Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 22.06.2020
Град
Стара Загора
В И
М
Е
Т
О Н
А Н
А
Р
О
Д
А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесети май Година
2020
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.
гражданско дело номер 4103 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
Ищецът „Т.” Е. твърди в
исковата си молба, че по
негово заявление била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
ответника по ч.гр.д. № 1129/2019 г. на СтPC за изпълнение на парично задължение в размер на 479.66
лева, за неплатени далекосъобщителни услуги. Същата била връчена на длъжника
при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което ищецът предявявал на основание
чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК, иск за вземането по
издадената заповед до размера на 126.45 лева, която сума представлявала цена на
потребени и неплатени мобилни услуги по договор за
мобилни услуги от 14.11.2016 г., който бил сключен между страните. Същия
ответникът бил абонат на ищеца с клиентски номер - и титуляр по предпочетения
мобилен номер -, с избрана абонаментна програма Нонстоп 29.99 лева, с уговорен
срок на действие 24 месеца, до 14.11.2018 г., като при възползване от
преференциални условия на оператора, абонатът взел мобилно устройство -, на
изплащане, посредством 23-месечни лизингови вноски в размер на 18.59 лева
всяка, съгласно уговорен погасителен план по лизинговия договор. Въз основа на
посочения договор, ответникът ползвал предоставяните от ищеца мобилни услуги,
като потреблението било фактурирано под клиентския номер на абоната № -.
Съгласно чл. 26 от общите условия на мобилния оператор, при ползване на услуги
чрез индивидуален договор, заплащането на ползваните услуги се извършвало въз
основа на фактура, която се издавала ежемесечно на името на потребителя. При
сключване на индивидуалния договор, всеки потребител бивал уведомен за датата,
на която ще му бъдела издавана фактура. Неполучаването й не го освобождавало от
задължението за плащането й. За потребените от
абоната - ответник услуги от 20.11.2016 г. до 19.04.2017 г., ищецът му издал
фактура № **********/20.12.2016 г. за период на потребление 20/11/2016 - 19/12/2016
г., с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на
36.60 лева /с ДДС/, от които 14.99 лева /без ДДС/ за месечен абонамент Нонстоп
29.99 лева, лизингова вноска 18.59 лева, разговори към „Грижа за клиента” 0.02
лева. Дължимата сума била платима в срок 04.01.2017 г., като към фактурата било
приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер; фактура №
**********/20.01.2017 г. за отчетения период на потребление 20/12/2016 -
19/01/2017 г., с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в
размер на 39.18 лева /с ДДС/, от които 14.99 лева /без ДДС/ за месечен
абонамент Нонстоп 29.99 лева, временно възстановяване на изходящия трафик 1.24
лева, лизингова вноска 18.59 лева; кратки текстови съобщения (SMS) 0.16 лева,
разговори към „Грижа за клиента” 0.02 лева, дължимата сума била платима в срок
04.02.2017 г., към фактурата било приложено извлечение от потреблението на
ползвания мобилен номер; фактура № **********/20.02.2017 г. за отчетения период
на потребление 20/01/2017 - 19/02/2017 г. с начислена за периода сума за
разговори и месечни абонаменти в размер на 36.57 лева /с ДДС/, от които 14.99
лева /без ДДС/ за месечен абонамент Нонстоп 29.99 лева, лизингова вноска 18.59
лева. Дължимата сума била платима в срок 07.03.2017 г. Към фактурата било
приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер. Абонатът потребил и не бил платил мобилни услуги на обща стойност
112.36 лева, фактурирани за три последователни отчетни месеца - за месец
12/2016 г., за месец 01/2017 г. и за месец 02/2017 г. Към всяка от фактурите
имало приложено извлечение - детайлизирана справка от потреблението на
ползвания номер. С кредитно известие № **********/20.03.2017 г. за извършена
корекция по дълга, била сторнирана сумата 4.50 лева
/с ДДС/ за върнати на абоната пропорционално начислени при сключване на
абонамента такси, начислена била и дължимата лизингова вноска в размер на 18.59
лева и бил отразен незаплатения баланс в размер на 112.36 лева, за предходните
три отчетни периода, при което задължението за плащане възлизало на 126.45
лева. Неизпълнението на абоната - ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 126.45 лева,
ангажирало договорната му отговорност по т. 11 от процесния
договор за услуги, като във връзка с чл. 75, вр. с
чл. 19б, в) от ОУ на мобилния оператор, последният прекратил едностранно
индивидуалните договори на ответника за ползваните абонаменти и издал по
абонатен номер № - на дата 20.04.2017 г. крайна фактура № **********, с
начислена обща сума за плащане в размер на 988.59 лева, в която била начислена
неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги, в размер
на 508.93 лева, както и цената, дължима се за оставащите незаплатени лизингови
вноски, съгласно уговорения погасителен план, в размер на 353.21 лева, и била
включена сумата за потребените мобилни услуги от
предходните три отчетни периода в размер на 126.45 лева. При сключване на процесния договор била посочена предпочетена дата на
фактуриране на услугите 20-то число от месеца. Съгласно чл. 49 от общите
условия, ищецът имал право да получава в срок всички плащания, дължими от
потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Според чл. 71
„Потребителят е длъжен да заплаща определените от Т. цени по начин и в срокове
за плащане, посочени в т. 27 от тези Общи условия, а именно в срока, указан на
фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й“. Незаплащането
в срок на издадените от оператора на абоната фактури за ползваните мобилни
услуги обусловило правото на ищеца /чл. 75 от ОУ/ да прекрати едностранно
индивидуалния договор на ответника. При неспазване на което и да е задължение
по част XIII от тези общи условия или в случай че е налице неизпълнение на
някое от другите задължения на потребителя, Т. има право незабавно да ограничи
предоставянето на услугите, или при условията на т. 19б, в) да прекрати
едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов
договор с него“. Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имали
права и задължения, описани в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги.
Към индивидуалния договор се прилагали клаузите на публикуваните общи условия и
те били неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният договор
влизал в сила от момента на подписването му от страните, а за неуредените
случаи в индивидуалния договор били в сила общите условия на договора за
предоставяне на мобилни услуги. В чл. 20 от общите условия било посочено, че
всички услуги се заплащали в зависимост от техния вид и специфика по цени,
съгласно действащата ценова листа на ищеца. Съгласно чл. 23, б) месечният
абонамент осигурявал достъп до услугите, за които бил сключен индивидуален
договор и включвал разходите за поддръжка на мрежата и се предплащал от
потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен
план/програма/пакет. По силата на чл. 26, неполучаването на фактура не
освобождавало потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума.
Потребителят отговарял и дължал връщане на оператора и на всякакви допълнителни
/извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, които били присъдени
по съдебен ред. Съгласно чл. 27 от общите условия плащането на посочената във
фактурата сума се извършвало в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18
дни след датата на издаването й. При неспазване на срока, потребителят дължал
неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение. В
конкретния случай ответникът подписал договор за услуги с мобилния оператор,
ползвал мобилен номер - и не изпълнил задължението си по договор да заплаща
стойността на предоставените услуги, като с това си поведение изпаднал в
забава. Издадени били фактури и в срок не ги бил заплатил. Изпълнен бил
фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл. 79 ЗЗД, за което
ответникът следвало да понесе отговорността си. Представените фактури сами по
себе си не били основание за плащане, но длъжникът - ответник сключил договор и
ползвал съответната далекосъобщителна услуга, задължил се да заплаща цената, на
предоставеното устройство, съгласно уговорения погасителен план, респ. същият
бил в неизпълнение на договора си. След частично прекратяване на делото с
определение № 4441/02.12.2019 г., искането е да се признае за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 126.45 лева за главница от
неплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер -, за периода от
20.11.2016 г. до 19.04.2017 г., по договор за мобилни услуги от 14.11.2016 г.,
и законна лихва върху тази главница от подаване на заявлението в съда до
изплащането й, за които парични задължения е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 1129 описа за 2019 г. на Старозагорския районен съд.
Претендира за сторените по делото разноски.
Ответникът Х.А.Р.,
редовно призован, не е подал писмен отговор, не се явява, не изпраща
представител и не взема становище по предявения иск.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с искането,
възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване
на иска факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:
За процесното
вземане (но в размер от 479.66 лева) ищецът е подал на 25.02.2019
г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. За разглеждането
му е образувано приложеното ч.гр.д. № 1129/2019 г. на СтРС,
по което на 26.02.2019 г. е издадена исканата заповед, която е връчена на
ответника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на 07.08.2019 г., в
срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, ищецът е предявил по делото процесния
иск за съществуване на процесното вземане, но до
сумата от 126.45 лева, който поради това се смята предявен на 25.02.2019 г.,
когато е подал в съда заявлението си за издаване на заповедта срещу ответника за
същото вземане до този му размер (чл. 422, ал. 1 ГПК).
На 14.11.2016 г. страните
са сключили в писмена форма, при общи условия (които ищецът не е
представил по делото, въпреки указанията на съда с доклада на делото), представения
по делото от ищеца договор за мобилни услуги (л. 8-9).
По силата му ищецът се задължил да предоставя на ответника електронни
съобщителни услуги при условията му и общите условия на този договор, а
ответникът се задължил да му ги плаща ежемесечно, заедно с дължимата се месечна
абонаментна такса за избрания от него абонаментен план, съгласно издадена от
ищеца фактура, в срока указан в същата, но не по-късно от 18 дни след издаването
й, независимо от това дали е получил същата (чл.чл.
23 и 26-27 ОУ на ищеца, публикувани на страницата му в интернет).
Тъй като със
заявлението и заповедта за изпълнение ищецът не е предявявал и вземанията си за
неплатени му от ответника лизингови вноски по договора им за лизинг от
14.11.2016 г., а делото в тази му част, по предявения от ищеца осъдителен иск
за 353.21 лева от вноските по същия лизинг, е прекратено с определение №
4441/02.12.2019 г., съдът не следва да обсъжда в настоящото решение сключването
на този лизингов договор и дължимите се по него лизингови вноски, защото това
излиза извън предмета на делото. Поради това съдът не взема предвид и
фактурираните за плащане в процесните фактури лизингови
вноски по 18.59 лева всяка, защото основанието за тяхната дължимост
е само договора за лизинг, а не процесния договор за
мобилни услуги, а и те по съдържание не представляват „електронни съобщителни
услуги“ по смисъла на §1, т. 17 от ДР на ЗЕС, а „лизингови вноски“. Поради това
тяхната дължимост, не е предмет и на предявения от
ищеца иск по чл. 422, ал. 1 ГПК по делото, защото предмет на същия е само
присъденото със заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК вземане за неплатени на
ищеца за исковия период далекосъобщителни услуги по договора за мобилни услуги,
а в легалното определение на последните не се включват и лизингови вноски по
договори за лизинг (§1, т. 17 от ДР на ЗЕС).
Поради това последните не са предмет на делото, въпреки, че са били фактурирани
за плащане на ответника с процесните фактури. Поради
това съдът не обсъжда повече в настоящото решение тяхната дължимост,
защото с издадената заповед за изпълнение не са присъждани такива по основание (по
договора за лизинг) и съдържание (неплатени лизингови
вноски по същия договор) вземания, а само за
неплатени далекосъобщителни услуги. Поради това само последните са предмет и на
предявения по делото иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за тяхното съществуване. Поради
това, макар и да е вярно, че в исковата сума от 126.45 лева са включени и фактурираните
в процесните фактури лизингови вноски по договора за
лизинг, претенцията на ищеца в тази й част, по отношение на същите, не е
недопустима, а неоснователна, защото той ги претендира като далекосъобщителни
услуги по договора за мобилни услуги, но те нямат такова съдържание, нито
произтичат от този процесен договор за мобилни услуги,
а от договора за лизинг. Поради това искът му в тази му останала част, следва
да бъде отхвърлен, като неоснователен.
От представените от
ищеца и неоспорени от ответника фактури и кредитно известие (л.
13-17), се установява, че в изпълнение на договора за мобилни
услуги, ищецът е предоставил на ответника съответно - електронни съобщителни
услуги за отчетния период от 20.11.2016 г. до 19.12.2016
г. (разговори, данни, съобщения и други таксувани услуги и
месечна такса с уговорените отстъпки, като тук не се включва с оглед изложеното
и фактурираната в тази фактура за плащане лизингова вноска от 18.59 лева) в
общ размер от 18.01 лева с ДДС, за плащане на които му е издал процесната фактура № **********/20.12.2016 г., която
ответникът е следвало да му плати в срок до 04.01.2017 г. (л.
13); електронни съобщителни услуги за отчетния период от 20.12.2016
г. до 19.01.2017 г. (разговори,
данни, съобщения и други таксувани услуги и месечна такса с уговорените отстъпки,
като тук не се включва с оглед изложеното и фактурираната в тази фактура за
плащане лизингова вноска от 18.59 лева) в общ размер от 20.59
лева с ДДС, за плащане на които му е издал процесната
фактура № 7251698107/20.01.2017
г., която ответникът е следвало да му плати в срок до 04.02.2017
г. (л. 14); електронни
съобщителни услуги за отчетния период от 20.01.2017
г. до 19.02.2017 г. (разговори,
данни, съобщения и други таксувани услуги и месечна такса с уговорените
отстъпки, като тук не се включва с оглед изложеното и фактурираната в тази
фактура за плащане лизингова вноска от 18.59 лева) в общ размер от 17.99
лева с ДДС, за плащане на които му е издал процесната
фактура № 7253039421/20.02.2017
г., която ответникът е следвало да му плати в срок до 07.03.2017
г. (л. 15);
и за
отчетния период от 20.02.2017
г. до 19.02.2017 г., ищецът е издал
кредитно известие № **********/20.03.2017 г., с което намалил с 4.50 лева
дължимите от ответника горепосочени електронни съобщителни услуги (за
разговори, данни, съобщения и други таксувани услуги и месечна такса с
уговорените отстъпки, като тук не се включва с оглед изложеното и посочената в
това известие лизингова вноска от 18.59 лева - л. 16); а с издадената на
20.04.2017 г. фактура № 72557448608, ищецът е фактурирал на ответника за
плащане само начислена му неустойка от 508.93 лева за пресрочно
прекратяване на договора за услуги и 353.21 лева лизингови вноски, които не са
предмет на делото (л. 17). Или за посочения в
заповедта и исковата молба от ищеца исков период от 20.11.2016 г. до 19.04.2017
г., ищецът е предоставил на ответника по договора им за мобилни услуги и
горепосочените процесни фактури с кредитно известие,
електронни съобщителни услуги (разговори, данни,
съобщения и други таксувани услуги и месечна такса с уговорените отстъпки, като
тук не се включват с оглед изложеното и фактурираните в тези фактури за плащане
лизингови вноски) в общ размер (след кредитното
известие) от 52.09 лева с ДДС (л. 13-17).
Вярно е, че фактурата
не е основание за плащане, каквото е доставката на стоката или услугата. Но
също така е вярно, че фактурата удостоверява/доказва този факт, а процесните ответникът не е оспорил (Р 1064-2003-I).
Тежестта да докаже при
това положение по делото, че е изпълнил точно и без забава тези си изискуеми
парични задължения по процесните фактури, лежи по
делото върху ответника (чл. 154, ал. 1 ГПК). Последният обаче не представи и по
делото няма доказателства да е изпълнил същите до приключване на съдебното
дирене (чл. 235, ал. 3 ГПК). Поради това, по
правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената
тежест, съдът намери, че същият не е изпълнил точно тези си изискуеми парични
задължения към ищеца по процесния договор за мобилни
услуги, в общ размер от 52.09 лева, което му неизпълнение е виновно, защото по
делото няма данни да се дължи на причина, която да не може да му се вмени във
вина (чл. 81 ЗЗД). Понеже във фактурите е определен ден за плащане на всяка от
тях, а по делото няма данни ответникът да ги е платил до приключване на съдебното
дирене, на следващият ден той е изпаднал и в забава да плати всяка една от тези
фактури (чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД). Поради това ищецът
има право да иска изпълнението/плащането им, заедно с обезщетение за забавата в
размер на законната лихва, което е и сторил с подаване на заявлението си за
издаване на заповедта за изпълнението им по чл. 410 ГПК срещу ответника (чл.
79, ал. 1 ЗЗД). Ето защо съдът намери, че за ищецът е възникнало и
съществува, към датата на приключване на съдебното дирене, главно вземане за 52.09 лева неплатени му от ответника по
договора за мобилни услуги и посочените фактури абонаменти такси и ползвани електронни
съобщителни услуги, заедно със законната лихва за забава в плащането им от
подаване на заявлението в съда на 25.02.2019 г. (от когато се счита
предявен по делото и иска за тяхното съществуване по чл. 422, ал. 1 ГПК)
до изплащането им (чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.
79, ал. 1 ЗЗД). До този размер поради това следва да се уважи като основателен
и предявения по делото иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, заедно със законната лихва от
подаване на заявлението, а в останалата му част, над тази сума от 52.09 лева,
до претендираната с него по-голяма от 126.45 лева,
със законната лихва върху тази отхвърлена част, същият иск следва да се отхвърли,
като неоснователен, защото по делото се установи, че за тази отхвърлена част от
него, ответникът не дължи неплатена цена за предоставени му от ищеца електронни
съобщителни услуги по договора им за мобилни услуги, а лизингови вноски по
договора за лизинг, които обаче не са предмет на предявения по делото иск по
чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване на вземане за 126.45 лева неплатени далекосъобщителни
услуги по договора за мобилни услуги, а съществуването само на такова по
съдържание и основание вземане е претендираното с този
иск и в тази му отхвърлена част. Други релевантни доказателства, които да
навеждат на изводи, различни от посочените, съдът намери, че няма представени
по делото.
При този изход на делото
и в частично прекратената му с горепосоченото определение част (за
която ищецът също няма право на разноски – чл. 78, ал. 4 ГПК), сторените
от ищеца разноски за същото в общ размер на 255 лева (от които 75 лева
внесена д.т. за производството и 180 лева платено адвокатско възнаграждение), следва
да се възложат в тежест на ответника съразмерно с уважената част от иска или
сумата от 27.69 лева (чл. 78, ал. 1 и 4 ГПК). Ищецът не е претендирал присъждане на
разноските и в заповедното производство, поради което такива не му се присъждат
с оглед диспозитивното начало в процеса (чл. 6, ал. 2 ГПК). При този изход на делото и ответника има право да иска да му се присъдят
разноски по настоящото дело и в заповедното производство, съразмерно с
отхвърлената и прекратена част от исковете по настоящото дело, но в същото няма
данни той да е сторил разноски в тези производства, нито е налице негово искане
за присъждането им, поради което такива не му се присъждат (чл.
78, ал. 3 и 4 ГПК и
т. 12 от ТР
4-2014-ОСГТК).
Воден от горните мотиви,
Старозагорският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х.А.Р., с ЕГН **********, с адрес ***. -, че дължи
на Т., с ЕИК -, със седалище и адрес на управление -, сумата от общо 52.09 лева
за главница от неплатени електронни съобщителни услуги от 20.11.2016 г. до
19.04.2017 г. по договор за мобилни услуги от 14.11.2016 г. и фактури №№
**********/20.12.2016 г., № **********/20.01.2017 г., и № **********/20.02.2017
г., кредитно известие № **********/20.03.2017 г. и фактура №
**********/20.04.2017 г.,
и законна лихва върху тази главница от 25.02.2019
г. до изплащането й, за които парични задължения е издадена заповед № 701/26.02.2019
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 1129 по
описа за 2019 г. на Старозагорския районен съд, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
този предявен от Т. с п.а., против Х.А.Р. с п.с., иск по чл. 422, ал. 1 ГПК В
ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ, над сумата от 52.09 лева до претендираните
126.45 лева и законна лихва върху тази отхвърлена част от 25.02.2019 г. до
изплащането й.
ОСЪЖДА Х.А.Р. с п.с.,
да заплати на Т. с п.а., сумата от 27.69 лева за разноски по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: