№ 940
гр. Плевен, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ралица Анг. Маринска Ангелова
при участието на секретаря Велислава В. Василева
като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско
дело № 20254430101595 по описа за 2025 година
Производството по гр.д.№1595/2025г. на ПлРС е образувано по искова
молба от Т. К. Б., ЕГН**********, против П. Б. Б., с която е предявен иск с
правно основание чл. 45 ЗЗД, за заплащане на сумата от 1000лв.,
съставляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от датата на деянието-12.12.2024г., до
окончателното й изплащане. Твърди се, че на 12.12.2024г., ищецът е
разпределен да работи в склад 9(за о6увки) на „Т.“ООД, с което дружество се
намира в трудовоправни отношения, с адрес на склада, в ***.Сочи, че в склада
е бил заедно с ответника Бъчев и още едно лице /Т.М.Т./. Твърди се, че е
започнал спор с ответника, във връзка с изпълнение на работата, като
ответникът изведнъж е ударил силен шамар по лявата буза на ищеца. Сочи, че
ищецът е изпаднал в афект след шамара и се е развикал. Сочи, че ответникът
го е хванал и стиснал силно за един момент и двете ръце на ищеца. Сочи, че
ищецът е излязъл от склада и говорейки по телефона в продължение на поне
10-15 минути, е ходел по улицата навън, обут само с чехли, пред което време
ответникът го е преследвал, както му е казвал да се успокои, както се е
опитвал да го хване. Твърди се, че ответникът е осъществил фактическия
състав на непозволеното увреждане по см. на чл.45 ЗЗД, като е осъществил
противоправно деяние – нанасяне на непредизвикан силен удар в лицето-
1
шамар. Сочи, че е образувал ч.гр.д.№15/2025г. по описа на РС– Плевен, за
обезпечение на доказателства. Претендират се разноски. Представят се
писмени доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът П. Б. Б. р. ув., депозира отговор
на ИМ, като изразява становище за основателност на предявеният иск.
Представят се доказателства за плащане на сумата от 1420лв. на 23.04.2025г.
Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните
по делото доказателства и закона, намира за установено следното:
По делото се установява, че с определение по ч. гр.д.№ 15/2025г. по
описа на ПлРС е допуснато обезпечение на доказателства, чрез
предварителното им събиране, чрез снемане на оптичен носител на
видеозапис от охранителна камера за видеонаблюдение, монтирана в склад на
обувки на адрес ***, от 12.12.2024г., като за целта е приета СТЕ.
производството по ч. гр.д.№15/2025г. е приложено по настоящето дело.
По делото се установява също, че от страна на ответника Б. е преведена
в полза на ищеца, на 23.04.2025- след получаване на ИМ и приложенията й за
отговор по чл.131 от ГПК, на сумата от 1420лв.
Отговорността на ответника за вреди, произтича от общата норма на
чл.45 от ЗЗД, да не се вреди другиму, и обхваща фактическият състав, посочен
от съда в проекто- доклада – деяние /действие или бездействие/,
противоправност, вина, резултат и причинно- следствена връзка между
деянието и резултата. В случая, с съобразно събраните по делото
доказателства, безспорно се установи наличието на описаният фактически
състав, който следва да ангажира отговорността на делинквента за вреди.
Съдът намира за установен факта на извършване на противоправно и
виновното / по арг. чл. 45, ал.2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на
противното/ деяние от страна на ответника, на процесната дата- 12.12.2024г.,
наличието на вреди за ищеца и причинно- следствената връзка между
деянието и вредите. По делото, от страна на ответника не се оспорват
елементите на фактическият състав на нормата на чл. 45, ал.1 от ЗЗД, като
заедно с това, е налице пълно плащане на исковата претенция от 1000лв.
Съдът приема също, че обезщетението за неимуществени вреди,
претендирани от ищеца в размер на 1000лв., е справедливо и адекватно на
претърпените от ищеца вреди.
2
Съдът приема, че в случая, съобразно нормата на чл. 84, ал.3 от ЗЗД,
ответникът е изпаднал в забава, без покана, поради което законната лихва се
дължи, считано от 12.12.2024г.- датата на увреждането. Съдът констатира, че
считано от 12.12.2024г., към датата на плащането-23.04.2025г, размерът на
законната лихва, изчислен посредством ел. калкулатор, върху главницата от
1000лв., е в размер на 50,36лв.
На основание изложеното, съдът приема, че предявеният иск е изцяло
погасен чрез плащане в хода на процеса. За пълнота следва да се посочи, че в
случая не са налице основанията за постановяване на решение при признание
на иска. видно от отговора на исковата молба, такова изрично признание на
иска не е направено, налице е плащане на исковата претенция, което съдът
счита, че не може да бъде приравнено на признание на иска. в тази насока,
съдът, в с.з. е посочил, че факта на плащането ще бъде ценен по реда на чл.
235, ал.3 от ГПК, при постановяване на съдебното решение. С оглед на това,
следва предявеният иск с правно основание чл. 45, ал.1, вр. чл. 52 ЗД, следва
да бъде отхвърлен, като погасен чрез плащане в хода на процеса. Доколкото
обаче ответникът е станал повод за завеждането на делото, то същият дължи и
направените от ищеца разноски. Съобразно представеният списък на
разноските по чл. 80 от ГПК, ищецът претендира разноски в общ размер от
1070лв, включващи разноските по настоящето дело от 650лв. и разноските по
ч. гр.д.№15/2025г. на ПлРС от 420лв. Съдът, като съобрази извършеното от
ответника плащане на сумата от 1420лв. /с което е погасена изцяло главницата
от 1000лв. и законната лихва от 50,36лв/ , приема, че в полза на ищеца следва
да бъде присъдена сумата от 280,36лв.- разноски по настоящето производство
и сумата от 420лв.- разноски по обезпечителното.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Т. К. Б., ЕГН**********, от ***, против П.
Б. Б., от ***, иск с правно основание чл.52, ал.1, вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД, за
заплащане на сумата от 1000лв., съставляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на
деликта -12.12.2024г. до окончателното й изплащане, КАТО ПОГАСЕН
ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА ПРОЦЕСА.
3
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, П. Б. Б., от ***, ДА
ЗАПЛАТИ НА Т. К. Б., ЕГН**********, от ***, сумата от 280,36лв.-
разноски по настоящето производство и сумата от 420лв.- разноски по ч. гр.д.
№15/2025г. на ПлРС.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването
му на страните, с въззивна жалба, пред ПлОС.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4