РЕШЕНИЕ
№ 260
*** 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ***, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛЕНА ИВ. КАРАСЛАВОВА
като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Гражданско дело №
20215600100663 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 23 от СК от АТ. К. Б., ЕГН
********** от гр. ***, със съдебен адрес гр. ***, *****, адв. З.Д. против Ф.
Б., немски гражданин, роден на ********** г., живущ **** ****.
Ищцата твърди, че с ответника са бивши съпрузи, бракът между които
бил прекратен на 06.10.2020 г. от Районен съд по брачни дела в ****, ****.
Твърди, че преди да сключат граждански брак, с ответника са сключили
предбрачно споразумение, по силата на което закупените по време на брака
имоти не ставали семейна собственост, а собственост на съпруга, който
извършвал сделката. При прекратяване на брака установила, че това
споразумение е изготвено по действащото законодателство на държавата, в
която са живеели, а именно Ф.Р.****, но няма правно действие в Р.***,
доколкото липсвало вписването на споразумението в специалните регистри.
По време на брака било закупено жилище в гр. *** на 02.10.2018 г. със
средства, за които твърди, че са изцяло дарение от нейната майка Р.С.. Цената
на апартамента била 29 700 евро, като договорката била да бъде закупен с
цялото обзавеждане. Твърди, че майка й превела от личната си банкова
сметка сумата от 25 000 лева по нейна сметка за закупуване на имот и с
преводно нареждане на сумата от 14 700 евро от същата дата със същото
1
основание, привела сумата на продавача и изповядали сделката. Заявява, че
отделно от това майка й и е превела сумата от 10 000 евро на 02.10.2018 г. за
закупуването на обзавеждането на апартамента. Или общата сума, която
майка й и е подарила за закупуването на това жилище и обзавеждането в него
възлизала на 30 700 евро.
Твърди, че след развода с ответника, решила да извърши продажба на
този апартамент, но при подготвянето на документи й обяснили, че не може
да извърши еднолично продажбата, тъй като имотът е закупен по време на
брака. Това породило правният интерес от предявяването на настоящия иск.
Моли съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по
отношение на Ф. Б., немски гражданин, че АТ. К. Б. е едноличен собственик,
поради наличие на пълна трансформация на лични средства, на недвижим
имот с административен адрес: ***, ул. ****, ведно с прилежащият му склад
№ 12 и съответните идеални части от общите части на сградата и от
отстъпеното право на строеж..
В срок не е постъпил писмен отговор. В съдебно заседание ответникът
Ф. Б. не се явява, не изпраща представител и не взема становище по иска.
В съдебно заседание, проведено на 18.07.2022 г. ищцата, чрез
пълномощника си адв. Д. поддържа предявения иск и прави искане за
постановяване на неприсъствено решение на основание чл.238 ал.1 от ГПК.
Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Съдът намира, че в случая са налице предпоставките за постановяване
на неприсъствено решение – от една страна ответникът не е представил в
срок отговор , не се явява и не изпраща представител в първото заседание по
делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. С
разпореждане № 136 от 15.03.2022 г., връчено на ответника са указани
последиците от непредставянето на отговор и неявяването му в съдебно
заседание. В съдебно заседание, насрочено за 18.07.2022 г. ответникът не се
яви и не изпрати представител, не взе становище по предявения иск. От друга
страна – ищцата,чрез пълномощника си адв. Д. прави искане в съдебно
заседание за постановяването на неприсъствено решение.
Представени са писмени доказателства – Решение от 02.09.2020 г. на
Окръжен съд ****, видно от което е,че бракът между ищцата А.Б. и
ответника Ф. Б. е прекратен с развод. Между страните е сключен брачен
2
договор, нотариално заверен на 27.11.2014 г. в ****, с който са уредени
имуществените отношения. Този договор не е вписан по надлежния ред в
регистрите в Р ***, в съответствие с действащото у нас законодателство.
По време на брака й с ответника, на 02.10.2018 г. ищцата А.Б. е закупила
в Р *** недвижим имот, а именно апартамент № 18, с административен адрес
*** ул. *** за сумата от 29 700 евро, с левова равностойност 58 088,15 лв.
Средствата за закупуване на жилището са дарение от Р.С. М., майка на
ищцата – три броя платежни нареждания от 01.10.2018 г. и от 02.10.2018 г. В
насока дарение на парични средства от майката на ищцата за закупуване на
недвижим имот в гр. *** са и показанията на св. О.С..
Изложеното води до извода,че предявеният иск с правно основание
чл.23 от СК е основателен и доказан, поради което следва да бъде
уважен.Т.като между страните по делото няма надлежно вписан, по
действащото в Р *** законодателство предбрачен договор, то съгласно чл. 21,
ал. 1 СК вещните права, включително и право на собственост върху вещи,
придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат
общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити.
Съгласно чл. 21, ал. 3 СК съвместният принос се предполага до доказване на
противното. Следователно, за да се установи, че придобитото по време на
брака не е съпружеска имуществена общност следва да се представят
доказателства, оборващи тази презумпция, от онзи, който цели оборването й,
в случая ищцата. В тази връзка исковете за установяване придобиването на
имущество по време на брака с лични средства имат за цел признаване на
едно съществуващо правно положение, което се явява правоизключващо по
отношение на съпружеската имуществена общност и е основание за
признаване на изключително право на собственост по отношение на цялата
вещ, макар и придобивният момент да е настъпил по време на брака. Само
доказаното, при условията на пълно и пряко доказване, влагане на суми,
които имат личен характер може да обуслови извод, че презумпцията за
съвместен принос е оборена и не може да намери приложение в конкретната
хипотеза, изключвайки вещно- правния ефект на придобивното основание
спрямо другия съпруг. В случая ищцата, при условията на пълно и главно
доказване установи,че средствата за закупуване на жилището са й дарени от
нейната майка, поради което представляват лични средства. Ето защо, макар
и закупено по време на брака процесното жилище не е СИО, а е изключителна
3
собственост на ищцата А.Б..
С оглед изхода на спора ответника следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по делото разноски в размер на 571,39 лв. – платена ДТ.
Доказателства за сторени в производството други разноски не са представени.
Водим от горното и на основание чл.239 ал.1, вр. с чл.238 от ГПК
съдът
РЕШИ:
По предявеният от АТ. К. Б., ЕГН ********** от гр. ***, със съдебен
адрес гр. ***, ******, адв. З.Д. против Ф. Б., немски гражданин, роден на
********** г., живущ ***. **** иск с правно основание чл.23 от СК:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Ф. Б., немски гражданин,
роден на ********** г., живущ ***. ****, че АТ. К. Б. , ЕГН ********** от
гр. ***, ***, със съдебен адрес гр. ***, *****, адв. З.Д., е изключителен
собственик на недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 77195.735.151.6.29 по КККР на *** одобрени със Заповед №
РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК, с адрес на самостоятелния обект – ***
*****, апартамент № **, изложение юг-изток, състоящ се от дневна с
кухненски бокс, две спални и две сервизни помещения, който самостоятелен
обект се намира в сграда № 6, разположена в ПИ с идентификатор
77195.735.151, с предназначение - жилище, апартамент, брой нива на обекта
– едно, със застроена площ от 86,93 кв.м., при съседни самостоятелни обекти
в сградата: на същия етаж - 77195.735.151.6.28 и 77195.735.151.6.30, под
обекта - 77195.735.151.6.25, над обекта - 77195.735.151.6.33 и при съседи по
доказателствен акт – от юг - ул. „ Драгоман“, от изток- двор, от запад –
апартамент № 19 и от север стълбищна площадка, заедно с прилежащия към
самостоятелния обект склад № 12 с площ от 6,66 кв.м., находящ се на
сутеренен етаж, при съседи склад № 13, склад № 11 и улица, заедно с 4,32%
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху ПИ,
в който е разположена сградата, съставляващ имот с номер по предходен план
УПИ-Х-351, в кв.538 по плана на *** одобрен със Заповед № 90/1971 г. и №
4
1016/2005 г., при граници – улица „Драгоман“, УПИ XI, УПИ III-302, УПИ
IV-301 и УПИ IХ-352, който имот е закупен по договор за покупко продажба
от 02.10.2018 г., обективиран в нот.акт № 122, том I, рег. № 2171 нот.д. №
104/2018 г. на нотариус Г.В. *** по службата за вписвания – вх.№
6479/02.10.2018 г., дв.вх.рег.№ 647/02.10.2018 г., акт 143, том 19, д.
3056/02.10.2018 г.
ОСЪЖДА Ф. Б., немски гражданин, роден на ********** г., живущ
****. **** ДА ЗАПЛАТИ на АТ. К. Б., ЕГН ********** от гр. ***, ****, със
съдебен адрес гр. ***, ***, адв. З.Д. сумата от 571,39 лв.,разноски в
производството – платена ДТ.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – ***: _______________________
5