№ 25136
гр. София, 09.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20241110169729 по описа за 2024 година
намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, следва да съобщи на страните проекта за
доклад по делото:
Предявени са от А. Г. А. срещу „Стик-Кредит“ АД установителни искове с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1, предл. 1, предл. 2 и предл. 3
ЗЗД, вр. чл. 143 ЗЗП за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит от
разстояние № 1003177 от 16.10.2023 г. – поради противоречието му със закона, евентуално
на клаузата на чл. 22 от Общите условия към договора, предвиждаща задължение за
заплащане на неустойка при неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на
обезпечение - поради противоречието й със закона, неговото заобикаляне, противоречие със
добрите нрави и евентуално като неравноправна по чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП.
Ищецът твърди, че между него, в качеството му на кредитополучател и ответника
„Стик Кредит“ АД, в качеството му на кредитор, е сключен договор за потребителски
кредит, предоставен от разстояние № 1003177 от 16.10.2023 г. за предоставяне в полза на А.
А. на паричен заем в размер на сумата от 400 лева със задължение за връщането й в срок от
30 дни, при годишен лихвен процент от 36 % и годишен процент на разходите от 42,58 %.
Посочва се, е общата подлежаща на връщане сума по договора възлиза на 412 лева. Твърди
се също, че на основание клаузата на чл. 22 от Общите условия по договора на А. е
начислена неустойка в размер от 107 лева за неизпълнение на задължението за представяне
на обезпечение под формата на поръчител или банкова гаранция. Излага се, че неустойката
не е уговорена в сами договор, а начислена като задължение и отразена в погасителния план
към договора. Ищецът оспорва действителността на процесния договор, намирайки, че
същият не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК поради неспазване на предвидената
от закона форма и конкретно на нормативно предвидения шрифт на текста на договора.
Наред с това счита договора за нищожен поради липсата на съществен елемент от
съдържанието му съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а именно годишният процент на
разходите. Поддържа, че в договора за потребителски кредит ГПР е посочен единствено като
%, без изрично да са описани данните, послужили за неговото изчисляване, конкретните
компоненти, включени в него. Посочва, че описаните в договора разходи и такси обуславят
извод за различен размер на ГПР. Твърди се, че последният е грешно посочен, а
действителният му размер многократно надвишава допустимия максимален размер съгласно
чл. 19, ал. 4 ЗПК. В тази връзка ищецът намира, че в пряко нарушение на чл. 19, ал. 1, вр. чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК „Стик Кредит“ АД не е включило в ГПР разходите за заплащане на
договорната неустойка, която по същността си представлява печалба за кредитора –
надбавка към главницата, предвидим разход, който е предварително заложен и обуславя
1
сключването на договора, поради което следва да бъде част от общия разход по кредита. В
случай на нейното включване в размера на ГПР последният се явява многократно над
допустимия такъв, което обуславя недействителността на договора. При условията на
евентуалност – в случай на извод, е процесният договор за кредит е валиден, ищецът
оспорва действителността на клаузата, предвиждаща заплащането от кредитополучателя на
неустойка при непредставяне на договорно обезпечение, поради противоречието й със
закона, заобикаляне на императивни законови разпоредби, противоречието й с добрите
нрави. Конкретно посочва, че в случая чрез тази неустойка кредиторът обезпечава
неизпълнение на договорно задължение на потребителя, несвързано с основното такова – за
връщане на заемната сума, поради което има характера на санкция за длъжника. Излага се,
че в случая неустойката излиза извън присъщите си обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции и цели неоснователно обогатяване за кредитора. Поддържа се, че с
оглед поставените изисквания към вида на обезпеченията и условията, на които да отговарят
същите, е налице изначална невъзможност за потребителя да осигури обезпечението в
краткия тридневен срок. С тази неустойка се уговаря допълнително обезщетение за
неизпълнението на акцесорно задължение, от което не произтичат вреди. Тази неустойка
обезпечава вредите от несъбиране на вземането от длъжника в срок, които вреди се
обезщетяват и чрез мораторна лихва, поради което е налице нарушение на чл. 33, ал. 1 ЗПК.
Ищецът излага, че при непредставено обезпечение кредиторът разполага със защитата по
реда на чл. 71 ЗЗД. Намира оспорената клауза и за неравноправна такава съгласно чл. 143, ал.
2, т. 5 ЗЗП, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на задълженията си да
заплати необосновано висока неустойка. С тези съображения А. А. отправя искане за
прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит от разстояние № 1003177 от
16.10.2023 г. – поради противоречието му със закона, евентуално на клаузата от Общите
условия към договора, предвиждаща заплащането на неустойка поради неизпълнение на
договорно задължение за предоставяне на обезпечение – поради противоречието й със
закона и неговото заобикаляне, противоречие с добрите нрави и евентуално като
неравноправна. Претендира присъждане на разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът „Стик-Кредит“
АД, чрез пълномощника си адв. Х. Н., оспорва исковите претенции като неоснователни. Не
оспорва и признава, че между ответното дружество, като кредитор и ищеца А. Г. А., като
кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит № 1003177 от 16.10.2023 г.,
по силата на който на А. е предоставена заемна сума в размер от 400 лева, която същият
следвало да върне заедно с договорна лихва, при условия и срокове, съгласно погасителен
план към договора. Поддържа, че договорът е сключен в търговски обект на дружеството-
кредитор, след подаване на писмено заявление от ищеца за отпускане на потребителски
кредит. Излага, че на ищеца е предоставена преддоговорна информация, включваща
Стандартен европейски формуляра (СЕФ) и Общи условия, след запознаването с която А. е
изразил съгласието си за сключване на договора. Изтъква се, че въз снова на това съгласие
на същия е представен проект на договор за потребителски кредит и след запознаване с
клаузите му ищецът го е одобрил и подписал. Последвало предоставяне от „Стик Кредит“
АД на заемната сума в брой след подписване на разходен касов ордер. Изяснява се, че в
изпратения на ищеца проект на договор за кредит и приложенията към него са посочени
дължимите от него суми, заявеният размер на главницата, брой и размер на месечните
вноски, падеж, размер на лихвения процент по кредита, ГПР, изискването за предоставяне
на обезпечение, с които ищецът се е съгласил, подписвайки договора на 16.10.2023 г.
Поддържа, че в конкретния случай не е начислявана и не е събирана неустойка, както и, че
съответната клауза е действителна, като отговаряща на законовите изисквания. Намира, че
доколкото неустойката е самостоятелно съглашение между страните, макар обективирано в
самия договор, то спрямо същото не са приложими разпоредбите на ЗПК, а общите правила
на ЗЗД. Същата е в съответствие с присъщите си функции и е уговорена за неизпълнение на
2
непарично задължение за предоставяне на обезпечение, изпълнението на което не е
обезпечено по друг начин. Размерът й се определя като процент от заетата сума и се
начислява докато не бъде изпълнено задължението, което от своя страна зависи изцяло от
волята на заемателя, който е могъл сам да ограничи размера й. В отговора се посочва, че така
уговорената неустойка не води до неоснователно разместване на блага, като основната й цел
е да репарира причинените вреди от неизпълнението на задължението на ищеца. Посочва се,
че няма законоустановен максимален размер относно неустойката, поради което и
последната не противоречи на добрите нрави, но дори и да се приеме, че същата е
прекомерна, то следва да бъде намалена, без обявяване на клаузата за изцяло
недействителна. Оспорва в настоящата хипотеза да е налице изначална невъзможност за
осигуряване от А. А. на договорното обезпечение, доколкото последният е имал
възможността първо да осигури последното и след това да сключи договора. По отношение
на ГПР по договора в отговора на исковата молба се посочва, че същият включва следните
разходи: главница, договорна лихва и срокът на договора, като са взети предвид следните
допускания: страните ще изпълняват добросъвестно, в срок и в пълен обем задълженията си
по договора.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените
установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, по чл. 26, ал. 4, вр.
ал. 1, предл. 1, предл. 2, предл. 3 ЗЗД, вр. чл. 143 ЗЗП, както следва:
В тежест на ищеца е да установи, пълно и главно, сключването на процесния договор
за потребителски кредит № 1003177 от 16.10.2023 г., неговото конкретно съдържание –
права и задължения на страните, наличието на клауза в Общите условия по договора,
предвиждаща задължение за кредитополучателя за заплащане на неустойка при
неизпълнение на договорно задължение за представяне на обезпечение.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства относно конкретното съдържание на
клаузата от Общите условия на ответното дружество, приложими към договора за
потребителски кредит, предвиждаща задължение за заплащане на неустойка при
непредставено договорно обезпечение.
В тежест на ответника е да установи действителността на процесния договор и на
конкретно оспорената клауза, чрез установяване наличието на основните съществени
елементи от съдържанието на договора съгласно чл. 11 ЗПК, наличието на основание за
дължимостта на предвидената неустойка, съответствието й с добрите нрави, че последната
не поражда задължение за насрещната договаряща страна поради неизпълнение по договора
да заплати необосновано високо обезщетение и индивидуалното им уговаряне.
С оглед конкретните твърдения, изложени от всяка от страните, на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 ГПК съдът отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелства, че между ищеца А. Г. А., в качеството му на кредитополучател и ответното
дружество „Стик-Кредит“ АД, в качеството му на кредитор, е сключен договор за
потребителски кредит № 1003177 от 16.10.2023 г. по силата на който на ищеца е
предоставена в кредит паричната сума от 400 лева – в брой, наличието на клауза в ОУ към
договора, предвиждаща задължение за заплащане на неустойка поради непредставяне в срок
на договорно обезпечение, както и, че при определяне на посочения в договора размер на
ГПР са включени като компоненти главницата и договорната лихва.
По доказателствените искания:
Представените от страните писмени материали съдът намира за относими към
предмета на спора и необходими за правилното му разрешаване, поради което следва да
бъдат приети като доказателства по делото.
С оглед конкретно проведеното оспорване с отговора на исковата молба и
3
разнопосочните твърдения на страните относно начисляване на процесната договорна
неустойка като задължение на ищеца, следва да бъде допуснато изслушването на
съдебносчетоводна експертиза по формулирания от ищеца въпрос, като при отговора му
вещото лице проследи и конкретно начислените суми по договора.
Искането на ищеца за задължаване на ответника по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК за
представяне на посочените документи следва да бъде уважено по отношение на СЕФ,
доколкото договорът за кредит и погасителният план са представени от ищеца и неоспорени
по съдържание от ответната страна.
Искането на ищеца за издаване на съдебно удостоверение за пред Дирекция „Регистри“
при БНБ за снабдяване с информация относно всички сключени между страните договори за
потребителски кредит и за движението по тях следва да бъде оставено без уважение – от
една страна като неотносимо към предмета на спора, предвид общото му формулиране –
данни за всички договори, сключени между страните, а от друга страна – по отношение на
процесния договор за кредит и като ненеобходимо, предвид липсата на спор между страните
относно неговото сключване и с оглед на допуснатата задача към съдебносчетоводната
експертиза – относно движението по кредита.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с
призоваване на страните.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.10.2025 г. от
11:25 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, а на ищцата препис
от депозирания писмен отговор.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените от
страните писмени материали.
ДОПУСКА по искане на ищеца изслушване на съдебносчетоводна експертиза по
въпроса, формулиран в искова молба, като вещото лице при отговора на въпроса
посочи какви са конкретно начислените като задължения суми по процесния договор – общо
и по вид вземане – главница, договорна лихва, неустойка, лихва за забава, какъв е общият
размер на платените от длъжника суми /при налични такива/, както и какъв е размерът на
ГПР по договора и какъв би бил размерът му в случай, че при определянето му бъде
включено и вземането за неустойка.
НАЗНАЧАВА за вещо лице И.Л.Д., включен в Списъка на специалистите, утвърдени за
вещи лица за съдебния район на Софийски градски съда за 2025 г.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на сумата от 380 лева,
вносими от ищеца в двуседмичен срок от получаване на съобщението.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ да се уведоми за поставените задачи и да се призове за съдебно
заседание – след представяне на доказателство за внасяне на депозита.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190, ал. 1 ГПК ответника „Стик-Кредит“ АД най-
късно в първото по делото открито съдебно заседание да представи заверен препис от
Стандартен европейски формуляр към договора за потребителски кредит № 1003177 от
16.10.2023 г., като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца в останалата му част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за издаване на съдебно удостоверени с
посоченото в исковата молба съдържание.
4
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и
проекто – доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер. КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“,
която предлага безплатно провеждане на медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в
чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията
– съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда
за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени;
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице,
което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето
е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се
прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5