Решение по дело №4028/2018 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 1170
Дата: 4 ноември 2019 г. (в сила от 5 март 2020 г.)
Съдия: Стела Иванова Тонева
Дело: 20183230104028
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 октомври 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Д. 04.11.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Д. РАЙОНЕН СЪД   ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ , четиринадесети състав ,  в публично заседание на   седми октомври през две хиляди и  деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ТОНЕВА

           

При участието на секретаря Д. Й., разгледа докладваното от районния съдия гр.д. №4028/2018 год. по описа на Д. районен съд  и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по гр.д. № 4028/ 2018 г. по описа на Д. районен съд е образувано по предявените от „Ф. -  П”ЕООД град Д.  с ЕИК ** срещу „А и Т Т.„ ЕООД град Д. с ЕИК **искове за заплащане на дължими суми  за извършени ремонтни дейности, транспортни услуги и продажба –по фактури, както следва :

         -0.30 лева – по фактура № **/09.05.2014 г. –неплатен остатък от  от възнаграждение  за извършени ремонтни дейност –иск с правно основание чл. 258 от ЗЗД

         - 816.00 лева – по фактура № **/09.07.2014 г.,представляваща продажна цена на два броя акумулатори –иск с правно основание чл. 327,ал.1 от ТЗ ;

           -760.00 лева по фактура № **/17.09.2015г.,представляваща продажна цена на  филтри и масло – иск с правно основание чл. 327,ал.1 от ТЗ ;

- 2 385.36 лева  по фактура № **/29.11.2014 г. за извършен транспорт: Б.-К. река , Б.-Д. и Д.-село В. , представляваща  възнаграждение по договор за транспортна услуга –иск с правно основание чл. 367,ал.1 от ТЗ;

-         720.00 лева по фактура №  **/17.02.2015 г.,представляваща възнаграждение за транспортна услуга –превоз на перлит по маршрут от град Д. до село В. –иск с правно основание чл. 367,ал.1 от ТЗ ;

-         3018.36 лева по фактура № **/20.07.2015 г. за извършен транспорт  Д.- В.-П. –Д.-С.З. –възнаграждение по договор за транспортна услуга –иск с правно основание чл. 367,ал.1 от ТЗ ;

- 480.00 лева по фактура № **/20.07.2015 г. за извършен транспорт на цистерна Д.Ч.-Д.  - възнаграждение по договор за транспортна услуга –иск с правно основание чл. 367,ал.1 от ТЗ .

Претендира се законната лихва върху всяка една от горните суми , начиная датата на исковата молба 04.10.2018 г. до окончателното изплащане .

Настоява се за присъждане на разноски по делото .

Твърди се,че страните са били в търговски взаимоотношения и ищецът е доставял  на ответното дружество стока, извършвал е ремонтни дейности и е превоз  , за което са били съставени процесните фактури .

В срока по чл. 131 от ГПК не е депозиран отговор от ответника .

Не изразява становище по исковете .

Д. районен съд ,  като прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна :

Представят се по делото заверени преписи от фактури с номера : № **/09.05.2014 г. за сумата от 2 129.40 лева , № **/09.07.2014 г. за сумата от 816.00 лева и **/17.09.2015г. за сумата от 760.00 лева .

Издадените фактури са за доставена стока на ответното дружество .

Единствено фактура № **/17.09.2015 г. носи подпис за получател на стоката .

Вещото лице Е.Й. установява в назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза следното :

Счетоводството на дружеството ищец е водено редовно .

От представените за проверка от ищеца „Ф.-П „ ЕООД  счетоводни документи –фактури и товарителници към тях /идентични с приложените по делото / , както и счетоводен регистър на четоводна сметка 411-клиенти с аналитична партида „ А и Т Т. „ ЕООД се установява ,че фактура № **/09.05.2014 г. с остатък в размер на 0.30 лева след частично плащане по банков път от ответното дружество на 26.06.2014 г. в размер на 2 129.10 лева , фактура № **/09.07.2014 г. с остатък в размер на 816.00 лева и фактура № **/17.09.2015 г.  с остатък в размер на 760.80 лева са осчетоводени в счетоводството като вземания от ответното дружество .

В изготвената допълнителна експертиза по делото вещото лице след запознаване с предоставени от ТД на НАП В.  офис Д. отчетни регистри по ДДС за периода 30.05.2014г. до месец октомври 2016 г.  установява,че фактура № **/09.05.2014 г. и  фактура № **/09.07.2014 г. са включени в дневник за покупки на ответното дружество „А и Т Т. „ ЕООД и за тях е ползван данъчен кредит .

Съдът кредитира заключението , изготвено от лице,притежаващо необходимата квалификация и знания .

Горното обосновава извод за възникнали между страните търговски взаимоотношения по сключени договори за извършен ремонт и продадена стока  по чл. 258 от ЗЗД и чл. 327,ал.1 от ТЗ .

Доказателства за плащане на уговореното възнаграждение и цената на стоката не са ангажирани от ответното дружество .

Предявените искове за заплащане на сумите 0.30 лева по фактура  № **/09.05.2014 г. , 816.00 лева по фактура  № **09.07.2014 г. и 760.00 лева по фактура № **/17.09.2015 г.  са основателни и следва да бъдат уважени .

Фактура № **/17.09.2015 г. носи подпис за получател на стоката и от съдържанието и може да се направи извод за сключен между страните договор за продажба при цена,посочена във фактурата . 

В полза на ищеца следва да се присъди и законната лихва,начиная датата на предявяване на исковете 04.10.2018 г. до окончателното изплащане .

Касателно сумите , претендирани като  възнаграждение по договор за транспортна услуга : 2 385.36 лева  по фактура № **/29.11.2014 г. за извършен транспорт: Б.-К. река , Б.-Д. и Д.-село В. , 720.00 лева по фактура №  **/17.02.2015 г. за превоз на перлит по маршрут от град Д. до село В.  , 3018.36 лева по фактура № **/20.07.2015 г. за извършен транспорт  Д.-В.-П. –Д.-С.З.  и  480.00 лева по фактура № **/20.07.2015 г. за извършен транспорт на цистерна Д.Ч.-Д.  , съдът приема следното :

Съгласно заключението на вещото лице описаните фактури са осчетоводени в счетоводството на дружеството ищец като вземания от ответното дружество .

Видно от заключението по поставената допълнителна задача на вещото лице  фактура № **/29.11.2014 г. и фактура №  **/17.02.2015 г. са включени в дневника за покупки при ответника и за тях е ползван данъчен кредит , а фактури с № ,  № **/20.07.2015 г., и  № **/20.07.2015 г.не са включени в дневника за покупки при ответника и за тях не е ползвал данъчен кредит .

За действителността на договора за превоз не е предвидена изрично определена форма  по смисъла на чл.293,ал. 1 от ТЗ ,при което се касае за неформален такъв .Сключването му може да се установява с всички допустими  от закона доказателствени средства .

Отразяването на процесните фактури в счетоводството на двете дружество доказва сключването на договори за превоз и дължимост на възнаграждение по фактура № **/29.11.2014 г. на стойност 2 385.36 лева  и фактура №  **/17.02.2015 г.720.00 лева .

Средство за доказване сключването на договора за превоз е и товарителницата .

Представените товарителница № **/15.05.2015г. и № ** /16.06.2015 г. не са подписани за изпращач , както и за получател на стоката  и не удостоверяват извършване на превоза , за което е съставена фактура №  **/20.07.2015 г. за сумата от 3018.36 лева , на която липсва подпис за получател на услугата .

Не са ангажирани доказателства по делото и за установяване извършване на превоза по представената фактура № **/20.07.2015 г. за сумата от 480.00 лева .

Следователно в полза на ищеца следва да се присъдят слудните суми : - 2 385.36 лева  по фактура № **/29.11.2014 г. за извършен транспорт: Б.-К. река , Б.-Д. и Д.-село В. ,          720.00 лева по фактура №  **/17.02.2015 г. за превоз на перлит по маршрут от град Д. до село В.  ,ведно със законната ихва върху всяка от сумите от подаване на исковата молба 04.10.2018г. до окончателното изплащане .

Исковете за сумите 3018.36 лева по фактура № **/20.07.2015 г. за извършен транспорт  Д.-В.-П. –Д.-С.З.  и  480.00 лева по фактура № **/20.07.2015 г. за извършен транспорт на цистерна Д.Ч.-Д. са неоснователни и подлежат на отхвърляне .

С оглед изхода на спора на ищеца се следват разноски съразмерно с уважената част от исковете -179.80 лева държавна такса и 171.70 лева хонорар вещо лице .

Не се представят по делото доказателства за уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение и такова не следва да се присъжда .

Водим от горното , Д. районен съд

                                    Р Е Ш И  :

ОСЪЖДА  „А и Т Т.„ ЕООД град Д. с ЕИК **да заплати на  „Ф. -  П”ЕООД град Д.  с ЕИК ** следните суми  за извършени ремонтни дейности, транспортни услуги и продажба –по фактури, както следва :

        -0.30 лева – по фактура № **/09.05.2014 г. –неплатен остатък от   възнаграждение  за извършени ремонтни дейност ;

        - 816.00 лева – по фактура № **/09.07.2014 г.,представляваща продажна цена на два броя акумулатори ;

          -760.00 лева по фактура № **/17.09.2015г.,представляваща продажна цена на  филтри и масло ;

- 2 385.36 лева  по фактура № **/29.11.2014 г. –възнаграждение за извършен транспорт: Б.-К. река, Б.-Д. и Д.-село В. ;

-      720.00 лева по фактура №  **/17.02.2015 г.,представляваща възнаграждение за транспортна услуга –превоз на перлит по маршрут от град Д. до село В. , ведно със законната лихва върху всяка една от горните суми от подаване на исковата молба 04.10.2018 г. до окончателното изплащане  като ОТХВЪРЛЯ исковете за сумите    3018.36 лева по фактура № **/20.07.2015 г. –възнаграждение за извършен транспорт  Д.- В.-П. –Д.-С.З.  и  480.00 лева по фактура № **/20.07.2015 г. –възнаграждение за извършен транспорт на цистерна Д.Ч.-Д.  .

ОСЪЖДА  „А и Т Т.„ ЕООД град Д. с ЕИК **да заплати на  „Ф. -  П”ЕООД град Д.  с ЕИК ** разноски по делото в размер на  179.80 лева държавна такса и 171.70 лева хонорар вещо лице .

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Д. окръжен съд .        

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ :