Присъда по дело №215/2024 на Районен съд - Елхово

МОТИВИ към присъда № 47/24.04.2024 година по НОХД № 215/2024 година по
описа на ЕРС.

Производството е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура –Ямбол, с
който срещу подсъдимия М. Х. А. (M H A), роден на ********** г. в гр. Хасаке, Сирия,
гражданин на Сирия, е повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.279, ал.1
от НК, за това, че на 05.04.2024 година, в района на гранична пирамида № 193, в землището
на село с. Воден, общ. Болярово, обл. Ямбол, влязъл през границата на стрА.та от Република
Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.
Производството по делото, в съдебната фаза е проведено в отсъствие на подсъдимия,
с участието на назначен му служебен защитник – адвокат, тъй като подсъдимият редовно
призован не се е явил и не е посочил уважителни причини за неявяването си. Поради това и
по аргумент на чл.271, ал.2, т.2 във вр. чл.269, ал.3, т.3 от НПК, съдът е дал ход и разгледал
делото, приемайки и че неявяването на подсъдимия не би попречило за разкриване на
обективната истина по делото и правото му на защита в настоящото производство е
надлежно обезпечено, посредством участието на назначен му служебен защитник - адвокат,
явил се и участвал в производството.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против
подсъдимия обвинение като намира същото за доказано по безспорен начин. Пледира
подсъдимия да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и с оглед чистото
съдебно минало на подсъдимия и оказаното от него в хода на наказателното производство
съдействие съдът да му наложи наказание в размер около определения от закона минимум,
както и изпълнението на наказанието лишаване от свобода да бъде отложено на основание
чл.66 от НК.
Служебният защитник на подсъдимия - адв. К. С. от АК - Ямбол в хода на съдебните
прения изразява становище за доказаност на обвинението от обективна и субективна стрА.,
пледира при определяне на наказанието на подзащитния й съдът да вземе предвид
причините поради които подзащитния й е изършил деянието, чистото му съдебни минало и
съдействието му за разкриване на обективната истина по делото. Визираните от защитника
причини за извършване на деянието от подзащитния й са затруднения на подсъдимия да
изхранва семейството си и обезпечи съществуването си и желанието му да намери по –
добър живот за семейството си и за себе си. Пледира за определяне на наказание на
подзащитния й около предвидения от закона минимум с приложение на нормата на чл.66 от
НК.
Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени в хода на
съдебното следствие гласни и писмени доказателства, прие за установено от фактическа
стрА. следното:
Подсъдим по делото е М. Х. А. (M H A), роден на ********** г. в гр. Хасаке, Сирия,
гражданин на Сирия, с полувисше образование, без документи за самоличност.
Подсъдимият М. Х. А. в начлото на м. февруари 2024 години напуснал държавата си
по произход Сирийската Арабска република и влязъл в република Турция с намерение да
отиде при брат си във Федерална република Германия. Тъй като не притежавал надлежни
документи, даващи му право да влезе във Федерална република Германия или друга
държава на територията на ЕС, включително и в република България, подсъдимия в
гр.Истанбул се свързал с неустановено лице, което срещу парично възнаграждение се
съгласило да му помогне, да достигне до република Сърбия, като премине през границата на
република България, като част от пътя на подсъдимия към Федерална република Германия,
не по установения от закона ред, без съответното изискуемо се по закон разрешение от
надлежните органи на властта. В изпълнение на договореното на 05.04.2024 г. подсъдимият
1

достигнал до възпрепятстващото съоръжение на турско-българската границата, като част от
група от общо десет лица, всички имащи намерени да влязат в република България не по
установения за това ред, водени от три неустановени по делото лица. На 05.04.2024г. един
от водачите на групата направил отвор във възпрепятстващото съоръжение на турско -
българската граница, след което подсъдимия, заедно с остА.лите лица от групата и тримата
им водачи преминали през получения отвор. Така на 05.04.2024г. година подсъдимия,
влязъл от република Турция в република България, без разрешение на надлежните органи на
властта, в района на 193 гранична пирамида, находяща се в землището на с. Воден, общ.
Болярово, обл. Ямбол. При влизането си в стрА.та ни на 05.04.2024г. подсъдимият не е
носел документ за самоличност, нито е притежавал документи, даващи му право да влезе в
република България. След влизането си в стрА.та ни подсъдимия и спътниците му, водени
от тримата водачи продължили движението си пеш. На 07.04.2024 година около 03.30 часа
подсъдимия и деветимата му спътници се качили в лек автомобил „Ауди“, с който трябвало
да продължат движението си. Малко след това автомобила, в който се намирал подсъдимия
бил спрян на разклона за с.Мамарчево на път II -79 от полицейски служители на ГПУ –
Болярово при РД „ГП“ – Елхово, изпълняващи служебните си задължения по охрА. на
държавната граница, между които и св. Н. П. Т. - командир на отделение в ГПУ – Болярово.
При извършената полицейска проверка на превозното средство, подсъдимия бил
установен и задържан от полицейските служители заедно с остА.лите лица от групата, а след
това отведен в място за временно настаняване в ГПУ - Елхово. При извършения обиск на
подсъдимия при задържането му от св. Н. П. Т., в подсъдимия на са били намерени
документи за самоличност, както и такива, даващи му право да влезе в Република България,
нито в последствие подсъдимия е представил такива.
След задържането на групата на 07.04.2024 година е извършено прохождане на
оставената от подсъдимия и спътниците му следа от служители на ГПУ – Болярово, между
които и св. Д. А. Г. - граничен полицай в РДГП - Елхово, ГПУ – Болярово, при което е
било установено, че групата, в която се е намирал подсъдимия е влязла през границата на
република България в района на 193 гранична пирамида, находища се в землището на с.
Воден, общ. Болярово, обл. Ямбол.
От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия се установява, че
същият не е осъждан.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в
хода на съдебното следствие доказателства – от обясненията на подсъдимия, дадени в хода
на досъдебното производство, приобщени по реда на чл.279, ал.2 във вр. ал.1, т.2 от НПК, от
показанията на свидетелите Н. П. Т. и Д. А. Г., дадени в хода на съдебното следствие, от
писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения
материал, чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК.
Обясненията на подсъдимия макар и средство за защита, в частта им касаеща
обстоятелствата относими към времето на влизането му и пребиваването му на територията
на република България, кореспондират с остА.лите доказателства, поради което се
кредитират от съда. Същите съдържат твърдения относно времето и механизма на
извършване на деянието, както и относно формата на вината. Обясненията на подсъдимия
относно причините за извършване на деянието, доколкото не се опровергават от остА.лата
доказателствена съвкупност също се ценят от съда с доверие. Показанията на разпитаните
свидетели са правдиви, логични, последователни, непротиворечиви, кореспондиращи с
остА.лите доказателства, дадени са от лица незаинтересовани от изхода на делото, поради
което се възприеха от съда и се кредитираха като достоверни и обективни.
Възпроизведените от свидетелите факти са пряко относими към времето, мястото и
механизма на осъществяване на престъпното деяние, както и към действията на подсъдимия
след влизането му в република България. Писмените доказателствени източници като
2

редовни от външна стрА. и кореспондиращи с другите доказателства по делото също се
кредитират от съда.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Подсъдимият М. Х. А. е осъществил с деянието си от обективна и субективна стрА.
престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй като на 05.04.2024г., в района на гранична
пирамида № 193, намираща се в землището на с. Воден, общ. Болярово, обл. Ямбол, влязъл
през границата на стрА.та от Република Турция в Република България, без разрешение на
надлежните органи на властта.
Налице е съставомерно деяние по посоченият текст от наказателния кодекс.
От обективна стрА. подсъдимият М. Х. А. е осъществил фактически действия по
преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните
органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Подсъдимият не е
имал документ за самоличност, нито необходимата виза, удостоверяваща правото му за
влизане в стрА.та ни, с оглед произхода му. Действащият граничен режим и ред в Република
България, изискват преминаване през определени места – ГКПП със знанието и
разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични
съждения за последното се съдържат в обясненията на подсъдимия и показанията на
свидетеля Н. П. Т.. Поради изложеното, от обективна стрА. с деянието си подсъдимият е
нарушил установения в стрА.та режим и ред за преминаване на държавната ни граница, като
деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирА. в чл.279, ал.1 от НК – „без
разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в стрА.та.
Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимият е успял да премине държавната
граница.
От субективна стрА. инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването
си подсъдимият е бил наясно с обстоятелството, че му липсва изискуемото разрешение за
влизане в Република България, а също и с установения пропускателен граничен контрол при
преминаване на държавната ни граница, индиция, за което са мястото и начина, по който
същият е влязъл в Република България. Подсъдимия е съзнавал, че ще влезе в стрА.та ни без
знанието на граничните власти, тъй като няма необходимите за това документ за
самоличност и виза, следователно в съзнанието му е била формирА. представата за
противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни последици, които
е предвиждал, а от волева стрА. пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реализира
крайната си цел - да достигне територията на трета държава – Федерална република
Германия, преминавайки през република България.
Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който
текст, не се наказва лицето, което влезе в стрА.та, за да се ползва от правото на убежище
съгласно Конституцията. Специалната цел предвидена в нормата на чл.279, ал.5 от НК
следва да е налице към момента на извършване на деянието. По делото липсват
доказателства, от които да се приеме, че подсъдимия е влязъл в стрА.та ни с цел да търси
убежище, поради това, че в държавата му по произход, както и в държавата, от където
осъществява фактическото си преминаване на държавната ни граница, а именно в Република
Турция, е бил преследван заради своите убеждения или дейност в защита на международно
признати права и свободи.
Начинът на придвижване на подсъдимия в република България – укривайки се от
органите на власт, както и неносенето на документ за самоличност, с който да удостовери
самоличността си са индиция за липсата на намерение у подсъдимия влизането му в стрА.та
ни да е с цел да се ползва от правото си на убежище или закрила.
Поради недоказаност на визирА.та от чл.279, ал.5 от НК специална цел, не са налице
3

основания за ненаказването на подсъдимия.
Предвид гореизложеното съдът призна подсъдимия М. Х. А. за виновен в
престъпление по чл.279, ал.1 от НК и му наложи наказание.
За престъплението в което е обвинен подсъдимия - по чл.279, ал.1 от НК се
предвижда наказание лишаване от свобода от три до шест години и глоба от хиляда до пет
хиляди лева.
При определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид
като отегчаващо вината му обстоятелство високата обществена опасност на деянието, а като
смекчаващи такива отчете чистото му съдебно минало, направените от него самопризнания
в хода на досъдебното производство, с които е спомогнал за разкриване на обективната
истина по делото, както и добросъвестното му поведение в хода на полицейската проверка.
При тези фактически констатации и при наличие на многобройни смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът определи наказание на последния при
условията на чл.55 от НК - лишаване от свобода в хипотезата на чл.55, ал.1, т.1 от НК - под
най-ниския предвиден от закона предел, а именно - шест месеца лишаване от свобода и на
основание чл. 55, ал.2 във вр. ал.1 т.1 от НК - глоба в полза на държавата в размер на 600.00
лева.
Съдът намери, че са налице материалноправните предпоставки за приложението на
чл.66, ал.1 от НК по отношение на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от
свобода. Подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер, наложеното му
наказание е до три години лишаване от свобода и съдът счете, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на осъденото лице не е необходимо ефективното
изтърпяване на наложеното наказание. Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът
отложи изпълнението на наказанието шест месеца лишаване от свобода за срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила.
По разноските: По делото са направени разноски за преводач в хода на досъдебното
производство в размер на 30.00 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.2 от НПК разноските за преводач са за сметка
на оргА. който ги е направил. Поради това, на основание посочената законова разпоредба от
НПК, съдът постанови направените по делото разноски за преводач в хода на досъдебното
производство в размер на 30.00 лева да остават за сметка на оргА., който ги е направил –
РДГП – Елхово.
Причини за извършване на деянието съдът съзира в незачитане от стрА. на
подсъдимия на установения в стрА.та правов ред и в частност на законовата уредба,
регламентираща реда за преминаване на държавната граница.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:
4

Номер на акта:	47
Дата:	24 април 2024 г. (в сила от 10 май 2024 г.)
Съдия:	Доротея Петкова Янкова

Дело:	20242310200215
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	19 април 2024 г.

Присъда по дело №215/2024 на Районен съд - Елхово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите