№ 7211
гр. София, 26.10.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20211110147270 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от В. Б. СТ. и
„ЯНИС СПЕШЪЛ МАШ“ ЕООД, чрез адв. С., срещу „**********, с която всеки от ищците
е предявил отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за
установено, че „********** няма право на принудително изпълнение за сумата от ******
лв., за която е издаден изпълнителен лист от 01.08.2014 г. по ч.гр.д. № 508/2014 г. по описа
на Елинпелински районен съд и е образувано изпълнително дело № 20169280403027 по
описа на ЧСИ Магдалена Стоянова.
Родовата подсъдност е абсолютна положителна процесуална предпоставка, за
наличието на която съдът следи служебно (чл. 118 и чл. 119, ал. 1 ГПК). Съгласно чл. 104, т.
4 ГПК, исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лв. са подсъдни
като първа инстанция на окръжните съдилища, какъвто за територията на гр. София е
Софийски градски съд.
В разглеждания случай настоящият съдебен състав намира, че всеки от ищците е
предявил срещу ответника един иск с правно основание чл. 439 ГПК за сумата от ******
лв., независимо от обстоятелството, че същата включва ********** лв. главница, 593,54 лв.
– редовна лихва, 2101,36 лв. наказателна лихва и 1171,83 лв. съдебни разноски. Когато
длъжникът се позовава на давност, предмет на предявения по реда на чл. 439 ГПК иск не е
съществуването или несъществуването на вземането, а съществуването или
несъществуването на правото на принудително изпълнение, въпреки евентуалните
прекъсвания и спирания на давността (в този смисъл Определение № 95/22.02.2018 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 510/2018 г., IV Г.О.). Аргумент в подкрепа на този извод е и приетото в
Определение № 262 от 09.07.2020 г. по ч.гр.д. № 586/2020 г. по описа на ВКС, IV ГО,
съгласно което цената на отрицателния установителен иск, а той е оценяем, е равна на
вземането по заповедта за изпълнение (чл. 68 и 72 ГПК). Държавната такса е 4%, но не по -
малко от 50 лв. Различните групи обстоятелства не водят до кумулативно обективно
съединяване. Искът по чл. 439 ГПК е отрицателен установителен, а в тежест на ответната
страна е да докаже, че правото на принудително изпълнение съществува.
Поради изложените съображения Софийският районен съд не е родово компетентен да
разгледа предявения иск, като производството пред него следва да се прекрати, а делото - да
се изпрати на компетентния Софийски градски съд.
Така мотивиран и на основание чл. 118, ал. 2 ГПК, вр. чл. 104, т. 4 ГПК и чл. 69, ал. 1, т. 1
ГПК, съдът
1
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 47270/2021 г. по описа на Софийски
районен съд, І ГО, 167 състав.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Софийски градски съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2