Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, .....04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А състав в
публично съдебно заседание на първи октомври през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА
ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр.
дело № 15573 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 12.09.2019г. по гр.д. №
47110 по описа за 2017г. на СРС, 118 състав е отхвърлен предявения иск с правно
основание чл. 439 от ГПК за признаване за установено, че „Н.Н.т.о.“ ЕООД не
дължи на С.Н.Б. сумата 3 266 лв. –
съдебни разноски по т.д. № 8198/2012 г. на СГС, VI-14 състав, за която сума е издаден
изпълнителен лист от 19.01.2017г. и е образувано изп. дело № 20178400400109 по
описа на ЧСИ М.Ц..
Решението е обжалвано с въззивна жалба
от ищеца „Н.Н.т.о.“ ЕООД, в която са изложени съображения за неправилност на първоинстанционното решение
поради противоречие с материалния и процесуалния закон и необоснованост. Поддържа
се, че към момента на извършването на плащането в полза на С.Й.И.- взискател по
изп. дело № 248/2013г. и изп. дело № 249/2013г. на ДСИ при СРС, образувани
срещу „Н.Н.т.о.“ ЕООД, С.Б. не е имал качеството на трето задължено лице. В
тази насока посочва, че по аргумент от чл. 450, ал. 3 от ГПК запорът се смята
наложен от момента на получаване на запорното съобщение, което е получено от С.Б.
на 11.11.2015г. – почти три месеца след извършване на плащането от 13.08.2015г.
Твърди, че по тази причина извършеното плащане е било с дарствено намерение и
не освобождава ответника от задълженията му към ищцовото дружество. Изложени са
и съображения, че не може да намери приложение на института на встъпване в
правата на удовлетворения кредитор по чл. 74 от ЗЗД поради липса на интерес за
платеца С.Б., доколкото не съществува възможност за увреждане на негови
имуществени права. Въззивникът поддържа, че за ответника не са възникнали
регресни права. Навежда доводи, че плащането не може да погаси вземането по
образуваните пред ДСИ дела, доколкото не е направено по сметка на съдебния
изпълнител, както изисква законът, а директно в полза на взискателя. С оглед
изложеното твърди, че към момента на получаването изявлението за прихващане по
процесното изп. дело № 20178400400109 по описа на ЧСИ М.Ц., ищецът е имал вземане
към С.Б. и прихващането е породило погасителния си ефект. Моли съда да отмени
първоинстанционното решение, като уважи предявеният иск, с присъждане на
разноски.
Въззиваемият С.Н.Б. оспорва жалбата в
депозиран писмен отговор, по подробно изложени съображения. Моли съда да
потвърди решението.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци
на оспорения съдебен акт:
При извършената служебна проверка по чл.
269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е
валидно и процесуално допустимо.
Производството пред СРС е образувано по
предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 439, ал. 1 ГПК за
признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата 3 266 лв. –
разноски, присъдени с решение от 02.07.20214г. по т.д. № 8198/2012 г. на СГС, VI-14 състав, предмет на принудително
изпълнение по изп.д. № 20178400400109 по описа на ЧСИ М.Ц.. В исковата молба са
наведени доводи, че задължението по изпълнително дело е погасено чрез
прихващането му срещу ликвидно и изискуемо вземане на ищеца към ответника –
взискател.
В отговора по чл. 131 от ГПК, ответникът
е навел доводи, че в качеството си на трето задължено лице по изпълнителни дела
№ 248/2013г. и № 249/2013г. на ДСИ при СРС, образувани срещу „Н.Н.т.о.“ ЕООД, е
изпълнил задълженията си към ищеца, като е заплатил дължимата сума в полза на
взискателя С.Й.И..
По делото е представен изпълнителен лист
от 19.01.2017г. по т.д. № 8198/2012г. на СГС, VI – 14 състав, с който „Б.“ ЕООД
/предишно наименование на ищеца „Н.Н.т.о.“ ЕООД/ е осъдено да заплати на С.Н.Б.
сумата 3 266 лв. По делото не се спори, че за принудителното изпълнение на
посочената сума е образувано изп.д. № 20178400400109 по описа на ЧСИ М.Ц.. По
делото е представена покана за доброволно изпълнение изх. № 2748/10.02.2017г.,
с която ищецът е поканен да заплати вземането в двуседмичен срок.
С нотариална покана, рег. № 1885, том 1,
№ 197 ищецът е направил изявление за прихващане на задължението си със свои
ликвидни вземания по т.д. № 8198/2012г. на СГС, в размер на 4 000 лв. и 320 лв.
Поканата е връчена на ответника на 05.03.2017г.
По делото е представен изпълнителен лист
от 02.03.2017 г. по т.д. № 8198/2012 г. на СГС, VI – 14 състав, с който С.Н.Б. е
осъден да заплати на „Б.“ ЕООД /предишно наименование на ищеца „Н.Н.т.о.“ ЕООД/
сумата 4 000 лв. – част от обезщетение в общ размер на 108047,70 лв., за вреди,
причинени от сключването на договор за наем от 01.08.2007 г. между „Б.“ ЕООД и
„И.М.– К.К.“ ЕООД, както и 320 лв. - разноски.
По молба на С.Й.И. от 12.11.2013г.,
срещу „Б.“ ЕООД /предишно наименование на ищеца/ е образувано изп.дело №
20131110400248 по описа на СИС към СРС за принудителното изпълнение на
вземания, за които е издаден изпълнителен лист по гр. д. № 39240/2014г. по
описа на СРС, 54 с-в – 3307,80 лв. – неплатени трудови възнаграждения, ведно
със законната лихва от 21.08.2012 г. до изплащане на вземането, вземания за
законни лихви в размер на 851,50 лв. и 14,51 лв., както и 300 лв. – разноски за
адвокатско възнаграждение. Отново по молба на С.Й.И. срещу „Б.“ ЕООД /предишно
наименование на ищеца/ е образувано и изп.дело № 20131110400249 по описа на СИС
към СРС за изпълнение на вземания по изпълнителен лист от 28.08.2013 г. по
гр.д. № 48973/2012 г. по описа на СРС, 54 с-в. в размер на 494,94 лв. –
разноски за адвокатско възнаграждение. По тези дела са изготвени запорни
съобщения съответно с изх. № 48047/27.07.2015г. и изх. № 48055/27.07.2015г. до С.Н.Б.
за налагане на запори върху вземанията на „Н.Н.т.о.“ ЕООД към това лице.
На 13.08.2015г. С.Й.И.и С.Б. са
подписали разписка за заплащане от последния на сумата от 4320 лв. Посочено е,
че плащането се прави от С.Б. в качеството му на трето задължено лице и в
изпълнение на запорни съобщения по изпълнителни дела № 20131110400248 и
20131110400249 по описа на СИС към СРС. С молба от 18.09.2015 г. разписката е
представена пред съдебния изпълнил, като с постановления от 24.09.2015г.,
изпълнителните производства са били прекратени. По делото се установява, че
след прекратяването изпълнителното производство, на 11.11.2015г., на С.Б. са
връчени запорни съобщения по двете дела, съответно с изх. № 54273/07.09.2015г.
по изп.д. № 248/2013 г. и изх. № 48055/27.07.2015 г. по изп. дело № 249/2013 г.
За да постанови решението си,
първоинстанционният съд е приел, че за ответника С.Б. е възникнало вземане в
размер на 3 266 лв. – съдебни разноски по т.д. № 8198/2012 г. на СГС, VI-14 състав. Посочил е, че за да
настъпят последиците на сочения от ищеца погасителния способ – прихващане, то
лицето позоваващо се на прихващането, следва да е носител на действително
насрещно вземане срещу кредитора. Достигнал е до извод, че наведеното от ищеца
активно вземане, присъдено с решението по т.д. № 8198/2012 г. на СГС, VI-14 състав, е погасено чрез плащане. Изложил
е, че валидността на плащането не зависи от законосъобразността на
изпълнителния процес и на запора на вземането. С изложените мотиви е отхвърлил
изцяло предявения иск.
Искът по чл. 439 от ГПК е способ за
защита срещу материалната законосъобразност на принудителното изпълнение, с
който се отрича съществуването на изпълняемото вземане. Той може да се основава
единствено на факти, възникнали след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание.
От представения по делото
изпълнителен лист от 19.01.2017г. по т.д. № 8198/2012 г. на СГС, VI – 14 състав се установява вземане
на ответника С.Б. срешу ищеца в размер на сумата 3 266 лв., за принудителното
изпълнение на което е образувано изп. дело № 20178400400109 по описа на ЧСИ М.Ц..
Ищецът навежда твърдения, че
задължението му горепосочения изпълнителен лист е погасено чрез прихващане срещу
негово ликвидно вземане по изпълнителен лист от 02.03.2017г. по т.д. №
8198/2012 г. на СГС, VI
–
14 състав в общ размер на 4320 лв.
Упражняването на правото на материално
прихващане е обусловено от наличие на насрещни, изискуеми и ликвидни парични
вземания или вземания за еднородни и заместими вещи.
В конкретния слушай, от
представените по делото доказателства се установява, че активното вземане на
ищеца е погасено чрез плащане в полза на негов кредитор - С.Й.И., в рамките на
изп.дело № 20131110400248 и изп.дело № 20131110400249 по описа на СИС към СРС.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни наведените във въззивната
жалба доводи във връзка с погасителния ефект на плащането, доколкото към
момента на издаването на разписката за него - 13.08.2015г., по отношение на
вземането на ищеца не е бил наложен запор, предвид липсата на връчване на
съобщение за това по реда на чл. 450, ал. 3 от ГПК. По горните изпълнителни
дела са били оформени съобщения изх. № 48047/27.07.2015г. и изх. №
48055/27.07.2015г. до С.Н.Б. за налагане на запор на вземанията на ищеца. Действително,
няма данни към момента на плащането тези съобщения да са връчени. Въпреки това
обаче, представената по делото разписка от 13.08.2015г. е подписана от С. Б. в
качеството му на трето задължено лице и е изрично посочено, че сумата от 4320
лв. е заплатена в изпълнение на запорни съобщения по изпълнителни дела №
20131110400248 и 20131110400249 по описа на СИС към СРС. В този смисъл, следва
да се приеме, че ответникът С.Б. недвусмислено се е запознал със съобщенията от
27.07.2015г. и че е придобил качеството на трето задължено лице, което е
легитимирало взискателя по тези дела - С.Й.И.да получи изпълнението на
вземанията на ищеца.
Не могат да бъдат споделени и
наведените във въззивната жалба доводи относно заплащането на сумите директно
на взискателя. Законодателят не въвежда изрично изискване доброволното
изпълнение на задължено по изп. дело лице да става единствено по сметка на
съдебния изпълнител. Дължимите суми по изп.дело № 20131110400248 и изп.дело №
20131110400249 по описа на СИС към СРС превишават по размер задължението на
ответника С.Б. и
следва да се приеме, че пълният размер на плащане му е отнесен към погасяването
им, с което се е освободил изцяло от задължението си към ищеца „Н.Н.т.о.“ ЕООД.
Предвид изложеното, съдът намира, че
направеното от ищеца изявление за материално правно прихващане с нотариална
покана, рег. № 1885, том 1, № 197, не е проявило своя погасителен ефект поради
погасяване на активното вземането на ищеца. По този начин, ищецът дължи плащане
по изп. дело № 20178400400109 по описа на ЧСИ М.Ц., поради което искът се явява
неоснователен.
Поради съвпадането на изводите на въззивния съд с тези
на първоинстанционния съд, въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение на СРС-потвърдено в
обжалваната част, като правилно и законосъобразно.
Предвид изхода на спор, въззиваемият има право на
разноски, но в последното по делото заседание е оттеглил искането си и такива
не следва да бъдат присъдени.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение
от 12.09.2019г. по гр.д. № 47110 по описа за 2017г. на СРС, I ГО, 118 състав.
РЕШЕНИЕТО
не
подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.