Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260126 /14.12.2020г., гр.Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, ІІ въззивен състав, в
публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди и двадесета година, в
състав:
Председател:Красимир Ненчев
членове: Албена Палова
Мариана Димитрова
при секретаря Галина Младенова, като разгледа докладваното от съдия
Мариана Димитрова в.гр.дело №560 по описа на Съда за 2020 година, и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК и
следващите от ГПК.
Обжалва се Решение № 75 постановено на
20.03.2020г. по гр.дело № 1036 по описа на Велинградския районен съд за 2017г.,
с което е отхвърлен като неоснователен иска на Община Велинград ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Велинград, бул.“Хан Аспарух” №35, представлявана от
кмета К.К., против Г.А.Н., ЕГН ********** ***, с правно основание чл. 422 от ГПК - за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца солидарно със „с.“
ЕООД –Пловдив, следните суми: сумата от 37380,96лв. – главница и сумата от
5304,48лв. – лихви за периода 19.12.2014г.-11.05.2016г., представляващи
имуществена отговорност за причинена вреда, което задължение произтича от Акт
за начет № 11-04-13/11.05.2016г. на ДФИ-София, за заплащане на които е издадена
ЗНИ № 166/23.02.2017г. по ч.гр.д.№ 224/2017г по описа на ВлРС.
Въззивника Община Велинград във въззивна
жалба, подадена процесуалния си представител-П.Г. обжалва решението, като
твърди, че е неправилно и незаконосъобразно, с искане да бъде отменено от
въззивната инстанция, а предявения иск бъде уважен като основателен. Твърди, че
решението е неправилно, тъй като е постановено при незаконосъобразни правни
изводи относно установените факти, както и при такива, несъответстващи на доказателствата
по делото. А, доказателствата по делото сочели, че Г.Н. е лицето, отговорно за
причиняване на вредата на Общината, която е довела до съставянето на акт за
начет. Твърди, че ответникът е надлежно
упълномощен и се е съгласил с възложените му правомощия, а така също и умишлено
е подписал акт 19 съзнавайки за последиците от издаването на този акт.
Въззиваемата страна с отговора на въззивната
жалба излага съображения за нейната неоснователност.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и
допустимо - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на
съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по правилността на решението съдът е ограничен от
посоченото в жалбата, доколкото не се засяга приложението на императивна
материалноправна разпоредба, както и не се твърди конкретно нарушение на
процесуалните правила, обосноваващо служебно събиране на доказателства.
Съдът, като съобрази доводите на страните,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК вр. чл. 269 ГПК,
предвид релевираните в жалбите въззивни основания напълно споделя фактическите
изводи на първоинстанционния съд, поради което на основание чл. 272 ГПК препраща
към мотивите му, като по този начин те стават част от правните изводи в
настоящия съдебен акт.
Въз основа на установената фактическа
обстановка правилно районният съд е оценил доказателствения материал по делото
и е стигнал до извод за отхвърляне на предявения иск.
Във въззивната жалба Община Велинград
въвежда едно единствено възражение,а именно : относно възможността ответникът Г.Н.
да носи отговорност. В този смисъл , правилно първоинстанционният съд е приел,
че по делото не е установено качеството на отчетник на ответника Г.Н., както и
не е установено умишлено причинена от него вреда на ищеца. Съдът е приел,че
между Община Велинград и Г.Н. не е сключван граждански договор за инвеститорски
контрол п о отношение на обекта, предмет на изследване в акта за начет. На
следващо място, съдът е установил,че не е налице и устно възлагане на такива
правомощия,тъй като по делото липсват доказателства за това. Съдът е приел,че Н.
по силата на длъжността си характеристика не е изпълнявал функция на пряк
отчетник, т. е. да получава, събира,
съхранява, разходва или отчита имущество, тъй като не го е управлявал и не се е
разпореждал с такова. Той не е изпълнявал тази функция и по устно нареждане на кмета, тъй като не само
нямало данни какви точно функции са му възложени устно, но и нямало данни да е ръководил и такива лица, т.
е. съдът е приел,че отговорността на ответника попада в хипотезата на т.3 от
чл.23 от ЗДФИ, а именно: да е упражнявал контрол върху бюджетната,
финансово-стопанската и отчетната дейност на проверяваната организация.
Първоинстанционният съд е приел,че контрол върху стопанската дейност на
организацията ответникът не е имал,не му е било възложено да осъществява
контрол за точното изпълнение в количествено, качествено и времево отношение на
извършваните СМР, не му е възложено и да контролира каквато и да е дейност на
Община Велинград, включително и бюджетната, финансово-стопанската или отчетната
такава. На следващо място, съдът е обсъдил и хипотеза, при която дори и да се
приеме,че ответникът е бил отчетник по смисъла на чл. 23, т. 3 на ЗДФИ, то в
процеса не е доказан умисъл за увреждане на Община Велинград чрез
извънсъдебното признание на факта в обясненията му пред органа на ЗДФЛ, пред
който ответникът е изразил становище, че
без да е било негово задължение е изискал документи за съответствие на
вложените тръби и от там е узнал ,че са били заменени с други с дебелина 3мм.,
вместо предвидените с дебелина 4,6мм, но отговарящи на изискуемото се качество.
Съдът е приел, че не може да се приеме за извънсъдебно признание на факти,
посоченото в обяснението знание на ответника за разлика в стойността на
действително вложените тръби и предвидените такива по проекта, а от тук и за
наличие на неизвършени СМР-та. В същото обяснение той е посочил, че е следил документите да бъдат
изрядни и да отговарят на изпълнението. Посочил е също, че различията във вида
на тръбите са в рамките на проекта,още повече, че в Актовете за установяване на
подлежащи на закриване СМР от 24.11.2014г. и от 26.11.2014г., подписани от
строителя „с.“ и надзорната фирма „Боил Консулт“ е записано ,че са изпълнени
„доставка и монтаж на РЕ тръби ф.50/4,6“, а не РЕ тръби ф.50/3.Съдът е приел,че
правомощия да се иска изменение на договора, поради това че има вложени
материали със същото качество, но на по-малка стойност има само възложителя -
Община Велинград, представлявана от кмета на Общината. Незнанието за вида на
изпълнените или неизпълнени СМР, за наличието на които имало валидни строителни
книжа доказващи изпълнението им в посочения вид и обем, изключват умисъла на
ответника.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя
изводите на първоинстанционния съд, досежно въведеното и във въззивното
производство възражение на въззивника, че ответника носи пълна имуществена отговорност поради
качеството му на отчетник и доказване на неговия умисъл. Констатацията дали Г.А.Н.
е изпълнявал отчетническа функция, е
правна, а не фактическа и поради това не може да се приеме, че е доказана с
акта за начет. Явно е, че същият по силата на длъжността си не изпълнява
функция на пряк отчетник, т. е. не получава, събира, съхранява, разходва или
отчита имущество не го е управлявал и не се е разпореждал с такова. Той не е
изпълнявал тази функция и по нарочна заповед на кмета, с която да е назначен за
инвеститорски контрол на обекта, т. е. единствената точка, по която е можел да
изпълва хипотезата на лице, което следва да носи отчетническа отговорност е
тази по т. 3, а именно следва да се провери дали същият е: упражнявал контрол
върху бюджетната, финансово-стопанската и отчетната дейност на проверяваната
организация. Контрол върху стопанската дейност на организацията той не е имал.
Действително същият е можел да влияе върху тази дейност, доколкото актовете,
които той подписвал ставали повод за плащане, но това е извън контролирането на
финансово-стопанската дейност на Община Велинград, същата безспорно се
контролира от кмета и от лицата, на които той е възложил това.
Предвид изложеното следва да се приеме,че Г.Н.
не е сред лицата, на които може да се търси имуществена отговорност по ЗДФИ и
искът срещу него се явява неоснователен само на това основание. Това прави
ирелевантни за спора въпросите дали неговото поведение е противоправно и
виновно, както и дали спрямо него са налице останалите материалноправни
предпоставки на правопораждащия вземането на въззивника фактически състав.
Доколкото съдът е ограничен от посоченото
в жалбата, и предвид изложеното до тук, решението като правилно следва да бъде
потвърдено.
Разноски не се
присъждат, тъй като такива не са претендирани.
По изложените съображения, Пазарджишкият
окръжен съд
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 75 постановено на 20.03.2020г.
по гр.дело № 1036 по описа на Велинградския районен съд за 2017г.
Решението подлежи
на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: членове:
1.
2.