Определение по дело №2292/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 604
Дата: 17 февруари 2020 г.
Съдия: Златина Иванова Кавърджикова
Дело: 20193100502292
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 декември 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

№...............

         

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, пети  състав, в закрито съдебно заседание, в състав

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА                          ЧЛЕНОВЕ: ИВАНКА ДРИНГОВА

Мл.с. ИВАН СТОЙНОВ  

                          

                                    

като разгледа докладваното от съдия Кавърджикова

в.гр.д. № 2292 по описа за 2019г.

за да се произнесе, намери следното:

 

Производството по делото е образувано по въззивната жалба на Ж.И.К. ЕГН ********** ***, , чрез адв. М.Д., против решение № 1017/12.03.2019г., поправено с решение № 2311/27.05.2019г.,  решение № 3733/20.08.2019г.  и   решение № 4599/29.10.2019г., всички те постановени по гр.д. № 2414/2018г. на 35-ти състав на ВРС, в частта, в която са отхвърлени исковите й претенции, насочени срещу всеки един от ответниците, М.Х.К., ЕГН ********** и Н.Х.К., ЕГН **********,*** за присъждане на следните суми:

за горницата над 4627.74 лв. до пълния предявен размер от 17612.99 лв., претендирана като погасени от Ж.К. вноски от наследствения дълг по Договор за банков кредит № 1184/ 19.03.2008 г., извършени в периода 01.01.2012 г. до 15.02.2018 г., на основание чл. 74 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, от датата на завеждане на исковете пред ВРС-16.02.2018г.  до окончателното изплащане на задължението на осн. чл. 74 от ЗЗД;

за горницата над 207.64 лв. до пълния предявен размер от 1257.10 лв., претендирана като обезщетение за забава начислено върху стойността на вноските погасени в периода 21.01.2014 год. – 21.11.2016 г., заявени за периода 21.01.2014 год. – 15.02.2015 год., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД;

за горницата над 323.44 лв. до пълния заявен размер от 970.32лв., претендирана като мораторна лихва за периода - от 15.12.2016 г. до 15.02.2018 г., начислена за периода 15.12.2016 год. – 15.02.2018 год., върху стойността на всяка погасена месечна вноска в периода - 21.01.2014 г.- 21.11.2016 г. от ищцата Ж.И.К. от наследствения дълг по Договор за банков инвестиционен кредит № 1184/ 19.03.2008 год., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.;

за горницата над 60.80 лв. до пълния заявен размер от 182.39 лв., претендирана като мораторна законна лихва за периода - от 15.12.2016 г. до 15.02.2018 г., начисленавърху стойността на всяка погасена месечна вноска в периода - 21.12.2016 г.- 21.01.2018 г. от ищцата Ж.И.К. от наследствения дълг по Договор за банков инвестиционен кредит № 1184/ 19.03.2008 г., на основание чл.86, ал.1 ЗЗД;

за горницата над 309.56 лв. до пълния предявен размер от 993.00 лева, формирана от сбора от обезщетенията за забава, за периода от 12.11.2016 г. до 15.02.2018 г., начислени върху стойността на погасените от ищцата Ж.И.К. част от наследствения дълг по Договор за банков инвестиционен кредит № 1184/ 19.03.2008 г., в периода от откриване на наследството /17.04.2011 г./ до датата на изпращане на нотариални покани /29.10.2013г./ сума от 7104.79 лева и погасените вноски по същия договор, в периода - 21.11.2013 г.- 21.12.2013 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД и

искането за присъждане на законна лихва, върху претендираните обезщетения за забава (мораторна лихва), считано от датата на предявяване на иска – 16.02.2018 год. до окончателното им изплащане;

и в частта, в която е осъдена да заплати на всеки един от ответниците, М.Х.К., ЕГН ********** и Н.Х.К., ЕГН **********,***, разноски за първата инстанция в размер на 1101-.26лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Считайки първоинстанционното решение в обжалваните части за постановено в противоречие с материалния закон, неправилно и необосновано, както и при съществени процесуални нарушения, се моли да бъде отменено и постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени изцяло. Претендира присъждане на сторените разноски в двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от М.Х.К., ЕГН ********** и Н.Х.К., ЕГН **********,***, чрез адв. Ф.Д. и ад. Тодорка Рачева, в който оспорват въззивната жалба като неоснователна. Молят обжалваното решение да бъде потвърдено, както и за присъждане на сторените по делото разноски пред въззивната инстанция.

Настоящият състав намира, че исковата молба е останала неуточнена. Производството следва да бъде оставено без движение, като на ищцата се даде възможност в едноседмичен срок от съобщението, с писмена молба с препис за насрещната страна да направи ясни и конкретни уточнения, както следва:

1.  Твърди ли, че е съдлъжник по договора за кредит;

2.  Твърди ли, че е съсобственик на имота, в който е следвало да бъде построена „Природолечебница“ и ако „не“, как това твърдение кореспондира с подписания от нея договор за ипотека;

3.  Поддържа ли, че „Природолечебница“ е построена с отпуснатите и усвоени по договора за кредит средства;

4.  Кредитът погасен ли е изцяло, кога точно и от кого

5.  Поддържа ли, че интересът да се погаси кредита е бил на длъжника ЕТ „Здраве-Христо К.“, представляван от съпруга й Христо Михайлов К., т.е. чужд и като го е изплатила е действала и в свой интерес, изпълнявайки състава на чл. 61 от ЗЗД. Ако интересът е бил чужд, как това кореспондира с качеството й на съдлъжник по договора за кредит, ипотекарен длъжник по договора за ипотека  и наследник на починалия си съпруг;

6.  Да наведе ясни твърдения относно вътрешните отношения между съдлъжниците по договора за кредит, съответно наследници по закон на Христо К., той и ЕТ „Здравец-Христо К.“ след смъртта му;

7.  Твърди ли, че като съдлъжник по договора за кредит, поради което и солидарно задължена с ЕТ е изпълнила повече от своята част, поради което предявява личен, обратен /регресен/ иск срещу Н. и М. Кехайови, като сънаследници по закон на Христо К. и следователно съдлъжници, с правно основание чл. 127, ал. 2 от ЗЗД за разликата;

8.  Твърди ли, че е изпълнила чуждо задължение и е встъпила в правата на кредитора, на осн. чл. 74 от ЗЗД и ако „да“, то какъв е правния й интерес и откъде произтича? Твърди ли, че ЕТ е получил кредита, а не тя, макар и подписала договора за кредит, като съдлъжник, поради което делът й не е равен на този на съпруга й-търговец.

9.  Твърди ли, че е собственик на ипотекирания имот за чуждото на ЕТ задължение и предявява иска по чл. 155, ал. 2 от ЗЗД?

   Мотивиран от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба на Ж.И.К. ЕГН ********** ***, , чрез адв. М.Д., против М.Х.К., ЕГН ********** и Н.Х.К., ЕГН **********,***.

УКАЗВА на Ж.И.К. в едноседмичен срок от съобщението, с писмена молба с препис за насрещната страна да направи уточнения, като даде ясни и конкретни отговори на следните въпроси:

1. Твърди ли, че е съдлъжник по договора за кредит;

2. Твърди ли, че е съсобственик на имота, в който е следвало да бъде построена „Природолечебница“ и ако „не“, как това твърдение кореспондира с подписания от нея договор за ипотека;

3. Поддържа ли, че „Природолечебница“ е построена с отпуснатите и усвоени по договора за кредит средства;

4. Кредитът погасен ли е изцяло, кога точно и от кого

5. Поддържа ли, че интересът да се погаси кредита е бил на длъжника ЕТ „Здраве-Христо К.“, представляван от съпруга й Христо Михайлов К., т.е. чужд и като го е изплатила е действала и в свой интерес, изпълнявайки състава на чл. 61 от ЗЗД. Ако интересът е бил чужд, как това кореспондира с качеството й на съдлъжник по договора за кредит, ипотекарен длъжник по договора за ипотека  и наследник на починалия си съпруг;

6. Да наведе ясни твърдения относно вътрешните отношения между съдлъжниците по договора за кредит, съответно наследници по закон на Христо К., той и ЕТ „Здравец-Христо К.“ след смъртта му;

7. Твърди ли, че като съдлъжник по договора за кредит, поради което и солидарно задължена с ЕТ е изпълнила повече от своята част, поради което предявява личен, обратен /регресен/ иск срещу Н. и М. Кехайови, като сънаследници по закон на Христо К. и следователно съдлъжници, с правно основание чл. 127, ал. 2 от ЗЗД за разликата;

8. Твърди ли, че е изпълнила чуждо задължение и е встъпила в правата на кредитора, на осн. чл. 74 от ЗЗД и ако „да“, то какъв е правния й интерес и откъде произтича? Твърди ли, че ЕТ е получил кредита, а не тя, макар и подписала договора за кредит, като съдлъжник, поради което делът й не е равен на този на съпруга й-търговец.

9. Твърди ли, че е собственик на ипотекирания имот за чуждото, на ЕТ задължение и предявява иска по чл. 155, ал. 2 от ЗЗД?

При неизпълнение в срок първоинстанционното решение в обжалваните части ще бъде обезсилено и производствата по гр.д. № 2414/2018г. на 35-ти  състав на ВРС и в.гр.д. № 2292/2019г. на ВОС-ГО- прекратени.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 

 

                                                     

                                                      

 

 

                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                      

 

                                                                          2.