№ 171
гр. София, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Магдалена Лазарова
Илияна Стоилова
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
в присъствието на прокурора и Б. Д. К.
като разгледа докладваното от Вера Цветкова Въззивно частно наказателно
дело № 20251000600432 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.16 от ЗПИИСРРПУНПМАС.
С решение от 05.03.2025г. по НЧД № 8125/2024г. Софийски градски съд,
НК, 41-ви състав е признал Наказателна присъда №465 по дело
№2362/108/2021г. от 11.10.2023г. на Окръжен съд Арад, Република Румъния,
влязла в сила на 14.08.2024г. спрямо българския гражданин В. В. К. с ЕГН
**********, за това, че на 17.08.2016г. в Република Румъния заедно с П. Л. и
И. Ч. С. с цел получаване на материална облага са направили опит за
превеждане през румъно-унгарската граница, без разрешение на надлежните
органи на властта, чрез превозване с МПС на група хора – дванадесет лица
/четири от които малолетни и едно непълнолетно/, като превозването е
станало в багажник на МПС – престъпление по чл.263 ал.1 ал.2 б.а от НК на
Република Румъния, за което престъпление е осъден на наказание „лишаване
от свобода“ за срок от 2 /две/ години, чието изтърпяване е отложено за срок от
2 /две/ години, през който срок са определени мерки за надзор:
1.Да се явява в Пробационната служба на гр.Гюргево на определените от
1
службата дати;
2.Да получава посещения от пробационния съветник, определен да
упражнява надзор над него;
3.Да уведомява предварително за всяка промяна на адреса на
местоживеенето си и за всяко пътуване, продължаващо повече от пет дни,
както и за всяко завръщане на адреса;
4.Да уведомява за промяна на местоработата си;
5.Да съобщава информация и документи, позволяващи да се провери
издръжката му;
6.Да посещава една от програмите за социална реинтеграция, провеждани от
Пробационната служба или организирани в сътрудничество с общността;
7.По време на изпитателния срок да полага безвъзмезден
общественополезен труд в Кметството на гр.Гюргево или в Епископията на
гр.Гюргево за срок от 80 дни.
С постановеното решение, СГС приел за изпълнение Наказателна присъда
№465 по дело №2362/108/2021г. от 11.10.2023г. на Окръжен съд Арад,
Република Румъния, влязла в сила на 14.08.2024г. спрямо В. В. К. с ЕГН
**********, за престъпление по чл.263 ал.1 ал.2 б.а от НК на Република
Румъния, което по смисъла на НК на Република България представлява
престъпление по чл.280 ал.2 т.1 пр.1 и т.6 вр.ал.1 пр.2 вр.чл.20 ал.2 от НК
вр.чл.18 ал.1 пр.1 от НК.
Съдът приспаднал времето, през което В. В. К. е бил с мярка за
неотклонение „задържане под стража“, считано от 20 до 21.03.2017г. и от
07.04.2017г. до 20.06.2017г. по наказателното производство, приключило с
Наказателна присъда №465 по дело №2362/108/2021г. от 11.10.2023г. на
Окръжен съд Арад, Република Румъния, влязла в сила на 14.08.2024г.
С атакуваното решение, СГС определил на осн.чл.16 ал.7 вр. чл.5 от
ЗПИИСРРПУНПМАС, чрез адаптиране съдържанието на пробационните
мерки, наложени с посочената наказателна присъда в съответствие с характера
и продължителността на пробационните мерки в българското законодателство,
а именно:
1.“Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 2 /две/ години с
явяване и подписване на осъденото лице пред пробационен служител или
2
определено от него длъжностно лице два пъти седмично – чл.42а ал.3 т.1
вр.ал.2 т.1 вр.чл.42б ал.1 от НК;
2.“Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 2
/две/ години – чл.42а ал.3 т.1 вр.ал.2 т.2 вр.чл.42б ал.2 от НК;
3.“Безвъзмезден труд в полза на обществото“ в размер на 320 часа годишно
за две поредни години – чл.42а ал.3 т.3 вр.ал.2 т.6 вр.чл.42б ал.5 от НК;
4.“Включване в програми за обществено въздействие“ – чл.42а ал.2 т.4
вр.чл.42б ал.4 от НК.
Срещу постановеното от СГС решение е постъпила жалба от осъденото
лице В. К. чрез защитника му адв.Н.. В жалбата се посочва, че решението е
неправилно, тъй като било неправилно адаптирано. Посочва се, че на
осъденият К. е било определено да търпи пробационна мярка в рамките на 80
дни, а СГС значително завишил размера на полагания безвъзмезден труд,
адаптирайки наложеното наказание, съобразно нашето законодателство. На
практика, СГС постановявайки тази мярка да се търпи в рамките на 320 часа
годишно в продължение на две години, изменял значително определената
пробационна мярка и силно завишавал наказанието, определено от
законодателството на Република Румъния. Поради това се моли да бъде
отменено решението на СГС в частта, в която чрез адаптиране съдържанието
на пробационните мерки, наложени с наказателна присъда №465 по дело
№2362/108/2021г. от 11.10.2023г. на Окръжен съд Арад, в съответствие с
характера и продължителността на пробационните мерки в българското
законодателство, а именно по т.3: „Безвъзмезден труд полза на обществото“ в
размер на 320 часа годишно за две поредни години - чл.42а ал.3 т.3 вр.ал.2 т.6
вр.чл.42б ал.5 от НК, като вместо това бъде намален така определения размер,
съпоставен и адаптиран с постановената присъда.
В съдебно заседание пред въззивната съдебна инстанция, защитникът на
засегнатото лице – адв.К. изразява несъгласие с първоинстанционното
решение. Във връзка с постановената в Румъния присъда на В. К., пояснява
как протича там наказателния процес. В подкрепа на изложеното предоставя
бланка на декларация /без попълнени реквизити/, въз основа на която се
3
пристъпвало към съкратена процедура и се намалявало наказанието на
обвиняемия. С постановяването на осъдителна присъда и отлагане на нейното
изпълнение на територията на Румъния, техния Наказателен кодекс
предвиждал паралелно с това и наблюдателни мерки, каквито в България са
пробационните мерки. Според защитата, съдът първо трябвало да признае
издадената чужда присъда и след това да адаптира наложеното наказание.
Навежда се довод, че СГС се е задоволил само с анализ и сравнение с
пробационните мерки, постановени от Окръжен съд Арад, потвърдени от
Апелативен съд в Тимишоара. Не било обсъдено дали тези мерки имат
приложно поле с постановената присъда на територията на България.
Застъпва се становище, че по НК на Република България, пробацията и
наказанието „лишаване от свобода“ са две отделни наказания, от което следвал
извод, че не могат да бъдат налагани едновременно. В този смисъл бил и чл.67
от НК, според който паралелно с осъждането може да бъде постановена една
пробационна мярка. Всички други постановени пробационни мерки били в
противоречие, тъй като едно престъпление всъщност било наказвано с две
наказания. Освен това, съдът не фиксирал като начална дата да се счита
окончателното влизане на постановената в Румъния присъда на 14.10.2024г.,
т.е. денят, в който е влязла в сила трябва да се счита за начална дата на
започване на изтърпяване на наказанието. Именно в тази връзка защитата
посочва две решения на ОС Сливен и на АС Пловдив. В заключение моли да
бъде отменено решението на СГС и да бъде постановено ново решение във
връзка с направените искания пред САС.
Представителят на САП в съдебно заседание пред САС, счита, че не е
била направена правилна адаптация на осн.чл.42 ал.1 т.3 вр.ал.2 т.6 от НК във
връзка с чл.42б ал.5 от НК, по отношение на наложеното наказание
„безвъзмезден труд в полза на обществото“ в размер на общо 320 часа. Това
наказание се различавало от присъдата на румънските власти, които
определили този труд за 80 дни. Представителят на прокуратурата счита, че
тази пробационна мяка следва да остане в сила, а другите пробационни мерки
да бъдат отменени.
В реплика, адв.К. изразява становище, че не следва да бъде прилаган 80
дни обществено полезен труд, тъй като настоящото производство било за
4
признаване и адаптиране на присъда. Тази мярка не можела да бъде
адаптирана съгласно българското законодателство, тъй като се навлизало във
втора пробационна мярка, което пък щяло да доведе до изпълнение на две
отделни наказания за извършено едно престъпление.
Осъденото лице В. К. поддържа становището на защитата си.
Реализирайки правото си на последна дума, моли да се уважат направените
искания.
Софийски апелативен съд, след като прецени доводите, релевирани в
жалбата на адв.Н., поддържани в съдебно заседание от адв.К., становището на
страните от съдебното заседание, материалите по делото и сам служебно
провери изцяло правилността на постановения първоинстанционен съдебен
акт, намери за установено следното:
По повод постъпило Удостоверение от 11.11.2024г. по реда на чл.6 от
Рамково решение 2008/947/ПВР на Съвета на Европа за прилагането на
принципа на взаимно прилагане на съдебни решения за пробация с оглед на
надзора върху пробационните мерки и алтернативните санкции, респективно
по чл.16 ал.1 от ЗПИИСРРПУНПМАС, издадено от съдебен орган за
признаване и изпълнение на съдебно решение – Наказателна присъда №465 по
наказателно дело №2362/108/2021г. на Окръжен съд Арад, постановена на
11.10.2023г., влязла в сила на 14.08.2024г., съгласно Наказателно решение
№611/А на Апелативен съд Тимишоара спрямо българския гражданин В. В.
К., в СГС било образувано настоящото дело.
Софийски градски съд установил следната фактическа обстановка:
Постановената спрямо осъдения в Република Румъния В. В. К.
наказателна присъда №465 по дело №2362/108/2021г. от 11.10.2023г. на
Окръжен съд Арад, Република Румъния влязла в сила на 14.08.2024г., е
издадена в държава членка на Европейския съюз и е изпратена за признаване и
изпълнение в Софийски Градски съд.
Осъденото лице В. В. К. е роден на ********г., българин, български гражданин, с
ЕГН **********, има постоянен и настоящ адрес в гр. ***, район ***, ж.к. *** № **, вх.*,
ет.*, ап.**, което определя СГС като родово и местно компетентен съд, според чл.8 от
ЗПИИСРРПУНПМАС.
5
Пред въззивната съдебна инстанция, В. К. посочва и адрес в гр.***, ул.“***“ №**,
вх.*, ет.*, ап.**, за който твърди, че има сключен договор за наем.
С наказателна присъда №465 по дело №2362/108/2021г. от 11.10.2023г. на Окръжен
съд Арад, Република Румъния, влязла в сила на 14.08.2024г. съгласно наказателно решение
№611/А от 14.08.2024г. на Апелативен съд Тимишоара, Република Румъния, българския
гражданин В. В. К. е бил признат за виновен в това да е извършил от фактическа страна
следното:
На 17.08.2016г., подсъдимият П. Л., заедно с подсъдимите И. Ч. С. и В. В. К. са
извършили превоз на 12 мигранти, сирийски граждани, в непосредствена близост до
румъно-унгарската граница, в района на с. Граничери, окръг Арад, с цел незаконно
преминаване на държавната граница на Република Румъния. Единият от автомобилите, в
който са пътували И. Ч. С. и В. В. К., изпълнявал ролята на разузнавач, а вторият,
управляван от обвиняемия П. Л., е извършил самият превоз на мигрантите. Пастирков е
трябвало да вземе мигрантите и да ги транспортира до румънско-унгарската граница, където
да ги преведе през полето и да ги вкара незаконно в Унгария, като обвиняемия И. Ч. С. и
обвиняемия В. В. К. са отговаряли за охраната на транспорта като разузнавачи, движещи се
отпред.
Така, на 17.08.2016г., около 05:00 часа, граничен полицейски патрул от ГПУ-
Вършанд спрял на трансграничния път, свързващ с. Граничери /Румъния/ и Елек /Унгария/,
лек автомобил марка „Ауди“, регистриран в България с номер ********, в който са били
идентифицирани българските граждани И. Ч. С. и В. В. К., които посочили, че са се
загубили в района и възнамеряват да стигнат до Австрия. В това си качество те са били
съпроводени от полицейският екип до местността Шиклау, окръг Арад. На връщане
полицейският екип бил изпреварен от лек автомобил с марка и модел „Опел Астра“- комби,
регистриран в България под номер ********, управляван от Л. П.. Полицаите преследвали
този автомобил и го спрели на разстояние около 30 метра от граничната линия. Когато бил
спрян от полицията, пътниците в него излезли и избягали през полето, като се скрили в
царевична нива и веднага били заловени от полицейския екип. В същото време в багажника
на автомобила били открити пет деца, три от които на 8 години, едно на 14 години и друго
на 1 година. С констативен протокол, съставен на 17.08.2016г. от служителите на ГПУ
Вършанд, се установило, че автомобилът “Opel Astra”- комби, регистриран в България с
номер ******** е бил управляван от Л. П., а пътниците в автомобила са били общо 12
сирийски граждани, които били разпитани в присъствието на преводач от арабски език.
Установило се, че дванадесетте сирийски граждани на 14.08.2016г. били качени на ремарке
на товарен автомобил в близост до митница Одрин, пътуващ за Германия. За това пътуване,
организирано от назования Abu Yusuf, те са платили по 3 000 евро. Били качени в близост до
бензиностанция, където разбрали, че са в Румъния и след два дни били качени от Л. П. на
автомобил “Опел Астра”, а след два часа пътуване били открити от полицията.
Установено било, че Л. П. е взел 12-те мигранти сутринта на същия ден от
страничен път край село, след предварителна уговорка с И. Ч. С. и В. В. К., бидейки закаран
6
от тях до този район. Двамата подсъдими - С. и К. били в автомобил „Ауди“, регистриран в
България под номер ******** и съпроводили подсъдимия П. Л. до граничната зона в област
Арад, където той бил задържан от граничните полицаи. За превоза, който бил извършен на
17.08.2016г., подсъдимият П. Л. трябвало да получи от другите двама подсъдими сумата от
500 евро, които поради откриването им от органите на гранична полиция той не получил.
Фактическото поведение на българския гражданин В. В. К. е квалифицирано като
покриващо признаците на престъпление по наказателния кодекс на Република Румъния, а
именно като престъпление за трафик с мигранти, по чл. 263, ал.1, ал.2, буква а от
Наказателния кодекс на Република Румъния.
Според отразеното в Удостоверението по чл.6 от РР2008/947/ПВР В. К. е бил призован
лично за съдебния процес на посочени общо четири дати, чрез съдебна поръчка, като е
назначил адвокат, който да го представлява в процеса. За съответното престъпление по чл.
263, ал.1, ал.2, буква „а“ от Наказателния кодекс на Република Румъния, В. В. К. е осъден на
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години, чието изтърпяване е отложено за
срок от 2 /две/ години, през който срок са определени следните мерки за надзор:
1. Да се явява в пробационната служба на гр. Гюргево на определените от службата дати;
2. Да получава посещения от пробационния съветник, определен да упражнява надзор
над него;
3. Да уведомява предварително за всяка промяна на адреса на местоживеенето си и за
всяко пътуване, продължаващо повече от пет дни, както и за всяко завръщане на
адреса;
4. Да уведомява за промяна на местоработата си;
5. Да съобщава информация и документи позволяващи да се проверят средствата му на
издръжка;
6. Да посещава една от програмите за социална реинтеграция, провеждани от
Пробационната служба или организирани в сътрудничество с общността;
7. По време на изпитателния срок да полага безвъзмезден общественополезен труд в
Кметството на гр. Гюргево или в Епископията на гр. Гюргево за срок от 80 дни.
Първостепенният съд извършил проверка по същество и правилно и
обосновано приел, че са налице условията за признаване и изпълнение по
чл.14 ЗПИИСРРПУНПМАС, който извод напълно се споделя от контролната
съдебна инстанция.
Решаващият съд изложил следните доводи в подкрепа на направения
извод:
Съдебният акт, изпратен за признаване и изпълнение от държава- член
на Европейския съюз се отнася за деяние, което съставлява престъпление и по
законодателството на Република България, което съгласно фактическото
описание в чуждия съдебен акт изцяло покрива признаците на престъпление
по чл. 280, ал.2, т.1, т.4, пр.1 и т.6 вр. ал.1, пр.2 вр. чл.20, ал.2 от НК, вр. чл.18,
ал.1, пр.1 от НК. Превеждането през румъно-унгарската граница на групата от
7
хора – дванадесет мигранти, е осъществявано без разрешение на надлежните
органи на властта. Използвано е било моторно превозно средство, четири от
превежданите лица са малолетни, а едно е непълнолетно, превеждането е
извършвано по начин опасен за живота на превежданите лица.
Престъплението е било извършено в съучастие и доколкото извършителите са
били заловени от полицейските органи преди достигане на границата на
страната и превеждане през нея на групата от хора, деянието не е било
довършено, поради независещи от дейците причини. Деянието е било
осъществено и с цел получаване на материална облага.
По този начин е било изпълнено първото условие по чл.14, ал.1 от
ЗПИИСРРПУНПМАС. Изпратената за признаване и изпълнение присъда
несъмнено съставлява решение по смисъла на чл.3, т.1, б. „б“ от
ЗПИИСРРПУНПМАС, тъй като е окончателен акт на съд на издаващата
държава, с което се установява, че определено физическо лице е извършило
престъпление и му се налага наказание с отложено изпълнение, когато е
съпроводено с една или повече пробационни мерки. Наложените пробационни
мерки съответно са такива по смисъла на чл.3, т.6 от ЗПИИСРРПУНПМАС и
попадат изцяло в обхвата на посочените в чл.4 от същият закон видове мерки.
Осъденият В. К. има постоянен и настоящ адрес на територията на
Република България, местоживеене на територията на страната и се е върнал в
България, с което са се изпълнили кумулативните изисквания посочени в чл.
14, ал.3 от ЗПИИСРРПУНПМАС за признаване на изпратената присъда.
Следва да се посочи, че освен известния по делото адрес, в съдебно заседание
пред САС, осъденият К. посочи и още един адрес, с твърдение за сключен
договор за наем, а именно: гр.***, ул.“***“ №**, вх.*, ет.*, ап.**.
По-нататък, първостепенният съд е обсъдил основанията за отказ,
посочени в чл.15, ал.1, т.1 до т.13 от ЗПИИСРРПУНПМАС и е установил, че
липсват такива. При извършената проверка, въззивната съдебна инстанция
констатира същото.
1.Представеното удостоверение по чл.6 от ЗПИИСРРПУНПМАС е пълно и
е налице съответствие между него и съдебния акт - процесната наказателна
присъда №465 по дело №2362/108/2021г. от 11.10.2023г. на Окръжен съд Арад,
Република Румъния.
2.Република България е държавата, чийто гражданин е осъденото лице, в
която то има местоживеене и съответно се намира на нейна територия.
3.Не е налице хипотезата на чл. 14, ал. 4 от посочения закон, поради което е
безпредметно обсъждането й, тъй като се касае за лице, което има
местоживеене и се намира на територията на Република България.
8
4.Изпратената за признаване и изпълнение присъда №465 по дело
№2362/108/2021г. от 11.10.2023г. на Окръжен съд Арад, Република Румъния се
отнася до мерки, за които липсват изразени от Република България резерви
или декларация, относно упражняване на надзор.
5.Признаването и упражняването на надзор върху пробационните мерки не
е в противоречие с принципа "ne bis in idem", тъй като от данните от
изпратеното за признаване наказателно решение е видно, че К. е лице с чисто
съдебно минало, поради което и липсва основание да се счита, че би имало
опасност от накърняване на посочения принцип, гарантиращ, че едно и също
лице няма да бъде наказвано два пъти за едно и също деяние.
6.Престъплението, за което е осъден В. К. е наказуемо и по българския
Наказателен кодекс.
7.Изпълнението на определеното с наказателната присъда на ОС Арад
наказание не е погасено по давност.
8.В. К. не се ползва с имунитет по българското законодателство.
9.Осъденият В. К. е пълнолетен.
10.В. К. не се е явил лично в хода на съдебния процес, но е бил
призоваван и уведомяван лично за съдебния процес, включително и за
възможността за постановяване на решение, ако не се яви, като съответно е
бил и представляван от защитник.
11.Наказанието по наказателната присъда не съдържа медицинско или
терапевтично лечение, върху което Република България да не може да
упражнява надзор.
12.Наложените пробационни мерки са с продължителност повече от
шест месеца.
13.Наказателната присъда се отнася за престъпление, извършено в
Република Румъния.
Правилно е било констатирано, че по делото не са налице и основания за
отлагане признаването на съдебния акт, по чл. 16, ал. 5 от
ЗПИИСРРПУНПМАС, тъй като представеното Удостоверение по чл. 6 от
Рамковото решение е пълно, съответства на съдебния акт и е преведено на
български език.
Верен е направения извод от СГС, че са налични основанията за
признаване на изпратената наказателна присъда на държава-членка на
Европейския съюз и следва да бъде постановено нейното изпълнение, като
9
правилно е определил чрез адаптиране, съдържанието на пробационните
мерки.
Съобразявайки изискванията на закона, първият съд правилно
установил, че наказателната присъда на ОС Арад, съгласно съдържанието си
съставлява акт по смисъла на чл. 3, т. 1 б. „б“ от ЗПИИСРРПУНПМАС –
съдебно решение с отложено изпълнение,съпроводено с една или повече
пробационни мерки.
В отговор на аргумента на защитата, че така всъщност се налагали две
наказания и че не може да се налага повече от една пробационна мярка, следва
да се посочи, че съгласно чл.3, т.2 от ЗПИИСРРПУНПМАС "наказание с
отложено изпълнение" е наказание лишаване от свобода, чието изпълнение е
условно отложено, изцяло или частично, когато наказанието е наложено с
постановяване на една или повече пробационни мерки". В случая, на
осъдения В. К. е наложено наказание от 2 /две/ години лишаване от свобода,
чието изтърпяване е отложено за период на надзор от 2 /две/ години, през
който период от време той следва да изтърпява посочените от румънския съд
пробационни мерки – седем на брой.
Първостепенният съд се е съобразил с разпоредбата на чл.5, ал.2 от
ЗПИИСРРПУНПМАС - „Адаптираната пробационна мярка, алтернативна
санкция или продължителността на срока на пробацията се съобразява
максимално с наложената в издаващата държава членка“.
При съобразяване с нормите на закона, СГС е преценил правилно и
законосъобразно, че наложената пробационна мярка от румънските съдебни
власти за срок от две години „Да се явява в пробационната служба на гр.
Гюргево на определените от службата дати“, съответства на пробационната
мярка „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ по чл. 42 а ал.3, т.1
вр. чл.42 а ал.2, т.1 от НК за срок от две години, тъй като предполага
задължение за осъдения да се явява и подписва пред пробационния служител
или определено от него длъжностно лице в съответствие с определената от
съда периодичност, но не по малко от два пъти седмично, съгласно чл.42 б ал.1
от НК. Съдът в решението си е определил, че В. К. следва да се явява и
подписва пред пробационния служител или определено от него длъжностно
лице два пъти седмично, съгласно разпоредбата на чл.42 б ал.1 от НК.
10
По-нататък, наложената пробационна мярка от румънските съдебни
власти за срок от две години - „Да получава посещения от пробационния
съветник, определен да упражнява надзор над него“, правилно съдът приел, че
съответства на пробационната мярка „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител“ по чл. 42 а ал.3, т.1 вр. чл.42 а ал.2, т.2 от НК за срок
от две години, тъй като предполага периодични срещи с пробационен
служител в пробационната служба, на чиято територия е настоящия адрес на
осъдения, като срещите могат да бъдат планирани или извънредни по искане
на пробационния служител или осъдения съгласно чл. 42 б ал.2 от НК.
И според въззивната съдебна инстанция, наложената пробационна
мярка от румънските съдебни власти за срок от две години - „Да уведомява
предварително за всяка промяна на адреса на местоживеенето си и за всяко
пътуване, продължаващо повече от пет дни, както и за всяко завръщане на
адреса“, съответства на пробационната мярка - „Ограничения в свободното
придвижване“ съгласно чл.42 а ал.3, т.1 вр. ал.2, т.3 от НК, но съгласно
българския наказателен закон сочената пробационна мярка се доближава най-
точно до забраната по чл.42б ал.3, т.2 „Забрана за напускане на населеното
място за повече от 24 часа без разрешение на прокурора или пробационния
служител“. Тази пробационна мярка, съгласно българския Наказателен кодекс,
като съдържание на забраната е значително по-тежка като интензитет, а
съгласно румънската присъда би следвало осъдения едва след петия ден да
уведоми съответните държавни органи при напускане на адреса на
местоживеене или при предприемане на пътуване или при завръщане. При
българския наказателен кодекс обаче се очертава абсолютно задължение при
всяко напускане на населеното място за повече от 24 часа да се иска
предварително разрешение от пробационния служител или прокурора, като
такова е и съдържанието на сочената забрана съгласно чл.213 ал.4, ал.5 и ал.6
от ЗИНЗС. Именно поради тези съображения, и вземайки предвид чл.5, ал.4 от
ЗПИИСРРПУНПМАС правилно и законосъобразно СГС, съдът не е наложил
въпросната пробационна мярка.
Верен и САС споделя извода, че наложените пробационни мерки от
румънските съдебни власти - „Да уведомява за промяна на местоработата си“
и „Да съобщава информация и документи позволяващи да се проверят
11
средствата му на издръжка“ за срок от две години, нямат аналог, с която и да
било от пробационните мерки в националното законодателство, поради която
и причина правилно не са били наложени от първия съд, поради липсата на
изначална възможност за адаптиране.
По отношение на наложената пробационна мярка от румънските
съдебни власти „Да посещава една от програмите за социална реинтеграция,
провеждани от Пробационната служба или организирани в сътрудничество с
общността“ за срок от две години, първият съд направил писмено запитване за
даване на разяснения, съгласно чл.10 и чл.16, ал.5 от ЗПИИСРПУНПМАС до
ОС Арад. Съгласно отговора на румънския съд, че програмите за
реинтеграция представляват стандартни програми за интервенция или
специфични такива и дадените дефинитивни разяснения от страна на
издаващата държава, основани на собственото й законодателство, решаващият
съд направил преценка, че същата съответства на националната
пробационната мярка “включване в програми за обществено въздействие“
съгласно чл.42 а, ал.2, т.4 от НК, тъй като социалната реинтеграция,
съгласно румънското законодателство се съпоставя именно с програма за
обществено въздействие, насочена към трудовата интеграция или изграждане
на социални умения за законосъобразно поведение на осъденото лице,
съгласно чл.42 б ал.5 от НК. Контролната съдебна инстанция напълно споделя
направените от първия съд изводи в тази насока.
По отношение на наложената пробационна мярка от румънските съдебни
власти - „По време на изпитателния срок да полага безвъзмезден
общественополезен труд в Кметството на гр. Гюргево или в Епископията на
гр. Гюргево за срок от 80 дни“ за срок от две години, съдът приел, че тя
съответства на пробационната мярка „Безвъзмезден труд в полза на
обществото по чл. 42 а ал.3 т.3 вр. чл.42 а ал.2 т.6 от НК“ в размер на 320
часа годишно за две поредни години. Правилно съдът приел, че 80 работни
дни с продължителност на работния ден от 8 часа, възлизат на общо 640 часа
труд, които разпределени в рамките на две години, са 320 часа годишно. В
присъдата на ОС Арад са посочени общо дните, в които следва да се полага
безвъзмезден общественополезен труд и те са общо осемдесет за две години,
12
като са посочени две места където следва да се осъществява съответния
безвъзмезден общественополезен труд, на който е осъден К.. Следва да се има
предвид, че ЗИНЗС определя възлагане на работа на осъдения на
„безвъзмезден труд в полза на обществото“ до три часа дневно в извънработно
време и за пълен работен ден в един от празничните или почивните дни, както
и до 56 часа месечно през време на годишния отпуск или ако осъдения е
безработен, при спазване на разпоредбите на КТ. В конкретния случай, тъй
като в присъдата на издаващата държава са посочени дни и това е съпоставимо
с българското законодателство съгласно посочените по горе текстове,
правилно и законосъобразно първостепенният съд е приел, че не е нарушил
разпоредбата на чл.5, ал.4 от ЗПИИСРПУНПМАС, тъй като наказанието е
съпоставимо като продължителност и характер с посоченото по-горе в
българския наказателен закон.
Въз основа на тези доводи, не може да бъдат споделени възраженията на
защитата на осъденото лице, най-напред, че не може да има повече от една
пробационна мярка при адаптирането на присъдата, а на следващо място, че
неправилно е бил определен размера на общественополезния труд, който
следва да полага осъденото лице. За пълнота следва да се посочи, че
представените от защитата съдебни решения, освен че са неприложими, не са
от категорията на тълкувателните такива, които са задължителни за
приложение от всички съдилища.
В допълнение следва да се посочи, че наказанието следва да се изпълнява
от момента на влизане на присъдата в сила, а именно – 14.08.2024г.
Правилно съдът е приспаднал времето, през което В. В. К. е бил с мярка
за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 20 до 21.03.2017г. и от
07.04.2017г. до 20.06.2017г. по наказателното производство приключило с
Наказателна присъда №465 по дело 2362/108/2021 от 11.10.2023г. на Окръжен
съд Арад, Република Румъния влязла в сила на 14.08.2024г., съобразно
посоченото в Удостоверението по чл.6 от РР2008/947/ПВР.
Правилно и законосъобразно, първостепенният съд е приложил
13
ЗПИИСРПУНПМАС.
С оглед на всичко изложено и като не намери основания за изменение или
отмяна на атакуваното съдебно решение, САС счете, че същото следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Воден от гореизложеното Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 05.03.2025г. по НЧД № 8125/2024г.
Софийски градски съд, НК, 41-ви състав е признал Наказателна присъда
№465 по дело №2362/108/2021г. от 11.10.2023г. на Окръжен съд Арад,
Република Румъния, влязла в сила на 14.08.2024г. спрямо българския
гражданин В. В. К. с ЕГН **********.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Препис от решението да се изпрати на Окръжния съд в Арад, Република
Румъния, с превод на румънски език.
Препис от решението да се изпрати на Министерство на правосъдието на
Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14