№ 21486
гр. София, 25.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20251110126897 по описа за 2025 година
намери следното:
Производството е образувано по искова молба от О срещу Е С, находяща
се в гр. С срещу В. Г. К. с искане да бъде установено, че дължи на ищеца
сумата от 590,44 лева – разходи за поддръжка и управление на Е, както и за
*****, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 22.01.2025 г.
до окончателното изплащане на вземането. Ищецът твърди, че ответникът бил
собственик на два апартамента и три гаража в рамките на Е. Не заплащал
задълженията си към Е, като твърдял, че ще плаща на части. Твърдял също
така, че не пребивава в рамките на Е за повече от 30 дни годишно, което не
било вярно. Не бил заплащал задълженията си за периода от 01.03.2023 г. до
31.10.2024 г., поради което било отправено искане и била издадена заповедта
за изпълнение, станала повод за образуване на настоящото дело. След
издаването ответникът заплатил сумата от 440 лева, поради което ищецът
претендира разликата от 590,44 лева, както и разноските в производството.
Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК е подал писмен отговор. Взима становище
за неоснователност на исковете. Не оспорва качеството си на собственик на
процесните имоти. Твърди, че след заплащането на сумата от 440 лева,
направил и допълнително плащане за сумата от още 215 лева, с което бил
заплатил всичко дължимо от негова страна. Твърди, че пребивавал на адреса за
по-малко от 30 дни в годината, както и че притежаваните от него имоти били
негодни за ползване по предназначение. Моли съда да отхвърли исковете,
претендира разноски.
В съдебно заседание страните са редовно призовани. Изпращат
представители. Ответникът предявява доказателства за погасяване на
задължението в цялост, както и за част от разноските.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
1
За основателността на исковете в тежест на ищеца е да установи, че
ответницата е собственик или обитатели на обект в процесната сграда в
режим на Е С, че е налице влязло в сила решение на Общото събрание на Е, от
което се поражда задължение за нея като собственици или обитатели на
самостоятелен обект в сградата да го изпълни в определения срок, както и
размера на задълженията. При установяване от ищцовата страна на горните
факти ответникът следва да докаже, че е погасил процесните задължения. С
оглед направеното от ответника плащане и процесуалното му поведение,
съдът намира, че всички необходими факти за възникване на притезателното
право, са осъществени. Искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен
като погасен чрез плащане.
По отношение на разноските, съдът счита, че въпреки отхвърлянето на
иска, такива следва да се присъдят в тежест на ответника. Налице е постоянна
задължителна съдебна практика на ВКС, обективирана в определения,
постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК - опр. № 843/17.11.2014 г. по ч. гр. д.
№ 6176/2014 г. на ВКС, ГК, IV г. о., опр. № 300/20.04.2012 г. по ч. гр. д. №
245/2012 г. на ВКС, ГК, IV г. о., Определение № 595 от 22.11.2017 г. на ВКС по
ч. т. д. № 2217/2017 г., I т. о., ТК и цитираните в последното актове, приемаща,
че, когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и в хода на
производството е направено оттегляне или отказ от иска, обусловени от
новонастъпили обстоятелства, независещи от ищеца, а възникнали в резултат
действия на ответника, извършени след подаване на исковата молба и водещи
до отпадане необходимостта от съдебна защита на заявеното като спорно
право, например извършено плащане на претендираната сума, ищецът има
право на направените разноски. Настоящият случай е точно такъв.
Направеното от ответника плащане е направено след входирането на исковата
молба по настоящото дело. Когато причината за завеждането на делото се
намира в извънпроцесуалното поведение на ответника и пак поради негово
процесуално или извънпроцесуално поведение последващо се стигне до
прекратяване на производството, поради отпадане на правния интерес от
продължаването му, той следва да понесе отговорността за разноските. От
ищеца се претендират общо 650 лева, като не се оспорва, че 450 лева вече са
заплатени от ответника. Направеното с възражение от 28.02.2025 г.
възражение за прекомерност на разноските в заповедното производство съдът
намира за частично основателно. С оглед фактическата и правна сложност на
делото и цената на иска, сумата от 200 лева – адвокатско възнаграждение за
заповедното производство е прекомерна и следва да бъде намалена на сумата
от 100 лева. Т.е. пълният размер на дължимите разноски е 550 лева, от които
ответникът следва да заплати допълнително още 100 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, предявеня от Е С, находяща се на адрес гр. С със съдебен
адрес: гр. С срещу В. Г. К., ЕГН: ********** със съдебен адрес гр. С иск с
основание чл. 422 вр. чл. 415, ал.1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗУЕС вр. чл. 41 ЗС и
чл. 422 вр. чл. 415, ал.1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 590,44 лева – разходи за поддръжка и
управление на Е, както и за *****, ведно със законната лихва върху тази сума
за периода от 22.01.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, като
2
погасен чрез плащане.
ОСЪЖДА В. Г. К., ЕГН: ********** да заплати на Е С, находяща се на
адрес гр. С на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноските в производството, както
следва: 100 лева – адвокатско възнаграждение в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба, по реда
на глава ХХ ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3