№ 2459
гр. Варна, 28.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мила Й. Колева
Членове:Тони Кръстев
Д.а Г. Жекова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело №
20253100501061 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 15076/18.02.2025 г. на „Профи кредит
България“ ЕООД срещу частта от Решение № 470/11.02.2025 г. по гр. д. № 11833/2024 г. на
ВРС, с която са отхвърлени предявените от ищеца, настоящ въззивник, срещу ответниците,
настоящи въззиваеми, М. И. П. и М. Х. П. обективно кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията
между страните, че ответниците дължат на ищеца солидарно следните суми: 1973.79 лв. -
неплатена главница по сключения между страните договор за потребителски кредит „Профи
кредит стандарт“ № ***********/21.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 30.07.2024 г. до
окончателното й изплащане; 618.73 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва за периода
01.05.2023 г. – 09.05.2024 г.; 61.12 лв. - обезщетение за забава върху главницата от 1973.79
лв. за периода 09.05.2024 г. – 29.07.2024 г.; 19.16 лв. - обезщетение за забава върху
договорното възнаграждение от 618.73 лв. за периода 09.05.2024 г. – 29.07.2024 г.; 166.69 лв.
- обезщетение за забава върху главницата от 1973.79 лв. за периода 02.03.2022 г. – 09.05.2024
г.; 52.26 лв. - обезщетение за забава върху договорното възнаграждение от 618.73 лв. за
периода 02.03.2022 г. – 09.05.2024 г., които суми са предмет на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 4453/09.08.2024 г., издадена по ч. гр. д. № 9547/2024
г. по описа на ВРС, ХLVI състав.
В жалбата се отправя искане за отмяна на атакуваното решение в обжалваната му част
с аргументи за неговата неправилност. По-конкретно въззивникът счита, че доколкото при
сключването на процесния договор са били спазени всички нормативни изисквания, а
съдържанието му обхваща всички изискуеми реквизити по ЗПК, вкл. ГЛП, ГПР и точния
размер на дължимото от кредитополучатели, то некоректно ВРС е заключил, че договорът е
недействителен поради противоречие с разпоредбите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10
вр. чл. 23 ЗПК. Въззивникът пояснява, че няма нормативно изискване в съглашението да е
посочено как се формира ГЛП, а по отношение на ГПР – че ОУ препращат към Приложение
№ 1 от ЗПК. Счита, че не може да се очаква още при подписването на договора в него да
бъдат посочени всички административни разходи, които биха се породили по време на
неговото действие. Излага и че при цялата налична информация, всеки достатъчно
наблюдателен и съобразителен потребител би могъл без затруднение да прецени ефекта за
него от сключването на договора, съответно каква лихва, респ. ГПР ще следва да заплаща и
дали са налице обстоятелства, при настъпването на които размерът им може да бъде
променен. Излага, че предвид действителността на договора не следват последиците на чл.
1
22 и 23 ЗПК. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от всяка от въззиваемите страни постъпва отговор,
който макар и обективиран в отделен документ, има идентично с другия съдържание.
Въззиваемите формулират искане за потвърждаване на решението на ВРС като правилно. На
първо място излагат, че първоинстнационният съд законосъобразно е обявил за
недействителен договорът, поради несъответствието му с всички изисквания на чл. 22 ЗПК.
Уточняват, че той не отговоря на условието на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – посочване на
коректния ГПР, което води и до заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Поддържат, че в настоящия случай не е налице нито една от хипотезите на чл. 26, ал. 4 ЗЗД.
Застъпват обаче становището, че относима е нормата на чл. 22 ЗПК. Цитират релевантна
практика на СЕС. Претендират съдебно-деловодни разноски.
Депозирана от „Профи кредит България“ ЕООД на основание чл. 248, ал. 3 ГПК е и
частна жалба с вх. № 26863/24.03.2025 г. срещу Определение № 3443/14.03.2025 г. по гр. д.
№ 11833/2024 г. на ВРС, в частта, с която е редуцирано адвокатското възнаграждение на
процесуалните представители на ответниците, но не в желаната от жалбоподателя степен, и
в частта, с която е оставено без уважение искането му за изменение касателно разноските, за
представителството на ответниците по ч. гр. д. № 9547/2024 г. на ВРС, поради което се
отправя искане за намаляване на присъдените им разноски.
Жалбоподателят счита за неправилен извода на ВРС, че размерът на разноските не е
прекомерен, тъй като същите са определени в съответствие с материалния интерес, броя на
предявените искове и фактическата и правна сложност на спора. Поддържа, че ВРС не е
следвало да присъжда разноски за заповедното производство или да намали размера на
присъдените такива до 50 лв., тъй като не е налице фактическа или правна сложност на
делото. Счита, че адвокатските хонорари не следва да бъдат изчислявани за всеки иск
поотделно, тъй като по делото не е предявен повече от един иск. Заявява, че има основания
за определяне на адвокатските възнаграждения под минимума, предвиден по Наредба №
1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (наредбата).
Поддържа, че присъждането на адвокатско възнаграждение в полза на представителите на
ответниците по заповедното производство е неоснователно и ощетяващо ищцовата страна.
В евентуалност счита, че дължимо съобразно пар. 1 вр. чл. 6, т. 5 от наредбата
възнаграждение за защита в заповедното производство е възнаграждение от само 50 лв.
Жалбоподателят поддържа, че върху възнагражденията не следва да бъде присъждано ДДС,
тъй като не е налице облагаема сделка по ЗДДС. Цитира се относима казуална практика и
такава на СЕС.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК всеки от ответниците по жалбата депозират отговор по
нея, който макар и оформен в различен документ, има идентично съдържание с другия. Във
всеки от тях се изразява становище за правилност на обжалваното първоинстанционно
определение и се моли за оставяне без уважение на жалбата. Процесуалните представители
излагат подробни аргументи относно значимостта и стойността на извършеното от всеки от
тях, като се обръща внимание, че правната помощ е предоставена по реда на чл. 38 ЗАдв. и
възнаграждение се следва единствено при положителен резултат след продължителен
времеви период. Пояснява се, че от доказателствата по делото се установява, че те са
регистрирани по ЗДДС и съответно дължат този данък, респ. че той се следва и при защита
по чл. 38 ЗАдв. Цитира се относима съдебна практика.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от активно легитимирано
лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на
останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
Страните не са направили искания за събиране на нови доказателства.
Предвид допустимостта и редовността на въззивните жалби и на основание чл. 267, ал.
1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба с вх. № 15076/18.02.2025 г. на „Профи
2
кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, бул. „България“ № 49, бл 53Е,
вх. В, срещу частта от Решение № 470/11.02.2025 год. по гр. д. № 11833/2024 г. на ВРС, с
която са отхвърлени предявените от ищеца, настоящ въззивник, срещу ответниците,
настоящи въззиваеми, М. И. П., ЕГН **********, с адрес: с. С. О., община Д. ч., област В.,
ул. „К.” № * и М. Х. П., ЕГН **********, с адрес: с. С. О., община Д. ч., област В., ул. „И.”
№ * обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат
на ищеца солидарно следните суми: 1973.79 лв. - неплатена главница по сключения между
страните договор за потребителски кредит „Профи кредит стандарт“ №
***********/21.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 30.07.2024 г. до окончателното й
изплащане; 618.73 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва за периода 01.05.2023 г. –
09.05.2024 г.; 61.12 лв. - обезщетение за забава върху главницата от 1973.79 лв. за периода
09.05.2024 г. – 29.07.2024 г.; 19.16 лв. - обезщетение за забава върху договорното
възнаграждение от 618.73 лв. за периода 09.05.2024 г. – 29.07.2024 г.; 166.69 лв. -
обезщетение за забава върху главницата от 1973.79 лв. за периода 02.03.2022 г. – 09.05.2024
г.; 52.26 лв. - обезщетение за забава върху договорното възнаграждение от 618.73 лв. за
периода 02.03.2022 г. – 09.05.2024 г., които суми са предмет на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 4453/09.08.2024 г., издадена по ч. гр. д. № 9547/2024
г. по описа на ВРС, ХLVI състав.
ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и редовна частна жалба с вх. №
26863/24.03.2025 г. от „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес: гр. София,
бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. „В“ срещу Определение № 3443/14.03.2025 г. по гр. д. №
11833/2024 г. на ВРС, в частта, с която Решение № 470/11.02.2025 год. по гр. д. №
11833/2024 г. на ВРС е изменено в частта за разноските, като възнаграждението за исковото
производство на всеки един от процесуалните представители на ищците е редуцирано само
до сумата от 400 лв., а не до претендираните 200 лв., и в частта, с която искането за
неприсъждане на възнаграждение на всеки от тях за заповедното производство по ч. гр. д. №
9547/2024 г. на ВРС, в евентуалност за намаляване на хонорара им до сумата от по 50 лв. за
него, е оставено без уважение
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 23.06.2025 г. от
10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение,
като на въззивната страна - „Профи кредит България“ ЕООД се връчи и препис от отговора
на въззивната жалба на М. И. П. и М. Х. П..
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят доброволно
отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им
указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищцовата страна.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3