№ 18710
гр. София, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септеМ.В.Р.и през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря РАР.Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20241110108049 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявен от М.В.Р. срещу А. Д. А. за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 6594,42лв. на основание чл.174, ал.1
ЗМ.В.Р. представляваща разходите за издръжка и обучение за периода, в който ответникът е
бил обучаван в Академията на М.В.Р., пропорционално на времето на неизпълнение на
Договор № *** Посочено е, че със Заповед №4581р-16791/07.06.2023г. ответникът е отписан
от Академията, на основание подадено от него заявление. Отразено е че на основание
чл.174, ал.4 от ЗМ.В.Р. ако курсантът напусне академията по собствено желание по време на
обучението се задължава да възстанови разходите за издръжката и обучението си, които по
твърдения на ищеца възлизат в размер на претендираната сума. Иска от съда да постанови
решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати претендирата сума, както и
направените по делото разноски.
В срока за отговор ответникът дава становище за неоснователност на ищцовите
претенции. Твърди, че ищецът не е изпълнявал поетите от него договорни задължения във
връзка с обучението му.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
По силата на представения по делото Договор № ***/30.09.2021г, сключен между М.В.Р. и
ответника по делото А. Д. А., М.В.Р. се е задължило да обучава, като осигури висококвалифицирана
подготовка на курсант А. Д. А. за получаване на висше образование по специалността
"Противодействие на престъпността и опазване на обществения ред" и образователно-
квалификационна степен "бакалавър", а курсантът, след успешно завършване, се е задължил да
1
служи на Министерството на вътрешните работи за срок не по-малък от 10 години. В т. 3 от
договора е посочено, че ако курсантът бъде отстранен от обучение поради слаб успех , по
дисциплинарен ред, при осъждане за умишлено престъпление от общ характер или на някое друго
нормативно определено основание, обуславящи отстраняването м, както и ако напусне по
собствено желание по време на обучението или ако се откаже след дипломирането си да заеме
съответната длъжност, курсантът се задължава да възстанови на М.В.Р. разходите за издръжка и
обучението си за периода, в който е бил обучаван.
Видно от Заповед №4581з-1679/06.07.2023г. ответникът е отписан от Академията на М.В.Р., с
оглед подадено от него заявление с вх.№4581р-12161/27.06.2023г. за отписване от академията по
негово желание.
Установява се от представената по делото справка-извлечение за получени стипендии по
месеци и години от А. А. за период от 10.2021г. – 09.2022г.1 ч3 същите са на стойност 3165,40лв.
Представи се по делото Справка относно направените разходи по обучението на А. Д. А., в
която е посочено, че сумата, подлежаща на възстановяване възлиза на 6594,42лв. от които
стипендии в размер на 3165,40лв. и средногодишни разходи, съгласно нормативите за хуманитрани
науки в размер на 3429,02лв.
От прието по делото заключение по изготвената от вещото лице В. С. Н. съдебно-счетоводна
експертиза, което не е оспорено от страните и съдът приема като обективно, безпристрастно и
компетентно дадено, се установява, че размерът на разходите за издръжка, обучение и изплатени
стипендии на А. А. в Академият на М.В.Р. за периода на обучение е в общ размер на 6567,17 лева от
които получени стипендии в размер на 3165,40лв. и разходи за обучение в размер на 3401,77лв.
При така описаната фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 174, ал. 1 вр.чл.172 от ЗМ.В.Р. в сила към момента на
сключване на договора за обучение и към която препраща самия договор. Съгласно посочената
разпоредба, действала към момента сключване Договора за обучение и на служебното
правоотношение, курсантите, чието служебно правоотношение е прекратено по тяхно желание или
по дисциплинарен ред, преди да са изслужили срока по чл. 172 ЗМ.В.Р., възстановяват на М.В.Р.
разходите за издръжка и обучение за периода, в който са били обучавани, пропорционално на
времето на неизпълнение
Безспорно се установи в настоящото производство, че ищецът е направил разходи за
издръжка и обучение по време на обучението на ответника, което се потвърждава както от
представената справка, така също и от прието по делото заключението на вещото лице. Ответникът
дължи възстановяване на преките разходи за осъществяване на учебния процес и разходите за
издръжка, в това число и стипендия. В тази връзка следва да се отбележи, че разходите за
издръжка, представляващи всъщност разходите по предоставяне на стипендия, са също разход за
обучение, доколкото чрез тях се цели финансово подпомагане на курсанта за периода на
обучението, така че той да е в състояние редовно да посещава занятия и да участва спокойно в
учебния процес.
Съдът счита, че в настоящия случай е налице и втората предпоставка за уважаване на иска
по чл. 174, ал.1 ЗМ.В.Р., доколкото ответникът безспорно е прекратил по собствено желание
служебното си правоотношение, преди да е приключил обучението с в Академията на М.В.Р.,
поради което и дължи възстановяване на М.В.Р. разходите за издръжка, обучение и стипендии за
2
периода, в който се е обучавал. В конкретния случай не е възникнало служебно правоотношение,
тъй като ответникът е напуснал Академията на М.В.Р. преди да приключи обучението си в нея,
поради което дължи всички направени разходи за обучението му. Същите са доказани по размер въз
основа на писмените доказателства и приетата ССЕ. По изложените съображения искът се явява
основателен и доказан за сумата от 6567,17лв а до пълния предявен размер от 6594,42лв. следва да
се отхвърли като недоказан.
При този изход на правния спор и предвид изрично направеното искане в тази насока,
ищецът има право на разноски в размер на 263,78 лева за държавна такса, 300 лева за депозит за
вещо лице и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8
ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 2 от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване
фактическата и правна сложност на делото. Съразмерно на уважената част от исковете ответникът
дължи сумата от 661,04лв
Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Д. А., ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ НА М.В.Р., *** на
основание чл. 174, ал. 1, ЗМ.В.Р. сумата 6567,17 лева, представляваща направени разходи за
обучението на ответника за периода м.10.2021 г. - м.09.2022 г. в Академията на М.В.Р., дължими за
периода на неизпълнение на договор Договор № ***/30.09.2021г,., ведно със законна лихва върху
от датата на завеждане на исковата молба 13.02.2024 г. до изплащане на вземането, като отхвърля
иска до пълния предявен размер от 6594,42лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА А. Д. А., ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ НА М.В.Р., *** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 661,04 лева - разноски по делото
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3