РЕШЕНИЕ №
гр. Велинград, 19.04.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА
при
участието на секретаря Мария Димитрова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 17 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е
по чл. 108 ЗС.
Предявен
е от И.И.А., с
ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, против А.С.С.,
с ЕГН: **********, иск с правно основание чл. 108 ЗС, с който се иска от
съда да признае за установено по отношение на ответника, че ищците са
собственици на реална част с площ 45 кв.м., в североизточната част на недвижим
имот с пл.№ 98, в кв.15, по регулационния план на с.Алендарова, Община
Велинград, одобрен през 1984 г., с площ на имота 758 кв.м., за който имот е
отреден упи VI-98, при граници и
съседи на имота: от север УПИ V-101, от изток-
улица, от юг УПИ VII-97, по границата с
имот с пл.№ 99 и да се осъди ответника да им предаде владението върху процесната реална част.
Ищецът А. твърди, че е собственик на основание
наследство и давностно владение, съгласно нотариален
акт №179/2017г на недвижим имот, находящ се в
с.Алендарова,ул.»Пролет»№6, представляващ поземлен имот №98/деветдесет и осми/,
в квартал 15/петнадесети/, по регулационния план на с.Алендарова,община
Велинград, одобрен със Заповед №553/04.06.1984г на ИК на ОНС Пазарджик, с площ
от 758 кв.м.,за който имот е отреден УПИ VI -98 с неприложена за УПИ
регулация.Заедно с построените в имота масивна жилищна сграда, селскостопанска
постройка и гараж, при граници и съседи ПИ №101, №97, №99 и улица. През
времето, повече от 50/петдесет/години, имота в посочената по-горе площ, а
именно:758/седемстотин петдесет и осем/кв.м. е владян от родителите му, а към
настоящия момент го владее той. През 2010 г. ответника А. С.С.
придобива с Нотариален акт №68/2010г за собственост по обстоятелствена проверка
съседния имот ПИ №99 в кв.14 по регулационния план на с.Алендарова, видно от
който имотът му е с площ 157/сто петдесет и седем /кв. м./ През месец април
2016г ищецът подава молба за изготвяне на скица на собствения си имот и с
получаване на скицата установява, че има промяна в оцифрения
кадастрален план, изразяваща се в това, че 45 кв.м от неговия имот неправилно
са заснети в имота на ответника, след което предприема действия за съставяне на
акт за непълноти и грешки. Със Заповед №1824/14.10.2016г на Кмет на община
Велинград се отказва тази поправка поради неподписване на Акта за непълноти и
грешки от страна по обстоятелствена проверка, с който му е признато, че
дворното място е с площ от 202 кв.м. и че го владял повече от 10 години. Поради
това, че този нотариален акт не е издаден съгласно разпоредбата на чл.79,ал.1
от ЗС за придобиване на недвижим имот по давност от 10 години счита, че
ответникът А.С.С. не е могъл да стане собственик на
описания по-горе поземлен имот с площ от 202 кв.м. т.е. с 45 кв.м. повече от
колкото през 2010 година. Твърдението на ищеца е, че спорната реална част от
неговия имот неправилно е нанесена в кадастралния план като част от имота на
ответника с пл. № 99, в кв.15, по плана на с.Алендарова, с площ 157 кв.м. Твърди
се, че поради неправилното отразяване на общата имотна граница на двата съседни
имота ответникът е завзел спорната част вкл. със съдействието на органите на
полицията, като през 2016 г. е построил ограда по грешно нанесената имотна
граница. Твърди се, че преди това е премахнал старата граница между двата имота
обособена чрез дърва за огрев на ищеца и складиран оборски тор. Твърдението на
ищеца е, че той е владял своя имот в тези граници, а именно складираните дърва
за огрев и оборската тор. Иска се от съда да признае, че е собственик на
спорната част владяна от ответника с площ 45 кв.м. и да осъди ответника да му
предаде владението. Формулирано е искане за отмяна на констативния нотариален
акт с който ответника е признат за собственик
върху спорната част. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
В
законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор от ответника А.С., с
който оспорва иска като неоснователен. Твърди се, че границата между двата
имота е вярно нанесена в кадастралния план, както при негово одобряване през
1984 г., така и след оцифряване на плана извършено
2015 г.. Твърди, че границата между двата
имота е материализирана и правилно отразена в плана. Отрича да е местил същата
през 2016 г.. Оспорва твърдението, че чрез преместването на границата между
двата имота е завзел претендираните от ищеца 45 кв.м.
Моли съд да отхвърли иска, претендира разноски. Ангажират се доказателства.
Съдът, като взе
предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
За
основателността на претенцията в тежест на ищеца е да установи правото си на
собственост върху цялата описана реална част от имота, придобито на наведеното правно
основание – наследство и давностно владение, както и
упражнявана от ответника А.С.
фактическа власт върху нея към настоящия момент. По наведеното възражение за придобивна давност в тежест на ответника е да установи, че е
упражнявал в продължение на 10 години непрекъснато, спокойно и явно фактическа
власт върху спорната реална част от имота с намерение да я свои.
Между
страните не е спорно, че ищецът се легитимира като собственик на недвижим имот
с пл.№ 98, в кв.15, по регулационния план на с.Алендарова, Община Велинград,
одобрен през 1984 г., с площ на имота 758 кв.м., за който имот е отреден УПИ VI-98, а ответникът като собственик на съседния имот с
пл.№ 99, в кв.15, по регулационния план на с.Алендарова, Община Велинград,
одобрен през 1984 г.. Единствения спорен въпрос между страните е вярно ли е
материализирана граница между двата имота към настоящия момент.
По
делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите А.А.А., М.А.П., М.М.Д., от които се
установява, че до 2016 г. в имота на ищеца по границата на имота с ответника не
е имало ограда, а по границата между двата имота ищецът складирал оборска тор и
дърва, когато по разпореждане на МВР бил принуден да ги премести. Свидетелите
сочат, че след премахване на складираните тор и дърва, които преди това служели
за граница между имотите ответникът построил телена ограда, с която навлязъл
около 3 м. навътре в имота на ищеца. Съдът кредитира изцяло свидетелските
показания при съобразяване разпоредбата на чл. 172 ГПК, като ги намира за
пълни, обективни, непротиворечиви помежду си, а и със събраните писмени
доказателства- докладна записка от 25.04.2016 г.. Съдът не дава вяра на
показанията на свидетелката Ф.М.А.в частта с която твърди, че винаги между
имотите е имало ограда, като първоначално същата била дървена, а впоследствие
била премахната и на нейно място била поставена телена.
По
делото е изслушана основна съдебно- техническа експертиза, съгласно която
действащия застроителен, регулационен и кадастрален
план на с. Алендарова е от 1984, одобрен със Заповед № 553/04.06.1984 г., като
кадастралния план е оцифрен през 2015 г.. Съгласно
заключението на вещото лице съществуващата на място имотна граница между имот
пл. № 99 и пл. № 98, в кв. 15, материализирна с
ограда, представляваща мрежа на железни колове не съвпада с имотната граница
нанесена в кадастралния план след оцифряването му,
нито с действащия кадастрален и регулационен план от 1984 г.. Към заключението
е предстване комбинирана скица, от която безспорно се
установява, че с поставената от ответника ограда, същият е навлязъл в имота на
ищеца, но не е посочена точно каква площ е завзета по този начин. Ето защо
съдът кредитира повторната съдебно- техническа експертиза, като я намира за по-
пълна. Съгласно заключението на вещото лице и по повторната експертиза спорната
граница не съвпада с имотната граница, като разликата между двата имота е 45
кв. м., означени на комбинирана скица, неразделна част към заключението, като
разлика между зелен и червен цвят.
Съдът
намира, че безспорно се установи по делото, чрез показанията на всички
разпитани свидетелите, че след 2016 г. ищецът не е имал достъп до спорната
реална част от процесния имот, която е заградена от ответника,
последният я е ползвал, ерго е упражнявал фактическа
власт върху него, като в производството не се установи наличие на правно
основание за това.
Като
съобрази всичко изложено, съдът приема, че са налице кумулативно всички предпоставки,
обуславящи основателността на предявения иск по чл. 108 ЗС,
поради което същият следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
С
оглед изхода на спора, съгласно чл. 78, ал.1 ГПК и като съобрази т. 1 на
Тълкувателно Решение № 6/2012, съдът приема, че в тежест на ответника следва да
се възложат сторените и доказани от ищеца разноски в размер на 1465 лв..
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО
по отношение на А.С.С.,
с ЕГН: **********, че И.И.А., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, е
собственик на реална част с площ 45 кв.м., в североизточната част на недвижим
имот с пл.№ 98, в кв.15, по регулационния план на с.Алендарова, Община
Велинград, одобрен през 1984 г., с площ на имота 758 кв.м., за който имот е
отреден упи VI-98, при граници и
съседи на имота: от север УПИ V-101, от изток-
улица, от юг УПИ VII-97, по границата с
имот с пл.№ 99, ситуирана съгласно комбинирана скица
на вещото лице по повторната съдебно- техническа експертиза, като разлика между
зелен и червен цвят, неразделна част от решението.
ОСЪЖДА на основание чл. 108 ЗС А.С.С., с ЕГН: **********, ДА ПРЕДАДЕ на И.И.А., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***,
ВЛАДЕНИЕТО върху реална част с площ
45 кв.м., в североизточната част на недвижим имот с пл.№ 98, в кв.15, по
регулационния план на с.Алендарова, Община Велинград, одобрен през 1984 г., с
площ на имота 758 кв.м., за който имот е отреден упи VI-98, при граници и съседи на имота: от север УПИ
V-101, от изток- улица, от юг УПИ VII-97,
по границата с имот с пл.№ 99, ситуирана съгласно
комбинирана скица на вещото лице по повторната съдебно- техническа експертиза,
като разлика между зелен и червен цвят, неразделна част от решението.
ОСЪЖДА на основание чл.
78, ал.1 ГПК А.С.С.,
с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на
И.И.А., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: ***, сумата от 1465 лв., представляваща разноски
по делото.
Решението
може да се обжалва, с въззивна жалба пред Пазарджишки
окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ЛИЛИЯ
ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА