Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 20.05.2019 г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
Радомирският
районен съд, гражданска колегия, четвърти състав, в публично заседание на осми
май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря Т. П., като
разгледа докладваното от районния съдия гр. д. № 181 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по предявен
иск за изменение на съдебно определена издръжка с правно основание чл. 150 СК,
във вр. с чл. 143 СК.
В исковата молба се твърди, че по силата на решение № ./09.10.2015 г. по
гр. д. №./2015 г., поправено с решение № ./13.11.2015 г. по гр. д. № ./2015 г.,
двете по описа на РС – Р., ответникът Т.С.Д. бил осъден да заплаща месечна
издръжка на малолетното си дете Н.Т.Д. чрез неговата майка и законен
представител, в размер на 130,00 лева, считано от 05.06.2015 г., ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпването на правопроменящи или правопрекратяващи
обстоятелства.
Междувременно от постановяване на решението по посоченото дело изминал
дълъг период от време, през който инфлацията нараснала, поради което сериозно
се намалила покупателната стойност на присъдената издръжка. Освен обичайните
нужди от храна, облекло, отопление и лекарства, детето имало нужда и от учебни
пособия. В момента за цялостната издръжка на детето били необходими 300,00 лева
месечно, като част от тази сума следвало да поеме ответникът.
От съда се иска да бъде увеличен размерът на получаваната от детето месечна
издръжка, като бъде осъден ответникът Т.С.Д. да заплаща месечна издръжка на
малолетното си дете Н.Т.Д. чрез неговата майка и законен представител Ц.И.Д., в
размер на 200,00 лева, считано от датата на предявяване на иска – 28.02.2019 г.
до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до издължаването
ù.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който са
изложени твърдения, че ответникът е в състояние да заплаща месечна издръжка в
размер на 140,00 лева, като заплащането на издръжка в по-голям размер би му
създало сериозни финансови затруднения. Посочва, че към настоящия момент
получава брутно трудово възнаграждение в размер на 1184,63 лева, което на всеки
три месеца можело да достигне 1403,66 лева, в зависимост от допълнително
получените бонуси. Наред с това обаче имал сключени четири на брой
потребителски кредита, по които общият размер на месечната вноска, която
плащал, бил 1054,21 лева.
Недоказани според ответника били и твърденията, изложени в исковата молба,
касаещи нарасналия размер на инфлацията. Нямало ангажирани доказателства по
делото за получаваните от майката на детето доходи.
В съдебно
заседание ищецът, редовно призован, не се явява, представлява се от пълномощник
по чл. 32, т. 1 ГПК, който поддържа предявения иск и моли за уважаването му.
Ответникът,
редовно призован, не се явява в съдебно заседание, представлява се от пълномощник
по чл. 32, т. 1 ГПК, който оспорва предявения иск по размер.
От събраните по
делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Детето Н.Т.Д. е роден на *** г. от майка – Ц.И.Д. и
баща – Т.С.Д., което се установява от приложеното по делото удостоверение за
раждане, издадено от Столична община, р-н „Т.“ въз основа на акт за раждане № ./18.05.2010
г.
По силата на решение № ./09.10.2015
г. по гр. д. № ./2015
г. по описа на РС – Р. е прекратен гражданският брак между родителите Ц.Д. и Т.Д.,
като родителските права по отношение на малолетното дете Н.Д. са предоставени
на майката и е осъден бащата да заплаща на своето дете чрез неговата майка и
законен представител месечна издръжка в размер на 130,00 лева, считано от 05.06.2015
г. до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка закъсняла вноска
до нейното издължаване. С решение № ./13.11.2015 г. по гр. д. № ./2015 г. по описа на РС – Р. е
допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение №./09.10.2015 г. по
гр. д. №./2015 г. по описа на РС – Р..
От представеното по делото удостоверение
с № АД-./07.03.2019 г. се установява, че през учебната 2018/2019 г. детето Н. е ученик във втори клас
в ОУ „С. И.Р.“, гр. П..
От представеното по делото
удостоверение с изх. №./19.04.3019 г. от Спортен клуб „Д. – П.“ се установява, че детето Н.Д. е
записано и посещава редовно занимания по карате киокушин
кан, като за тренировките се заплаща месечна такса в
размер на 35,00 лева на човек. Приложени са и 2 бр. квитанции са заплатени две
такси в общ размер от 70,00 лева.
От представения по делото договор
за предоставяне на потребителски кредит № ./CL/2017, сключен на 19.06.2017 г., между „Б. П. Б.“ АД, клон „П.“ и ответника Т.С.Д. и
погасителен план към него, е видно, че по силата на същия банката е
предоставила на ответника потребителски кредит в размер на 45 000 лева,
платим на 120 месечни вноски, първата с падеж на 27.07.2017 г.
По делото е представен и договор
за предоставяне на бърз потребителски кредит № .-./01.03.2018 г., сключен между „Б. П. Б.“ АД, клон
„П.“ и ответника Т.С.Д., по силата на който банката е предоставила на ответника
потребителски кредит в размер на 4000,00 лева, платим на 36 месечни вноски,
първата с падеж на 15.04.2018 г., видно от приложения погасителен план към
договора.
По делото е представен и договор
за потребителски кредит от 12.06.2018 г., сключен между „Т. Б. А. Б.“ ЕАД и
ответника Т.С.Д., по силата на който „Т. Б. А. Б.“ ЕАД е предоставила на
ответника потребителски кредит в размер на 1209,59 лева, платим на 12 месечни вноски,
първата с падеж на 15.07.2018 г.
От представения по делото договор
за потребителски кредит от 06.12.2018 г., сключен между „Т. Б. А. Б.“ ЕАД и
ответника Т.С.Д., е видно, че по силата на същия „Т. Б. А. Б.“ ЕАД е
предоставила на ответника потребителски кредит в размер на 6255,20 лева, платим
на 30 месечни вноски, първата с падеж на 15.01.2019 г.
От представените по делото 2 бр.
удостоверения, издадени от РДПБЗН – П., се установява, че ответникът работи в
Министерство на вътрешните работи, като за периода от 01.01.2019
г. до 28.02.2019 г. е получил брутно трудово възнаграждение в размер общо на
2683,40 лева, а за периода от 01.01.2018 г. до
31.12.2018 г. е получил брутно трудово възнаграждение в общ размер на 14 749,27
лева.
По делото е представена от ТД на
НАП – С. справка актуално състояние на всички трудови договори, от която се
установява, че майката Ц.Д. работи към настоящия момент в „У.К. Б.“ АД, с
основна заплата в размер на 1060,08 лева.
От приетите по делото 2 бр. социални
доклада, изготвени от ДСП – Р. и ДСП – П. и от заявеното в съдебно заседание от
социалния работник Б. Ц., се установява, че е в интерес на детето да се увеличи
размерът на издръжката, която заплаща бащата, с цел осигуряване на нормални
условия за живот и развитие и покриване на ежемесечните потребности на детето.
Според доклада детето Н. живее с неговата майка в двустаен апартамент в гр. П..
Основните грижи за детето са поети от неговата майка. Бащата има чести контакти
с детето, което при посещенията си остава при него в къща в гр. Р., в която
живее ответникът. Двамата родители имат още едно дете – А., който е на 25 г. и
по данни на майката живее с нея. Малолетният Н. има ортопедични проблеми,
свързани с ходилата, което е наложило закупуването на ортопедични стелки на
стойност 120,00 лева, като занапред отново ще
се налага закупуването на нови стелки, както и на ортопедични обувки.
Детето посещава и уроци по карате два пъти седмично, за което се заплаща по
35,00 лева на урок.
Приетото за установено от
фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Предявеният иск за
изменение на присъдена на ненавършило пълнолетие дете издръжка с правно
основание чл. 150 СК е допустим, а разгледан по същество е частично основателен.
Съгласно нормата на чл. 150 СК при изменение на обстоятелствата
присъдената издръжка може да бъде изменена. Искът се предпоставя от наличието
на трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена
промяна във възможностите на задълженото лице, като за изменение на присъдената
издръжка е достатъчно наличието на една от алтернативно посочените предпоставки
(т. 19 ППВС № ./16.11.1970 г.).
По делата за
издръжка съдът следва да изясни първо действителните нужди на търсещия издръжка
и материалните възможности на дължащите такава и тогава да определи издръжката, която ответникът дължи.
Размерът на издръжката не е абсолютна величина
и подлежи на преценка във всеки конкретен случай.
До навършване на пълнолетие
правото на децата на издръжка от своите родители е безусловно. Пълният размер
на издръжката, нужна за детето, се разпределя между двамата родители съобразно
техните възможности. Съобразяват се също грижите и издръжката в натура,
предоставяни непосредствено от родителя, упражняващ родителските права. На
преценка подлежат и потребностите на детето, като се съобразят обикновените
условия на живот на деца от същата възраст.
Настоящият
съдебен състав намира, че една от алтернативните предпоставки за уважаване на
предявената претенция е налице, тъй като от влизане в сила на съдебното решение, с което е определена
издръжка на детето в размер на 130,00 лева, е изминал
период от почти четири години,
през който детето Н. е пораснало още повече, респ. са се променили неговите потребности във
всякакъв аспект. Това обстоятелство обуславя и изменение на неговите ежедневни
битови потребности, в посока на тяхното повишаване, следователно необходими са
повече финансови средства не само за храна, но са нараснали и нуждите му от облекло, обувки, медицински продукти и пр. Детето е в период
на интензивно физическо и психическо израстване, при което
непрекъснатото увеличаване
на нуждите му, респ.
увеличаването на разходите за отглеждането и възпитанието
му се презумира. Освен това детето
Н. към настоящия момент е
вече ученик, от което следва,
че необходимостта от усвояване
на повече и разнородни знания и умения е нараснала, а оттам
е повишена и нуждата от
закупуване на допълнителни учебни
пособия. Детето посещава и
курс по карате, за който се заплаща такса, а освен това, видно от социалния доклад
на ДСП – Перник, има ортопедични проблеми, свързани с ходилата, което налага закупуването
на ортопедични стелки и
обувки.
Допълнителен фактор е и изменението на икономическата
обстановка в страната, доказателство
за което е и увеличението
на размера на минималната работна
заплата, която към датата на определяне на издръжката на малолетното дете е била в размер на 380,00 лева (ПМС № ./04.06.2015 г.),
а към датата на приключване на устните състезания по делото е в размер
на 560,00 лева (ПМС № .20.12.2018 г.) Минималният размер
на издръжката на едно дете е равен на една четвърт от размера на минималната
работна заплата – чл. 142, ал. 2 СК, т. е. към момента на приключване на съдебното дирене по настоящото дело размерът на минималната издръжка
възлиза на 140,00 лева. При новата
нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по
всяко дело за издръжка може
да определи издръжка, която
е в интерес на детето и съответства
на доходите на родителя.
Следователно, налице
е една от алтернативно предвидените предпоставки за
уважаване на предявения иск, тъй като е налице трайно изменение на
обстоятелствата по смисъла на чл. 150 СК.
Двамата родители дължат издръжка
на своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно с възможностите на
всеки от тях поотделно, като се отчетат съответно грижите на родителя, при
когото се отглежда детето. Между страните не е спорно, че родителските права са
предоставени и се упражняват от майката
Ц.Д..
При определяне размера на
издръжката съдът съобрази нарасналите нужди на детето Н. и намира, че е
задължен да приведе размера на издръжката му в съответствие с възможностите на
родителите да дават такава. Не се установи в процеса ответникът да има алиментни задължения към други малолетни или непълнолетни
лица. Същият
реализира сравнително добър месечен доход от около 1230,00 лева, който
надвишава дохода, получаван от майката. Освен това, майката е тази, която
полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на малолетното
дете и в тази връзка тя поема ежедневните разходи за консумативи (ел. енергия,
отопление, комуникации, В и К услуги и др.). При определяне размера на
месечната издръжка съдът съобрази и факта, че бащата има текущи задължения,
произтичащи от сключените договори за кредит, което обстоятелство следва да
бъде взето предвид, преценявайки възможностите на бащата да дава издръжка в
определен размер.
Съобразявайки трайно нарасналите
потребности на детето Н., както и разбира се възможностите на двамата родители
да дават издръжка, съдът намира, че е необходима сума в размер на 300,00 лева
месечно. Преценявайки конкретните потребности на детето, статистическите данни
за страната и възможностите на неговите родители, съдът намира, че бащата –
ответник, следва да поеме по-голямата част, а именно сума в размер на 170,00
лева, а майката - останалата част в размер на 130,00 лева.
Предвид изложеното исковата претенция следва да се уважи до размера на
170,00 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 28.02.2019 г. до
настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното ù
изплащане.
Над този размер до пълния предявен размер от 200,00 лева претенцията
бива отхвърлена, като неоснователна.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от иска.
Същият доказва направени разноски в размер на 300,00 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение, от които ответникът следва да му заплати сумата от 171,43
лева съразмерно с уважената част от иска.
На основание чл.
78, ал. 3 ГПК ответникът също има право на разноски, които в случая възлизат на
600,00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение. В последното съдебно
заседание от страна на процесуалния представител на ищеца е направено
възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
възнаграждението на процесуалния представител на ответника, което съдът намира
за основателно, като счита, че заплатеното от ответника адвокатско
възнаграждение е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, поради което следва да бъде намалено на основание чл. 78,
ал. 5 ГПК. Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение №. от
06.11.2013 г. на ВКС по т. д. № ./2012 г., ОСГТК, съдът не е обвързан с
ограничението на § 2 от Наредба № ./09.07.2004 г. и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. В случая размерът
на претендираното възнаграждение следва да бъде
намален до 300,00 лева (чл. 7, ал. 1, т. 6 от Наредба № . от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения), от която сума ищецът
следва да заплати на ответника 128,57 лева съразмерно с отхвърлената част от иска.
Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на съдебната власт съответната държавна такса върху присъденото изменение
на издръжката, която възлиза на сумата от 57,60 лева.
Ръководен от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ размера на издръжката, определена с решение № ./09.10.2015 г. по гр. д. № ./2015 г.,
поправено с решение № ./13.11.2015 г. по гр. д. № ./2015 г., двете по описа на
РС – Р., която Т.С.Д., с ЕГН: **********,
с адрес: *** е осъден да заплаща на Н.Т.Д.,
с ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител Ц.И.Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***, като
я увеличава от 130,00 лева (сто и тридесет лева) на 170,00 лева (сто и
седемдесет лева) месечно, считано от датата на подаване на исковата молба –
28.02.2019 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до
настъпването на правопроменящи или правопрекратяващи обстоятелства, като ОТХВЪРЛЯ иска до
пълния предявен размер от 200,00 лева (двеста лева), като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Т.С.Д., с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на Н.Т.Д., с ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен
представител Ц.И.Д., с ЕГН: **********, с адрес: *** сума в размер на 171,43
лева (сто седемдесет и един лева и четиридесет и три стотинки), представляваща направени
разноски по делото.
ОСЪЖДА Н.Т.Д., с ЕГН: **********,
чрез неговата майка и законен представител Ц.И.Д., с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ Т.С.Д., с ЕГН: **********, с адрес:
*** сума в размер на 128,57 лева (сто двадесет и осем лева и петдесет и седем
стотинки), представляваща направени разноски по делото.
ОСЪЖДА Т.С.Д., с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на РдРС в полза на бюджета на съдебната власт
сума в размер на 57,60 лева (петдесет и седем лева и шестдесет стотинки),
представляваща държавна такса върху изменения размер на издръжката.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението.
Решението може да
бъде обжалвано от страните пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от 20.05.2019 г.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
/В.К/