Р Е Ш Е Н И Е
№ 753/7.10.2020г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – осми – административен състав, в открито съдебно заседание
на осемнадесети септември, две хиляди и двадесета в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТОМИР БАБАКОВ
при секретар Янка Вукева изслуша докладваното от съдия СВЕТОМИР БАБАКОВ адм. дело № 870 по описа на съда за 2020 г.
Производството е по реда на чл. 145 от АПК
във връзка с чл. 107, ал. 2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/ и е образувано по жалба на В. А.М. *** против Заповед № РД-14-1584/16.07.2020 г. на Началник
Областен отдел "Автомобилна администрация" гр. Пазарджик, за
прилагане на принудителна административна мярка.
В жалбата се твърди, че оспорваната заповед е
незаконосъобразна, поради неспазване на установената форма и противоречие с материалноправните разпоредби.
Посочено е, че изложената
в АУАН фактическа обстановка е непълна, както и че неправилно нарушението е
квалифицирано по чл.6 от ЗАвПр.
Моли се да бъде отменена оспорената заповед, съответно да бъде отменена
наложената с нея ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1 б „б“ и ал. 1, т. 4 от ЗАвП.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно
призован се представлява от адв. Д., който поддържа жалбата.
Ответникът – началник Областен отдел "Автомобилна
администрация" Пазарджик, редовно призован, не се явява взема становище по
жалбата с представянето на административната преписка .
Административен съд Пазарджик, като прецени събраните
по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа страна:
Предмет на оспорване е Заповед № РД-14-1584/16.07.2020
г. на Началник Областен отдел "Автомобилна администрация" гр.
Пазарджик, в частта в която на основание чл. 107, ал. 1
във връзка с чл. 106а, ал. 1,, т. 4
б „б“ от ЗАвП. е наложил ПАМ временно отнемане на СУМПС №
283288973/08.06.2017 г. на водача В. А.М. до отстраняване на нарушението, но за
не- повече от 12 месеца.
Заповедта е издадена въз основа на констатациите от
извършена проверка, съдържащи се в АУАН
№ 274898 от 06.07.2020 г. /стр. 36/, при която е установено, че на
16.07.2020 г. В с.
Дорково, водачът В. А.М. управлява лек
автомобил „***“ с рег. № *****, категория М1, собственост на „Анибал СЕ“ ЕООД
извършва нерегламентиран таксиметров
превоз на три бр пътници от с. Дорково за гр. Ракитово срещу заплащане на сумата от 1,20 лв., видно
от приложените три бр. билети и обяснения на пътниците М. т. К., А. Г.М. и Т. И.
Д. с МПС, което не е включено в списък към удостоверение за регистация за извършване
на таксиметов превоз
Заповедта е редовно съобщена на жалбоподателя на 20.07.2020 г. срещу подпис, като в законоустановения
14-дневен срок същият е упражнил правото си на жалба пред Административен съд
Пазарджик.
По делото са приети писмени доказателства – АУАН, свидетелство за регистрация, част
II на лек автомобил „**** с рег. № ***,
копие от СУМПС, протокол за сваляне на табела с регистрационен номер, договор
между Община Ракитово и „Анибал- Профи“ ЕООД за обществен превоз на пътници,
лиценз № 1335, маршутно разписание, протокол за доброволно предаване, договор
за наем на МПС.
По делото в качеството на свидетели са разпитани св. А. И.,
св. С. Д. и св. А. Б.. От показанията на първите двама се
установяват факти и обстоятелства около извършената проверка, в която е
констатирано, че жалбоподателят превоза пътници по редовна маршрутна линия срещу издадени
билети, с автомобил, за която няма издаден лиценз да извършва таксиметров
превоз. От покаазанията на св. Б. се установява, че фирмата му осъществява
обществен превоз по машрута Ракитово- Дорково. Тъй като автбусът се развалил,
разпоредил на шофьора да запали служебния автомобил, за да покрие нуждите на
линията, тъй като времето ги притискало. Предоставил на шофьора табела, билети
и оборотни пари.
Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна
страна съдът прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в
законоустановения срок и от лице имащо правен интерес от обжалването, поради което
същата е допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК,
съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява
дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли
са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да
преценява целесъобразността на административния акт.
Обжалваната заповед е издадена в предвидената от
закона писмена форма и от компетентен за това административен орган.
Съдът намира, че при издаването на обжалваната заповед
административният орган е допуснал нарушение на материалноправните разпоредби
на закона.
ПАМ е наложена въз основа на констатациите на АУАН, в
който е прието извършване на нарушение на чл. 6 ал.1 изр.1 от ЗАвПр- а именно,
че обществен превоз се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване
на лиценз за превоз на пътници на теритоията на Република България.
Същесвременно като основание за налагане на ПАМ е посочена разпоредбата на чл.
106а ал.1 т.4 б „б“ отЗАвтПр., която повелява, че може да бъде отнето
временно СУМПС на водач, който извършва
обществен превоз на пътници или товари с МПС, без да има издадено удостоверение
за обществен превоз на пътници и товари или не е включено в списък към
удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници или
без да има заверено копие от лиценз на Общността. Т.е видно е, че въпросната
разпоредба визира три хипотези на извършване на обществен превоз, като
административният оган е приел втората- извършване на обществен превоз с МПС,
кето не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на
таксиметров превоз. Понятието „обществен превоз“ е дефинирано в § 1 т.1 от
ЗАвПр и същото включва извършването на превоз за чужда сметка или срещу
заплащане или икономическа облага с моторно превозно средство. Безспорно е, че
в случая жалбоподателят е извършвал обществен превоз, тъй като с лекия
автомобил „Фолксваген Пасат“ е превозвал трима пътници, на
които е предоставил билети, срещу заплащане. В случая обаче неправилно е
прието, че установената фактическа обстановка сочи на нарушение, свързано с
изискването МПС-то да е включено в списък към удостоверение за регистрация за
извършване на таксиметров превов. Понятието „таксиметров превоз“ има също
своята легална дефиниция в § 1 т.26 от ДР на ЗАвПр и това са превозите на пътници
срещу заплащане, извършвани от регистрирани превозвачи или от водачи,
извършващи дейността от името на лицензирани превозвачи но за своя сметка, с леки автомобили до седем места, включително мястото на
водача, които водачите дължат в готовност, за а изпълнят пътуване по определена от клиента цел. Т.е, няма
как жалбоподателя да е извършвал таксиметров превоз, тъй като от свидетелските
показания, а и от приложените по делото писмени доказателства безпротиворечиво
се установи, че пътниците са пътували по маршрутна линия Дорково- Ракитово,
автомобилът е бил означен с табела за тази линия, а и пътниците са получили
билети. Т.е. превозвачът е изпълнявал обществен превоз по редовна маршрутна
линия и условията за пътниците са били да се возят по тази линия, а не те да
определят крайната цел на маршрута, в какъвто случай би се касаело до
таксиметров превоз.
Ето защо, съдът приема, че ПАМ е издадена в нарушение на
матариалния закон, тъй като жалбоподателят не е осъществявал таксиметров превоз
на пътници, за да се изисква от него МПС-то да е включено към удостоверение за
такъв вид превоз.
С оглед на горното жалбата се явява основателна,
поради което оспорената заповед следва да се отмени като незаконосъобразна.
Отделно от изложеното, в ПАМ не е посочен срока за който
се прилага, като същата е наложена до „отстраняване на нарушението, но за не-
повече от 12 месеца“. От една страна, 12 месеца е максималния срок, за който
може да се наложи тази ПАМ и от заповедта не става ясно какви са съображенията
на органа за този максимален срок, тъй като липсат данни за други нарушения на
водача. От друга страна, не става ясно и
какви са критериите на органа за „отстраняване на нарушението“, при положение,
че с отнемане на регистационните табели и спиране на МПС от движение, автомобилът
няма как да продължи да извършва превоз на пътници, респективно да продължава
да осъществява това нарушение. Липсата на яснота по този въпрос дефакто лишава
заповедта от мотиви относно
продължителността на срока за приложение
на ПАМ, което е самостоятелно отменително основание по чл.59 ал.2 т.4 от АПК.
Жалбоподателят е поискал да му бъдат присъдени разноски
съгласно представен списък, но това не е било направено своевременно- до края
на устните състезания, а едва с писмените бележки, поради което съдът е на
становище, че разноски не следва да се присъждат.
С оглед на това и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ по жалба на В. А.М. *** Заповед № РД-14-1584/16.07.2020 г.
на Началник Областен отдел "Автомобилна администрация" гр. Пазарджик,
в частта в която на основание чл. 107, ал. 1
във връзка с чл. 106а, ал. 1,, т. 4
б „б“ от ЗАвП. е наложил ПАМ временно отнемане на СУМПС №
283288973/08.06.2017 г. на водача В. А.М. до отстраняване на нарушението, но за
не- повече от 12 месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ:/п/