№ 15333
гр. София, 09.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ЛЮБ. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20221110100434 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 09.08.2025 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На тринадесети февруари две хиляди двадесет и пета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар Биляна Кирилова
1
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело номер 434 по описа за 2022 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на “Б.П.П.Ф.”, Париж, с рег. №
*******, действащо чрез “Б.П.П.Ф. – клон България”, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.*******************************, представлявано от Д.Д.,
против П. С. С., с ЕГН **********, от гр. *************************, за установяване по
отношение на ответника, че П. С. С. дължи на ищеца сумата от 5 084 лв. за главница по
договор за потребителски кредит № *************5 от 11.04.2019 г., както и законната
лихва върху главницата, считано от 04.02.2021 г. до окончателното изплащане на сумата,
както и направените по делото разноски.
В исковата молба ищецът твърди, че подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК, по
което било образувано гр.д. № 6770/2021 г. по описа на СРС, 155 състав. С оглед на дадени
от съда указания, ищецът предявява исковата си претенция. Също така твърди, че на
11.04.2019 г. между страните бил сключен договор за стоков кредит № *************5, по
силата на който ищецът предоставил на ответника кредит на обща стойност 5 000 лв. Излага
твърдения, че кредитът бил сключен за период от 48 месеца и следвало да се изплати на 48
равни анюитетни месечни погасителни вноски, всяка в размер от 199,12 лв., при договорен
процент на разходите. Сочи, че ответникът преустановил плащанията на дължимите вноски,
като до 20.05.2019 г. не била погасена нито една месечна вноска. Твърди, че ответникът
изпаднал в забава, а с оглед преустановяване на плащанията, на 20.06.2019 г. кредитът
станал предсрочно изискуем. Излага подробни съображения. Ангажира доказателства.
С протоколно определение от 19.03.2024 г. съдът е конституирал „Ю.Б.Б. в
качеството му на частен правоприемник на “Б.П.П.Ф.”, Париж, с рег. № *******, действащо
чрез “Б.П.П.Ф. – клон България”.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа
исковата молба.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от назначения на
ответника П. С. С. особен представител, с който оспорва исковите претенции като
неоснователни. Твърди, че договорът, от който ищецът черпи правата си, е подписан от
Т.А.Н., която не била упълномощена да представлява кредитора. Оспорва предоставяне на
сумата от 5 000 лв. от кредитора на длъжника. Оспорва настъпване на предсрочна
изискуемост по кредита, поради липсва на надлежно уведомяване от кредитора. Излага
подробни съображения, позовава се на съдебна практика. Моли съда да отхвърли
предявения иск.
В съдебно заседание назначеният на ответника особен представител, поддържа
отговора на исковата молба. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.
2
Така предявената искова претенция е с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК във
връзка с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК във връзка с чл. 9 от ЗПК. Направено е искане по реда на
чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното гр.д. № 6770/2021 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на
02.08.2021 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
по силата на която П. С. С., ответник в настоящото производство, е осъден да заплати на
“Б.П.П.Ф.”, Париж, с рег. № *******, действащо чрез “Б.П.П.Ф. – клон България”, сумата от
5 084 лв. за главница по Договор за потребителски кредит № *************5 от 11.04.2019
г., както и законната лихва върху главницата, считано от 04.02.2021 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата от 129,78 лв. от общо направените разноски в размер
на 230,93 лв., от които: сумата от 180,93 лв. – платена държавна такса и сумата от 50 лв. –
юрисконсултско възнаграждение. С разпореждане от 02.08.2021 г. съдът е отхвърлил
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата от 3 213,76
лв. – възнаградителна лихва за периода от 20.05.2019 г. до 20.04.2023 г., и за сумата от 748,63
лв. – мораторна лихва за периода от 20.06.2019 г. до 16.01.2021 г. По повод на дадени от съда
указания, в предвидения едномесечен заявителят - ищец в настоящото производство, е
предявил установителен иск по смисъла на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, като съобразно с
извършено уточнение на исковата молба ищецът е заявил, че предявява само установителен
иск, като е внесена дължимата държавна такса само за предявения установителен иск за
главницата.
От представения и приет като доказателство по делото заверен препис от договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване
на кредитна карта *************5 от 11.04.2019 г., се установява, че “Б.П.П.Ф., клон
България” е предоставило на П. С. С. кредит в размер на 5 000 лв., като кредитополучателят
се е задължил да върне кредита в срок до 20.04.2023 г. на 48 равни месечни погасителни
вноски, всяка в размер на 199,12 лв. по включен в договора погасителен план. Договорът за
потребителски кредит е сключен при общи условия.
От представеното от кредитора извлечение по кредит *************5 се установява,
че ответникът не е погасявал суми по кредита.
От представения заверен препис от покана, отправена от кредитора до ответника се
установява, че на 20.05.2019 г. ответникът е преустановил плащанията, като е останал
задължен за сумата от общо 8 372,91 лв., от която: сумата от 5 084 за главница, сумата от
3 213,76 лв. – договорна лихва и сумата от 75,15 лв. – обезщетение за забава, като
кредиторът е поканил длъжника да плати дължимите суми в 7-дневен срок от получаване на
поканата.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
3
неоспорено от страните по делото, което съдът приема като обективно и безпристрастно, се
установява, че на 11.04.2019 г. е бил усвоен заем в размер на 4 825 лв., като с кредитно
нареждане е била преведена от ищеца по сметка на ответника сумата от 4 825 лв. Към датата
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 04.02.2021 г. размерът на непогасената част от
вземането е 5 084 лв., представляваща главница по кредит от 5 000 лв. и застраховка от 84
лв. Към датата на изготвяне на заключението размерът на непогасената част от договора
възлиза на 8 297,76 лв., от които: сумата от 5 000 лв. – главница, сумата от 3 213,76 лв. –
договорна лихва и сумата от 84 лв. – застраховка. Вещото лице също така установява, че
главницата, усвоена по договора за кредит, е на стойност 5 000 лв., както и че по процесния
договор няма извършени плащания.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото не се спори, а и от представения по делото заверен препис от Договор за
потребителски кредит № *************5 от 11.04.2019 г. се установява, че между “Б.П.П.Ф.
– клон България”и ответника е възникнало облигационно отношение – договор за
потребителски паричен кредит, който намира правното си основание в чл. 9 от ЗПК, който е
действал към момента на сключване на договора между страните. Не се спори, че “Б.П.П.Ф.
– клон България” е предоставило на ответника кредит в размер на 5 000 лв., от която е
удържало сумата от 175 лв. за такса. Не се спори, че договорът е сключен в изискуемата по
закон форма, при общи условия, породил е своето правно действие, ответникът е платил
част от дължимата сума. Спори се за дължимостта на претендираната сума по договора.
В хода на производството по делото е настъпило частно правоприемство.
Сключеният между страните договор е валиден и е породил своето правно действие.
Съгласно чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението
си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забава.
Съгласно договора от 11.04.2019 г., същият е сключен като срочен за 48 месеца с
падеж на първата вноска на 20.05.2019 г. и падеж на последната вноска – 20.04.2023 г. Към
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 04.02.2021 г. не е изтекъл крайният
срок за погасяване на задължението. Излагат се твърдения за настъпила предсрочна
изискуемост на кредита.
В съответствие с новелата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, обнародвана в ДВ, бр. 100 от 2019 г.,
съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител. В конкретния случай не е необходимо да бъде направено възражение от
потребителя по образуваното производство, но съдът намира, че следва да се произнесе по
клаузи от общите условия към процесния договор във връзка с настъпилата предсрочна
изискуемост и уведомяването на длъжника.
Съобразно с чл. 5, изр. 2 от Общите условия при просрочване на две или повече
месечни погасителни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска,
вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително
всички определени от този договор надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава и
4
всички разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от
кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост. В чл. 9 от общите условия към
договора е предвидено, че всички изявления на кредитора, отправени към
кредитополучателя се считат узнати от кредитополучателя, ако бъдат изпратени на адрес,
съответно изпратени по факс или до адрес на електронна поща, или съобщени по телефон,
посочени от кредитополучателя.
Кредиторът може да търси от потребителя-длъжник предсрочно изпълнение при
условията на чл. 71 от ЗЗД. Условия за настъпване на предсрочната изискуемост са
настъпила неплатежоспособност на длъжника, намаляване на обезпеченията или недаване
на обещаните обезпечения. В конкретния случай по делото не беше доказано настъпване на
някое от посочените условия за настъпване на предсрочна изискуемост. Съобразно с
практиката на СЕС, и по-специално на решение от 21.02.2013 г. по С-472/11, съдът намира,
че клаузата на чл. 5, изр. 2 от Общите условия е неравноправна, тъй като кредиторът в
случая ще получи целия ресурс по кредита заедно с възнаграждение за ползване години
наред, без такова ползване да е налице. Отделно от това следва да се посочи, че длъжникът
следва да бъде уведомен от кредитора в случай на обявяване на кредита за предсрочно
изискуем.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е отправил
покана до ответника за заплащане на дължимите суми, като със същата е обявило вземането
за предсрочно изискуемо. Съдът намира, че по делото ищецът не доказа момента на
връчване на поканата, изпратена до ответника, с която вземането е било обявено за
предсрочно изискуемо съобразно с разпределената доказателствена тежест по реда на чл.
154 от ГПК. В конкретния случай разпоредбата на чл. 9 от Общите условия съдът намира
също за неравноправна, тъй като е договорена във вреда на по-слабата страна – потребителя.
Само за пълнота следва да се посочи, че за договора за потребителски кредит, макар и
уреден от специален закон, важат и общите правила на ЗЗД, уреждащи момента на
уведомяване. По отношение на договорните отношения действащият ЗЗД, както и ЗПК
възприемат теорията на получаването. Следователно изявлението на ищеца за обявяване на
вземането по договора за предсрочно изискуемо се счита узнато от длъжника от момента на
получаване на съобщението за това. По настоящото дело не само не беше доказано кога е
отправено изявлението от длъжника, но по-важно е, че не беше доказано и кога ответникът е
узнал за него.
Ето защо и с оглед на гореизложеното съдът намира, че клаузите на чл. 5, изр. 2 и чл.
9 от Общите условия са неравноправни.
Същевременно съдът не може да не съобрази задължителната практика на ВКС, а
именно: ТР № 8 от 08.04.2019 г. по тълк.д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, съобразно с което
дори да не е обявена предсрочната изискуемост на длъжника преди подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение, искът може да бъде уважен за вноските с настъпил
падеж към момента на приключване на съдебното дирене. Към последната дата 13.02.2025 г.
е настъпил падежът на последната погасителна вноска. От събраните по делото
5
доказателства и от заключението на вещото лице се установява, че ответникът не е платил
нито една вноска, главницата по които съгласно с погасителния план и съобразно със
заключението на вещото лице възлиза на сумата от общо 5 084 лв. Размерът на непогасената
главница съгласно с приетия като доказателство по делото погасителен план възлиза на
общо 5 000 лв. По делото не са представени доказателства за извършени от ответника
плащания по договора. Ето защо съдът приема, че исковата претенция се явява основателна
и доказана за сумата от 5 084 лв., сумата включваща главницата по договора и дължимата
застрахователна премия, поради което следва да бъде изцяло уважена.
По отношение на направеното от особения представител на ответника възражение,
съдът намира следното:
Относно направеното възражение за обявяване на кредита за предсрочно изискуем
съдът е изложил съображения по-горе в мотивите си.
По отношение на претенцията за заплащане на законната лихва върху главницата,
считано от 04.02.2021 г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение, същата с оглед основателността на главния иск, съдът намира за основателна,
поради което следва да бъде уважена.
С оглед произнасяне по главния иск, съдът намира, че не следва да се произнася по
евентуално предявения иск.
По отношение на претенцията за установяване размера на дължимите в заповедното
производство разноски, съобразно с т. 12 от ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, съобразно с изхода от спора и да разпредели отговорността за направените
разноски. Съобразно с чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените в заповедното производство разноски в размер на
129,78 лв. от общо направените разноски в размер на 230,93 лв., от които: сумата от 180,93
лв. – платена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищцовото дружество, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от
ГПК съдът намира същото за основателно, като в тежест на ответника следва да бъдат
възложени направените от ищеца разноски в размер на 1 135,88 лв., от които: сумата от
101,68 лв. – платена държавна такса, сумата от 350 лв. – платено възнаграждение за вещо
лице, сумата от 584,20 лв. – платено възнаграждение за особен представител и сумата от 100
лв. – юрисконсултско възнаграждение.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искови претенции от „Ю.Б.Б., с ЕИК
6
*********, със седалище и адрес на управление: гр. *************************,
представлявано от изпълнителния директор Д.Ш. и от прокуриста М.В., конституирано в
качеството му на частен правоприемник на „Б.П.П.Ф.”, Париж, с рег. № *******, действащо
чрез “Б.П.П.Ф. – клон България”, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.*******************************, представлявано от Д.Д., против П. С. С., с ЕГН
**********, от гр. *************************, че П. С. С. дължи на „Ю.Б.Б. сумата от 5
084 лв. /пет хиляди осемдесет и четири лева/ за главница по Договор за потребителски
кредит № *************5 от 11.04.2019 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от 04.02.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА П. С. С., с ЕГН **********, от гр. *************************, ДА
ЗАПЛАТИ на „Ю.Б.Б., с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
*************************, представлявано от изпълнителния директор Д.Ш. и от
прокуриста М.В., конституирано в качеството му на частен правоприемник на „Б.П.П.Ф.”,
Париж, с рег. № *******, действащо чрез “Б.П.П.Ф. – клон България”, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.*******************************, представлявано от
Д.Д., на основание чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 129,78 лв. /сто
двадесет и девет лева и седемдесет и осем стотинки/, представляваща направени по делото
разноски в производството по издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК от 02.08.2021 г. по гр.д. № 6770/2021 г. по описа на СРС, 155 състав.
ОСЪЖДА П. С. С., с ЕГН **********, от гр. *************************, ДА
ЗАПЛАТИ на „Ю.Б.Б., с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
*************************, представлявано от изпълнителния директор Д.Ш. и от
прокуриста М.В., конституирано в качеството му на частен правоприемник на „Б.П.П.Ф.”,
Париж, с рег. № *******, действащо чрез “Б.П.П.Ф. – клон България”, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.*******************************, представлявано от
Д.Д., на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, сумата от 1 135,88 лв. /хиляда сто тридесет и
пет лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7