РЕШЕНИЕ
гр.Русе, 03.06.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, IX гр. състав, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди и двадесета година в състав:
Районен съдия: ВАСИЛ ПЕТКОВ
при секретаря Дарина Великова като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 6426 по описа за 2019
година, за да се произнесе, съобрази
Ищeцът Д.Н.П. твърди, че е служител в ГОДГ в Регионална дирекция „Гранична
полиция“- Русе, на длъжност „командир на отделение“ и има статут на държавен
служител. В периода 24.10.2016г. до 24.10.2019г. е работил на 12 часови смени,
при сумарно изчисляване на работното време, като полагал и труд през нощта. В
посочения период ищецът положил извънреден труд, който не му бил заплатен.
Организацията и разпределението на работното време през периода било
регламентирано в Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. на Министъра на вътрешните
работи, като предходните наредби уреждащи същата материя били с номера
8121з-407 от 11.08.2014г. и 8121з-592 от 25.05.2015г. Наредба №8121з-407 от
11.08.2014г. била отменена с Решение № 8585/11.07.2016г. на ВАС по адм. дело №
5450/2016г. Ищецът счита, че въз основа на посочените наредби
нощния труд следва да се преизчислява с коефициент 1,143 съгласно чл. 31 ал.2
от цитираната наредба 8121з-407 от 11.08.2014г, въпреки, че в последващите две
наредби няма аналогична разпоредба. Счита, че е налице празнота в
законодателството и за това субсидиарно следва да се приложи разпоредбата на
чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
при който приезчисляването на часовете нощен труд в дневен става с коефициент
1,143. По тези съображения счита, че за целия процесен период следва да се
преизчисли количеството положен нощен труд в дневен труд при коефициент 1,143,
при което се оказва, че ищецът е положил 213,92 часа
извънреден труд, за което претендира 1270,71 лева възнаграждение заедно с
обезщетение за забава в размер на 139,70 лева.
Чл. 181
от ЗМВР предвиждал, че работодателя е длъжен да предоставя безплатна храна или
левовата й равностойност на служителите които работят при специфични условия и
рискове, а на служителите работещи на смени осигурява ободряващи напитки, а
размера на съответните суми се определя ежегодно със заповед на Министъра на
вътрешните работи. Ищеца счита, че в периода 24.10.2016г. до 24.10.2019г. работодателят е бил длъжен да му предостави
ободряващи напитки на стойност 112,20 лева.
Ищецът
твърди също така, че в процесния период е бил седем пъти в командировка за по 7
смени всяка, за което счита, че му се дължи сумата 58,80 лева за храна на
основание чл. 181 ал.3 от ЗМВР и заповед № Iз-2335/20.11.2013г. на министъра на
вътрешните работи.
В
настоящото производство се претендират посочените по-горе суми, като размерът на претенциите е изменен в съдебно заседание на 19.05.2020г.
Ответникът
оспорва исковете както по основание, така и по размер. Признава, че ищецът е
бил служител в Група „Охрана на държавната граница“ в регионална дирекция
„Гранична полиция“- Русе на длъжност „командир на отделение“ в периода
24.10.2016г. до 24.10.2019г. Твърди, че
работното време на работещите на смени се изчислява сумирано на тримесечни
периоди съгласно чл. 187 ал.3 от ЗМВР и сочи, че в алинея 5 от същата разпоредба
е уреден и начина на компенсиране при работа извън работното време. Навежда
доводи, че Наредбата и структурата на
работната заплата е неприложима по отношение на служителите на МВР, за които се
прилагат специалните наредби издадени към ЗМВР. Излага и други доводи за
недопустимостта на исканото преизчисляване на нощния труд към дневен с
коефициент 1,143. Сочи съдебна практика в този смисъл.
Ответникът
оспорва и исковете за заплащане на равностойността на непредоставените
тонизиращите напитки и за непредоставена храна.
Предявеният иск за заплащане на извънреден труд е с правно основание чл. 178
ал.1 т.3 от ЗМВР във връзка с чл.150 от КТ и чл.9 ал.2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Претенцията за заплащане на стойността на ободряващи напитки и храна са с
правно основание чл. 181 ал.3 от ЗМВР. Претенцията за законна лихва е с правно
основание чл. 86 от ЗЗД.
От фактическа страна съдът намира за установено следното
Безспорно е между страните, че Д.Н.П. е заемал длъжността „командир на отделение“ в Група
„Охрана на държавната граница“ в Регионална дирекция
„Гранична полиция“- Русе в периода 24.10.2016г.
до 24.10.2019г.
Ищецът
осъществявал дейността по служебното правоотношение по утвърдени протоколи и
графици, при 12- часови дневни и нощни смени и сумарно изчисляване на работното
време, съгласно чл. 187, ал. 3 от
ЗМВР.
Страните не спорят, че за посочения в исковата молба период работодателят
не е осигурил на ищеца ободряващи напитки и хранителни продукти.
Съгласно приетото по делото заключение на назначената
съдебно- икономическа
експертиза, общият брой часове положен като нощен труд по графиците
за дежурство за процесния период 24.10.2016г. - 23.10.2019 г. били 1432 часа,
като нямало преобразуване на нощен към дневен труд при отчитане от работодателя
на сумарното работно време. При преизчисляване на положените 1432 часа нощен
труд в дневен с коефициент 1,143 се получава извънреден труд от 204,776
часа. Възнаграждението за тези 204,776
часа извънреден труд следва да е в размер на 1428,97 лева.Тази сума не била
заплатена от ответника на ищеца. Обезщетението за забава вещото лице определя на 183,08 лева. Вещото лице
изчислява, че
левовата равностойност на ободряващите напитки за периода
от 24.10.2016г. - 23.10.2019 г. е 107,40 лева, а на хранителните продукти- 15,60
лева.
При
така установените факти съдът прави следните следните правни изводи:
Правоотношенията между страните, предмет на настоящото дело
са уредени основно от ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове и заповеди. ЗМВР се явява специален по отношение на ЗДСл, КТ
и издадените въз основа на тях други нормативни актове, по аргумент от чл. 142,
ал. 2 ЗМВР. Съгласно чл. 187, ал. 3 от ЗМВР работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24-часови смени – сумирано за тримесечен период. Според чл. 187, ал. 5 ЗМВР
работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен
годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд
за работата в почивни и празнични дни – за служителите на ненормиран работен
ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период – за служителите, работещи на смени. С оглед характера на
заеманата длъжност през процесния период,
ищецът е полагал труд през нощта (22: 00 – 06:00 часа), а отработеното
работно време се е изчислявало сумарно, за което не се спори между страните. От
това следва, че в настоящия случай отношенията между страните се уреждат
съобразно разпоредбите на чл. 187, ал. 5-6 ЗМВР, предвиждащи компенсиране на
работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за
служителите на смени.
Спори се между страните дали в случая намира приложение
нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, предвиждаща преизчисляване на положения нощен труд. Съгласно
чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители
извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи.
За периода от 24.10.2016г. - 24.10.2019 г. г. е действала
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., в която липсва изрична регламентация за
преизчисляване на нощния труд в дневен. Липсата на изрична норма в посочения
смисъл, представлява празнота в правната уредба на реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане и за компенсирането на
работата извън редовното работно време на държавните служители в Министерството
на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба,
касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи чл. 9, ал. 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, или коефициент 1, 143. Противното разрешение би поставило държавните служители в системата на МВР
в неравностойно положение както спрямо останалите държавни служители, така също
и спрямо работниците и служителите по трудово правоотношение, които получават
допълнително възнаграждение за извънреден труд. В този смисъл е и решение № 311
от 8.01.2019 год. на ВКС по гр.д.№ 1144/2018 год. То е с предмет заплащане на
други допълнителни възнаграждение на държавни служители от системата на МВР, но
дава принципно разрешение на въпроса за субсидиарното приложение на друг закон
при липса на изрично уредено заплащане в ЗМВР. В същото е посочено, че
положителният отговор на въпроса за приложение на субсидиарни разпоредби е в
съответствие с основния правен принцип за равенство и недопускане на
дискриминация, закрепен в чл.6 от Конституцията и чл.14 ЕКЗПЧОС. С оглед на
изложеното и съобразно установения от вещото лице размер на дължимото трудово
възнаграждение за извънреден труд искът следва да се уважи изцяло в размера
след направеното изменение- за 1428,97 лева.
Задължението за плащане на трудово възнаграждение, включително и за
извънреден труд е срочно. Работодателят е длъжен да го изплаща ежемесечно. За
това мораторна лихва следва да се присъди върху уважения главен иск, която лихва
е в размер на 183,08 лева- в предявеният
размер след изменението на иска в съдебно заседание.
По иска за ободряващи напитки:
Съгласно чл. 181 ал.3 изр. последно от ЗМВР на
служителите, полагащи труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., се осигуряват
ободряващи напитки.
Размерът на сумите за ободряващи напитки се определя от Министъра на вътрешните
работи със заповед (чл. 181 ал.4 от ЗМВР), а условията и редът за
предоставянето се определят с наредба (чл. 181 ал.5 от ЗМВР). През периода за който се претендира
сумата за ободряващи напитки е действала НАРЕДБА № 8121з-904 от 30.07.2015 г. за
определяне на условията и реда за предоставяне на безплатна храна на
служителите на Министерството на вътрешните работи за извършване на дейности,
свързани със специфичния характер на труда на служителите, и на ободряващи напитки
на служителите, полагащи труд през нощта от 22,00 до 06,00 ч.
Член 10 от
посочената наредба гласи: Ободряващите напитки не могат да се компенсират с пари.
Именно на тези разпоредби се позовава ответника и излага доводи, че не следва
да се присъжда парична компенсация за непредставените ободряващи напитки като
цитира и съдебна практика в този смисъл. Настоящият състав на съда не споделя
доводите на ответника, нито практиката цитирана от него по следните
съображения:
Разпоредбата
съгласно, която ободряващите напитки
не могат да се компенсират с пари определя единствено задължение за работодателя да осигури ободряващите напитки в натура
и му забранява да предложи парична компенсация вместо напитки. Тази разпоредба
обаче не освобождава от отговорност работодателя в случай на неизпълнение на
задължението си. Чл. 181 ал.3 от ЗМВР създава задължение за работодателя, на
което кореспондира право на служителя да получи ободряващи напитки и ако
приемем, че работодателят може да не изпълни едно свое законово задължение без
последици, то това влиза в разрез с правовия ред. При неизпълнение на
задължение в общия случай страната има право на иск за реално изпълнение. В
случая обаче характера на престацията- ободряваща напитка- е такава, че следва
да се извърши в точно определен момент- по време на нощно дежурство и ищецът
няма интерес да предяви иск за реално изпълнение и да получи от ответника
ободряващите напитки на които има право. Т.е. към настоящия момент иск за
реално изпълнение не може да се предяви, което обаче не означава, че правото на
ищеца е погасено. Когато едно задължение не е изпълнено виновно и последващото
му реално изпълнение е лишено от интерес това води до трансформация на
задължението от натурално в задължение за парично обезщетяване. В случая размерът на паричното обезщетение се
равнява на равностойността на ободряващите напитки, които служителят не е
получил, и които може да се допусне, че си е осигурил със собствени средства за
да бъде работоспособен при работа през нощта.
Назначеното вещо лице дава заключение, че през периода 24.10.2016г. до
24.10.2019г. Д.Н.П. е изпълнявал служебните си задължения на смени, което
включва и полагане на труд през нощта от 22 часа до 6 часа. Като съобрази
отработените смени през нощта вещото лице изчислява, че стойността на
ободряващите напитки, които ищецът е следвало да получи в посочения период е 107,40
лева и в този размер искът следва да се уважи.
По иска за заплащане на
равностойността на непредоставени хранителни продукти:
Съгласно чл.181, ал.3 от ЗМВР. за извършване на дейности,
свързани със специфичния характер на труда на служителите по чл. 142, ал. 1, т.
1 - 3 и ал. 3 от ЗМВР, се осигурява безплатна храна. Безспорно ищецът е
служител от кръга на посочените в чл.142, ал.1 от ЗМВР.
Съгласно § 1 т.26а от ЗМВР:
"Специфични служебни дейности"
са пряко изпълнявани от държавните служители по този закон дейности за
осъществяване на… контрол на държавната граница, ….
Със Заповед № Iз-2335/20.11.2013
г. на Министъра на вътрешните работи е разпоредено при провеждане на
Специализирани полицейски операции за извършване на граничен контрол на
държавната граница и други мерки за
опазване на обществения ред за разрешаване на миграционния и бежански проблем,
включените в Заповед и участващи в мероприятието служители на МВР получават
допълнително хранителни продукти на стойност 1.20 лв. на смяна. В исковата си
молба ищецът, обосновава претенцията си с възлагани му дейности във връзка с
изпълнение на План за овладяване на кризисната ситуация възникнала следствие на
засиления миграционен натиск към територията на България приет през 2013 г. от
МС. Планът за изпълнение на допълнителните мерки за повишаване готовността за
реагиране при очакван засилен миграционен натиска по границите на Република
България е бил с период на изпълнение от м.04 до м.12.2014 г., т.е. той е
приключил преди претендирания от ищеца период 24.10.2016г. - 24.10.2019 г. С оглед изложеното тази претенция следва да
се отхвърли като неоснователна.
Разноски:
Уважените искове са с общ размер 1719,45 лева. Искът за
равностойността на хранителни продукти в размер на 15,60 лева (след
изменението) се отхвърля, като този иск първоначално е предявен за 58,80 лева,
но ищецът частично се е отказал от него и в тази част производството е
прекратено. Искът за ободряващи напитки над размера 107,40 лева до първоначално
предявеният размер от 112,20 лева също се прекратява- т.е прекратено е и
производството за 4,80 лева. Общо на стойност 63,60 лева са отхвърлените и
прекратените искове, а уважените са на стойност 1719,45 лева. При този изход на
делото на ищеца следва да се присъдят разноски 530,38 лева, а на ответника 10,70
лева като след компенсация на ищеца следва да се присъдят 519,68 лева разноски.
Ответникът следва да заплати по сметка на Русенски районен съд държавна
такса в размер на 157,16 лева, както и разноски за изготвената експертиза в
размер на 241,08 лева. Мотивиран така съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция" – МВР, с адрес
гр. София, бул. „Мария Луиза" №46, да заплати на Д.Н.П., ЕГН ********** с адрес *** следните суми:
-
1428,97
лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд през периода от
24.10.2016 г. до 23.10.2019 г;
-
183,08
лева- законна лихва за забава върху
горното възнаграждение за периода до 24.10.2019 г.
-
107,40 лева представляваща стойността на
ободряващите напитки, които ищецът е следвало да получи в периода 24.10.2016г.
до 23.10.2019г. на основание чл. 181 ал.3 от ЗМВР със законната лихва върху
тази сума за периода от 24.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението;
-
519,68 лева разноски след компенсация.
ОТХВЪРЛЯ
ИСКА на
Д.Н.П., ЕГН ********** с адрес *** предявен
против Главна дирекция „Гранична
полиция" – МВР, с адрес гр. София, бул. „Мария Луиза" №46
за
заплащане на сумата от 15,60 лева,
представляваща паричната равностойност на незаплатените му суми за хранителни
продукти за периода 24.10.2016г. - 24.10.2019 г., ведно със законната лихва
върху нея, считано от 24.10.2019 г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Гранична полиция" – МВР, с адрес гр. София, бул. „Мария
Луиза" №46, да заплати по сметка на Русенски районен съд държавна такса в
размер на 157,16 лева и разноски в размер на 241,08 лева.
Решението
може да се обжалва пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
Районен
съдия: