РЕШЕНИЕ
№ 117
гр. Кубрат, 05.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Албена Д. Великова
при участието на секретаря Вера Люб. Димова
като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Гражданско дело №
20223320100272 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство с правно основание чл. 124, ал.1, предл.второ ГПК,
предявени по реда на чл. 422 ГПК, във връзка с чл. 87, ал. 3 от ЗЗД и чл. 187
ЗЗД.
Ищецът П. П. В., ЕГН ********** с пост. адрес в *** чрез
пълномощник адв.П.П. от АК–Ловеч твърди, че с ответника постигнали
съгласие З. да му достави със собствен транспорт дървен материал „Липа“ с
три товарни автомобила до края на 2021 г., или по един „ТИР“ на месец,
около 30-33 куб. метра за всеки от месеците октомври, ноември и декември.
Уточнени били размерите на дървесината, а именно дъски с размери
10/5,5/200 см и 9/5,5/200 см, като от първите 20 куб. м и 13 куб. м от вторите,
т. е. 33 куб. м, колкото могат да се натоварят на един „ТИР“. Съобразно
уговореното доставчикът изпратил на ищеца банкови данни за извършване на
банков превод за авансово плащане в размер на 6 600.00 лева.
Ищецът твърди, че на 23.09.2021 г. превел на ответника сумата 6 600.00
лева, като последният потвърдил получаването на сумата.
С. С. З. не изпълнил задължението си да достави уговореното по вид и
количество дървесина, въпреки проведените разговори и обещания, поради
1
което ищецът поискал да му бъде върната платената авансово сума.
Поради това, че ответникът не върнал получената сума, със заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, образувано в РС – Кубрат
в ч. гр. д. № 49/2022 г., ищецът е поискал от заповедния съд издаването на
заповед за изпълнение на задължението. В производството по цитираното
заявление по ч. гр. дело № 49/2022 г. е издадена Заповед № 18/21.01.2022 г.
срещу ответника, който в срока по чл. 414, ал. 1 от ГПК възразил. Предвид
изложеното, като твърди, че с оглед оспорването на длъжника, има интерес от
установяване на вземането си по реда на чл. 416 ГПК, моли съда да приеме за
установено по отношение на ответника С. С. З., ЕГН ********** с пост. адрес
в *** и наст. адрес в ***, вземането си срещу него по Заповед №
18/21.01.2022 г. за сумата 6 600.00 лева (хиляда осемдесет и два лева,
четиридесет и осем стот.) – дължима сума по неизпълнен договор за доставка
на дървен материал, ведно със законната лихва върху тази сума считано от
20.01.2022 г. до окончателното плащане, като претендира сторените в
заповедното и в настоящото производство разноски.
Ответникът С. С. З. депозира писмен отговор, с който не оспорва
допустимостта на иска. Ангажира становище, че действително цената на 1
куб. м дървесина „Липа“ възлиза на 400 лв. без ДДС, при което за да се
изпълни 50% от заявеното, следвало е ищецът да доплати още 1320 лв.
Твърди, че страните уговорили след изпълнение на 50% от поръчката, В. да
заплати и остатъка от сумата. Заявява, че поканил ищеца да изплати и
остатъка от сумата, но тъй като не извършил плащане, изработената
продукция била преработена в размери, отговарящи за нуждите на друг
клиент.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на
чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
Не е спорно между страните, че през месец септември 2021г. ищецът се
свързал по телефон със С. С. З., с който провели разговор, относно доставка
на дървен материал. Уточнили необходимото количество и дължимата сума,
която следва да се заплати. Уговорено било ответникът със собствен
транспорт да достави на ищеца дървен материал от дървесен вид „Липа“, на
три курса с товарен автомобил, до края на 2021 г., по един „ТИР“ с дървен
2
материал за месеците октомври, ноември и декември, около 30–33 куб. м.
На 20.09.2021 г. З. изпратил на банкови данни за извършването на
банков превод за авансовото плащане, което било предварително уговорено, в
размер на 6 600.00 лв. Видно то доказателствата по делото на 21.09.2021 г.
страните уточнили и размерите на дървесината, която следвало да бъде
доставена: с размери 10/5,5/200 см и 9/5,5/200 см, т. е. 20 куб. м от първия вид
и 13 куб. м от втория вид, достатъчно за натоварването на един товарен
автомобил от вида „ТИР“.
На 23.09.2021 г. ищецът превел по банков път по посочената от С. С. З.
банкова сметка в „Банка ДСК“ АД сумата 6 600.00 лв., представляваща
авансово плащане на дървеният материал по първата доставка. На същата дата
ответникът потвърдил получаването на сумата по неговата банкова сметка.
Твърди се, че С. С. З. не доставил уговореното количество дървен
материал, нито през октомври, нито декември 2021 г.
На 13.01.2022 г. ищецът посетил обекта на ответната страна и след като
разбрал, че няма да получи дървеният материал, поискал връщане на
платената авансово сума. Ответникът и неговият баща се съгласили да върнат
получената сума, а ищецът на следващия ден изпратил банковата сметка по
която да се извърши връщането на аванса.
Поради това, че ответникът не превел сумата 6600 лева обратно на
ищеца, последният на 20.01.2022 г. подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК образувано в ЧГД №
49/2022 г. по описа на РС–Кубрат. Срещу издадената Заповед № 18/21.01.2022
г. З. подал възражение, поради което в законовия едномесечен срок
заявителят е предявил настоящия иск за установяване на вземането му.
От заключението на изготвената СОЕ се установява, че на един товарен
автомобил „ТИР“ с триосно ремарке могат да бъдат натоварени 25 тона товар
или 29 плътни куб. метра дървесина от дървесен вид „Липа“. Продажната
цена на 1 куб. метър дървен материал „Липа“ в периода м. септември – м.
октомври 2021 г. е била средно около 400 лв/куб. м. Измерването,
приемането, окачествяването и продажбата на дървен материал – талпи
3
(дъски, детайли) се извършва в плътни кубически метри (пл. м). Съдът
кредитира заключението на изготвената СОЕ като относимо към правния
спор, компетентно извършено и неоспорено от страните.
3
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
Предявените искове намират правното си основание в разпоредбата на
чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК. Същите са допустими с оглед
предявяването им в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и
при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.
д. № 49/2022 г. по описа на Районен съд – Кубрат.
Предмет на предявения иск е установяване със сила на присъдено нещо
на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение.
Безспорно от събраните по делото доказателства се установи наличие на
валидно сключен договор за покупко-продажба на движими вещи – дървен
материал от вида „Липа“ или т. нар. фасониран дървен материал. Този факт
се признава и от двете страни по спора, признава се и факта, че той касае
доставка (продажба) на дървен материал с размери 10/5,5/200 см и 9/5,5/200
см – 20 куб. м от първия вид и 13 куб. м от втория вид, които следва да бъдат
доставени от продавача в срок до 30.10.2021 г. първият курс, и съответно до
края на месеците ноември и декември 2021 г. – останалото договорено
количество. Факт, установен по делото е, че продавачът не е доставил
процесния дървен материал каквото задължение има и по закон съгласно
чл.187 от ЗЗД. Купувачът по сделката е изправна страна тъй като е заплатил
авансово 50% от продажната цена предварително, така както му е указал
продавача.
С. С. З. не оспорва факта за извършено авансово плащане от страна на
купувача. Възражението на ответника по повод предявения иск е в посока, че
сумата платена авансово не е била достатъчна за уговореното количество,
поради което поискал да бъде извършено доплащане. Доказателства в тази
насока обаче ответникът не представя. Не представя и доказателства, че
между страните е договорено количество в квадратни метри, така както З.
твърди във възражението по ЧГД № 49/2022 г. От заключението на
изготвената експертиза се установява, че договореното между страните
количество може да се натовари в един товарен камион „ТИР“. Поради това
следва да се приеме несъмнено, че е налице неизпълнение на задължението на
продавача по сделката да предаде в уговорения между страните срок
процесния дървен материал. Поради това и след проведен разговор, при който
4
е станало ясно, че ответникът няма да достави договореното количество
дървен материал, страните са постигнали съгласие договорът да бъде
развален като продавачът възстанови авансово платената сума. В този смисъл
е и писмото на ищеца адресирано до ответника на л. 13 от делото, което не е
оспорено от него.
Изложеното до тук води до извод, че ответникът не е изпълнил
задължението си да върне сумата от 6600 лева на ищеца съобразно
уговореното.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.410 ГПК е подадено на 20.01.2022 г.
и въз основа на същото е издадена Заповед № 18/21.01.2022 г. Приложените
по делото доказателства установяват по несъмнен начин, че ответникът не е
изпълнил задължението си в претендирания от ищеца размер и срок. В тази
насока е и извършеното доказване на иска.
Предвид изложеното съдът намира, че претенцията на ищеца следва да
бъде уважена в пълен размер.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, в тежест на
ответника следва да се възложат и направените от ищеца разноски по
настоящото производство, пропорционално на уважената част от исковете,
както и сторените такива за заповедното. В настоящото такива са направени в
общ размер на 964 лв., от които внесена държавна такса – 132 лв.,
възнаграждение за вещо лице – 300 лв., довнесено възнаграждение за вещото
лице – 132 лв. и адвокатско възнаграждение – 400 лв., а в заповедното са
сторени разноски в общ размер на 792 лв., от които внесена държавна такса в
размер на 132 лв. и адвокатско възнаграждение – 660 лв.
Мотивиран от така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. С. З., ЕГН ********** с пост.
адрес в *** и наст. адрес в *** ДЪЛЖИ на П. П. В., ЕГН ********** с пост.
адрес в *** чрез пълномощник адв.П.П. от АК–Ловеч следната сума, за която
е издадена Заповед № 18/21.01.2022 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 49/2022 г. по описа на РС – Кубрат: 6 600.00
5
лева (шест хиляди и шестстотин лева, нула ст.) – представляваща авансово
платена сума по развален договор за покупко-продажба на фасониран дървен
материал от 21.09.2021 г., ведно със законната лихва от 20.01.2022 г. до
изплащането на сумата, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 87, ал. 3
от ЗЗД и чл. 187 ЗЗД.
ОСЪЖДА С. С. З., ЕГН ********** с пост. адрес в *** и наст. адрес в
*** ДА ЗАПЛАТИ на П. П. В., ЕГН ********** с пост. адрес в *** чрез
пълномощник адв.П.П. от АК–Ловеч, сумата 964.00 лева (деветстотин
шестдесет и четири лева, нула ст.) представляваща направени разноски в
исковото производство и сумата 792.00 лева (седемстотин деветдесет и два
лева, нула ст.) – разноски в заповедното производство, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Окръжен съд – Разград.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
6