Р Е Ш Е Н И Е :
№ ………….... / 13.04.2020 година, гр. Пазарджик
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ районен съд, граждански състав
На 19.02.2020 година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИНА АНГЕЛОВА
Секретар: Иванка Панчева
като разгледа докладваното от Съдия Ангелова по гр. дело № 2218
по описа за 2019 година
Предявен е установителен иск по чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК във
вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.9 от ЗПК.
Производството
по делото е образувано по предявена
искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис
сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, чрез юрисконсулт П.Г.Б., пълномощник против
Д.П.П.,
ЕГН **********, с адрес: ***.
В
исковата молба се твърди, че на 18.04.2018 г. било подписано Приложение №1 към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 27.07.2017 г., на
основание чл. 99 от ЗЗД, между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК
*********, и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, по силата на
който вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит № PLUS-***от
22.04.2016 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и Д.П.П. било прехвърлено
в полза на „Агенция за събиране на вземания” ООД, ЕИК *********, изцяло с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.
Договорът за кредит съдържал изрична клауза, която уреждала правото на
кредитора да прехвърля вземането си в полза на трети лица. Длъжникът бил
уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената продажба на вземането
от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД с уведомително писмо, изпратено
с известие за доставяне.
Приложение
№ 1, представляващо неразделна част от договора за прехвърляне на вземания, било
представено само с данните на длъжника Д.П.П., тъй като данните на останалите
длъжници били защитени съгласно Закона за защита на личните данни /Чл. 2, ал.
2, т. 2, 3, 5, във вр. с чл. 23, ал. 1, 2, 3, във вр. с чл. 26, ал. 2 от ЗЗЛД/.
Твърди
се, че съгласно договора за цесия от 27.07.2017 г. „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД в качеството си на цесионер се е задължила от името на цедента да
изпраща уведомления за извършената цесия до длъжниците. Ищцовото дружество имало
изрично пълномощно от цедента „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България", в качеството му на универсален правоприемник на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД за уведомяване на длъжниците по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД.
В
изпълнение на изискванията на закона на ответника било изпратено по реда на чл.
99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от страна на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България", съответно c изх. № УПЦ-П-БНП/ PLUS-
***от 12.09.2018 г., с известие за доставяне чрез Български пощи ЕАД. Пратката
е останала непотърсена от длъжника.
На
16.10.2018 г. повторно било изпратено уведомление за извършената цесия, както и
за настъпилата предсрочна изискуемост, от страна на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., Франция" в качеството си на универсален правоприемник на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕА с изх. № УПЦ-С-БНП/ PLUS- ***от 15.10.2018 г.,
а на 14.05.2019 г. било изпратено за пореден път уведомително писмо с изх. №
УПЦ-С-БНП/ PLUS- ***от 14.05.2019 г. за извършената цесия, както и за
настъпилата предсрочна изискуемост. Отново не били получени от ответника.
Към
настоящата искова молба се представят и се моли да се приемат копие от
уведомлението за извършената цесия, ведно с уведомлението за настъпилата
предсрочна изискуемост от страна на "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
Франция" чрез клона му в България в качеството му на универсален
правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД чрез „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД с изх. № УПЦ-С-БНП/ PLUS- ***от 14.05.2019 г., което да се връчи
на ответника заедно с исковата молба и приложенията към нея, в случай че
последният оспори действията във връзка с уведомяването му за станалата
продажба на вземания, както и за настъпилата предсрочна изискуемост.
Относно
уведомяването за извършената цесия се позовават на постановените от ВКС на
основание чл. 290 и 291 от ГПК решение № 3/16.04.14 г. пот. д. № 1711/2013 г.
на I ТО и решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II ТО, съгласно
които ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на
цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до
длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлявало надлежно
съобщаване за цесията съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД и същото
следва да бъде съобразено от съда като факт от значение за спорното право по
смисъла на чл.235, ал.3 ГПК. Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД било
предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойното плащане на едно
и също задължение. Длъжникът можел да възрази за липсата на уведомяване за
извършена цесия, само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на
стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на
уведомлението. С оглед на което фактът кога и на кого било връчено уведомлението
за прехвърленото вземане не било от значение за основателността на иска, след
като по делото безспорно се установи, че претендираното с исковата молба
задължение не е погасено. В тази насока са и определение № 987/18.07.2011 г. на
ВКС по гр.дело 867/2011 г., IV ГО и решение №173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело
788/2013г., ТК.
Относно
автоматичното настъпване на предсрочната изискуемост на цялото задължение,
включващо неплатената главница, както и възнаградителни лихви.В ИМ се моли
съдът да вземе предвид следното:
Съгласно
чл. 5 от Условия към договора за кредит при просрочване на две или повече
месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска,
вземането на Кредитора ставало предсрочно изискуемо в целия му размер,
включително всички определени от този договор надбавки ведно с дължимото
обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да било
необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за настъпване на предсрочната
изискуемост. С подписването на договора страните били договорили дължимостта на
пълния размер на възнаградителната лихва независимо от автоматичното настъпване
на предсрочната изискуемост на вземането, предвид което със заявлението за
издаване на заповед за изпълнение се претендирала неплатената главница, както в
целия й остатъчен размер, така и размерът на действителния остатък между
начислената възнаградителна лихва при подписване на договора и платената
възнаградителна лихва до датата на входиране на заявлението в съда, като в
настоящия случай ищецът се позовава на постановеното по реда на чл.290 от ГПК
решение № 99/01.02.2013г. на ВКС по т.д.№ 610/2011 г, I т.о, ТК.
В
случая следва да се има предвид, че мотивите към т. 18 на Тълкувателно решение
№ 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., които макар и да разрешавали сходна
хипотеза, не били приложими в конкретния случай, поради следните съображения:
цитираният тълкувателен акт разглеждал вземане, произтичащо от договор за
банков кредит, като заключава, че предсрочната му изискуемост настъпвала с
неплащането или при настъпване на съответни обстоятелства едва след като
банката била упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е
обявила на длъжника предсрочната изискуемост преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение от банката - кредитор по реда на чл. 418 във
вр. с чл. 417 т. 2 от ГПК и чл. 60 ал. 2 от Закона за кредитните институции.
Дружество, предоставило кредита, предмет на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение към датата на отпускане на кредита, се категоризирало като небанкова
финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за кредитните
институции, която посочената разпоредба дефинира като лице, различно от
кредитна институция/банка/ и инвестиционен посредник, чиято основна дейност била
извършване на една или повече от дейностите:
1./ по
чл. 2, ал. 2, т. 1, 2, 6 - 13 от ЗКИ; 2./ придобиване на участия в кредитна
институция или в друга финансова институция; 3./ отпускане на заеми със
средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. За разлика от кредитните институции /банките/,
финансовите такива могат да осъществяват ограничен обем банкови дейности, което
оправдавало и нормативното разрешение същите да не подлежат на лицензионен
режим и дейността им да се урежда с подзаконов акт - Наредба № 26 от 23.04.2009
г. за финансовите институции /обн., ДВ, бр. 36 от 15.05.2009 г./, издадена от
БНБ. Стопанската активност на финансовите институции не била подчинена на
Закона за кредитните институции и респективно неговият чл. 60, ал. 2 се явявал
неприложим за тях. Правната рамка на сключваните от финансовите институции
договори за кредит обхващала нормите за заема за потребление в Закона за
задълженията и договорите и тези на действащия Закон за потребителския кредит,
като извън нея оставали относимите към банковото кредитиране разпоредби на чл.
430 - чл. 432 от ТЗ. Това становище било застъпено в постановеното по реда на
чл.290 от ГПК Решение № 99/01.02.2013г.на ВКС по т.д.№ 610/2011 г.,1 ТО, ТК,
съгласно което в случаите, когато заемът е предоставен от небанкова финансова
институция, клаузата, включена в договор за заем за потребление, за предсрочна
изискуемост, при настъпването на определени условия и свързана с неизпълнение
на задължението за връщане на заетата сума, не противоречала на свободата на
договаряне по чл.9 от ЗЗД, като с тази уговорка длъжникът изгубвал
преимуществото на срока и последиците за него били аналогични на изгубването на
това преимущество по чл.71 от ЗЗД. Повече от това, в този случай настъпвала
предсрочна изискуемост и на непадежиралите към този момент анюитетни вноски,
включително в частта им за възнаградителни лихви и такси. Правната рамка на
сключваните от небанкови субекти от категорията на ищцовото дружество договори
за кредит обхващал нормите на заема за потребление в ЗЗД и тези на Закона за
потребителския кредит, като извън нея оставали относимите към банковото
кредитиране разпоредби на чл.430-432 от ТЗ. Поради неприложимост на чл.60, ал.2
от ЗКИ в отношенията на небанковите кредитодатели с техните клиенти липсвала
нормативна опора за настъпване последиците на автоматичната предсрочна изискуемост
да се въвеждат допълнителни преюдициални условия извън договорно утвърдените,
поради което механичната аналогия с трактовката на т.18 от ТР №4/18.06.2014 г.
на ВКС по т.д.№ 4/2013г.,ОСГТК, не следвало да се допуска. Настъпването на
предсрочната изискуемост по право с изтичане на определения от страните в
договора срок, без да било необходимо никакво допълнително волеизявление или
уведомление от кредитора до длъжника, било споделено от ВКС в Определение
№748/12.11.2013 г. по ч. т. д. №3559/2013 г. на II ТО, което се приема и от PC-
Ямбол в Решение №825/ 20.12.2018 г. по гр. д. №1547/2018 г. по описа на същия
съд. Същото становище е възприето в практиката и на други съдилища по отношение
настъпване на предсрочна изискуемост за небанковите финансови институции-
Решение № 59 от 16.02.2016 г. по в. гр. д. № 1425/2015 г. на ОС- Велико
Търново, Определение № 4586 от 14.10.2015 г. по в. гр. д. № 824/2015 г. на ОС-
Благоевград).
Твърди
се, че процесното вземане произтичало от подписания на 22.04.2016 г. договор за
потребителски кредит с № PLUS-***при спазване разпоредбите на Закона за
потребителския кредит. Редът и условията, при които Кредиторът бил отпуснал
кредит на Кредитополучателя се уреждали от Договора за потребителски кредит.
Размерът на предоставения с този договор кредит бил равен на сумата, посочена в
поле „Общ размер на кредита“, а именно 20 000,00 лв. Страните бил постигнали
съгласие да бъде сключена застраховка на плащанията, при която застраховката да
бъде платена директно на застрахователния агент „Директ Сървисис“ ЕАД, като застрахователната
премия, която била в размер на 5 400,00 лв. е разделена на равен брой вноски,
съответстващи на посочения брой вноски в поле „Брой погасителни вноски“, част
от всяка месечна погасителна вноска, посочена в поле „месечна погасителна
вноска“ и съгласно погасителния план на договора за заем била включена в
размера на договорната лихва. С подписването на договора за кредит
Кредитополучателят се е съгласил да заплати на Кредитора и такса ангажимент,
която е в размер на 700,00 лв., срещу която Кредиторът фиксира лихвения процент
за срока на договора при съдържащите се в този документ условия, размери и
срокове. Таксата се заплащала от Кредитополучателя при усвояване на кредита,
като Кредиторът удържал сумата, посочена в поле „Такса ангажимент“ от общия
размер на кредита.
Предоставянето
на посочената по-горе сума съставлявала изпълнение на задължението на Кредитора
да предостави заема и създава задължение за Кредитополучателя да заплати на
Кредитора погасителни вноски, указани по размер в поле „месечна погасителна
вноска“ и брой в поле „брой погасителни вноски“. Погасителните вноски по предходното
изречение съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка,
покриваща разноските на Кредитора по подготовка и обслужване на кредита и
определена добавка, съставляваща печалбата на Кредитора, като лихвения процент бил
фиксиран за срока на Договора и е посочен в него, при което общата стойност на
плащанията по кредита била договорена в размер на 31932,00 лв. Така,
договорната лихва по кредита била уговорена от страните в размер на 11932,00лв.
На
основание сключения между страните договор Кредитополучателят се е задължил да
върне сумата по кредита в срок до 50.05.2022 г., на 72 броя равни месечни
погасителни вноски, всяка от които по 443,50 лв., при първа погасителна вноска
05.06.2016 г. съгласно погасителен план посочен в договора за кредит, в който бил
посочен падежът на всяка отделна погасителна вноска.
Крайният
срок за издължаване на всички задължения по кредита бил 05.05.2022 г. /дата на
последна погасителна вноска съгласно погасителен план, неразделна част от
договора за кредит/, но предвид обстоятелството, че Кредитополучателят не е
изпълнявал в срок задължението си за плащане на погасителните вноски,
кредиторът е приел, че по отношение на вземанията е настъпила предсрочна
изискуемост. Съгласно чл. 5 от Условия към договора за кредит, при просрочване
на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората
непогасена вноска, вземането на Кредитора ставало предсрочно изискуемо в целия
му размер, включително всички определени от този договор надбавки ведно с
дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без
да е необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за настъпване на
предсрочната изискуемост. В конкретния случай, поради допусната от страна на
Кредитополучателя забава за плащане в срок на две месечни погасителни вноски е
настъпила предсрочна изискуемост, считано от 05.08.2018 г., която дата
представлява падежа на двадесет и седма погасителна вноска.
Кредитополучателят
бил уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост с уведомително писмо,
изпратено с известие за доставяне.
Съгласно
условия към договора за потребителски кредит при забава в плащането на една или
повече месечни погасителни вноски Кредитополучателят дължи обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена вноска. На
длъжника била начислена лихва за забава за периода от 06.08.2018 г. /денят,
следващ датата на настъпване на предсрочната изискуемост/ до датата на подаване
на заявлението в съда, която била в общ размер на 1564,20 лева.
Твърди
се, че длъжникът не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството.
Сумата, която била погасена до момента, била в размер на 11214,50лв., като с
нея били платени, както следва: договорна лихва- 7983,73 лв., главница-
3230,77лв.
Предвид
изложеното за Агенция за събиране на вземания ЕАД възниквал правен интерес да
предяви вземането си по съдебен ред, с оглед на което е депозирала заявление за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 410 от ГПК
срещу Д.П. ***, съгласно което претендират от ответника в качеството му на
кредитополучател по договор за потребителски кредит № PLUS- ***, сключен на
22.04.2016 г., да заплати: главница- 16769,23 лева, възнаградителна лихва-
3948,27 лева, начислена за периода от 05.07.2018 г. до 05.05.2022 г., и
обезщетение за забава- 1564,20 лева, начислено за периода от 06.08.2018 г. до
датата на подаване на заявлението в съда или сума в общ размер на 22281,70
лева, както и законна лихва за забава от датата на депозиране на заявлението в
съда до окончателното изплащане на задължението.
В
съответствие с трайната практика на съдилищата с настоящата искова молба
уведомяват ответника за предсрочната изискуемост на кредита му за сумите,
формиращи претенцията по евентуалния осъдителен иск.
Оформен
е петитум, с който с искане съдът да постанови съдебен акт, по силата на който
да бъде признато за установено, че Д.П.П., ЕГН **********, с адрес: ***, като
кредитополучател по договор за потребителски кредит № PLUS- ***, сключен на
22.04.2016 г., дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК *********
следните суми, присъдени с издадената срещу него Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 4448/2018 г. на Районен съд
- Пазарджик, ГО, а именно:
- 16 769,23 лв. /шестнадесет хиляди и
седемстотин шестдесет и девет лева и 23 стотинки/ -
главница
по договора:
- 3 948,27 лв. /три хиляди и деветстотин
четиридесет и осем лева и 27 стотинки/ - договорна /възнаградитслна/ лихва,
начислена за периода от 05.07.2018 г. /падеж на първа неплатена погасителна
вноска/до 05.05.2022 г. /падеж на последна погасителна вноска/;
- 1 564,20 лв. /хиляда и петстотин
шестдесет и четири лева и 20 стотинки/ - лихва /обезщетение/ за забава, дължима
за периода от 06.08.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда;
- законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение и Изпълнителен лист до окончателно погасяване на дълга.
Направено
е искана - в условията на евентуалност, в случай че съдът не уважи кумулативно
предявените обективно съединени положителни установителни искове, съдът да
постанови решение, с което да осъди Д.П.П., ЕГН **********, с адрес: ***, като
кредитополучател по договор за потребителски кредит № PLUS- ***, сключен на
22.04.2016 г., да плати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК
********* следните неизплатени по процесния договор суми, а именно:
- 16 769,23 лв. /шестнадесет хиляди и
седемстотин шестдесет и девет лева и 23 стотинки/ - главница по договора;
- 3 948,27 лв. /три хиляди и деветстотин
четиридесет и осем лева и 27 стотинки/ — договорна /възнаградителна/ лихва,
начислена за периода от 05.07.2018 г. /падеж на първа неплатена погасителна
вноска/ до 05.05.2022 г. /падеж на последна погасителна вноска/;
- 2 493,98 лв. две хиляди четиристотин
деветдесет и три лева и 98 стотинки/- лихва /обезщетение/ за забава, дължима за
периода от 06.08.2018 г. до датата на предявяване на настоящия иск в съда;
- законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на настоящия иск до окончателно погасяване на
дълга.
Приложени
са писмени доказателства, подробно описани в приложението към ИМ.
Направени
са доказателствени искания в подкрепа на твърденията на ИМ.
В срока
по чл. 131 от ГПК по
делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от Д.П.П., чрез особения
представител адвокат Д.К., в който се изразява следното становище:
Относно
допустимостта на исковете смята, същите за процесуално допустими, предявени в
срока, по чл. 415, ал.1 от ГПК.
Относно
основателността на исковете, счита, че същите са неоснователни, тъй като не са
доказани по основание и размер. Мотивите й в тази насока са следните:
При
така изложените в исковата молба твърдения в тежест на ищеца било провеждане на
главно и пълно доказване на релевантните за спора факти - валидно сключен
договор между страните, с определен предмет и основание, надлежно престиране от
ищеца-изправна страна по съглашението и настъпила предсрочна изискуемост на
паричните задължения на контрахента-длъжник (чл. 154. aл. 1. ГПК във вр. с чл.
63, ЗЗД). Облигационната връзка между страните във връзка със сключения между
тях на 22.04.2016 г. писмен срочен договор за кредит било безспорен факт. В
случая е недоказано твърдението на ищеца за настъпила на 05.08.2018 г.
предсрочна изискуемост. Волята на кредитора, независимо че в конкретния случай
същият се позовавал на чл.5 от Условията, за обявяване на предсрочната
изискуемост следвало да достигне до длъжника, което обстоятелство в случая
счита, че не било налице, поради което т. 5. от общите условия на договора не
пораждат действие между страните/ т. 18 от 4/2013-2013-ОСГТК па ВКС/. Такова
първоначално изявление на ищеца за обявяване предсрочната изискуемост не било
направено в заповедното и, или в исковото производство/не се представяли
доказателства в тази посока, поради което установителните искове били
неоснователни и следвало да бъдат отхвърлени.
На
следващо място в исковата молба се претендират лихви, но без да е посочено, на
кое основание от договора се позовава ищеца, което от своя страна ограничава
правото на защита на ответника, т.е. къде била заложена клаузата за лихвите и в
какъв размер са те, а още по-малко как са изчислени същите- неясна остава
методика - поради противоречие с чл. 146 във вр. чл. 143. ал.1. т.3. т. 10 т.
12 и т.18. ЗЗП. Счита, че претендираните суми били изчислени въз основа на
неравноправни клаузи в договора за кредит. Неравноправна била тази клауза в
договора, която не отговаряла на изискването за добросъвестност и едновременно
с това била неясна или двусмислена и увреждала или целяла и създавала
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя, което в крайна сметка можело да доведе до увреждането на
последния, какъвто бил и настоящия случай по отношение на Г-н П..
Съгласно
изискванията, въведени с разпоредбата на чл. 11, ал. 1 т. 11 и 12 ЗПК,
договорът за потребителски кредит трябвало да съдържа информация за условията
за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването, като погасителният план следвало да посочва дължимите плащания и
сроковете и условията за извършването на тези плащания, да съдържа разбивка на
всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент, и когато било приложимо,
допълнителните разходи; когато лихвеният процент не бил фиксиран или когато
допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в
погасителния план се посочвало ясно, че информацията, съдържаща се в плана, била
валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните
разходи съгласно договора за кредит. В случая ищеца бил направил бегъл опит да
приведе договорите съгласно закона, като към същите сложи раздел Погасителен
план, но той далеч не отговарял на нужните изкисвания.
В
отговора се твърдяло, че съгласно чл. 22 ЗПК вр. чл. 11. ал. 1. т. 9 ЗПК договор за потребителски кредит бил
недействителен, ако не били посочени приложимият лихвен процент и условията за
прилагането му. В случая в договора било посочено, че лихвеният процент бил
фиксиран - 9.67% фиксирана лихва годишно и 11.54 % ГПР. Липсвало обаче
разпоредба за условията за прилагането им. Липсвало уточнение за базата, върху
която се начислявал лихвения процент -
дали върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница. Тоест не
ставало ясно как е разпределян лихвеният процент във времето - върху цялата
дължима главница или било съобразно поетапното й намаляване. Оттук не ставало
ясно как била формирана възнаградителната лихва и защо възлизала на
претендирания размер. Важно било да се отбележи, че категорично не е съгласна с
изчислената като възнаградителна лихва от 3 948.27 лв. за периода от 05.07.2018
г. до 05.05.2022 г., счита, че е абсолютно неправилно начисляване и събиране на
лихва за бъдещ период. Принципно при фиксирана лихва не се прилагало
изискването за предоставяне информация за последователността на разпределяне на
вноските между различните неизплатени суми. Но това изискване било относимо към
чл. 11. ал. 1. т. 11 ЗПК, а не към чл. 11, ал. 1. т. 9 ЗПК. Без значение дали
лихвеният процент бил фиксиран или променлив, следвало в договора за кредит да
са посочени условията (начините) за прилагането му или поне от цялостното
съдържание на договора и погасителния план към него да можело непротиворечиво и
без съмнение да се изведе какъв бил начинът на начисляване на лихвения процент
съобразно главницата по договора. Това изискване не било изпълнено. В договора бил
посочен единствено размерът на лихвения процент. Никъде в договора не било отбелязан
и какъв бил общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителната
лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да можело да се направи
проверка при какви условия (начини) бил приложен лихвеният процент и дали
същият отговарял на посочения от кредитодателя фиксиран размер.
Твърди
се, че съгласно ЗПК, за да бъде прието, че съответни уговорки в договора по
своята правна същност представляват погасителен план, следва освен да са ясни
размерът на съответните плащания и срока за това, а също така да е изложена и
разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главница,
лихва, изчислена на базата на лихвения процент, и когато било приложимо,
допълнителните разходи. В настоящия случай липсвало разбиване по пера на
задължението на кредитополучателя, от което да било ясно в каква част
представлявала главница, лихви и допълнителни разходи по кредита, респ. липсвало
информация, показваща с всяка отделна вноска каква част от задължението за
главница, лихви и допълнителни разходи се погасявало. Не става ясно как се
формирала сумата от 443.50 лв., съставляваща размер на месечна погасителна
вноска. Задължение, произтичащо от ЗПК за кредитора било да посочи разбивка не
само на целия размер на предоставения паричен заем, а и на всяка една отделна
погасителна вноска.
С оглед
изложеното счита, че процесният договор за потребителски кредит бил сключен в
нарушение на изискванията на чл. 11. ал. 1,т. 11 и 12 ЗПК, тъй като няма
изискуемото по закон съдържание, поради което било налице пълна
недействителност (нищожност) на договора - арг. чл. 22 ЗПК.
Безспорно
било и че длъжникът П., е бил изначално лишен от възможността да направи
преценка за сключване на договора при подписването му, за добросъвестността на
по-силния икономически субект Банката и за това дали не се уврежда по-слабия
субект, в случая длъжника.
Не на
последно място счита, че договорът бил недействителен, тъй като не отговарял на
чл. 10. ал. 1 ЗПК, като всички елементи на договора се представяли с еднакъв по
вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за
всяка от страните по договора “
Предвид
всичко изложено по-горе и след като съдът се увери, че претендираните суми били
начислени въз основа на неравноправни клаузи в договора, поради което същите били
нищожни, че уговорките в процесния договор били едновременно неясни и създавали
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя, което в крайна сметка водело и до увреждането на последния, се моли
да бъдат отхвърлени предявените искове.
Въз основа на събраните по делото
доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с
твърденията ,възраженията и доводите на страните и при съобразяване с
разпоредбите на чл.235 и сл. от ГПК ,съдът приема за установено следното :
От събраните по делото писмени доказателства : договор за потребителски паричен кредит PLUS ***от
22.04.2016 година,ведно с общи условия;погасителен
план; рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземане; писмено потвърждение от 18.04.2018 година; пълномощни;
уведомително писмо, ведно с известие за доставяне -2 бр. се установява, че на 22.04.2016
година между “БНП Париба Пърсънъл
Файненс„ ЕАД и Д.П.П. е сключен договор за паричен кредит, по силата на който дружеството
в качеството му на кредитор е заело на
П. в качеството му на заемател сумата от 20 000 лева, срещу задължението
на последния да върне заетата сума за
срок до 05.05.2022 година, чрез 72 броя погасителни вноски, всяка в размер на
443.50 лева. Страните са договорили още застрахователна премия в размер на 5400
лева, такса ангажимент в размер на 700 лева; годишен процент на разходите в
размер на 11,54%;лихвен процент от 9,67 лева или общият размер на задължението
договорен от страните е 31 932 лева.
Към договора е приложен погасителен план с посочване на падежна дата и размер на
погасителната вноска. Страните са уговорили изрично и клауза, съгласно която при
забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят
дължал обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска
,ведно с направените разходи по събиране
на вземането /за телекомуникационни услуги, напомнителни писма и/или други
действия/ извършени по преценка на кредитора/. При просрочване на две или
повече месечни вноски ,считано от падежната дата на втората непогасена вноска
,вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички
определени от този договор надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава и всички
разноски за събиране на вземането без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпването на предсрочната
изискуемост. Неразделна част от договора е и Сертификат PLUS***от
който е видно ,че лицето Д.П.П. е застраховано лице по пакет „Защита на
плащанията“ и „Злополука“. Установява се още ,че на 27.07.2017 година е сключен
договор
за покупко- продажба на вземания
/цесия/ ,по силата на който „“БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД, в качеството му на продавач
продава и прехвърля на „Агенция
за събиране на вземания „АД в качеството
му на купувач вземанията посочени в приложение № 1 срещу определена от страните
по договора покупната цена. Съгласно
клаузите на този договор купувачът
приема прехвърлените вземания и встъпва
като кредитор по тях на датата на
прехвърлянето. Видно от приетото Приложение продавачът е продал и прехвърлил на ищеца по
делото вземането си срещу Д.П.П., за което е издадено и писмено потвърждение от
18.04.2018 година. Издадено е било и пълномощно ,с което настоящият ищец е бил упълномощен да уведоми всички длъжници ,съгласно разпоредбата
на чл.99,ал.3 от ЗЗД за сключения Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземанията от 27.07.2017 година и в тази връзка до ответника са били изпратени уведомителни писма за извършеното прехвърляне на вземането
/цесия/ ,с дата 12.09.2018 година на посочения в договора адрес ,но известието за доставяне е върнато на
15.10.2018 година с отметка „непотърсено“.Изпратено е второ уведомително писмо
със същото съдържание до длъжника Д.П.П.
с дата 15.10.2018 година ,като отново е върнато с отметка „лицето в чужбина“.Изпратено е и трето
уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания до длъжника П. с дата
14.05.2019 година ,но обратната разписка за доставяне е върната с отметка
–„няма връзка с получател“.
По делото е приложено ч. гр. дело № 4448/2018 година по описа на Пазарджишкия районен съд, от което
се установява, че същото е образувано
по заявление на “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр.София
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК срещу Д.П. *** за парично вземане в размер на 16 769.23 лева –
главница; договорна лихва в размер на 3 948.27 лева, за периода от 05.07.2018 година до 05.05.2022 година;обезщетение
за забава в размер на 1 564.20 лева, за периода от 06.08.2018 година до
подаване на заявлението, ведно със законната лихва върху главницата –считано от
01.11.2018 година до окончателното й изплащане и съдебно- деловодни разноски в
размерна д.т и възнаграждение на юрисконсулт. Въз основа на подаденото
заявление е издадена заповед № 2456 от
05.11.2018 година за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК , с която
се разпорежда длъжникът Д.П. *** да заплати на заявителя сумата от
16 769.23 лева – главница ; договорена
лихва в размер на 3 948.27 лева, за периода от 05.07.2018 година до 05.05.2022 година; обезщетение
за забава в размер на 1564.20 лева ,за периода от 06.08.2018 година до подаване
на заявлението, ведно със законната лихва върху главницата –считано от
01.11.2018 година до окончателното й изплащане и съдебно- деловодни разноски, в
това число д.т в размер на 445.63 лева и
възнаграждение на юрисконсулт в размер на 75 лева. Заповедта е връчена на
длъжника при условията на чл.47,ал.5 от ГПК.
За изясняване на спора от фактическа страна бе назначена и
изслушана съдебно-икономическа експертиза като вещото лице М.Л. в заключението
си сочи ,че при извършената от нея проверка установила ,че на 23.04.2016 година
по банковата сметка на Д.П. е бил
извършен банков превод от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ на сумата от
18743.07 лева въз основа на сключения договор. Вещото лице е установило още ,че
към 05.10.2018 година по договора не са били погасени: главница с падежирали
вноски в размер на 2 986.49 лева и
13 346.16 лева –непадежирала главница; 1448.93 лева-възнаградитена
лихва. Установила е още,че за периода
05.07.2018 година до 05.10.2018 година
има падежирала и неплатена възнаградителна лихва в размер на 450.99 лева.В
заключението се сочи още,че към
01.11.2018 година не е погасена главница
в размер на 16 332.65 лева; възнаградителна лихва в размер на 1538.55 лева
,за периода 06.10.2017 година до 01.11.2018 година като за периода 05.07.2018 година до 01.11.2018
година падежирала и неплатена
възнаградителна лихва е в размер на 540.61 лева.
Вещото лице е установило,че към 01.11.2018 година не са погасени 289.90 лева-обезщетение за
забава/мораторна лихва/ за периода
24.10.2017 година до 01.11.2018
година и мораторна лихва в размер на
120.60 лева ,за периода от 06.08.2018 година до 01.11.2018 година. В
заключението се сочи още ,че към
30.05.2019 година е незаплатена сумата от 1573.73 лева –обезщетение за
забава/мораторна лихва/ за периода от
24.10.2017 година до 30.05.2019 година и
мораторна лихва в размер на 1404.43 лева
за периода от 06.08.2018 година до
30.05.2019 година.
Заключението е прието в с.з.
Касае се за иск по чл.415 от ГПК. Посоченият текст предвижда, че когато възражението е подадено в срок ,съдът указва на заявителя, че може да предяви
иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.
Със съобщение, връчено на заявителя на 08.05.2019година
съдът е указал на последния, че има право да предяви иск за установяване на
вземането си в 1 месечен срок и на 31.05.2019
година е предявен такъв - видно от
печата положен върху исковата молба, с оглед на
което съдът счита, че същият е допустим.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи ,че на 22.04.2016
година между “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС“ ЕАД и Д.П.П. са възникнали облигационни
правоотношения по правилата на договор
за заем за потребителски кредит.
Договорът за
потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите
за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне.
Установи се, че договорът е
сключен в писмена форма,която е форма за действителност ,като в него са
уговорени :размерът на заетата сума;начина
на погасяване-чрез 72 бр. погасителни вноски;дата на всяка погасителна
вноска и крайният срок на договора-последната погасителна вноска.По делото не
се оспорва ,че кредиторът е изпълнил задължението си по договора ,а именно предаване на сумата от 20000 лева на заемателя
П. по банковата му сметка. В тежест на кредитополучателят е да установи
изпълнение на своите задължения по договора,
а именно връщане на кредита.Установи се
по делото, че ответникът е изпълнил задължението неточно като е погасил само
част от сумата.
По
отношение на направеното възражения от особения представител на ответника за недоказаност на настъпила предсрочна изискуемост на целия кредит на
05.08.2018 година следва да се отбележи
следното:
Настоящият
състав безспорно приема ,че при вземане
произтичащо от договор за потребителски кредит,чиято предсрочна изискуемост не е била
надлежно обявена на длъжника
преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение,не може да се игнорира съществуването на валидна
облигационна връзка по договор за
кредит при условията договорени между страните –кредитор и
кредитополучател.Размерът и падежът на
всяка вноска са определени в договора.Предсрочната изискуемост на вземане по договор за потребителски
кредит променя изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение
преди датата на настъпването й, но няма за последица изменение на основанието ,от което произтича вземането.
Вноските с падеж преди датата на
настъпване на предсрочната
изискуемост и вноските ,станали
предсрочно изискуеми ,са вземания, възникнали на едно и също основание-договор за кредит.По
тези съображения позоваването на предсрочната изискуемост не е
определящо за основанието на претенцията
по реда на чл.422,ал.1 от ГПК. Правното основание ,на което се претендира
изпълнение и на вноските с
настъпил падеж и на предсрочно изискуемата главница е сключеният договор за кредит. Предсрочната изискуемост е подвид на изискуемостта ,която имплицитно се
предпоставя от всяка претенция за съществуване на определено вземане,а изискуемостта е възможност
на кредитора да иска изпълнение
на задължението си.Ако кредиторът
поддържа, че за него се е
породила възможност да претендира изпълнение
на цялото задължение ,но се установи,че такава възможност се е
породила само за част от това задължение ,искът няма да бъде отхвърлен изцяло, а ще бъзе уважен до
размера, чиято изискуемост е настъпила. Доказването на настъпилата
предсрочна изискуемост на договора
за потребителски кредит е определящо
единствено за размера ,в който ще
бъде признато вземането на кредитора.
В конкретния случай по делото е приложено
пълномощно, с което старият кредитор е упълномощил новия да уведоми длъжниците
от името на първия за прехвърлянето на вземанията. В своята практика ВКС трайно
и последователно приема, че такова упълномощаване е валидно и допустимо и не
нарушава императивната норма на чл.
99, ал. 3 ЗЗД. Именно поради това уведомление, изходящо от предишния
кредитор или упълномощено от него лице, но приложено към исковата молба на
новия кредитор и достигнало до длъжника с връчването на същата, съставлява
надлежно съобщаване за цесията съгласно чл.
99, ал. 3, предл. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника на основание чл.
99, ал. 4 ЗЗД и това обстоятелство следва да бъде съобразено във висящото
исково производство на основание чл. 235 ГПК.
Спорен в случая е въпросът дали препис от
искова молба с приложено към нея уведомително писмо за извършената цесия,
изходящо от стария кредитор, може да бъде връчен надлежно на назначен по делото
особен представител по реда на чл.
47, ал. 6 ГПК и дали такова връчване би произвело действие на цесията в
отношенията между длъжника и новия кредитор.
В Решение № 198/18.01.2019 г., постановено по
т. д. № 193/2018 г. ВКС приема, че в
хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, в
исковата молба по който е обективирано изявление на банката-ищец, че упражнява
правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем поради
осъществяване на предвидените в договора или закона предпоставки, връчването на
особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника-ответник. В
мотивите на своето решение ВКС приема, че на основание чл.
47, ал. 6 ГПК при изпълнение на предпоставките по чл. 47 ГПК, ал.
1-5
с оглед охрана интересите на ответника на последния се назначава особен
представител. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако
е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с
факта на връчване правни последици. ВКС сочи, че следва да се има предвид, че
последователно в практиката на ВКС /Решение № 148/02.12.2016 г. по т. д. №
2072/2015 г. на ВКС, I т. о., Решение № 25/03.05.2017 г. по гр. д. № 60208/2016
г. на ВКС, II г. о. и др. / се застъпва становище, че банката, ако не е
уговорено друго, може да избере начин за връчване на горепосоченото изявление
на длъжника, вкл. и чрез нотариална покана и той ще е редовно осъществен, ако е
била проведена процедура по чл. 50 ЗННД вр. чл.
47 ГПК, ал.
1-5
– отсъствието от адреса по чл. 47 ГПК се удостовери от длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени,
т. е. и без да е необходимо назначаване на особен представител в нотариалното
производство.
В настоящия случай видно от книжата длъжникът не е бил намерен на
посочения при сключването на договора адрес ,дори и към момента на образуване на исковото
производство, поради което на основание чл.
47, ал. 6 ГПК за най-пълното охраняване на неговия интерес съдът му е
назначил особен представител в лицето на адв. К. , която е получила препис от
исковата молба,в която ищецът е направил изявление,че уведомява ответника за
предсрочна изискуемост на целия
кредит.Към нея са приложени всички доказателства, вкл. и уведомителното писмо
за извършената цесия.Особеният представител е подала писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, като е направила правоизключващи възражения и в делото до края на
устните състезания ответникът е представляван от адвокат, поради което правата
на длъжника са били изцяло охранени.
Да се приеме в този случай, че длъжникът не е
надлежно уведомен за извършената цесия, означава, че му се дава възможност да
черпи права от собственото си неправомерно поведение, а кредиторът се поставя в
невъзможност да реализира вземането си в рамките на исковото производство, а това
противоречи на принципа за равенство на страните пред закона, закрепен в чл. 9 ГПК.
В правната теория господства мнението, че особеният представител разполага с
всички права, с които разполага и упълномощеният процесуален представител, с
изключение на правото на разпореждане с предмета на иска, т. е. той не може да
прави валидно оттегляне или отказ от иск, съдебна спогодба, признание на иска
или отказ от обжалване. Няма пречка обаче той да приема материалноправни
изявления, свързани със съществуването на едно вече възникнало правоотношение
между представлявания и ищеца, т. е. между страните в процеса. Очевидно това
становище е застъпено и в цитираното по-горе решение на ВКС, в което е направена
аналогия между приеманото за валидно направено изявление за предсрочна
изискуемост на вземането, което не е достигнало лично до знанието на длъжника,
а е прието за такова по силата на законна фикция за надлежно връчване,
закрепена в чл.
50 ЗННД вр. чл.
47, ал. 1-5
от ГПК. По аргумент на по-силното основание следва да се приеме, че особен
представител, назначен от съда за охраняване правата на длъжника в граждански
процес, провеждан по общия ред, действащ в защита на интересите на ответника
под прекия надзор на съда, може надлежно да получава материалноправни изявления
от ищеца, свързани със съществуващото между страните правоотношение, в това
число и уведомление за извършена цесия, като единственото ограничение за
особения представител е да извършва действия на разпореждане с предмета на
делото. В настоящото производство е безспорно установено, че ответникът е
сключил валиден договор за заем, по който в противоречие с поетото задължение
не е заплатил договорените вноски нито
на първоначалния, нито на новия кредитор и за него не би имало никакво значение
на кой от двамата кредитори ще изпълни, т. е. неговите права и интереси не се
накърняват по никакъв начин.
Възражението на ответника по чл.146 от ЗЗП във вр. с чл.143 от ЗЗП относно
клаузата за лихва е неоснователно.
Настоящият състав счита, че за да е
налице противоречие на клауза с
добрите нрави при договаряните размери на паричните престация относно
акцесорните вземания на кредитодателя по сключваните кредитни договори се
налага при наличието на драстична прекомерност при съотношението главница -
договорна лихва, каквото в случая не се намира с оглед размера на
претендираните с исковата молба главно и акцесорни вземания. Неоснователни са и
възраженията на ответника за наличието на неравноправни клаузи в договора за
заем, отнасящи се до уговорения годишен лихвен процент и годишен процент на
разходите. Видно от договора, годишният лихвен процент по същия е 9.67%, а
годишният процент по разходите е 11,54%, които размери са в рамките на
предвидения в разпоредбата на чл.
19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит максимален размер на годишният
процент на разходите.
Основната защитна теза на особения представител на ответника се основана на
нарушения в сключения договор за паричен заем във връзка с регламентирани
разпоредби на Закона
за потребителския кредит, с твърдения, че договорът е недействителен като
противоречащ на чл.
22 от ЗПК, че в същия има неравноправни клаузи, които по своята правна
същност представляват и нелоялна търговска практика.
В съответствие с разпоредбата на чл.
10, ал. 1 от ЗПК, договорът следва да е сключен в писмена форма, на хартиен
или друг траен носител. С разпоредбата на чл.
11, ал. 1 от ЗПК законодателят е определил необходимото съдържание на
договора за потребителски кредит, като с оглед разпоредбата на чл. 22
от ЗПК следва да се приеме, че визираните в същата реквизити са съществени
и липсата им е предпоставка да се приеме, че договорът е недействителен.
При подробната преценка и съпоставка на
клаузите в процесния договор за заем с разпоредбите на ЗПК съд ,намира че
сключеният с ответника договор отговоря на изискванията на ЗПК за
действителност, съобразно разпоредбата на чл. 22
от ЗПК. Посочен е общият размер на кредита съгласно чл.
11, ал. 1, т. 7 от ЗПК, лихвеният процент на кредита съгласно чл.
11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, определен на годишна основа съгласно § 1,
т. 4 от ДР към ЗПК, годишният процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за
кредит съгласно чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, както и останалите изискуеми от разпоредбите на чл.
11, ал. 1, т. 11 и т.
12 ЗПК реквизити. В случая по делото е представен и
погасителен план към договора , в който са посочени условия за
издължаване на получения заем – броят, периодичността и датите на плащане на
всяка вноска, с което е спазено и изискването на чл.
11, т. 11 от ЗПК.
По отношение на изискването на т.
20 от чл. 11 от ЗПК - договорът съдържа такава клауза – 11 от ОУ на договора. Не се установява по безспорен
начин шрифтът на договора за заем да не отговаря на изискванията на чл.
10, ал. 1 от ЗПК.
Договорът съдържа Общи условия, които са
неразделна част от него и са подписани на всяка страница от страните, съгласно чл.
11, ал. 2 от ЗПК.
Гореизложеното дава основание на съда да
приеме, че договорът, съобразно изискванията на ЗПК, е действителен, като съдът
не установи да са налице неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143
от ЗЗП.
Ето защо и съдът намира, че предявената
искова претенция е основателна за главница от 16 332.65 лева
;възнаградителна лихва в размер на
1538.55 лева ,за периода от 06.10.2017 година до 01.11.2018 година и обезщетение за забава в
размер на 1573.73 лева ,за периода от 14.10.2017 година до 30.05.2019 година, съобразно
заключението на вещото лице.
С оглед основателността на установителния иск
съдът не дължи произнасяне по осъдителните искове.
В тежест на ответника следва да се възложат
направените от ищеца разноски в исковото производство в размер на 1330 лева /в това число д.т.;разноски за особен
представител на ответника и разноски заплатени за вещо лице по компенсация/ и разноски за заповедното производство в размер
на 432 лева /съобразно на установения размер на вземането/
Водим от горните съображения,
Пазарджишкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. П.П. с
ЕГН-**********о***, че „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД - гр. София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис
сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, чрез юрисконсулт Б. има валидно и изискуемо
вземане срещу него в размер на главница в размер на 16 332.65 лева; договорена
лихва в размер на 1538.55
лева, за периода от 06.10.2017
година до 01.11.2018 година и обезщетение за забава в размер на 1573.73 лева, за периода от 14.10.2017 година до 30.05.2019 година, ведно със законната лихва върху
главницата –считано от 31.05.2019 година до окончателното й изплащане като
ОТХВЪРЛЯ ИСКА ЗА сумата до размера на 16
769,23 лв. /шестнадесет хиляди и седемстотин шестдесет и девет лева и 23
стотинки/ - главница по договора: за сумата
до размера на 3 948,27 лв. /три
хиляди и деветстотин четиридесет и осем лева и 27 стотинки/ - договорна /възнаградитслна/
лихва и за сумата до размера от 1 564,20
лв. /хиляда и петстотин шестдесет и четири лева и 20 стотинки/ - лихва
/обезщетение/ за забава.
ОСЪЖДА Д.П.П.
да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД разноски по делото в размер 1330
лева и за заповедното производство по ч.гр.дело № 4448/2018 година по описа на
ПзРС сумата от 432 лева.
РЕШЕНИЕТО може
да бъде обжалвано пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: