РЕШЕНИЕ
№ 235
гр. П., 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20221230101785 по описа за 2022 година
Производството е образувано по молба от адв. Д. В. М. от АК-П., с адрес на
кантората в гр. П., бул. “П.“ № 81, ет. 3, ап. Б, в качеството му на пълномощник на Б. А. В.,
ЕГН: **********, с постоянен адрес с. Б., общ. П. и съдебен адрес гр. П., бул. “П.“ № 81, ет.
3, ап. Б, срещу „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46,
представлявано от Галин Тодоров Тодоров, Ангел Василев Маджиров.
Ищецът твърди, че е страна по Договор за паричен заем № 3317356 от 10.09.2018 г.,
сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който следва да върне на дружеството
сумата по кредита в размер на 811,91 лева, при сума на получаване 750 лева, при ГПР
41,70%, годишен лихвен процент - 35,00%, лихвен процент на ден 0,10%, при срок на
кредита от 11 вноски, както и да заплати неустойка в размер на 298,87 лева, съгласно чл. 4,
ал. 2 от договора, разсрочена на 11 равни вноски по 27,17 лева. Сочи се в молбата, че
ищецът е погасил търсените му суми по цитирания договор за паричен заем, като за
неустойка е заплатил сумата от 30 лева, недължимо заплатена.
Твърди, че така уговорената клауза за неустойка в чл. 4, ал. 2 от договора за паричен
заем е нищожна, като противоречаща на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, и
защото противоречи на конкретно посочени в молбата императивни разпоредби на ЗЗП.
Излага съображения, че процесната клауза е неравноправна такава, тъй като нарушава
принципа за справедливост и необлагодетелстване на едната страна за сметка на другата.
Същата предвижда заплащането на сума, която е необосновано висока, в размер на над
половината от сумата по отпуснатия кредит, с което се нарушава освен принципа на
добросъвестност и справедливост, но и със същата се цели неоснователно обогатяване, чрез
клаузата за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително
възнаграждение. На следващо място твърди, че цитираната клауза от договора е нищожна на
основание чл.146, ал.1 от ЗЗП, тъй като не е индивидуално уговорена.
Ищецът излага, че като недължимо платена, сумата представляваща заплатена от него
неустойка по договора за паричен заем следва да му бъде възстановена, като получена без
правно основание.
В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да признае, че клаузата
1
на чл. 4, ал. 2 от Договор за паричен заем № 3317356 от 10.09.2018 г. сключен с „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, съгласно която е начислена неустойка в размер на 298,87 лева е нищожна
на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това,
че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП; както и на
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД да осъди „Изи Асет Мениджмънт“ АД да заплати на
ищеца Б. А. В. сумата в размер на 30 лева, недължимо платена по недействителна клауза за
неустойка по Договор за паричен заем № 3317356 от 10.09.2018 г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
сумата.
Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски.
Ответното дружество не изразява становище по отношение на ищцовата претенция,
тъй като в законоустановения срок не е депозирало отговор на исковата молба.
В проведените съдебни заседания, страните, редовно призовани, не се явяват и
представляват, като от процесуалните представители са постъпили писмени становища.
По реда на чл.214 от ГПК, съдът е допуснал изменение на предявения иск по чл.55,
ал.1 от ЗЗД, като е увеличил размера на същия до сумата от 273,73 лева.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на
страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
Представен е договор за паричен заем № 3317356 от 10.09.2018 г., сключен между
"Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК: ********* и Б. А. В., по силата на който кредиторът се е
задължил да предаде в собственост на потребителя сумата от 750 лв., а заемателят се е
задължил да я върне на 11 вноски, при фиксиран лихвен процент – 35 % и годишен процент
на разходите 41. 71 %.
По делото е представена и приета справка за извършени плащания по Договор аз
паричен заем № 3317356 от 10.09.2018 г., от която се установява, че по процесния договор
ищецът е заплатил сума за главница в размер на 750 лева, сума за платена лихва в размер на
56,70 лева и сума платена по неустойка в размер на 273,73 лева.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
От представените писмени доказателства се установява, че на 10.09.2018 г. между
страните е сключен Договор за паричен заем № 3317356, по силата на който е отпусната
парична сума в размер на 750 лв., фиксиран лихвен процент – 35 %. Ищецът е физическо
лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална
компетентност, а ответникът е предоставил кредита в рамките на своята търговска дейност,
т. е. страните по договора за кредит имат качеството съответно на потребител по смисъла на
чл.9, ал.3 от ЗПК и на кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК. Сключеният между
страните договор по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за
потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят
с изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция. Предвид
неравнопоставеното положение между страните по правоотношението ЗПК предвижда
редица специални правила, рефлектиращи върху действителността на облигационното
правоотношение – глава Шеста на ЗПК. Всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон е нищожна – чл.21, ал.1
от ЗПК.
Ищецът твърди нищожност на клаузата за неустойка по чл. 4, ал. 2 от договора, като
противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално-правните
изисквания на чл.19, ал.4 ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и
нарушаваща предпоставките на чл.11, т.9 и 10 ЗПК относно същественото съдържание на
потребителските договори за кредит. Критериите дали е налице нищожност поради
противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д.
№ 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за
нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и
обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер
на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други,
различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на
неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и
очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /в този смисъл решение № 107/25.06.2010
2
г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./. В случая страните са уговорили клауза за
задължаване на потребителя да осигури едно от следните обезпечения на кредитора в
тридневен срок от сключването на договора, като обезпечението следва да отговаря на
конкретно посочени в договора условия /чл. 4, ал. 1 от договора/ - две физически лица
поръчители, всяко от които да представи служебна бележка от работодател за размера на
трудовото възнаграждение, нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000
лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор
за паричен заем, сключен с ответното дружество, да няма неплатени осигуровки за
последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или
ако има – кредитната му история да е със статус не по-лош от 401 "Редовен", да подпише
договор за поръчителство или банкова гаранция, със срок на валидност 30 дни след крайния
срок за плащане на задълженията по договора. При неизпълнение страните са предвидили
неустойка във фиксиран размер от 298,87 лв. Така, както е уговорена, неустойката е
предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното
задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното
задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху
същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и
общите условия. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и
срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението
му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до
претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на
заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на
сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия.
Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на
договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по
съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала
сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора.
Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно
обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на
връщане сума, поради което същата излиза извън присъщата й обезпечителна функция и се
явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави, което съответства и на разпоредбата
на чл.143, т.5 ЗП, а именно клаузата е неравноправна. С нея се цели и заобикаляне на чл.19,
ал.4 ЗПК. Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице
още при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице
валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в
тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза
е пречка за възникване на задължение за неустойка по чл. 4, ал. 2 от договора. Предвид
изложеното предявеният иск за недействителност на клаузата за неустойка е основателен и
следва да бъде уважен.
С оглед частичната недействителност на сключения договор по отношение на
претенцията за неустойка за непредставяне на обезпечение, приложима е разпоредбата
на чл.23 ЗПК, а именно, че потребителят в този случай дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
От приетата по делото справка за извършени плащания по договора за паричен заем,
се установява, че потребителят е платил сума, платена за главница в размер на 750 лв., сума
платена за лихва в размер на 56,70 лева, както и платена сума за неустойка в размер на
273,73 лв. Поради това посочената последна сума се явява платена при начална липса на
основание и подлежи на връщане на потребителя, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати разноските за процесуално представителство на ищцата за един адвокат.
Видно от представения по делото договор за правна помощ, същото е оказано безплатно на
ищеца, на основание чл. 38 ЗА. Съгласно ал. 2 от тази разпоредба, ако в производството
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.
Процесуалният представител на ищеца претендира възнаграждение за двата предявени иска
(установителен и осъдителен), като предвид обстоятелството, че съдът е уважил в цялост
исковите претенции следва да бъде уважено и искането за присъждане на адвокатско
3
възнаграждение.
В тази връзка и на основание чл.38, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 от ЗА във вр. с чл.7, ал.2,
т.1 от Наредба № 1/2004 г. ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на
процесуалния представител на ищеца адв.Д. М. от АК-П., адвокатско възнаграждение в общ
размер на 960 лева, (като за всеки от исковете се дължи по 480 лева с ДДС) във връзка с
оказаната безплатна правна помощ.
Ищецът също така е бил освободен от съда от заплащане на държавна такса и
разноски по делото, на основание чл. 83, ал.2 ГПК. Затова, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
„Изи Асет Мениджмънт“ АД следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд гр.П., сумата от 100 (сто) лева, дължима държавна такса по делото.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожна клаузата за неустойка, обективирана в чл. 4, ал. 2 в Договор
за паричен заем № 3317356 от 10.09.2018 г., сключен между Б. А. В., ЕГН: ********** и
"Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК: *********.
ОСЪЖДА "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ж. к. "Люлин 7", бул. "Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, ап. 40-46,
представлявано от Галин Тодоров Тодоров и Ангел Василев Маджиров, да заплати на Б. А.
В., ЕГН: **********, с постоянен адрес с. Б., общ. П., сумата от 273,73 (двеста седемдесет
и три лева и седемдесет и три стотинки) лева, представляваща получена без основание сума
от "Изи Асет Мениджмънт" АД, платена от Б. А. В. по договор за паричен заем № 3317356
от 10.09.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване
на исковата молба – 29.12.2022 г. до окончателното й плащане.
На основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата, ОСЪЖДА
""ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ж. к. "Люлин 7", бул. "Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано
от Галин Тодоров Тодоров и Ангел Василев Маджиров, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д. М. от АК -
П., процесуален представител на ищцовата страна, сумата от 960 (деветстотин и шестдесет)
лева, адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по
предявените искове.
ОСЪЖДА "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ж. к. "Люлин 7", бул. "Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, ап. 40-46,
представлявано от Галин Тодоров Тодоров и Ангел Василев Маджиров, ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд гр.П., сумата от 100 (сто)
лева – дължима държавна такса за образуване на делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд–гр.Благоевград, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4