Р Е Ш
Е Н И
Е
№
Град Добрич, 23.11.2020 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, деветнадесети състав в публично съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и двадесета
година в следния състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА П.
при
секретаря Здравка Йорданова, като разгледа докладвано от районния съдия гр. дело №4654 по описа на ДРС за 2019г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по повод
искова молба, подадена от „Теленор
България“ ЕАД с ЕИК *********, град С.,
с която срещу Р.Г.Г. с ЕГН ********** *** са предявени обективно
кумулативно съединени искове, както следва:
- установителен иск по чл. 422,
ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ответницата
дължи на ищеца част от вземането, предмет на издадената по ч.гр.д. №3805/2019г.
на ДРС заповед по чл. 410 от ГПК №1899 от 23.10.2019г., а именно: сумата от 332,13
лв., представляваща незаплатени абонаментни такси за потребление на мобилни
услуги по фактура № *********/**** г., ведно със законната лихва от 21.10.2019
г., до окончателното изплащане на вземането и сумата от 378,36 лв., неустойка
за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги
- осъдителен иск за заплащане на
сумата от 28,62 лв. - незаплатени лизингови вноски за периода юли *** г. – ***
г.
Претендират се сторените разноски
в исковото и в заповедното производство.
Ответницата в срока по чл. 131 от ГПК, редовно уведомена чрез назначения от съда особен представител, не взема
становище по иска.
Претендираните от ищеца права
произтичат от следните обстоятелства:
Между мобилния оператор „Теленор
България“ ЕАД и ответницата, в качеството й на абонат е сключен договор за
предоставяне на мобилни услуги от *** г. Ответницата е абонат с клиентски номер
*** и титуляр на номер *** и избрана абонаментна програма ***, със срок на
действие на договора до *** г.
Между мобилния оператор „Теленор
България“ ЕАД и ответницата в качеството й на абонат е сключен и втори договор
за предоставяне на мобилни услуги от *** г. за мобилен номер ***, с избрана
абонаментна програма *** лева, със срок на действие на договора до *** г. При
преференциални условия ответницата е взела мобилно устройство **** на изплащане
на 23 месечни лизингови вноски в размер на 1,59 лева всяка, съгласно
погасителен план. Чрез допълнително споразумение от *** г. правоотношението е
новирано, като абонатът е избрал да ползва абонамента програма *** лв., със
срок на действие до *** г. Ответницата е ползвала предоставените мобилни
услуги, като потреблението е фактурирано по клиентския й номер, при условията
на чл. 26 от Общите условия.
Ответницата не е изпълнила свои
задължения за три последователни отчетни месеца - февруари, март и април 2018 г., на стойност
332,13 лева.
Поради неизпълнението на абоната
и на основание т. 11 от договора за услуги вр. чл. 75 вр. чл. 19б, б. „в“ от
Общите условия, ищецът е прекратил едностранно договорите, като е деактивирал
абонамента на дата 25.06.2018 г. С прекратяването на договорите за мобилни
услуги, на основание т. 12, ал. 2 от Общите условия, дължимите лизингови вноски
след месец юли 2018 г. са обявени за предсрочно изискуеми.
Операторът е издал крайна фактура
№ ***/*** г. на стойност 739,11 лева. В посочената крайна фактура освен сумата
от 332,13 лева е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на
гореописаните договори за мобилни услуги в размер на 378,36 лева, фактурирана е
цената, дължима за оставащите незаплатени лизингови вноски в размер на 28,62
лева. Задълженията не са платени.
С писмена молба преди съдебно
заседание ищцовото дружество заявява, че претендираната неустойка е съобразена
с постигнатата на *** г. между ищеца и КЗП спогодба, съгласно която, размерът
на неустойката не може да надхвърля трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти и която е приложима за заварени и бъдещи договори на оператора с
клиентите-физически лица.
С уточняваща молба, вх. рег. №2189/29.01.2020г.
–л. 54-л.55 от делото „Теленор България“ ЕАД е пояснило, че претендираната от
него неустойка в общ размер от 378,36 лв., присъдена със заповедта по чл. 410
от ГПК, е сформирана , както следва: - за мобилен номер *** в размер на 243,56 лв., която
неустойка се състои от 77,46 лв. за тримессчни абонаментни такси (без ДДС) и
166,10 лв. представляваща разлика в промоционалната цена, на която е
предоставено устройство ***, съгласно чл. 1.1. б. „б“ от Спогодбата, в която е
предвидено, че абонатът, в случаите, в които с предоставено устройство за
ползване на услуги, дължи такава част от разликата между стандартната цена на
устройството (в брой, без абонамент) съгласно ценова листа, действаща към
момента на сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му
(в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг), каквато
съответства на оставащия срок на договора. Основанието, на което се дъжли
неустойката е предсрочно прекратеният Договор за мобилни услуги от дата *** г.
на дата *** г.; - за мобилен номер *** в размер на 134.80 лв., която
неустойка се състои от 74,97 лв. за тримесечни абонаментни такси (без ДДС) и
59,83 лв. за ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове,
съответстваща на оставащия срок на договора (съгласно чл. 1.1. б. „а“ изр.
второ от Спогодбата). Основанието, на което се дължи неустойката е предсрочно
прекратеният Договор за мобилни услуги от дата *** г.. предсрочно прекратен на
дата ***г.
По изложените съображения се моли
за уважаване на предявените искове в цялост.
В съдебно заседание ответницата,
чрез особен представител изразява становище за частична неоснователност на
предявената искова молба – в частта относно претенцията за неустойка поради
това че по делото не са представени доказателства изявлението на ищеца за
прекратяване на договора да е достигнало до абоната. Наред с това се сочи, че клауза
за неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави.
Добричкият районен съд, като
прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
По заявление на ищеца за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е образувано ч.гр.д. №3805 по описа
за 2019г. на Добричкия районен съд. С разпореждане от 23.10.2019г. е издадена
заповед от същата дата, с която заявлението е уважено изцяло, като е
разпоредено длъжникът да заплати следните суми: - 360,75лв. с ДДС - дължими и незаплатени месечни абонаментни
такси за потребление на мобилни услуги по фактура №*** от ***г., заедно със законната лихва от датата на
заявлението – 21.10.2019г./ дата на пощенското клеймо/ ; 378,36 лв. -
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги; 43,84
лв -
лихва за забава за периода 17.07.2018г. – 26.09.2019г.;
25 лв. -платена държавна такса и 180 лв. -
адвокатско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. С разпореждане от 11.11.2019г. заповедният
съд е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Съобщението е връчено
на 19.11.2019г. Исковата молба за част от вземането е подадена по пощата на
дата 19.12.2019г.
Предявените искове /установителни
– за главница и неустойка и осъдителен – за неплатени лизингови вноски/ са
допустими, подлежат на преценка по основателност.
Исковете са с правно основание
чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 79, ал. 1 вр.
чл. 205 от ЗЗД. Отношението между страните е възникнало при действието на Общи
условия.
Съобразно правилата на чл. 154,
ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно
доказване, наличие на облигационна връзка между страните с твърдяния предмет –
предоставени мобилни услуги и мобилни устройства /вкл. и наличието на валидна
клауза за неустойка/, от която да е възникнало задължение за ответника за
заплащане на търсената сума, както и изпълнение на задълженията си по договора,
т. е., че ищецът е предоставил услугите, за които се претендира заплащане на
цена, а по повод претендираната от ищцовата страна неустойка, то следва да
докаже кога и от кого е прекратено договорното правоотношение, по какъв начин
страната, която упражнява правото си да прекрати договора е уведомила другата
страна, както и наличието на основание за търсене на неустойка.
От представените по делото
доказателства се установява, че страните са сключили договор за мобилни услуги
от ***г., с приложение - ценова листа за абонаментни планове за частни лица. По
силата на договор за лизинг от ***г. ответницата е получила мобилно устройство
марка „***” на изплащане посредством 23
месечни лизингови вноски в размер на 1,59 лева
всяка. Съгласно договора за лизинг лизингополучателят има право да придобие
собствеността, върху предоственото за ползване устройство, като подпише с
лизингодателя договор за изкупуване на устройството най-малко десет дни преди
изтичането на срока на договора за лизинг, след като заплати допълнителна
сумата от 1,59 лв. Представена е декларация - съгласие, подписана от ответника,
с която последният заявява, че е подписал екземпляр от ОУ на ищцовото
дружество, както и че му е предоставена и получена от нея информация по чл.4, ал.1
от ЗЗП. Приложени са ОУ на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношенията с
потребителите на мобилни телефонни услуги, в сила от ***г.
По делото е представена крайна фактура с начислени суми
на кл.№ *** от ***г. на обща стойност 739,11 лева, от която: 378,36 лева –
неустойка за предсрочно прекратяване на договори за услуги; 28,62 лева – вноска
за лизинг; 332,13 лева – задължения за мобилни услуги от предходен период.
Въз основа на представените
писмени доказателства по отношение на претендираната главница от 332,13 лева, с
оглед наличие на писмено съглашение между страните, липса на твърдения и
доказателства от страна на ответника за плащане на потребените мобилни услуги
по процесния договор, за което е издадена гореописаната крайна фактура за
периода от ***г. до ***г., съдът приема, че искането по главницата в размер на
общо 332,13 лв., следва да се уважи. С оглед установеното по-горе следва да се
уважи и претенцията на ищеца за законна лихва върху размера на главницата,
представляваща дължими мобилни услуги от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 от ГПК (21.10.2019г.), до
окончателното изплащане.
Относно претендираната неустойка:
Видно е, че клаузите за неустойки
по двата процесни договора в частите, в които са обвързани с размера на
месечните абонаменти такси, изначално поставят праг на максималния размер на
неустойката за физически лица до трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти, в които размери са и исковите претенции. Не е договорено и не се
претендират стойности на абонаментни такси за целия срок на договорите. Така
формулирани, при общ срок на договорите от две години, клаузите за дължимост на
трикратен абонамент не създават неравновесие в правата и задълженията на
потребителя и мобилния оператор по смисъла на чл.143 от ЗЗП и не излизат извън
обезщетителната си функция, поради което ДРС намира, че в тази част на исковете
липсват отрицателните предпоставки, които да обуславят отхвърлянето им и следва
да бъдат уважени като доказани по основание и размер за сумата от 77,46 лв. без
ДДС /или 92,95 лв. с ДДС/, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване
по Договор за мобилен номер *** лв. и 74,97 лв. без ДДС /или 89,96 лв. с ДДС/, представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване по Договор за мобилен номер ***, съобразно
уточнението на ищеца в писмена молба вх.рег. 2189/29.01.2020 г. – л.54 и л. 55
от делото.
Досежно начислените допълнителни суми
от 166,10 лева и 59,83 лв., претендирани като неустойкаи представляващи
отстъпки , настоящият съдебен състав намира, че в тази част клаузите за
неустойка са нищожни по смисъла на чл.145, вр. чл.143 от ЗЗП и исковете
подлежат на отхвърляне на това основание.
С клауза, позволяваща на
оператора да претендира отстъпките от месечните абонаментни такси до края на срока
на договора като краен резултат се заобикаля поставеният максимален праг на
неустойка от размера на три месечни абонаментни такси за физически лица,
респективно съставът на съда намира, че тази неустойка е уговорена във вреда на
потребителя и не отговаря на изискването за добросъвестност. Доколкото в
съдебната практика последователно е отречена възможността при предсрочно
прекратяване на договора без предоставяне на съответната услуга от мобилния
оператор, той да получи целият размер на абонаментните такси до края на срока
на договора, то недопустимо е и да бъде призната дължимост на отстъпките върху
тези суми до края на срока на договора, които де факто са част от стойността на
услугата.
Предвид гореизложеното съдът
счита, че начислената във ***/**** г. неустойка се дължи до размера на сумата
от 182,91 лв.За горницата над тази сума до претендирания размер от 378,36 лв.
искът за неустойка подлежи на отхвърляне.
Последната претенция касае
неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг в размер на 28,62 лв. С
договора за лизинг ищецът е предоставил на ответника мобилен апарат с обща
лизингова цена 46,57 лева с ДДС, като с положения си подпис абонатът е
декларирал, че му е предадена годна за употреба вещ (мобилно устройство), която
отговаря на съответните технически характеристики. С договора тази вещ е
предоставена за ползване срещу месечно възнаграждение в размер на определени
лизингови вноски по описания в договора погасителен план, които е следвало да
се заплащат - 23 вноски по 1,59 лв. всяка. На основание чл. 2 от договора за
лизинг лизингополучателят има право да придобие собствеността върху
предоставеното за ползване устройство, като подпише договор за изкупуване на
устройството с лизингодателя най-малко 10 дни преди изтичането на срока на
договора, след изпълнение на условията за придобиване на собствеността на
устройството, посочени в Общите условия и след като заплати допълнителната сума
от 1,59 лева.
Вече в тежест на ответника е да
докаже своето изпълнение по договора, а именно - че е заплащал месечните вноски
за лизинга на устройството. Доказателства обаче в тази насока не са
представени, поради което след като не е установил пълно погасяване на
задължението, ответникът следва да бъде осъден да заплати цената на
устройството, ведно с уговорената на осн. чл. 2 от договора допълнителна такса.
Отделно от това, лицето не доказва, че е върнало вещта, поради което следва да
се приеме, че е останало държател на същата, без да я плати. Именно предвид
неизпълнение на задълженията си по договора за лизинг, на основание чл. 12 ал.
2 от ОУ към договора за лизинг месечните му вноски за изплащане на устройството
са станали предсрочно изискуеми и са дължими в пълен размер. Макар и да не се
установи тяхната предсрочна изискуемост, както твърди ищецът поради предсрочно
прекратяване на договора за лизинг, то тези вноски към момента на подаване на
исковата молба в съда са падежирали и дължими, доколкото ответникът не установи
да ги е заплатил.
Поради това исковата претенция
следва да се уважи в предявения размер от 28,62 лева.
Относно разноските:
Вземането за разноски по
заповедта също е дължимо, но според мотивната част на точка 12 от ТР № 4/ 2013
г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва да се произнесе
с изричен осъдителен диспозитив, който да се отрази в настоящото решение.
Изчислени съобразно уважените
вземания за главница и неустойка, разноските по ч. гр. дело №3805/2019г. на ДРС
в полза на ищеца-заявител възлизат на: 16,45 лева – заплатена държавна такса и
125,30 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Предвид изхода на делото, на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ищецът по
настоящото производство има право да получи разноски по съразмерност. Същият претендира
разноски, а са налице доказателства за действителното заплащане на следните
разходи в процеса: държавна такса в размер на 125 лева; депозит за особен представител - 100 лева, като се претендира още и адвокатско
възнаграждение на пълномощника в размер на 180 лв. По съразмерност, разноските
в полза на ищеца се определят на сумата от 224,35 лева.
Заповедта по чл. 410 от ГПК
следва да се обезсили частично – за присъдените , но незаявени в настоящото
производство суми.
Така мотивиран, Добричкият районен съд:
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание на чл. 422, ал. 1 във връзка
с чл. 415, ал.1 от ГПК в отношенията между ищеца „Теленор България“ ЕАД с ЕИК ***, град С., и ответника Р.Г.Г. с ЕГН ********** ***, че ответникът
дължи на ищеца част от вземането по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №1899 от 23.10.2019г., издадена по ч.гр.д.
№3805/2019г. на ДРС, а именно:
- сумата от 332,13 лв., представляваща незаплатени абонаментни такси за потребление на мобилни
услуги по крайна фактура № ****/*** г., ведно със законната лихва от 21.10.2019
г., до окончателното изплащане на вземането и
- сумата от 182,91 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договор за мобилни услуги, от която : сумата от 77,46 лв. без ДДС /или 92,95
лв. с ДДС/, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване по Договор за
мобилен номер *** лв. и 74,97 лв. без ДДС /или 89,96 лв. с ДДС/, представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване по Договор за мобилен номер ***, начислена
в крайна фактура № ***/*** г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над установения размер от 182,91 лева до
претендирания от 378,36 лева.
ОБЕЗСИЛВА на основние чл. 415, ал. 5 от ГПК заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК №1899 от 23.10.2019г., издадена по ч.гр.д.
№3805/2019г. на ДРС, в частта касаеща:
присъдената главница в размер на горницата от 332,13 лева до 360,75 лева и сумата от 43,84 лева – лихва за
забава за периода ***г. – ***г.
ОСЪЖДА Р.Г.Г. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „Теленор България“ ЕАД с
ЕИК ***, град С., сумата от 28,62 лв. -
незаплатени лизингови вноски за периода юли *** г. – *** г. по договор за лизинг от ***г.
ОСЪЖДА Р.Г.Г. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „Теленор България“ ЕАД с
ЕИК ****, град С., разноски
по ч. гр. дело №3805/2019г. на ДРС, както следва: 16,45 лева – заплатена държавна такса и 125,30 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Р.Г.Г. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „Теленор България“ ЕАД с
ЕИК ****, град С., разноски по гр. дело №4654/2019г. на ДРС, в размер на 224,35
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщението,
а в частта на частичното обезсилване
на заповедта по чл.410 от ГПК, имаща характер на определение, може да с обжалва
в едноседмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: