Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260057 / 08.09.2020 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На десети август през две хиляди и двадесета година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Елена Драганова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 2520 по описа за 2019 година; взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК – положителен
установителен собственически, с претенции по чл.537 ал.2 от ГПК – от С.М.Ф. с
ЕГН ********** ***; и М.М.А. с ЕГН ********** ***; против И.Г.А. с ЕГН **********,
А.С.А. с ЕГН **********, Д.И.Г. с ЕГН **********,***; и З.А.Г. с ЕГН **********
***.
Този иск е обективно съединен с иск за съдебна делба на
същия недвижим имот, с правно основание чл.34 от Закона за собствеността,
предявен от същите двама ищци против горепосочените трети и четвърти ответник.
Ищците твърдят, че са наследници на Ф. ***, починал на
07.06.2019 г., който бил наследник на Ш. А. Б. и на А. Х. А.. Първата ищца била
негова съпруга от 1981 г., като гражданският им брак бил прекратен със смъртта
му. Втората ищца била биологична майка на общия наследодател. С нотариален акт
№ 121 том VI рег. № 6018 дело № 615 от 2006 г., А. Х. А. /баща на Ф./ прехвърлил на
първия ответник през време на брака му с втората ответница собствения си
недвижим имот, а именно: ¾ ид.части от жилищна сграда, построена въз
основа на отстъпено право на строеж върху поземлен имот /ПИ/ с № 7340 в кв. 754
по плана на гр. Хасково, одобрен със заповед № РД-02-14-369/1987 г., с площ от
237 кв.м., при граници за имота: ул. „Р.“ и ПИ с номера 7343, 7341 и 7339,
ведно с ¾ ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на
строеж, срещу задължението на ответника, да поеме издръжката и гледането му,
като си запазил правото да ползва имота до смъртта си, настъпила през 2010 г.
Останалата ¼ ид.ч. от имота била наследена от Ф., след смъртта на
неговата майка Ш.А. Б.. На 29.08.2014 г. първите двама ответници се снабдили с
нотариален акт по обстоятелствена проверка за целия имот, като заявили пред
нотариуса, че са го придобили по давност, т.к. упражнявали владението върху
него повече от 10 години – трайно, непрекъснато и необезпокоявано от никого,
като са го демонстрирали явно пред трети лица. В случая обаче с нотариалния акт
от 2006 г. било учредено безвъзмездно право на ползване на бащата на
наследодателя на ищците, прекратено със смъртта на ползвателя на 19.03.2010 г.
Това право представлявало тежест на недвижимия имот, която изключвала
ползването му от трети лица и нямало как, да се придобие по давност. Така
изключено било придобиването по давност на собствената на наследодателя на
ищците ¼ ид.ч. С нотариален акт от 2014 г. първите двама ответника
продали на третия, през време на брака му с четвъртата, целия недвижим имот.
Ищците твърдят, че бащата на техния наследодател никога не е преставал да се
интересува от имота, а след смъртта му те също продължили този интерес и не са
спирали владението върху имота. Ето защо, ответниците нямало как да придобият
имота по давност, по смисъла на чл.79 от ЗС. За ищците налице бил правен
интерес от предявяване на настоящите искове. Предвид изложеното, те искат съдът
да постанови решение, с което преди всичко да приеме за установено по отношение
на ответниците, че двете ищци са собственици по наследство на общо ¼
ид.ч. от процесния имот или по 1/8 ид.ч. за всяка от тях, като в същата част да
се отменят нотариален акт по обстоятелствена проверка № 77 том II рег. № 5028 дело № 260/2014 г. на нотариус № 079; както и да се отмени
извършената продажба на имота в същата част; както и при уважаване на този иск
– да се допусне делба на имота при квоти от по 1/8 ид.ч. за всяка от ищците и
общо ¾ ид.части за третия и четвъртия ответник. Ищците се представляват
от пълномощник – адвокат в открито съдебно заседание, който поддържа исковете и
иска уважаването им изцяло, като основателни и доказани. След направено
уточнение на исковете, процесния имот се идентифицира като - сграда с кадастрален идентификатор 77195.727.313.1, по КККР на гр.
Хасково, одобрени със заповед РД-18-63/ 05.10.2006 г. на ИДАК, с адрес: гр. Х.,
ул. „Р." № *, на един етаж, със застроена площ от 65 кв.м., с
предназначение жилищна сграда – еднофамилна, разположена в ПИ с идентификатор
77195.727.313.
Ответниците А.С.А., Д.И.Г. и З.А.Г. не представят отговори на исковата молба по чл.131
от ГПК в законоустановения едномесечен срок, не се явяват и не се представляват
в открито съдебно заседание.
Ответникът И.Г.А., призован при условията на чл.47 ал.6, вр. ал.1 от ГПК, не депозира
отговор на исковата молба в срока по чл.131 ал.1 от ГПК. Назначеният му на
същото основание особен представител представя такъв отговор в указания му
срок; като счита предявения иск за недопустим. Това било така, т.к. ищците не
излагали факти, които да обосновават твърдението им, че Ш.А. Б. е била
съсобственик на процесния недвижим имот, респ. липсвали доказателства, имотът
да е придобит и от нея през време на брака й с А. Х. А.. Ето защо неоснователно
било твърдението на ищците, че техният наследодател е придобил по наследство от
майка си ¼ ид.ч. от имота. Липсвали доказателства и за продължителността
на брака между първата ищца и съпруга й, което било необходимо за разпределение
на дяловете между двете ищци. Неоснователен бил установителният иск, т.к. към
момента не била оборена констатацията за принадлежността на правото на
собственост по нотариалния акт. От това произтичала неоснователността и на
предявения иск за делба. В случай на уважаване и на двата иска, делбата
следвало да се допусне, според продължителността на брака между първата ищца и
съпруга й, предвид чл.9 ал.2 от ЗН. Особеният представител поддържа това си
становище по исковете в открито съдебно заседание.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема
за установено следното:
Ищците
в настоящото производство са наследниците по закон на Ф. ***, починал на
07.06.2019 г., като са негови съпруга /първата ищца/ и майка /втората ищца/,
видно от удостоверение за наследници изх. № ГРАОН-1488/14.06.2019 г., издадено
от Община Хасково. Наследодателят им от своя страна е единственият наследник по
закон на своите родители Ш.А. Б., починала на 14.04.1990 г., и А. Х. А.,
починал на 19.03.2010 г.; видно от удостоверения за наследници изх. № ГРАОН1-364
и изх. № ГРАОН1-365, двете издадени на 06.08.2018 г. от Община Хасково. В тях е
отразено още, че Ф. е осиновен по чл.55 от СК по гр.дело № 989/1972 г. на ХРС.
С нотариален акт №
121 том VI рег. № 6018 дело № 615 от 30.08.2006 г. на нотариус с рег. № 353, А.
е прехвърлил на ответника А. своите ¾ ид.части от жилищна сграда,
построена въз основа на отстъпено право на строеж върху ПИ с № 7340 в кв. 754
по плана на гр. Х., одобрен със заповед № РД-02-14-369/1987 г., с площ от 237
кв.м., при граници за имота: ул. „Р.“ и ПИ с номера 7343, 7341 и 7339, ведно с
¾ ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж,
срещу задължението на ответника, да поеме издръжката и гледането му, като си е
запазил правото да ползва имота безвъзмездно до смъртта си. При изповядването
на тази сделка, пред нотариуса е било представено протоколно решение №
И-11/20.11.1969г. на ИК на ГНС-Хасково, представено и в настоящото
производство. Видно от него, по раздел VІ са взети решения за възмездното
отстъпване на право на строеж върху държавна земя за построяването на жилища в
кв. Р. на гр. Х., в полза на подробно описани лица в 143 пункта, сред които не
са наследодателите Ш.А. Б. и/или А. Х. А.. По т.94 от същото е отстъпено право
на строеж на Х. М. А. – върху парцел Х в кв.2 /Р./, състоящ се от 290 кв.м. При
изповядването на горепосочената сделка, пред нотариуса е било представено и
удостоверение за наследници от Община Хасково с № 2804/16.08.2006 г., което или
данни за настъпилото универсално правоприемство в полза на прехвърлителя А. –
по делото не се представиха. Ш.А. Б. и А. Х. А. са сключили гражданския си брак
на 25.08.1955 г., видно от акт за женитба № 328 на Народен съвет – Хасково. Ф. М.
Ф. и първата ищца С.М.Ф. са сключили гражданския си брак на 13.11.1981 г.,
според удостоверение за граждански брак серия ГБ-85/09.07.1990 г., въз основа
на акт № 692/13.11.1981 г., с приложени две удостоверения за идентичност на
имената им; и трите издадени от ОНС – Хасково.
По силата на
нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 77 том II рег. № 5028 дело
№ 260/29.08.2014 г. на нотариус с рег. № 079, ответниците А. са признати за
собственици по давност на следния недвижим имот: сграда с кадастрален
идентификатор 77195.727.313.1, по КК на гр. Х., одобрена със заповед
РД-18-63/05.10.2006 г. на ИДАК, с адрес: гр. Х., ул. „Р." № *, на един
етаж, със застроена площ от 65 кв.м., с предназначение жилищна сграда –
еднофамилна, разположена в ПИ с идентификатор 77195.727.313, с трайно
предназначение на територията – урбанизирана и начин на трайно ползване: ниско
застрояване до 10 м., общинска собственост, находящ се на същия адрес, при
граници на ПИ: ул. „Р.” и имоти с идентификатори 77195.727.312, 77195.727.316,
77195.727.315 и 77195.727.314. Същия имот те са продали на ответника Г., по
силата на нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 95 том II
рег. № 5280 дело № 278/10.09.2014 г. на нотариус с рег. № 079. За този имот е
представената по делото актуална скица на сграда № 15-658955-22.07.2019 г.,
издадена от СГКК – Хасково, както и удостоверение за данъчна оценка по чл.264
ал.1 от ДОПК с изх.№ **********/05.08.2019 г., издадено от Община Хасково.
Ответниците А. са съпрузи от 04.07.1995 г., според извършена от съда справка в
НБДН с рег. № 16/08.01.2020 г.; а ответниците Г. – от 20.08.2014 г., според извършена
от съда справка в НБДН с рег. № 15/08.01.2020 г. По делото се представиха в
цялост копия от двете цитирани нотариални дела. В представеното по първото от
нот.дела удостоверение за данъчна оценка по чл.264 ал.1 от ДОПК от 13.08.2014
г., издадено от Община Хасково; за данъчно задължени за имота се сочат общо 12
лица, сред които Ф. М. Ф. и ответниците Ангелови.
По искане на ищците,
по делото се събраха и гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля Е.Х. Ю.,
60-годишен, който бил далечен братовчед на съпруга на ищцата С., а така също и
негов съученик и приятел. Познавал и баща му А., който живеел в кв. „Р.” на ул.
„Р.”, докато почине. Самият свидетел живеел наблизо. И.А. живеел в къщата до
тази на А., били съседи. Според свидетеля, И. не живеел в посочената къща и не
знае да е плащал данъци за нея. В нея си живеел само А., след като починала
жена му. Преди това там живеели и С. и съпругът й и синът им, но станало нещо
между тях и се разделили и Ф. отишъл да живее в кв. „******”. И. и съпругата му
не са живеели заедно с А., а в съседната къща, като двете къщи не били в един
двор, а ги деляла ограда от мрежа.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достига до следните правни изводи по основателността на
предявените обективно и субективно съединени искове:
Въпреки указаната им доказателствена тежест, в т.ч. с
изрични указания по реда на чл.145 ал.2 и чл.146 ал.2 от ГПК, ищците не
проведоха пълно и главно доказване на твърденията си, че те са съсобственици с
ответниците на процесния недвижим имот, като съсобствеността им да е възникнала
по описания от тях начин. Преди всичко, не се установява идентичност между
имота по нотариален акт № 121 том VI рег. № 6018 дело № 615 от 30.08.2006 г. на нотариус с рег. № 353 и имота по останалите два нотариални акта - за собственост върху недвижим имот № 77 том II рег. № 5028 дело № 260/29.08.2014 г. и за покупко – продажба на недвижим имот № 95 том II рег. № 5280 дело № 278/10.09.2014 г., двата на нотариус с рег. № 079. Не се установява и соченото от ищците обстоятелство, че
процесната сграда е построена в резултат на отстъпено право на строеж с протоколно решение № И-11/20.11.1969 г. на ИК на ГНС-Хасково и то в полза
на А. Х. А., като правото било реализирано през време на брака му с Ш.А. Б.,
сключен на 25.08.1955 г. От съдържанието на това решение, представено в цялост
по делото, не се установяват такива обстоятелства. Видно от него, по раздел VІ са взети решения за възмездното отстъпване на право на строеж върху
държавна земя за построяването на жилища в кв. Р. на гр. Х., в полза на
подробно описани лица в 143 пункта, сред които обаче не са наследодателите Ш.А.
Б. и/или А. Х. А.. По т.94 от същото е отстъпено право на строеж на Х. М. А. –
върху парцел Х в кв.2 /Р./, състоящ се от 290 кв.м. Липсват твърдения, това
лице да е наследодател на А. Х. А., не се установява и посоченият парцел, да е
идентичен с процесния. Косвени данни за това, че вероятно Х. М. А. е
наследодател на А. Х. А. могат да се изведат от представените пред нотариуса документи
при изповядване на първата от процесните сделки, по която прехвърлител е
последният посочен. Това е така, т.к. наред с цитираното протоколно решение на
ИК на ГНС-Хасково е било представено и удостоверение за наследници от Община
Хасково с № 2804/16.08.2006 г. Това удостоверение обаче или данни за настъпилото
универсално правоприемство в полза на прехвърлителя А. – по делото не се
представиха. В този ред на мисли, изцяло неоснователна и недоказана е ищцовата
теза, че къщата е построена въз основа на отстъпено на А. Х. А. право на строеж,
което той е реализирал заедно със съпругата си Ш.А. Б. през време на брака им,
при което те са станали собственици на постройката, ¾ ид.части от която
наследодателят след смъртта на съпругата си прехвърлил на ответниците Ангелови,
а останалата ¼ ид.ч. била собственост на ищците, като наследници на
неговия син Ф. М. Ф.. Най-сетне, неоснователно е ищцовата теза, че ищцата М.М.А. като рождена майка на Ф. М. Ф. е и негов
наследник по закон. Това е така, доколкото по делото се установява, че през
1972 г. Ф. е бил осиновен от съпрузите А. Х. А. и Ш.А. Б., при условията на
чл.55 от СК от 1968 г. /отм. през 1985 г./, а именно – при условията на непълно
осиновяване. Нормата е изрична, че в тази хипотеза - рожденият родител не наследява
осиновения. В идентичен смисъл са и последвалите разпоредби на чл.62 от СК от 1985 г. /отм. през 2009 г./ и на чл.102 ал.2 от СК от 2009 г.
Предвид изложените съображения, предявеният положителен
установителен собственически иск следва да се отхвърли изцяло, т.к. ищците не
доказаха, да са съсобственици на процесния имот. Това обуславя отхвърлянето и
на акцесорното им искане за частична отмяна на нотариален акт по
обстоятелствена проверка № 77 том II рег. № 5028 дело №
260/2014 г. на нотариус № 079 и на извършената продажба на имота в същата част.
Самостоятелно основание за отхвърлянето на претенцията за втория от
нотариалните актове е обстоятелството, че хипотезата на чл.537 ал.2 от ГПК е приложима само спрямо охранителните актове, какъвто не
е нотариалният акт по покупко – продажба на недвижим имот. Неоснователността на главния иск води до неоснователността на обективно
съединения с него иск за съдебна делба на процесния имот, доколкото между
ищците и ответниците Георгиеви не се установява наличието на съсобственост по
отношение на същия имот, която да бъде прекратявана по съдебен ред.
Предвид отхвърлянето
на иска за делба и на основание чл.9 пр.I
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ищците
следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на Районен съд – Хасково държавна
такса от общо 50 лв. – по 25 лв. за всяка от двете ищци; както и в случай на
служебно издаване на изпълнителни листове за събирането им и държавни такси от
по още 5 лв.
Мотивиран така и на
основание чл.124 ал.1, чл.537 ал.2 и чл.344 ал.1 изр.І от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.М.Ф. с ЕГН ********** ***; и М.М.А. с ЕГН ********** ***; против И.Г.А. с
ЕГН **********, А.С.А. с ЕГН **********, Д.И.Г. с ЕГН **********,***; и З.А.Г.
с ЕГН ********** ***; иск по чл. 124 ал.1 от ГПК – да се признае за установено
по отношение на ответниците, че ищците са собственици на по 1/8 ид.части
от следния недвижим имот: сграда с идентификатор 77195.727.313.1, по КККР на гр. Хасково, одобрени със заповед РД-18-63/05.10.2006 г. на
ИДАК, с адрес: гр. Х., ул. „Р." № *, на един етаж, със застроена площ от
65 кв.м., с предназначение жилищна сграда – еднофамилна, разположена в ПИ с
идентификатор 77195.727.313, с трайно предназначение на територията –
урбанизирана и начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м., общинска
собственост, находящ се на същия адрес, при граници на ПИ: ул. „Р.” и имоти с
идентификатори 77195.727.312, 77195.727.316, 77195.727.315 и 77195.727.314; както и искането - на основание чл.537 ал.2 от ГПК, да се отменят за
същите ид.ч. нотариални актове за собственост върху недвижим имот № 77
том II рег. № 5028 дело № 260/29.08.2014 г. и за покупко – продажба на недвижим имот № 95 том II рег. № 5280 дело № 278/10.09.2014 г., двата на нотариус с рег. № 079.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.М.Ф. с ЕГН ********** и М.М.А. с ЕГН ********** против Д.И.Г. с ЕГН **********
и З.А.Г. с ЕГН ********** иск за съдебна делба на следния недвижим имот: сграда с идентификатор
77195.727.313.1, по КККР на гр. Хасково, одобрени
със заповед РД-18-63/05.10.2006 г. на ИДАК, с адрес: гр. Х., ул. „Р." № *,
на един етаж, със застроена площ от 65 кв.м., с предназначение жилищна сграда –
еднофамилна, разположена в ПИ с идентификатор 77195.727.313, с трайно
предназначение на територията – урбанизирана и начин на трайно ползване: ниско
застрояване до 10 м., общинска собственост, находящ се на същия адрес, при граници
на ПИ: ул. „Р.” и имоти с идентификатори 77195.727.312, 77195.727.316,
77195.727.315 и 77195.727.314; при квоти - от по 1/8 ид.ч. за
всяка от ищците и общо ¾ ид.части за ответниците.
ОСЪЖДА С.М.Ф. с
ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Хасково държавна такса от 25 лева, както и в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист за събирането й и държавна такса от още 5 лева.
ОСЪЖДА М.М.А. с
ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Хасково държавна такса от 25 лева, както и в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист за събирането й и държавна такса от още 5 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.Д.