№ 305
гр. Кюстендил, 18.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно частно гражданско
дело № 20221500500187 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна частна жалба с вх. №
260473/02.03.2021 г. от Д. КР. П., В. Й. П. и В. Й. П., тримата със съдебен адрес: гр.
Дупница, ул. „Батак“ № 15, действащи чрез процесуалния им представител по пълномощие
адв. Й.Б., насочена срещу Определение № 260024 от 18.02.2022 г., постановено от РС –
Дупница по гр.д. № 1905/2018 г. по описа на същия съд.
С обжалвания първоинстанционен акт РС – Дупница е допълнил решение №
208/28.03.2019 г., постановено по гр.д. № 1905/2018 г. по описа на ДнРС в частта за
разноските, като е осъдил тримата ответници в първоинстанционното производство
/понастоящем частни жалбоподатели/ да заплатят на М. Г. П. сторените от нея разноски по
гр. д. № 1905/2018 г. по описа на ДнРС в размер на 550 лева – за заплатено възнаграждение
на упълномощения й адвокат 500 лева и внесена д.т. 50 лева.
Първоинстанционният съдебен акт се обжалва с доводи за неговата неправилност, в
смисъл на незаконосъобразност, като постановен в противоречие с материалния и
процесуални закони и необоснованост. Частните жалбоподатели считат, че районният съд
неправилно е уважил в цялост искането на ищеца за присъждане на разноски, като е
пренебрегнал направеното от ответната страна възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение и не е съобразил цената на иска, фактическата и
правна сложност на делото и закона. Твърди се, че определението на ДнРС е постановено в
нарушение на т. 1 от ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. , в което се посочвало че разноски за
адвокатско възнаграждение се присъждат само, когато страната в действителност е
заплатила възнаграждението и когато плащането е извършено в брой в договора за правна
помощ, вписването следва да има характер на разписка, съдържаща основанието за плащане
– адвокатско възнаграждение и основанията, на които са предявявани исковете, което в
случая липсвало, липсвало и доказателство за плащане в брой на сумата. Жалбоподателите
считат, че определението на ДнРС е постановено в нарушение на чл. 248, чл. 280, ал. 1 т. 1
1
от ГПК и постановление № 1/13.07.1953 г. , като се твърди, че в атакуваното определение
липсват мотиви, опровергаващи доводите на ответниците във връзка с направените от тях
възражения пред първата инстанция. Допълват, че молбата на ищцата за изменение на
решението е в частта за разноските е просрочена.
Иска се отмяна на обжалваното определение и отхвърляне на молбата на ищцата,
алтернативно намаляване на присъдените от ДнРС разноски до размер 300 лв.
Депозиран е писмен отговор от насрещната страна М. Г. П. чрез адв. М.Ч.,
преупълномощена от пълномощника адв. К.Д., в който се изразява становище за
неоснователност на депозираната частна жалба и се иска оставянето й без уважение.
Настоящата инстанция намира, че производството по настоящото дело следва да
бъде прекратено, а делото върнато на ДнРС за осъществяване на процедура по чл. 248 от
ГПК.
Ответната страна надлежно и своевременно в последното по делото с.з. от
28.02.2019 г. е направила изрично възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение /спр. лист 101/гръб от гр.д.№ 1905/2018 г./. Разглеждайки искането на
ищцовата страна за допълване на решението в частта за разноските, районният съд е бил
длъжен да обсъди това възражение за прекомерност, което не е направил.
В подадената частна жалба против определението на ДнРС, постановено по реда на
чл. 248 ГПК, жалбоподателите /ответници в първоинстанционното производство/, изрично
се позовават на обстоятелството, че съдът не се е произнесъл по направеното от тях
възражение за прекомерност.
Въззивният съд счита, че в случая, в частната жалба се съдържа искане за изменение
на определението в частта за разноските по реда на чл. 248 от ГПК.
С разпоредбата на чл. 248 от ГПК е предвидена възможност да се иска допълване
или изменение на решението в частта за разноските, като по това искане, компетентен да се
произнесе е съдът, постановил съдебния акт.
Предвид изложеното производството пред въззивната инстанция следва да бъде
прекратено, а делото върнато на първоинстанционния съд, който да се произнесе по
направеното искане. След приключване на производството по чл. 248 от ГПК, делото
следва да се върне на въззивната инстанция за произнасяне по частната жалба, по която е
образувано настоящото дело.
Воден от горното, КнОС
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№ 187/2022 г. по описа на КнОС.
ВРЪЩА делото на ДнРС за разглеждане на искането за изменение на определението
2
по чл. 248 от ГПК, обективирано в подадената частна жалба с вх. № 260473/02.03.2021 г. от
Д. КР. П., В. Й. П. и В. Й. П., действащи чрез процесуалния им представител по
пълномощие адв. Й.Б..
След приключване на производството по чл. 248 от ГПК, делото да се върне на
КнОС за разглеждане на подадената въззивна частна жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3