Р Е Ш Е Н И Е
№_____
гр. Луковит, 13 април 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично
съдебно заседание на шести февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЛАДИСЛАВА ЦАРИГРАДСКА
при секретаря М. Д., като разгледа докладваното от съдия ЦАРИГРАДСКА АНД № 287/2019 по
описа на съда и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 ЗАНН.
Образувано е по повод на жалба с
Вх.№4121/26.09.2019 г. ЕТ „М.М. – М.“ с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Ч. б., ж.к. „П.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, представляван от
управителя М.Г.М. срещу Наказателно
постановление №2019-0046386 от
05.09.2019 г., издадено от директора на Регионална дирекция за областите
Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към Комисия за
защита на потребителите (РД КЗП-Русе), с което жалбоподателят е санкциониран на
основание чл. 198 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) с имуществена
санкция в размер на 300.00 лева за нарушение на чл. 9, ал. 2 ЗЗП.
Оплакванията
в жалбата са бланкетни – за необоснованост и незаконосъобразност на НП.
Конкретни оплаквания са въведени относно четливостта на акта. Иска се отмяна на
НП.
В
съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв. И.В. от
ПлАК, който поддържа жалбата и заявява изрично, че няма оспорвания по
процедурата на съставяне на акта и затова не желае да бъде разпитвана св.
Теодора Петрова, признава констатациите и резултатите от проверката и затова не
желае да се разпитва св. В.Ч.. Претендира, че предмет на делото е жалба срещу
друго Наказателно постановление №2019-0046412/05.09.2019 г.
Въззиваемата страна, редовно
призована, не се представлява, депозира писмено становище с Вх.№5008/08.11.2019
г., в което моли жалбата да бъде оставена без уважение, като счита, че
нарушението по чл. 9, ал. 2 ЗЗП е безспорно установено и изтъква, че при
съставяне на констативен протокол за проверката в обекта не са направени
възражения от представителя на жалбоподателя. Счита, че при съставяне на АУАН и
издаване на НП са спазени всички изисквания. Излага мотиви за неприложимост на
чл. 28 ЗАНН към случая, който не е маловажен.
Съдът прие, че въз основа на
събраните гласни и писмени доказателства, се установява следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
На 27.12.2018 г. св. К.И. – главен инспектор в КЗП РД
Русе, заедно с още двама инспектори – В.
И. и В.Ч., извършили проверка в търговски обект „ловно – рибарски магазин“ в
гр. Луковит, ул. „В.“№**, стопанисван от жалбоподателя.
В хода на проверката установили, че в магазина се
предлагат стоки, които са без задължителната информация на български език за
производител и вносител, вида на стоките и техните съществени характеристики.
Тази информация липсвала относно следните стоки: рибарски столове – 2 бр.,
рибарски куки – около 200 пакета, плувки – 100 броя, стоки за риболов – 30
броя, макари – 50 броя.
За установеното в хода на проверката бил съставен
Констативен протокол №К-2677534, подписан освен от служителите на КЗП РД Русе,
а така също и от М. Б. П., която е работила като продавач в магазина на
жалбоподателя.
До жалбоподателя
са изпратени 3 броя покани за явяване и съставяне на АУАН в офиса на КЗП в гр.
Ловеч с предупреждение, че при неявяване актът ще бъде съставен в негово
отсъствие при условията на чл. 40, ал. 2 ЗАНН.
На 25.03.2019 г. гл. инспектор К.И. съставила
процесуалния АУАН №К-0046386 в присъствието на св. В.Ч. и св. Т.П.. В
обстоятелствената част на акта е цитиран констативния протокол заедно с
фактическите основания на същия. Отразено е обстоятелството, че са изпратени
три покани до жалбоподателя, като и че актът се съставя в остъствие на негов
представител. Като нарушена правна норма е вписан чл. 9, ал. 2 ЗЗП.
На същата дата освен процесния АУАН, срещу жалбоподателя
бил съставен и друг АУАН – 2019 №К-0046412 за нарушение на чл. 77, ал. 3, т. 2
ЗЗП, поради непредставяне на документи за произход на някои от стоките – два
стола.
Двата акта били изпратени от КЗП РД Русе на кмета на
Община Червен бряг за връчването им на основание чл. 43, ал. 4 ЗАНН, но същите
са върнати на органа поради това, че входната врата е заключена и връчване е
невъзможно.
Процесният
акт е подписан от жалбоподателя и му е връчен препис от същия на 19.08.2019 г.
чрез РУ Червен бряг при ОД МВР Плевен.
На
22.08.2019 г. жалбоподателят депозирал възражение срещу акта, в което е заявил
оплаквания, че служителите са се държали изклучително грубо, арогантно и
тенденциозно, както при всички други проверки, които са извършвали в магазина.
Връченият акт бил изключително нечетлив, което го лишавало от право да се
защити и моли преписката да бъде прекратена.
Въз
основа на доклад от актосъставителя, Ц.Х. – директор на КЗП РД Русе оставил
възражението без уважение с изрично становище от 05.09.2019 г. и на същата дата
издал обжалваното НП №2019 – 0046386/05.09.2019 г., в което са изложените същите
фактически основания, като посочените в акта, същата нарушена правна норма на
чл. 9, ал. 2 ЗЗП, заради което и на основание чл. 198 ЗЗП му е наложил
имуществена санкция от 300.00 лева.
НП е връчено
на управителя М.М. на 19.09.2019 г. заедно с друго НП №2019 – 0046412, видно от
съдържанието на известието за доставяне от Български пощи.
В
предходни периоди – през 2013 и през 2016 г. срещу търговеца са издавани НП,
влезли в законна сила, за същото нарушение, с които са му налагани същите
санкции от по 300.00 лева.
Горната фактическа обстановка се установява от писмените
доказателства, събрани в хода на съдебното следствие и съдържащи се в
приложената в оригинал (и копие) преписка на Комисията, както и от показанията
на актосъставителя К.И., които не се налага да бъдат коментирани самостоятелно,
след като представителят на жалбоподателя адв. В. заявява, че не оспорват
фактите, на които се позовава въззиваемата страна.
Въз
основа на горното съдът прави следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Жалбата е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Съдът служебно извърши
проверка и установи, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на
защита на жалбоподателя.
В
съответствие с предвидената в чл. 40, ал. 2 ЗАНН възможност актът е съставен в
отсъствие на нарушителя при спазване на изискванията към съдържанието на акта,
регламентирани в чл. 42 ЗАНН, от гл. инспектор И. в рамките на нейната
компетентност произтичаща от чл. 233, ал. 1 ЗЗП и приложената Заповед №356
ЛС/22.04.2015 г.
Неоснователно е възражението
за нечетливост на акта. Същият е изписан ръкописно и разчитането на почерка не
представлява особена трудност. Актът е връчен на нарушителя от органите на МВР,
съгласно чл. 43, ал. 4 ЗАНН.
Оплакването за грубо и
тенденциозно отношение на проверяващите би могло да бъде преценено като
евентуално основание за отвод на длъжностните лица в качеството им на участници
в административнонаказателното производство. Същото обаче не е подкрепено от
каквито и да било доказателства или поне конкретни фактически твърдения.
Липсата на заявено изрично искане в рамките на чл. 51, ал. 3 ЗАНН за отвод на
актосъставителя, както и липсата на подобно възражение в констативния протокол,
подписан от представителя на жалбоподателя, мотивират съда да приеме, че това
възражение е неоснователно.
Актът е съставен на
25.03.2019 г. в рамките на срока по чл. 34, ал. 1 ЗАНН преди изтичането на 3-ия
месец от откриване на нарушителя – 27.12.2018 г., изтичащ на 27.03.2019 г.
Спазен е предвиденият в чл. 34,
ал. 3 ЗАНН срок за издаване на наказателното постановление – в рамките на 6
месеца от съставяне на акта.
НП е издадено от компетентен
орган, съобразно чл. 233, ал. 2 ЗЗП, от директора на КЗП РД Русе, оправомощен
от председателя на КЗП със Заповед №674/21.08.2019 г.
НП има съдържание, което е в
съответствие с изискванията на чл. 57 ЗАНН и екземпляр от същото е връчен на
нарушителя.
Съдът
прие, че фактическата обстановка изложена в НП съответства на обективната истина, а именно – изброените видове и количество стоки са били
без етикети съдържащи задължителната информация, посочена в чл. 9, ал. 2 ЗЗП: информация за производителя и
вносителя, ако стоката е от внос, за вида на стоката, нейните съществени
характеристики, срока на годност и условията на съхраняването й и, ако е
необходимо, указания за употреба.
Следователно правилно
актосъставителят, а впоследствие и наказващият орган са квалифицирали липсата
на такива етикети като нарушение на чл. 9, ал. 2 ЗЗП.
Правилно е приложена и санкционната норма
на чл. 198 ЗЗП, съгласно който за нарушение на изискванията за етикетиране на
стоките по чл. 9 на едноличните търговци и юридическите лица се налага
имуществена санкция, в размер от 300 до 1500 лв.
Нарушението не може да бъде оценено като
маловажно по смисъла на чл. 28 ЗАНН, защото няколко вида стоки и множество
отделни бройки от тях са били без етикети, което в значителна степен завишава
обществената опасност на нарушението и разширява кръга на потенциалните
увредени лица – потребители. Следва да бъде отчетено, че именно за такова
нарушение в предходни години търговецът е санкциониран двукратно. Тези
обстоятелства е следвало да бъдат оценени като отегчаващи отговорността по
смисъла на чл. 27 ЗАНН и да обусловят налагане на по-висока по размер санкция.
Съдът обаче не може да влоши положението на жалбоподателя, поради което и
единственото правомощие на съда е да потвърди обжалваното наказателно
постановление.
Затова и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН
Луковитският районен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №2019-0046386 от 05.09.2019 г., издадено от директора на
Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен
със седалище Русе към Комисия за защита на потребителите, с което на ЕТ „М.М. –
М.“ с ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр. Ч.б., ж.к. „П.“, бл. **,
вх. *, ет. *, ап. **, представляван от управителя М.Г.М. е наложена имуществена санкция на
основание чл. 198 от Закона за защита на потребителите в размер на 300.00 лева
за нарушение на чл. 9, ал. 2 ЗЗП.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване пред Административен съд Ловеч в 14-дневен срок от деня на съобщението, че
решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………...........