирала А.Д. като извършител на грабежа спрямо нея – т.3,л.251 от ДП,но възприетия от съда извод за авторството на деянието намира допълнителна опора освен в посочените гласни доказателства и в приобщените гаранционна карта за мобилен телефон „Нокия 1616“ – т.1,л.83 от ДП и разписка за връщането му, съставена от И.В. – т.1,л.56.

 

4.По отношение свидетелката Д.П.Х. -  от проведените разпити – т.2,л.172 и т.3,л.255 от ДП, изготвената на 27.12.12г. разписка за върнати вещи на пострадалата чрез дъщеря и – М.П.М. – т.1,л.69.Проведеното процесуално-следствено действие по разпознаване - т.3,л.258 от ДП - не е довело до положителен идентификационен извод от страна на пострадалата и посочването на А.Д. като извършител на предприетото спрямо нея престъпно посегателство,но изключването на съпътстващо изготвения протокол от кръга на уличаващите този подсъдим доказателства не води до извода за недоказаност на обвинението по този пункт.

 

5. Спрямо свидетелката Д.С.Г. - от проведените разпити - т.2,л.188 и т.3,л.273 от ДП, извършеното разпознаване - т.3,л.271 от ДП - довело до идентифицирането на А.Д. от пострадалата като извършител на грабежа спрямо нея,разпитите на свидетеля П. И. /баща на съжителствалото на семейни начала с А.Д. лице през инкриминирания период/ – т.5,л.433-434 и т.2,л.181,л.213 по  ЧНД №190/13г. по описа на ОС-Плевен,протокол за доброволно предаване от 9.01.2013г.  и разписка,с която отнетия от свидетелката Г. мобилен телефон марка „Нокия 1208“ бил предаден последователно от св.П. И. на РИ на с.********,а оттам на И.В., след което бил върнат с разписка на пострадалото лице.Допълнителна опора обвинението по този пункт намира в извършеното  разпознаване – т.3,л.271 от ДП довело до идентифицирането на този подсъдим като автор на осъществения спрямо Д.Г. грабеж.

 

6. По отношение на свидетеля В.Т.В. – от проведения в хода на ДП негов разпит – т.2,л.187 и разпитите на И. Т. разпознал А.Д., включително в хода на проведеното нарочно процесуално-следствено действие /т.3,л.242/, като лицето предало му на работното му място - ЗК „******“  - отнетия от В. мобилен телефон марка „Моторола W 180“ – т.1,л.199 и т.3,л.243,предаването на мобилния телефон от И.Т. на органите на полицията и последващото му връщане на пострадалия – т.1,л.55 и т.5,л.473 от ДП.

 

7. Спрямо свидетелката Н.Д.Д. – от проведения разпит – т.2,л.167 от ДП,изготвения амбулаторен лист №2046/20.12.12г.,обективиращ травмиране на дясна раменна става – т.1,л.79 от ДП,изготвената съдебно-медицинска експертиза по писмени данни №1/13г. от вещото лице П.Т., в хода на която същото е установило понасянето от Д. на комбинирани травматични увреждания  - разкъсно-контузна рана на челото и счупване в горната част на дясна раменна става – т.3,л.298 от ДП.

 

8. По отношение на свидетеля К.И.Т. – от проведените разпит – т.3,л.231 от ДП  и разпознаване, в хода на което А.Д. е идентифициран като автор на извършения спрямо малолетното лице грабеж.Протоколът от проведения разпит на К.Т. на 9.01.13г. – т.2,л.180 от ДП не следва да бъде приобщаван към възприетата от съда доказателствена съвкупност с оглед обстоятелството,че същия не е бил подписан от разследващия орган,а наблюдаващия прокурор не е отстранил този пропуск съобразно процесуалните си правомощия след получаването на делото.

 

9.По отношение на свидетелката Д.П.Х. - от проведения и разпит – т.III,л.258-259 от ДП, разпитите на свидетелите Л.Н. /закупил единия от мобилните телефони на пострадалата марка IPRO – т.2,л.206 и предал го с нарочен протокол – т.5,л.464 от ДП/ и И. Т. предоставил въпросния мобилен телефон на Л.Н. след залагането му от А.Д. в заложна къща „******“,където същия работил.Допълнителна опора обвинението по този пункт намира в приобщените по делото амбулаторен лист **946/19.12.2013г.,който удостоверява травмирането на раменната става и горния десен крайник на Д.Х., представеното извлечение на „ДСК“ ЕАД отразяващо извършената операция по теглене на сумата от 300 лева от пострадалата и разписка от 9.01.13г.,с която мобилния телефон марка IPRO и дамската чанта били върнати на Д.Х. – л.476,т.5 от ДП.В хода на предварителното разследване свидетелката Д.Х. не е разпознала подсъдимия Д. въпреки констатираната от нея прилика с нападналото я лице,но изключването на този протокол от възприетата от съда доказателствена съвкупност не води до извод за недоказаност на обвинението по този пункт.

 

10.Спрямо свидетелката С.Б.С. - от проведения разпит в хода на ДП – т.2,л.194 от ДП и лист за преглед на пациент в спешно отделение на ЦСМП **5555/21.12.12г. с проведени неврологични и образни изследвания,показанията на свидетелите М.Ц. – т.2,л.197 от ДП - закупил от А.Д. отнетия от пострадалата мобилен телефон марка „Нокия 7210“,който предал с протокол от 5.01.13г. – т.5,л.460 и последвалото му връщане на С. с разписка от 10.01.13г. – л.461 от ДП,показанията на свидетелите С.Ф. /т.1,л.196/ и Г.Г. - т.2,л.198.Последният е приел мобилния телефон на пострадалата свидетелка от свидетеля Ц. и свидетелства за оперативната му работа с него в хода на която последния споделил,че го е закупил от този подсъдим за сумата от 20 лева.Допълнителна опора обвинението по този пункт намира в приобщената разпечатка от „МТЕЛ“ ЕАД удостоверяваща комуникацията на Д. със свидетеля Ф. посредством СИМ-картата на пострадалата след установяването на фактическа власт върху телефона от този подсъдим.

 

11.По отношение на свидетелката И.А.М. - от проведения и разпит – т.2,л.89 от ДП, приобщените протокол за доброволно предаване - т.1,л.92 от ДП - с който отнетия от А.Д. мобилен телефон марка „Нокия 1208“,собственост на пострадалата бил предаден от св.В.М. на Б.М. - служител в ОД на МВР-Плевен,а в последствие върнат с разписка – т.1,л.89 от ДП на пострадалата.

 

12.Спрямо свидетелката Д.Е.В. - от проведените с нея разпити – т.2,л.182 и т.3,л.235,извършеното от нея разпознаване – т.3,л.234 от ДП в присъствието на защитника на А.Д.,в хода на което идентифицирала като автор на извършения спрямо нея грабеж подсъдимия А.Д. и издадената служебна бележка – т.1,л.73 от ДП.

 

13.По отношение на свидетелката А.Г.П.  - от проведените в хода на предварителното разследване разпити – т.2,л.185 и т.3,л.251 от ДП.Проведеното разпознаване с участието на пострадалата - т.3,л.246 от ДП - не е довело до идентифицирането на А.Д. като извършител на грабежа спрямо нея,но това обстоятелство не рефлектира върху извода на съда за доказателствена поддръжка на този пункт от обвинението изведена от показанията на пострадалата и направеното от А.Д. признание на относимите фактически обстоятелства.

 

14.Спрямо свидетелката Х.Ц. Ц. обвинението намира опора в изготвения на 4.01.13г. огледен протокол, видно от който в подземно помещение на т.н. „**********“, находяща се на ул.“*********“ в гр.Плевен са открити лични документи,спестовна книжка и карти за градски и БДЖ транспорт,ключове, дамски принадлежност и други вещи на пострадалата Ц. придобити от А.Д. в резултат на извършеното от него престъпно посегателство.Изготвените разписки – т.5,л.468 и л.472 от ДП,с които тези вещи са били върнати на гражданската ищца Х.Ц. подкрепят обвинението по този пункт при отчитане на обстоятелството,че протокола за разпит на свидетелката – т.2,л.166 от ДП – не може да бъде ползван от съда с оглед липсата на подпис от страна на разследващия орган.Този пропуск не е бил отстранен от наблюдаващият прокурор.

 

15.Спрямо свидетелката Е.Д. Т. обвинението се подкрепя от показанията дадени в хода на проведения разпит – т.2,л.163 от ДП и показанията на задържалите А.Д. непосредствено след извършения от него грабеж полицейски служители – Т.В. и И. И. – т.2,л.161 и л.165 и т.2,л.161 от ДП.

 

Б.По отношение на свидетелката М.П.П. обвинението намира опора в проведените разпити на същата – т.2,л.192 и т.3,л.268 от ДП,както и в хода на извършеното разпознаване довело до идентифицирането на А.Д. като лицето извършило кражба на дамската и чанта със съответни лични вещи и парична сума на 10.12.2012г.

 

 

II.По отношение повдигнатото спрямо М.А.М. *** обвинение.

 

Съдът намира, че направеното от този подсъдим самопризнание намира опора както в обясненията дадени от него в хода на предварителното разследване – т.6,л.519 от ДП, така и в проведените разпити на пострадалата В.И. – т.6, л.520,526 и 534 от ДП,показанията на свидетелите : К.М. - т.6,л.523,Е. Н.,изготвената разписка – т.6,л.564 и протокол за доброволно предаване - т.6,л.548,заключението на вещото лице Е.Г. по изготвената съдебно-оценителна експертиза – т.6,л.544 от ДП и представената от пострадалата и приобщена по делото медицинска документация – съдебно-медицинско удостоверение № 6/2013г. на КСМД при МУ-Плевен,епикриза на Клиника по ортопедия и травматология на УМБАЛ-Плевен по ИЗ № 42187 – т.6,л.511 и заключението на вещото лице П.Т. по изготвената съдебно-медицинска експертиза по писмени данни **/2013г.

Съдът намира,че проведените разпознавания от пострадалата В.И. на 22.01.13г. – т.6,л.525 и сл.  и на 7.03.2013г. – т.6,л.533 и сл. от ДП не са довели до идентификационен извод,който може да бъде ползван от съда за обосноваване на повдигнатото обвинение. Първото в хронологично отношение разпознаване е с участието в кръга на разпознаваните лица на А.Д.,който няма отношение към деянието по този пункт на обвинителния акт,а второто разпознаване е с участието в групата на разпознаваните лица на подсъдимия М.А.М.,който също не е бил разпознат от пострадалата И.. Разпознаването извършено от подсъдимия М. с поставянето на А.Д. в групата на съпоставените лица не само че е безуспешно и неотносимо към предмета на делото,но и е част от комплекс от оперативно-издирвателни и процесуално следствени действия,които са имали погрешна насоченост на този етап от разследването.В резултат на това в един и същ процес са обединени материали за различни лица и за различни престъпления без връзка помежду им,които впоследствие не са били отделени.Последното обаче не представлява съществено нарушение на процесуалните правила.

От съвкупния анализ на възприетите от съда и посочени по-горе гласни и писмени и доказателства по несъмнен начин се установява авторството на инкриминираните деяния извършени от двамата подсъдими.Показанията на пострадалите А.П.М., Г.Л.В., И.М.Х., Д.П.Х., Д.С.Г., В.Т.В., Н.Д.Д., К.И.Т., Д.П.Х., С.Б.С., И.А.М., Д.Е.В., А.Г.П., Х.Ц. Ц., Е.Д. Т., М.П.П. и В.И. са обективни и последователни,същите сочат в конкретика механизма на предприетото персонално спрямо всеки от тях престъпно посегателство,отнетите вещи и претърпените от тях физически и психически травми като сочат възприемането на физическите особеност на подсъдимите – В.И. по отношение на М.М.,а останалите пострадали по отношение на А.Д..Свидетелите А.М., Г.В.,Д.Г.,К.Т. и М.П. допълнително разпознават на база възприятията си А.Д. като извършител на посегателствата спрямо тях,а В.И. самостоятелно е идентифицирала М.М. като автор на извършения спрямо нея грабеж.

Възприетите отличителни белези на подсъдимите от горецитираните пострадали и тяхното възпроизвеждане при разпитите им в хода на ДП са обусловили процесуалната коректност на извършеното разпознаване на А.Д. и М.М. с участието на защитниците им и надлежното им идентифициране като автори на инкриминираните деяния съобразно обективираните в нарочно съставените протоколи данни,който съда кредитира.Тези доказателства хармонират и  с направените от подсъдимите самопризнания и резултатите от извършените разпознавания се ценят напълно от съда.Същите не са били оспорени и от страните.

 

Вещото лице Е.Г. в хода на изготвената от него съдебно-стокова експертиза - т.3,л.306 и сл. от ДП - е установило,че стойността на отнетите вещи предмет на обвинението по чл. 199, ал.1, т. 3 във вр. с чл. 198, ал.1, във вр. с чл. 129 и чл. 26, ал. 1, 2 и 3 НК спрямо А. Д. е както следва:

 

- калъф за лични документи – 0.50 лева и сумата 205 лева – вещи на обща стойност 205.50 лева, собственост на А.П.М.,

- кожено портмоне – 3.00 лева, дамска чанта – 18 лева и сумата 2 лева, вещи на обща стойност 23 лева, собственост на Г.Л.В.,

-мобилен телефон, марка „Нокиа”, модел 1616 с IMEI 357379046204217 на стойност 42 лева, очила – 24 лева,  5 броя секретни ключове – общо на стойност 7.50 лева, дамската чанта - 24 лева, вещи на обща стойност 97.50 лева, собственост на И.М.Х.,

- кожено портмоне – 3 лева, очила с диоптър – на стойност 24 лева, калъф за очила – 2 лева, дамската чанта - 18 лева и парична сума – 27 лева  – вещи на обща стойност  74 лева, собственост на Д. П.Х.,

- мобилен телефон марка „Нокиа”, модел  1208 на стойност 30 лева,  дамско портмоне – 3 лева, очила с диоптър – 24 лева, 2 броя калъф за очила – 2 лева, 4 броя секретни ключове – 6 лева, дамската чанта - 18 лева и парична сума в размер на 200 лева, вещи на обща стойност  283 лева, собственост на Д. С.Г.,

- мобилен телефон марка „Моторола”, модел W 180 на стойност 30 лева, собственост на В.Т.В.,

- дамската чанта - 24 лева и парична сума в размер на 20 лева – вещи на обща стойност  44 лева, собственост на Н.Д.Д.,

- мобилен телефон „Нокиа”, модел „Е 61-I”  на стойност 180 лева и сумата 1 лев – вещи на обща стойност 181 лева, собственост на К.И.Т.,

- мобилен телефон марка „Привилидж”, модел  „I 89 PRO” на стойност 36 лева, дамско портмоне – 8 лева, очила с диоптър – 75 лева., 1 брой калъф за лични документи – 8 лева, 4 броя секретни ключове – 6 лева,  1 брой слънчеви очила - 30 лева, дамската чанта - 18 лева и парична сума в размер на 360 лева  - вещи на обща стойност  541 лева, собственост на Д. П.Х.,

- мобилен телефон марка „Нокиа”, модел  7210 на стойност 48 лева, дамско портмоне – 3 лева, очила с диоптър – 24 лева,  2 броя секретни ключове с ключодържател – 4 лева, 1 ваучер за храна – 10 лева, дамската чанта - 18 лева  и парична сума в размер на 22 лева,вещи на обща стойност 129 лева, собственост на С.Б.С.,

- мобилен телефон марка „Нокиа”, модел  1208 на стойност 30 лева,  3 броя секретни ключове  – 4.50 лева, 1 брой пазарска чанта – 1 лев., дамска шапка – 3 лева, 2 броя тефтерчета – 1 лев, дамската чанта - 18 лева  и парична сума в размер на 20 лева - вещи на обща стойност 77.50 лева, собственост на И.А.М.,

- мобилен телефон, марка „Самсунг” – 40 лева без СИМ карта, 1 брой тефтерче – 0.50 лева, 1 брой фенерче – 1.50 лева, ваучери за храна  на стойност 150 лева, дамско портмоне – 12 лева, очила с диоптър – 24 лева, калъф за очила – 2 лева, 1 брой сух дезодорант – 1.50 лева, 1 брой пазарска торба – 1 лев, дамската чанта - 18 лева и парична сума в размер на 50 лева - вещи на обща стойност 300.50 лева, собственост на Д.Е.В.,

- дамско портмоне – 3 лева, очила с диоптър – 24 лева,  4 броя секретни ключове – 6 лева, 1 брой зъбна протеза – 20 лева, 1 брой гребен – 0.50 лева, 2 кг. свинско месо – 16 лева, 1 кг. мандарини – 1.50 лева, 1 кг. банани – 2 лева, 3 броя билети за театър – 18 лева, дамската чанта - 15 лева и парична сума в размер на 16 лева - вещи на обща стойност  122 лева, собственост на А.Г.П.,

- дамско портмоне – 3 лева,  6 броя секретни ключове  – 9 лева, 1 брой газова запалка – 0.40 лева, 1 брой гланц за устни – 1.60 лева, 1 брой червило – 3 лева, 1 брой несесер – 2 лева, 5 броя химикалки – 2 лева, 1 брой туш – 1.50 лева, 2 броя гребени – 1 лев, 2 броя калъфи за лични документи – 1 лев, 4 броя тефтерчета – 2 лева, дамската чанта - 24 лева и парична сума в размер на 1600.00 лева - вещи на обща стойност  1650.50  лева, собственост на Х. Ц. Ц.,

- мобилен телефон марка „Нокиа”, модел 1616-2 – 30 лева,  6 броя секретни ключове  – 9 лева, 1 брой очила с диоптър – 54 лева, дамската чанта - 18 лева и парична сума в размер на 6.00 лева - вещи на обща стойност 117 лева, собственост на Е.Д. Т. като общата стойност на тези вещи е  3 875.50 лева.

От заключението на вещото лице П. М. по изготвената съдебно-стокова експертиза - т.3,л.324 от ДП - се установява,че стойността на вещите предмет на посегателство спрямо свидетелката М.П. е както следва: дамска чанта – 15 лева, дамско портмоне – 5 лева, детски ръкавици – 1 лева, 1 брой ветрило – 2.50 лева, 1 брой червило, 1 брой огледало, 1 брой пинсета, 1 брой гребен –  общо на стойност 15 лева и парична сума в размер на 278.00 лева или всичко вещи на обща стойност 316.50 лева.

Изготвената от вещото лице Е.Г. съдебно-стокова експертиза – т.6,л.544 от ДП - е оценила вещите предмет на посегателство спрямо свидетелката В.И., както следва: мобилен телефон, марка „Самсунг”, модел Е 1081 – 40 лева, мобилен телефон, марка „Садем- Водафон”, модел 527 – 24 лева, помпа за астма – 9.00 лева, дамска чанта - 30 лева и парична сума в размер на 400 лева или всичко вещи на обща стойност 503 лева.

Съдът възприема като обективни и неоспорени от страните горните части от оценъчните заключения на вещите лица Е.Г. и П. М. с  една принципно уточнение.Заключенията съдържат и оценка на отнетите лични документи,книжа,дебитни и СИМ-карти на база административната стойност/такса за тяхното издаване /преиздаване/,но тя не се възприема от съда като пазарна такава. Тези вещи са res extra comercium,т.е. същите са изключени от гражданския оборот и не могат да бъдат валиден предмет на сделки,а в допълнение на това същите нормативно са и изключени като възможен обект на собственост от страна на техните ползуватели.Горното е било съобразено от процесуалния представител на ОП-Плевен,който е отчел разбирането на теорията и практиката,че предмета на престъпно посегателство материализиращ защитените обществени отношения по раздел І и ІІ на Глава V от НК следва да има стойност и да не е изключен от свободния гражданско-правен обмен.Ето защо същите не са и предмет на повдигнатите срещу Д. и М. обвинения.

В хода на предварителното разследване са изготвени от вещото лице П.Т. съдебно-медицински експертизи на пострадалите лица И.Х.,Н.Д. и В.И. изготвени по писмени данни.

Видно от заключението по изготвената СМЕ **/2013г. – т.3,л.302 от ДП на пострадалата И.М.Х. са причинени:счупване – откъсване – фрактура на големия израстък  /туберкулум майор/ на лявата раменна кост.Според експертизата увреждането е травматично,отговаря да е получено по съобщения от пострадалата начин – силно дърпане на ръката и тъпа травма в областта на лявата раменна става – падане върху лявото рамо като са причинени продължителни болки и страдания и трайно – за повече от месец – затруднено движение на лявата ръка

Видно от заключението по изготвената СМЕ № №1/2013г. /същата номерация,бел.с.д./ - т.3,л.298 от ДП  - на свидетелката Н.Д.Д. са причинени разкъсно-контузна рана на челото /по нейни сведения,които съда възприема като незаинтересовани с оглед отсъствието на процесуално качество по делото/ и счупване на дясна раменна става в горната и част,което увреждане е травматично и отговаря да е получено по съобщения от пострадалата начин – падане върху дясната част на тялото и ръката.Според вещото лице Т. е причинено трайно затрудняване движението на дясната ръка за минимален период от два – три месеца.

Според заключението на вещото лице П.Т. по изготвената СМЕ по писмени данни №1/13г. на свидетелката В.А.И. са причинени : разкъсно-контузни рани и охлузвания по лявата част на лицето и лявото коляно;счупване на лявата лъчева кост на една от костите на предмишницата в долния и край,което е наложило по спешност наместване и фиксиране.Според експертизата уврежданията са травматични и отговарят да са получени по начин и време,както се съобщава – падане на лявата страна с подпиране на лявата ръка довело до счупване на лявата лъчева кост с оглед поемането на по-голямата част от  тежестта на тялото от ръката. Констатираните охлузвания са довели до продължителни болки и страдания с временно и неопасно за живота разстройство на здравето,а счупената в долния и край лява лъчева кост е довела до трайно и с продължителност поне за два – три месеца затруднено движение на лявата ръка.

Съдът кредитира като обективни и задълбочени заключенията на вещото лице П.Т. по изготвените от него съдебно-медицински експертизи като същите са стъпили на обстойно проучване на събраната по делото медицинска документация и събраните при разпита на пострадалите гласни доказателства.Ето защо съдът ги цени напълно,а и те не са оспорени от страните.

Установените по-тежки телесни увреждания от комбинирано причинените такива на свидетелките Х.,Д. и И. покриват признаците на средни телесни повреди по смисъла на чл.129 от НК.

При така изложената и възприета фактическа обстановка съдът намира, че с деянието си подсъдимия А.Е.Д. е  осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 199, ал.1, т. 3 във вр. с чл. 198, ал.1, във вр. с чл. 129 и чл. 26, ал. 1, 2 и 3 НК, като през периода 28.11.2012 г. – 04.01.2013 г. в град Плевен, при условията на продължавано престъпление, отнел чужди движими вещи както следва:

 

- на 28.11.2012 година, отнел 1 брой калъф за лични документи – 0.50 лева и сумата 205 лева – вещи на обща стойност 205.50 лева, собственост на А.П.М.

- на 06.12.2012 година отнел кожено портмоне – 3.00 лева, дамска чанта – 18 лева и сумата 2 лева, вещи на обща стойност 23 лева, собственост на Г.Л.В.

- на 11.12.2012 година отнел мобилен телефон, марка „Нокиа”, модел 1616 с IMEI 357379046204217 на стойност 42 лева, очила – 24 лева,  5 броя секретни ключове – общо на стойност 7.50 лева, дамската чанта - 24 лева – вещи на обща стойност 97.50 лева, собственост на И.М.Х.

- на 12.12.2012 година отнел кожено портмоне – 3 лева, очила с диоптър – на стойност 24 лева, калъф за очила – 2 лева, дамската чанта - 18 лева и парична сума – 27 лева  – вещи на обща стойност  74 лева, собственост на Д. П.Х.

- на 12.12.2012 година отнел мобилен телефон марка „Нокиа”, модел  1208 на стойност 30 лева,  дамско портмоне – 3 лева, очила с диоптър – 24 лева, 2 броя калъф за очила – 2 лева, 4 броя секретни ключове – 6 лева, дамската чанта - 18 лева и парична сума в размер на 200 лева – вещи на обща стойност  283 лева, собственост на Д. С.Г.

- на 14.12.2012 година отнел мобилен телефон марка „Моторола”, модел W 180 на стойност 30 лева, собственост на В.Т.В.

- на 17.12.2012 година отнел дамската чанта - 24 лева и парична сума в размер на 20 лева – вещи на обща стойност  44 лева, собственост на Н.Д.Д.

- на 18.12.2012 година отнел „Нокиа”, модел „Е 61-I”  на стойност 180 лева и сумата 1 лев – вещи на обща стойност 181 лева, собственост на К.И.Т.

- на 18.12.2012 година отнел мобилен телефон марка „Привилидж”, модел  „I 89 PRO” на стойност 36 лева, дамско портмоне – 8 лева, очила с диоптър – 75 лева., 1 брой калъф за лични документи – 8 лева, 4 броя секретни ключове – 6 лева,  1 брой слънчеви очила – 30 лева, дамската чанта - 18 лева и парична сума в размер на 360 лева  - вещи на обща стойност  541 лева, собственост на Д. П.Х.

- на 21.12.2012 година отнел мобилен телефон марка „Нокиа”, модел  7210 на стойност 48 лева, дамско портмоне – 3 лева, очила с диоптър – 24 лева,  2 броя секретни ключове с ключодържател – 4 лева, 1 ваучер за храна – 10 лева, дамската чанта - 18 лева  и парична сума в размер на 22 лева - вещи на обща стойност 129 лева, собственост на С.Б.С.

- на 22.12.2012 година отнел мобилен телефон марка „Нокиа”, модел  1208 на стойност 30 лева,  3 броя секретни ключове  – 4.50 лева, 1 брой пазарска чанта – 1 лев., дамска шапка – 3 лева, 2 броя тефтерчета – 1 лев, дамската чанта - 18 лева  и парична сума в размер на 20 лева - вещи на обща стойност 77.50 лева, собственост на И.А.М.

- на 22.12.2012 година отнел 1 брой мобилен телефон, марка „Самсунг” – 40 лева без СИМ карта, 1 брой тефтерче – 0.50 лева, 1 брой фенерче – 1.50 лева, ваучери за храна  на стойност 150 лева, дамско портмоне – 12 лева, очила с диоптър – 24 лева, калъф за очила – 2 лева, 1 брой сух дезодорант – 1.50 лева, 1 брой пазарска торба – 1 лев, дамската чанта - 18 лева и парична сума в размер на 50 лева - вещи на обща стойност 300.50 лева, собственост на Д.Е.В.

- на 24.12.2012 година отнел дамско портмоне – 3 лева, очила с диоптър – 24 лева,  4 броя секретни ключове – 6 лева, 1 брой зъбна протеза – 20 лева, 1 брой гребен – 0.50 лева, 2 кг. свинско месо – 16 лева, 1 кг. мандарини – 1.50 лева, 1 кг. банани – 2 лева, 3 броя билети за театър – 18 лева, дамската чанта - 15 лева и парична сума в размер на 16 лева - вещи на обща стойност  122 лева, собственост на А.Г.П.

- на 24.12.2012 година отнел дамско портмоне – 3 лева,  6 броя секретни ключове  – 9 лева, 1 брой газова запалка – 0.40 лева, 1 брой гланц за устни – 1.60 лева, 1 брой червило – 3 лева, 1 брой несесер – 2 лева, 5 броя химикалки – 2 лева, 1 брой туш – 1.50 лева, 2 броя гребени – 1 лев, 2 броя калъфи за лични документи – 1 лев, 4 броя тефтерчета – 2 лева, дамската чанта - 24 лева и парична сума в размер на 1600.00 лева - вещи на обща стойност  1650.50  лева, собственост на Х. Ц. Ц.

- на 04.01.2013 година отнел мобилен телефон марка „Нокиа”, модел 1616-2 – 30 лева,  6 броя секретни ключове  – 9 лева, 1 брой очила с диоптър – 54 лева, дамската чанта - 18 лева и парична сума в размер на 6.00 лева - вещи на обща стойност 117 лева, собственост на Е.Д. Т.

или общо вещи на стойност 3 875.50 лева от владението  на всеки от пострадалите с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване, като грабежите са придружени със средни телесни повреди - на  И.М.Х.  е причинено счупване на лявата раменна кост, довело до трайно затруднение на движението на левия горен крайник, изразяваща се в счупване на шийката на раменната кост, довело до трайно затрудняване на движението на левия горен крайник и на Н.Д.Д. е причинено счупване на раменната става, довело до трайно затруднение на движението на десния горен крайник.

От обективна страна са налице всички признаци на посочения престъпен състав. Действията на подсъдимия А.Д. са насочени към отнемане от фактическата власт на собствениците на процесните движими вещи и парични суми като нежеланието им да ги предоставят е предолял посредством употреба на физическа принуда свързана със силово  дърпане на дамските чанти на пострадалите жени, които в част от случаите вследствие упражнената сила повалял на земята и влачел до физическия им отказ да запазят фактическата власт върху набелязаните вещи,пребъркване на джобовете на захванатите от него свидетели А.М. и В.В. и изземването на вещите държани от малолетния К.Т.,когото изблъскал настрани и заплашил с неустановен предмет оприличен от него на нож.Тези действия на подсъдимия Д. са сломили волята на пострадалите и са продиктувани от една единствена цел – да установи своя фактическа власт върху техните вещи като вземе всичко,което има стойност за него.В стремежа си да присвои инкриминираните вещи и парични суми А.Д. е проявил незачитане и към телесната неприкосновеност на свидетелките И.Х. и Н.Д. като причинил на първата счупване на лява раменна кост,довело до трайно затруднение на движението на левия горен крайник,а на втората – счупване на дясна раменна става довело до трайно затруднение на движението на горен десен крайник.Тези телесни увреждания покриват признаците на средната телесна повреда по чл.129 от НК спрямо всяка от двете пострадали и квалифициращия признак по чл.199,ал.1,т.3 от НК.

Деянията на А.Д. са извършени при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26 от НК.Всяко от тях,предприето спрямо отделния пострадал, осъществява състав на едно и също престъпление,извършено е през непродължителен /около месец/ период от време,при една и съща обстановка и еднородност на вината,при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вина пряк умисъл – А.Д. е целял отнемането на движими вещи и парични суми от различни граждани с цел неправомерното си облагодетелстване като е съзнавал,че преодолява несъгласието на набелязаните жертви посредством упражняването на интензивна принуда,с което е причинил физическото и психическото им травмиране,а спрямо И.Х. и Н.Д. в резултат на упражненото физическо насилие е причинил гореописаните увреждания покриващи признаците на средни телесни повреди.

Съдът намира, че с деянието си спрямо М.П.П., А.Е.Д. е  осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 194, ал.1 НК като на 10.12.2012 година, в гр. Плевен е отнел дамска чанта – 15 лева, дамско портмоне – 5 лева, детски ръкавици – 1 лева, 1 брой ветрило – 2.50 лева, 1 брой червило, 1 брой огледало, 1 брой пинсета, 1 брой гребен –  общо на стойност 15 лева и парична сума в размер на 278.00 лева, общо вещи на стойност 316.50 лева, собственост на М.П.П. от владението на същата без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

От обективна страна  са налице всички признаци на състава на кражбата.Подсъдимият е изчакал занижаването на фактическата власт от страна на М.П. върху носената от нея дамска чанта и в момента когато същата е била ангажирана с отключването на входната врата на блока, в който живеела е взел оставената в близост до пострадалата чанта, с което е установил своя фактическа власт върху нея и съдържимото и.От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл като А.Д. е съзнавал общественоопасния му характер,предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване.

Въз основа на възприета по-горе фактическа обстановка съдът намира, че с деянието си подсъдимия М.А.М. е  осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 199, ал.1, т. 3 във вр. с чл. 198, ал.1, във вр. с чл. 129 от НК като на 29.12.2012 година, в град Плевен, е отнел 1 брой мобилен телефон, марка „Самсунг”, модел Е 1081 – 40 лева, 1 брой мобилен телефон, марка „Садем - Водафон”, модел 527 – 24 лева, помпа за астма – 9.00 лева, дамска чанта - 30 лева и парична сума в размер на 400 лева – общо вещи на стойност 503 лева, собственост на  В.А.И. от владението на същата с  намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и грабежът е придружен със средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата лъчева кост, довело до трайно затруднение на движението на левия горен крайник на И..

От обективна страна са налице всички признаци на посочения престъпен състав. Действията на подсъдимия М. са насочени към отнемане от фактическата власт на В.И. на дамската и чанта и съдържащите се в нея вещи и парични суми като отказа и да се раздели с тях е преодолян посредством употреба на физическа сила свързана с интензивно дърпане  на чантата и изтръгването и от ръката на предварително набелязаната като жертва свидетелка.Тези действия на М.М. са сломили волята на И. и са продиктувани от целта му да установи своя фактическа власт върху държаните от нея вещи,с които неправомерно се облагодетелства.***** от тази си користна цел М. е проявил незачитане и към телесния интегритет на свидетелката като и е причинил комбинираните травматични увреждания – разкъсно-контузна рана,охлузване,оток и кръвонасядане по лицето,охлузна рана по коляното и счупване на лява лъчева кост.Последното  е довело до трайно затрудняване в движението на левия горен крайник,което покрива признака на средната телесна повреда по чл.129 от НК и отговоря на възприетата от прокурора квалификация по  чл.199,ал.1,т.3 от НК.

От субективна страна деянието е извършено от М.М. при форма на вина пряк умисъл.Подсъдимият е целял отнемането на процесните вещи от В.И. с цел неправомерното си облагодетелстване като е съзнавал,че преодолява несъгласието и да се раздели с тях посредством упражняването на интензивна физическа принуда,с което е причинил не само физическото,но и психическото и травмиране като в резултат на упражненото физическо насилие е причинил гореописаните увреждания на пострадалата покриващи признаците на средна телесна повреда.

От изложеното по–горе е видно, че обвиненията спрямо  подсъдимите А.Д. и М.М. са доказани по несъмнен начин, поради което съдът ги призна за виновни.

При решаване на въпроса относно вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимите А.Д. и М.М., съдът приложи императивната разпоредба на чл. 373,ал.2 от НПК  във вр. с чл. 58а от НК, тъй като съдебното производство е проведено по реда на съкратеното съдебно следствие – чл. 371,т.2 от НПК.

 

По отношение на подсъдимия А.Е.Д..

 

Съдът съобрази, че за престъплението по чл. 199, ал.1, т. 3 във вр. с чл. 198, ал.1, във вр. с чл. 129 и чл. 26, ал. 1, 2 и 3 от НК се предвижда от пет до петнадесет години лишаване от свобода като съдът може да постанови и конфискация до една втора от имуществото на виновния.

Като смекчаващи вината обстоятелства следва да бъдат съобразени младостта на подсъдимия Д.,чистото му съдебно минало /т.3,л.329 от ДП/ – липсват данни по делото,които да подкрепят съждението на процесуалния представител на ОП-Плевен за негово осъждане,както и оказаното частично съдействие в хода на предварителното разследване за установяване на част от предприетите от него престъпни посегателства,което е било прекратено след изграждането на защитната линия на поведение от ангажирания от него защитник.Процесуалното поведение на този подсъдим в съдебната фаза на процеса не може да бъде разглеждано като самостоятелно бонифициращо обстоятелство,защото същото вече е взето в предвид при определянето на наказанието съгласно разпоредбата на чл.58а от НК,а и поведението на А.Д. в случая не разкрива онази изключителност очертана в т.7 на Тълкувателно решение **/6.04.2009г. по т.д. **/2008г. на ОСНК на ВКС.Изредените смекчаващи вината обстоятелства нямат характера нито на многобройни, нито на изключителни по смисъла на чл.55, ал.1, т.1 от НК.

Като отегчаващи вината обстоятелства следва да бъдат посочени лошите характеристични данни на А.Д., изведени от приложената в т.3,л.330 от досъдебното производство характеристична справка, причинените от него две средни телесни повреди в рамките на възприетата квалификация по чл.199,ал.1,т.3 от НК,както и нанесените при грабежите физически травми на значителна част от пострадалите,които се установяват от приобщените по делото епикризи,фишове от оказаната спешна медицинска помощ,образни изследвания и амбулаторни листове.Тези увреждания не обуславят по-тежка квалификация на деянието,но обуславят по-строга наказуемост с оглед механизма на престъпните посегателства,а те се отличават с планираност,интензивност на упражненото насилие и изразена настойчивост – достатъчно е да се посочи,че А.Д. е успял да довърши всяко едно от деянията като в случаите на оказана съпротива от страна на жертвите същата е била преодоляна посредством повишаване на репресивното въздействие,включително чрез нанасянето на физически побой или влачене на пострадалите.На следващо  место като отегчаващи вината обстоятелства съдът  отчете характеристиките на престъплението като продължавано такова,което обуславя по-тежка наказуемост в сравнение с разделното осъждане,внушителния брой посегателства – петнадесет на брой и разпростирането им в рамките на около месец - 28.11.2012 г. – 04.01.2013 г. като на част от инкриминираните дати А.Д. е предприемал и по два грабежа.Действително липсата на своевременна реакция от страна на органите на полицията е способствала за продължителността на  престъпната дейност на този подсъдим,но същия е изградил у себе си чувство за безнаказаност и безразличие към ценностите утвърдени в съвременното общество и възприетите от него норми на поведение,които е игнорирал за да задоволи своите потребности.

Най-сетне съдът отчете като отегчаващи вината обстоятелства понесените от пострадалите тежки психични травми,които не са отзвучали в продължителен период от време,високият размер на щетите /обратното становище необосновано се поддържа от прокурора/ и липсата на възстановяване в пълен обем,а където такова е извършено частично – отчете липсата на принос от страна на А.Д.. Декларацията на последния,че такова ще бъде предприето е неподплатена с убедителни доказателства,а и в рамките на съдебното производство същия е провокирал с искането си в тази посока единствено отлагане на съдебното заседание без реално да консумира настъпването на допълнително смекчаващо вината обстоятелство.В групата на отегчаващите вината обстоятелства съдът съобрази и характеристиките на пострадалите лица – мъже и жени /преимуществено/ в напреднала възраст,както и дете,които в повечето случаи са били атакувани в близост до домовете,където живеят и ограничените възможности за противодействие от тяхна страна,които ясно са били съзнавани от този подсъдим,които селективно е подбирал такива жертви, които е атакувал основно в светлата част на денонощието.

Не може да се приеме като отегчаващо вината обстоятелство продължителността на процеса обусловена в голяма степен от нежеланието на подсъдимия  да възстанови щетите от причинените престъпни посегателства,каквото разбиране има прокурора.Процесът в съдебната фаза не бележи продължителност,а продължителността на досъдебната фаза е организационен въпрос,за който А.Д. не може да понася негативи.Изолирано от доказателствената съвкупност е и изявлението на ОП-Плевен,че наказанието спрямо Д. следва да се определи при превес на смекчаващите вината обстоятелства, т.к. такъв в конкретния случай не се установява.

Горното обуславя извода,че подсъдимият Д. е лице със завишена обществена опасност с каквато се харектеризира и извършеното от него престъпление.Високата честота на този вид посегателства е обусловила и изострената обществена реактивност.

Въз основа на горното съдът намира,че следва на А.Д. да бъде наложено наказание на основание  чл. 199, ал.1, т. 3 във вр. с чл. 198, ал.1, във вр. с чл. 129 и чл. 26, ал. 1, 2 и 3 НК във вр. с чл.54 от НК от единадесет години лишаване от свобода като с оглед императивното приложение на чл.58а, ал.1 от НК съдът намали определеното наказание с 1/3 като наложи на подсъдимия наказание в размер на седем години и четири месеца лишаване от свобода, което на основание чл.61, т.2, вр. с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС следва да се изтърпи реално при първоначален строг режим в затвор. Този размер на наказанието следва да въздейства поправително-възпиращо и превъзпитателно по отношение на подсъдимия, а също така да способства за постигане на целите на генералната превенция.

 В предвид липсата на установени в хода на досъдебното производство данни за имущественото положение на подсъдимия Д. съдът намери,че не следва да се налага предвиденото по-леко наказание конфискация.

Съдът съобрази, че за престъплението по чл.194, ал.1 НК се предвижда до осем години лишаване от свобода.Като смекчаващи вината обстоятелства следва да се отчетат чистото съдебно минало на А.Д.,неговата младост,невисокия размер на щетите и липсата на особености в механизма на деянието /случайната реакция на свидетелката М.П. е предотвратила по-тежко посегателство/,които да подкрепят съждения за по-тежка наказуемост. В групата на отегчаващите обстоятелства следва да бъдат съобразени лошите характеристични данни на подсъдимия,невъзстановяването на щетите,извършването на деянието в светлата част на денонощието след предварително наблюдение на пострадалато лице,което е с ограничени възможности за противодействие.На фона на горното съдът намери,че следва на А.Д. да бъде наложено наказание на основание  чл. 194, ал.1 във вр.с чл.54 от НК от две години лишаване от свобода, като в предвид императивната норма на  чл.58а, ал.1 от НК редуцира така определеното наказание с 1/3 и определи на подсъдимия наказание в размер на една година и четири месеца лишаване от свобода,което на основание чл.61, т.3, във вр. с чл.59, ал.1 от ЗИНЗС следва да се изтърпи реално, при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип.

При съобразяване на обстоятелството,че А.Д. е извършил две отделни престъпления преди да е бил санкциониран, за което и да е от тях съдът намира,че са налице предпоставките на чл.23,ал.1 от НК и определи на подсъдимия едно общо най-тежко наказание измежду наложените от седем години и четири месеца лишаване от свобода, което на основание чл.61, т.2, във вр.чл.60, ал.1 от ЗИНЗС следва да се изтърпи реално, при първоначален строг режим в затвор.От така определеното общо наказание следва да се приспадне на основание чл.59, ал.1 от НК времето през което А.Д. е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража” по ДП №25/2012г. по описа на Окръжна прокуратура-гр.Плевен за периода 04.01.2013 – 09.09.2013 г. при зачитане на един ден задържане за един ден лишаване от свобода.

Завишаване на наказателната репресия спрямо А.Д. посредством приложението на чл.24 от НК би представлявало прекомерна строгост,която е несъобразена с размера на наложените наказания и липсата на предходни осъждания на този подсъдим.

По делото са приети за съвместно разглеждане граждански искове от пострадалите от деянието на А.Д. по чл.199, ал.1, т. 3 от НК -  А.Г.П. и Х.Ц. ***  с правно основание чл.45 от ЗЗД  за причинените имуществени вреди ведно със законната лихва върху тези суми считано от датата на уврежданията до  окончателното им изплащане като свидетелката Ц. претендира и направените деловодни разноски за повереник.Съдът намира,че така предявените искове са доказани по основание и размер – деянието на А.Д. осъществява и граждански деликт спрямо двете пострадали,същото е противоправно и виновно като настъпилите имуществени вреди са пряка и непосредствена  последица от действията на този подсъдим,който е установил своя фактическа власт върху вещите и паричните суми на двете пострадали /Х.Ц. претендира единствено отнетата сума от 1600 лв./.Ето защо съдът намери,че следва подсъдимия А.Д. да репарира причинените от него вреди,поради което и на основание чл.45 от ЗЗД го осъди да заплати на гражданските ищци:

 

- А.Г. *** - сумата от 122 лева, представляваща обезщетение за причинените от деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.12.2012 година до окончателното и изплащане, както и 5 лева за служебно издадения изпълнителен лист в случай на недоброволно плащане на посочената сума.

- Х.Ц.Ц. от с.гр. - сумата от 1600 лева, представляваща обезщетение за причинените от деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.12.2012 година до окончателното и изплащане, както и направените деловодни разноски за повереник в размер на 100 лева, съобразно представения договор за правна помощ с адв. К.Д. от ПлАК и 5 лева за служебно издадения изпълнителен лист в случай на недоброволно плащане на посочената сума.

 

Предвид изхода на процеса и на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият А.Д. следва да бъде осъден да заплати  по сметка на ОД на МВР – Плевен направените разноски за вещи лица в размер на 230 лева,както и да заплати държавна такса върху уважения размер на гражданските искове в размер на 72.88 лева по сметка на Плевенски окръжен съд.

 

По отношение на подсъдимия М.А.М..

 

Съдът съобрази, че за престъплението по чл. 199, ал.1, т. 3 във вр. с чл. 198, ал.1, във вр. с чл. 129 от НК се предвижда от пет до петнадесет години лишаване от свобода като съдът може да постанови и конфискация на имуществото на виновния до фиксирания предел от една втора. Поради липсата на събрани доказателства за налично имущество от органите на досъдебното поризводство съдът  не наложи и на този подсъдим наказанието конфискация.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да бъдат съобразени младостта на М.М.,липсата на предходни осъждания според приобщения бюлетин за съдимост – т.6,л.551 от ДП,доброто процесуално поведение в хода на досъдебното производство,с което е способствал за разкритие на обективната истина като се отчитат и първоначалните усилия за избягване на наказателно преследване посредством насочване в грешна насока на органите на досъдебното производство. Допълнително съдът отчете и положението му на безбрачно съжителстващ,както и невисокия размер на щетите.

В групата на отегчаващите вината обстоятелства следва да бъдат включени невъзстановяването на щетите и лошите характеристични данни на М. – т.6,л.553 от ДП.Ето защо като прецени,че констатираните смекчаващи вината обстоятелства се явяват многобройни,а най-лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко съдът на основание чл. 199, ал.1, т. 3 във вр. с чл. 198, ал.1, във вр. с чл. 129 от НК във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК определи наказанието на М.М. под специалния минимум като го осъди на три години лишаване от свобода.Въз основа на дължимата редукция по чл.58а, ал.1 от НК съдът намали така определеното наказание с 1/3 и фиксира наказание от две години лишаване от свобода, чието изтърпяване отложи на основание чл.66, ал.1 от НК с петгодишен изпитателен срок. Този размер на наложеното наказание отговаря на изискванията за справедливост като отчита не само смекчаващите вината обстоятелства,но и характеристиките на самото деяние,което не се отличава с грубо и демонстративното незачитане на човешкото здраве и собственост,които да надхвърлят характеристиките на типичното деяние.От друга страна съдът съобрази,че строгостта на закона следва да се дозира по начин,който да отчете обстоятелството,че М.М. прави своя престъпен „дебют” с тежко криминално посегателство на фона на висока обществена нетърпимост към такъв род прояви.Ето защо фиксирането на изпитателния срок на максимума по чл.66,ал.1 от НК следва да способства за поправянето и превъзпитанието на този подсъдим като установи в един продължителен период от време възпиращ ефект върху възможните девиации в поведението му.

На фона на горното и на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият М.М. следва да бъде осъден да заплати  по сметка на ОД на МВР – Плевен направените разноски за вещи лица в размер на 80 лева.

Веществените доказателства – два броя СИМ карти „М-Тел прима” с №№ 8935901990812942895 и №893590199081302496, като вещи без стойност подлежат на унищожаване след влизане на присъдата в сила.

По гореизложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: