№ 184
гр. Айтос, 01.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, I СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Таня Г. Спасова
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ЯНЧ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от Таня Г. Спасова Гражданско дело №
20222110100419 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.310, ал.1 от ГПК - образувано по искова
молба на Р.Г.С. с ЕГН **********, с постоянен адрес в ***, със съдебен адрес: ***, чрез адв.
З.Б., против Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР,
представлявано от гл. комисар Н.Н. – директор, с процесуален представител гл.
юрисконсулт Татяна Стойкова отдел ПНО при ГДПБЗН-МВР, с адрес за призоваване: ***,
РДПБЗН-Б., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно
основание по чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР и по чл.86 ЗЗД.
Поддържа се, че ищецът е заемал длъжността „старши пожарникар“ в Районна
служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр А. към Регионална дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. Б. при Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ МВР, като поради естеството на работата полага 24
часови дежурства, които се отчитат на тримесечие. За периода от 01.07.2019 г. до 10.07.2020
г. същият е положил общо 576 часа нощен труд, който следва да се преизчисли с коефицент
за нощен труд 1, 143 по Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата /8 часа дневен труд се равняват на 7 часа нощен труд/, съответно възлиза
на 658 часа и води до извънреден труд от 82 часа. За този извънреден труд на ищеца следва
да се плати 574 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд в размер на 82 часа за целия процесен период, получен в резултат на
преизчисляване на положения нощен труд с коефицент 1, 143. Претендира се 50 лева
мораторна лихва, която допълнително ще се конкретизира след депозиране на поисканото
заключение на вещо лице, както и законната лихва върху сумата по главницата.
В срока за отговор от ответната страна такъв е получен, като се оспорва исковата
претенция като неоснователна по основание и размер. Поддържа се, че на ищеца да платени
1
всички суми, включващи плащания на месечното възнаграждение, за извънреден труд и
нощен труд. Твърди се, че не се прилага коефициентът по Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, а действалата към процесния период Наредба № 8121з-
776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, а неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в министерството на
вътрешните работи и Наредба № 8121з-36/07.01.2020 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, а неговото отчитане, за компенсирането на работата
извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в министерството на вътрешните работи. При така действащите
наредби според ответната страна няма основание да се приложат общите разпоредби за
структурата и организацията на работната заплата, а специалната разпоредба на чл.187, ал.1
и ал.3 от ЗМВР и издадената наредба в изпълнение на същия закон. За държавните
служители, чиито служебни правоотношения са уредени от ЗМВР, какъвто е ищецът, когато
положеният нощен труд е в рамките на 8 часова продължителност, той не се трансформира
в дневен такъв, а се заплаща по смисъла на Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 г. на
министъра на вътрешните работи по 0,25 лева на час. Последователно в действалите
наредби липсва текст, който да урежда увеличение на часовете нощен труд по коефициент,
защото по МВР нормалната продължителност на работното време през деня и през нощта е
еднаква и този коефициент е 1, т.е. съотношението между дневен и нощен труд било като 1
към 1 /8 часа нощен труд, равни на 8 часа дневен труд/. С последния ЗИД ЗМВР /Обн., ДВ,
бр. 60 от 7.07.2020 г./, който е в сила от 11.07.2020 г., в чл.187 от ЗМВР са извършени
редакции, като в ал.1 е създадено изречение трето, което гласи, че нормалната
продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Освен
това държавните служители по ЗМВР имат право на допълнителен платен годишен отпуск,
каквито отпуски не се предвидени за останалите трудещи се, както и придобиват право на
пенсия по-рано от работещите по трудови правоотношения, защото трудът им за
пенсиониране са зачита като първа категория. Отделно от това, оспорва се искането тези
часове да бъдат заплатени като извънреден труд, доколкото в чл.178 от ЗМВР се прави ясно
разграничение между извънреден и нощен труд – възнагражденията за извънреден труд са
посочени в закона, а тези за нощет труд в заповед на министъра на вътрешните работи.
Правото на изплащане на допълнително възнаграждение за нощен труд е регламентирано в
чл.179, ал.1 от ЗМВР. В ал.2 на същия член е посочено, че размерът на допълнителното
възнаграждение за нощен труд се определя със заповед на министъра на вътрешните работи,
докато размерът на допълнителните възнаграждения за извънреден труд е определен в
чл.187, ал.6 от ЗМВР. В ал.5 на същата разпоредба изрично е посочено, че че извънредният
труд представлява работа извън редовното работно време до 280 часа годишно, което за
служителите от категорията на ищеца, работещи на смени, се компенсира с възнаграждение
за извънреден труд в размер на 50 на сто увеличение върху основното месечно трудово
възнаграждение. В случая размерът на възнаграждението за нощен труд през процесния
период е посочено в заповед № 8121з-791 от 28.10.20114 г. – 0, 25 лева.
2
В съдебното заседание на 19.07.2022 г. от ищеца, чрез процесуалния му
представител, е направено и прието изменение на предявените претенции чрез увеличение,
както следва: 677, 32 лева – главница, за положен извънреден труд от 97.24 часа за
процесния период и увеличение на акцесорния иск за мораторната лихва от 50 лева на 146,
38 лева.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и
правна страна, следното :
Между страните не се спори, а това се установява от представените от ответника
писмени доказателства, че през процесния период страните са били обвързани от служебно
правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „старши пожарникар“ в
Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр А. към Регионална
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. Б. при Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР-София. Видно от представените
протоколи, както и от заключението на вещото лице по изготвената съдебно-икономическа
експертиза, през процесния период ищецът е работил на 24-часови смени, по време на които
е полагал и труд през нощта за времето от 22.00 ч. до 06.00ч., при сумирано изчисляване на
работното време на тримесечие.
По делото прието и изслушано експертно заключение, неоспорено от страните,
което съдът намира, че следва да се цени като обективно и компетентно изготвено. В
изпълнение на поставените на СИЕ задачи, вещото лице Хр.В. сочи, че през периода
01.07.2019 г. - 10.07.2020 г. ищецът е положил 560 часа нощен труд, които, преизчислени с
коефициента 1,143, се равняват на 640.08 часа дневен труд, а разликата между
преизчисления и отчетения по протоколи положен нощен труд възлиза на 80.08 часа, за
които на ищеца не е заплатено допълнително възнаграждение в размер от 677, 32 лева.
С оглед на така изложеното съдът намира предявените искове за основателни по
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.176 и 179, ал.1 от ЗМВР, брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
възнаграждение и допълнителни такива, като се изплащат допълнителни
възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта - от 22.00 ч. до 06.00 ч., за
полагане на труд на официални празници и за времето на разположение. В ал.2 е
предвидено, че условията и редът за изплащане на тези допълнителни възнаграждения се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер- с негова
заповед. Чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР е посочено, че към основното месечно възнаграждение на
държавните служители в МВР следва да се изплаща допълнително възнаграждение за
извънреден труд. Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗМВР, действал към процесния период, преди
изменението с ДВ бр.60/2020 г., нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно/40 часа седмично, при 5-дневна работна седмица, а ал.3 сочи, че работното време на
3
държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8, 12 или
24-часови смени, сумирано за тримесечен период, като при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22.00 и 06.00 ч., през което време работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В ал.5, т.2 е предвидено, че
за служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време, до 280 часа
годишно, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период, който се заплаща с 50% увеличение върху основното месечно
възнаграждение, съгласно ал.6, а в ал.7 е предвидено, че извънредният труд не може да
надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно.
Съгласно чл.187, ал.9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните
работи. Процесният исков период (01.07.2019 г.- 10.07.2020 г.) попада в обхвата на действие
на Наредба № 8121з-908/02.08.2018 год. за условията и реда за изплащане на допълнителни
възнаграждения на държавните служители в Министерството на вътрешните работи за
научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на
официални празници, за времето на разположение и за изпълнение на специфични служебни
дейности, Наредба № 8121з-776/2016г. и Наредба № 8121з-36/07.01.2020 год., които
предвиждат възможност държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта, между
22.00 и 06.00 ч.,
като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В
тези наредби не е заложено при сумирано отчитане на работното време отработените часове
нощен труд да следва да се преизчисляват с определен коефициент, каквато е била
регламентацията на действалата до 01.04.2015 год., а впоследствие и в периода 11.07.2016
г.- 02.08.2016 г. разпоредба на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 год.
Непредвиждането на изрична разпоредба в тази насока не следва обаче да се тълкува като
невъзможност или забрана за извършване на обсъденото по-горе приравняване и
преизчисляване със сочения коефициент. Следва да се приеме, че тази липса съставлява
непълнота в специалната правна уредба, засягаща служителите в МВР, която следва да бъде
запълнена чрез прилагане на съответните норми на общата
НСОРЗ, в частност чл.9, ал.2. Това субсидиарно прилагане се налага поради факта, че
случаят засяга полагане на труд по служебно правоотношение, а третирането му по
различен начин от работещите по трудово правоотношение относно изчисляването на
часовете положен труд при сумирано изчисляване на работното време би довело до
недопустимо поставяне на служителите на МВР в по-неблагоприятно и дискриминационно
положение спрямо работещите на трудов договор лица. Следва да се съблюдава и
гарантираното от Конституцията равенство на правата на лицата, предоставящи наемен
труд, без оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират
правото си на труд и в тази връзка следва да бъдат поставени при
еднакви условия всички служители, полагащи труд.
4
Соченият по-горе извод не се променя и от постановеното решение на СЕС от
24.02.2022г по дело С-262/20, образувано по преюдициално запитване, отправено от РС–
Луковит. С решението си СЕС приема, че чл.8 и чл.12, буква „а“ от Директива 2003/88ЕО не
налагат приемането на изрична национална правна уредба, която да предвижда, че
нормалната продължителност на нощния труд за работници в публичния сектор е по-кратка
от нормалната продължителност на труда през деня. Такова уреждане в националното ни
законодателство е сторено, но извън процесния период, когато е определено вече каква е
нормалната продължителност на работното време на полагания от държавните служители в
системата на МВР нощен труд. СЕС е посочил, че във всички случаи в полза на такива
работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на
работното време, заплащане, обезщетения или
сходни придобивки, които да позволят да се компенсира особената тежест на нощния труд.
За адекватни такива, отчитайки тежестта и значимостта на нощния труд на служителите в
МВР, не могат да се приемат и придобивки, като ранно пенсиониране, безплатна храна,
униформено облекло, обезщетения при прекратяване на служебното правоотношение в по-
голям размер и др. В националното ни законодателство липсва предвиден адекватен
механизъм за компенсиране на служителите в МВР, който да не ги поставя в по-
неблагоприятно положение от работниците и служителите, полагащи
труд по общото трудово законодателство, което налага извършване на исканото
преизчисляване с посочения от ищеца коефициент.
В чл.9, ал.2 на НСОРЗ е предвидено, че при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, който
коефициент според съда възлиза на 1.143, изчислен като съотношение между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време (8 часа към 7 часа).
От заключението на вещото лице Хр.В., по назначената в настоящото
производство СИЕ се установява, че през процесния период ищецът е положил общо 560
часа нощен труд, които преизчислени с коефициента 1,143, се равняват на 640.08 часа
дневен труд, т.е. налице е разлика от 80.08 часа, за които на ищеца се дължи допълнително
парично възнаграждение от 677, 32 лева.
Ответникът не е представил доказателства, от които да се налага извода за
плащане на сочената сума, поради което така предявената главна претенция следва да бъде
уважена в цялост, ведно с претенцията чл.86 от ЗЗД за присъждане на законната лихва за
забава върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
За основателен следва да се счита и акцесорният иск за обезщетение за забава за
периода, посочен в исковата молба, а именно - от от 30.10.2019 г. - 18.05.2022 г. в общ
размер от 146, 38 лева, представляваща сборно обезщетение за забавено плащане, поради
липса на заплащане на главницата.
5
На основание на чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 1, чл. 72, ал. 1 от ГПК и чл.359 от
КТ, следва да бъде осъден ответникът да плати по сметка на РС- А. държавна такса върху
уважените искове, в размер от 100, 00 (сто) лева, както и заплатените от бюджета на съда
разноски за вещо лице в размер на 159, 75 (сто петдесет и девет лв. и 75 ст.) лева.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъдат присъдени на ищеца и
сторените от него деловодни разноски, възлизащи на сумата от 400, 00 (четиристотин) лева -
заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно приложен договор за правна защита и
съдействие.
Предвид императивната разпоредба на чл. 243, ал. 2 във вр. с чл. 242, ал. 1, ГПК,
не следва да бъде уважавано искането на ищеца за допускане предварително изпълнение на
решението в частта му относно присъдената главница, съгласно изричната молба на ищеца.
Мотивиран от горното, Айтоският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на
населението“ на МВР-гр.София, представлявана от Н.Н. - директор, с
адрес: *** да заплати на Р.Г.С. с ЕГН **********, с постоянен адрес в ***, със съдебен
адрес: ***, чрез адв. З.Б., сумата от 677, 32 (шестстотин седемдесет и седем лв. и 32 ст.)
лева, представляваща допълнително възнаграждение за 80.08 часа извънреден труд,
положен през периода 01.07.2019 г. - 10.07.2020 г. като служител в РС “ПБЗН“ – гр.А. към
РД “ПБЗН“ - Б. при ГД “Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР - София,
ведно със законната лихва върху сумата, начиная от датата на подаване на исковата молба -
18.05.2022г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 146, 38 (сто четиридесет и
шест лв. и 38 ст.) лева, представляваща сборно обезщетение за забавено плащане на
главницата за периода от 30.10.2019 г. до 18.05.2022 г.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” на
МВР-гр.София, да заплати на Р.Г.С. с ЕГН **********, с постоянен адрес в ***, със съдебен
адрес: ***, чрез адв. З.Б., сумата от 400 (четиристотин) лева, представляващи съдебно-
деловодни разноски.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” на
6
МРВ – гр.София, да заплати по сметка на РС - Айтос сумата от 259,75 лева, представляваща
държавна такса и възнаграждение на вещо лице.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за допускане на предварително изпълнение
на настоящото съдебно решение в частта му за
присъдената главница.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Бургас в двуседмичен срок,
считано от 01.08.2022 г.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
7